НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРСКИЯТ ОФИЦЕР НЕНЧО ЧУКЛЕВ НАПРАВИ ВТОРОТО СИ „БЯГСТВО В ДУМИТЕ“
Снощи в препълнения Юнашки салон на Варна бе представена най-новата книга на морския офицер Ненчо Чуклев „Бягство в думите 2“ (Афоризми, къси разкази, хумористични миниатюри). Очевидно, авторът се чувства добре в морето на живота, поради което без проблеми направи и това бягство в думите. А в морето на живота на Ненчо Чуклев има какво ли не: механик на торпедни и на ракетни катери (в Созопол), преподавател в Морското училище, отговорна длъжност в КРЗ „Флотски арсенал“, механик на кораби от Параходство БМФ. Но от първите му опити в литературния кръжок на Морското училище до последното му плаване „до някакво Карибско пристанище“ той си остава онзи земен човек, на когото (шаблон, ама е подходящ) „нищо човешко не му е чуждо“:
- Дъгата е поезията на дъжда. Иначе той е прозаик.
- Ретроградните Меркурий и Марс вече не са ми много интересни. Повече ме интригува ретроградната Венера и най-вече как ретроградничи.
- Ако ти подарят ключ към сърцето си, не бързай по навик да сменяш бравата.
- Винаги когато плувам в морето, усещам как тялото и душата ми са доволни един от друг.
-
Възрастни хора, не проклинайте старостта. Имало е и много опции да не остареете.
-
Никоя река по време на дългия си път не знае дали ще стигне до морето, или ще пресъхне. Колкото и да се мисли за пълноводна.
- Ако цунами затрие Слънчев бряг, Банско ще остане най-грозното недоразумение на курортния свят…

Няма да уточняваме кои преобладаваха на опашката от желаещи за автограф… Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Copyright © Ненчо Чуклев, автор, 2022; © Издателска къща СТЕНО, Варна, 2022; © Свилен Димитров, художник, 2022; ISBN 978-619-241-212-8
Авторът бе приветстван от доайена на варненските сатирици матроса от запаса Турхан Расиев, който определи афоризмите на Ненчо Чуклев като дневник (всеки от тях е датиран), но този дневник всъщност е „злободневник“, защото те (афоризмите) откликват на злобата на деня. Това бе попадението на доайена, което предизвика бурни ръкопляскания. Но когато стреля на сляпо и обяви, че сред присъстващите морски офицери само той е матрос, бе репликиран, че в залата има поне още един матрос (от запаса) - известният варненски поет Валери Станков. На доайените е простено! С ръкопляскания бе изпратен и прочетения от флотския офицер от запаса Стен Лазаров отзив за „Бягство в думите 2“, написан от известния (не само у нас) варненски сатирик Валентин Димитров (капитан І ранг от запаса). Със съгласието на Валентин Димитров и на Ненчо Чуклев публикуваме този отзив, защото той най-добре ни представя „Бягство в думите 2“:

Няколко думи за „ДУмите“ на Ненчо
Отзив на пристрастния читател Валентин ДИМИТРОВ
Градивният материал, суровината на всеки пишещ човек са думите. И не е чудно, че Ненчо е решил да „избяга“ (след прочитането на книгата става ясно от какво) точно в думите.
Всички писатели използват думите, по-добрите от тях подреждат думите по по-добър начин, а най-добрите - с малко думи казват повече и по-значими неща. С други думи, краткостта е една от най-добрите страни на книгата…
На пръв поглед, да пишеш кратко изглежда лесно - колко му е да подредиш десетина думи в една умна мисъл. Но е точно обратното. За да кажеш нещо с малко думи трябва да знаеш огромно количество думи. В книгата на Ненчо се срещат думи - имена на поети и писатели, на скулптори и музиканти, на учени и исторически личности, както и понятия от най-различни сфери на духовния живот на света, които вплетени в неговите „краткословици“ издават не шаблонната „обща“, а наистина всестранна лична култура. Прескочила в книгата, тя дава интелигентна  канава на интересни послания.
Обикновено се смята, че втората книга е по-добра от първата. А това означава да признаем, че първата книга е по-лоша. Но не е така! И двете книги са еднакво добри. Еднакви са ценностите, които изповядват, литературните похвати, които експлоатират, елегантният хумор, сатиричният градус, достойната самоирония, лавирането между вечните истини и злободневните теми. Втората книга обаче е по-различна - тя е жанрово и тематично по-богата, привлечени са още един интересен Чуклев и една остроумна Чуклева, тук-там по някои епизодичен чужд (дори и мой) контрапункт…
Компютърът показва, че Ненчо е избягал точно в 36 062 думи. Около половината от тях са съюзи, предлози, местоимения, които сами не носят  семантиката на фразата. Кои тогава са най-използваните за „бягство“ думи. На първо място е ЛЮБОВ - 117 ПЪТИ, веднага след нея ЖЕНА - 98 пъти. Всичко това - на 200 страници. Има още по-показателна статистика. И думите имат семейства. Семейството, в което  влизат тези две думи, плюс тяхната рода - обич, влюбен, чувства, нежност, желание, секс, сърце, вечер, нощ, ласка,  са използвани повече от 430 пъти.
И без тази статистика, затворил книгата, читателят е разбрал, че в нея жената е въздигната на пиедестал. В преобладаваща относителна част авторът се е концентрирал върху жената в частност (тя може и да се сети) и върху жените изобщо, на които ще се понрави точно такова четиво. Той ги харесва, обича, желае, люби. И това е в минало, сегашно и с надежда за бъдеще време. С една дума, многото думи на Ненчо са за жената, нека използваме шаблона, с главно Ж… Е, понякога наднича и точката Ж, но това си е в реда точно на тези неща.
Всеки пише „своята“ книга! И ако се обърнем към басните, можем да си представим каква книга биха написали животните. Паметливият слон би написал мемоари, умната сова - философия, моногамният лебед - семеен роман, влюбеният гълъб - поезия, отровната пепелянка - сатира. Кой би написал това „Бягство в думите“? Може би един мартенски котарак, за когото март е целогодишно, за когото не надеждата, а меракът умира последен. Ако въобще умира…
Книгата е интересна, чувствена, мъдра и „смела“ в естетическите си граници. Някои думи няма да се харесат на пуританите. Но какво да се прави - ако пустинята е пуританска, на оазисите тя гледа като на публични домове!
И накрая. Ако Ненчо реши да хареса, омая, обикне, привлече и има една жена, може да си спести комплименти, подаръци, клетви и вечери на свещи. Достатъчно е да й подари книгата с думите: „Написах това за теб!“. Едни жени ще се засмеят, учудят, замислят, но Онази жена ще постави два простички въпроса: „Кога?“ и „У нас или у вас?“
Успех на книгата! Защото думите са много важни. И в нея, и извън…