НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЧУЖДИТЕ ПЕСНИ
Първо искам да уточня, че по времето, за което ще ви разкажа, руските и американски песни никога не са ми били чужди. Съветското знаме гордо се развяваше по нашите площади, руският език се изучаваше задължително от най-ранно детство, а песните им не бяха лоши и ни пасваха, защото отдавна бяхме „станали московци“. Тези на английски пък, бяха своеобразно есперанто в епохата на рокендрол революцията, която май продължава и до ден днешен.
В Мала Кутловица дори и македонските песни не бяха чужди, но това скоро щеше да се промени до такава степен, че те да се превърнат във вражески. Репертоарът ни с Аврамчо Шушун и Верчето, включваше почти само такива песни, все за тъга, раздяла и огнена любов. Затова акапелно изпълнявах една автентична македонска песен, без мъка и сълзи в текста, а за любимата „маала“ и нейните „куке жуте високе“, защото още тогава, в Македония всичко бе „големо и убаво“! Не знам защо, но пеехме и една далматинска, много красива песен - „Три сулара су“, в която се споменаваха „дивна ноц“ и „любави жарке“, а ние си добавяхме и едно „мила мале“ в припева, защото много ни се услаждаше мелодията. Така и не разбрах какво е това „сулар“, но този факт добавяше мистика и още красота към завладяващата, та чак прилепчива мелодия. Признавам, че докато пеехме песента, си представях „суларите“ като малки лодки, но това сигурно е било грешно, защото в следващия куплет се уточняваше, че на „првоме сам я/ на другоме си ти“, а на третия сулар сме щели да „се любити“. Бях малък тогава и въпреки това, лодката не ми изглеждаше особено подходяща за „целта“, но с никого не споделих тези си мисли и тълкуванието на песента така си остана моята малка детска тайна...
На една македонска песен, която не е за пред хора, ме научи в Морското моят съвипускник Мишо Стоянов. Песента е дълга и обстоятелствена в стил етноблус, но единственото, което мога да цитирам от нея е, че лирическият герой в самото начало идва „со све китарата под мишката“, като веднага „зафаща да чини серенаду и да пева за либовта“. Туй за любовта, по-натам се оказва лъжа за привличане на лековерни и романтични слушатели.
По корабите съм научил само две „чужди“ песни - арменска и украинска. Арменската „гепих“ от моя авер радиста Любо Златев. Тя всъщност бе на развален руски и също не може да се цитира. Е, мисля, че първият куплет става. Произнася се точно, както е написано!
Ереванской луне
Въйходит на небе
Въйходил на балкон
Молодой Аванес

Мишо Стоянов е клекналият вдясно.
С Киро Джипа пеем украинска народна песен пред екипажа на кораба „Вежен“.
Дори и в Сърбия  някои мислят, че сулар е лодка...
„Иванко ти Иванко“…
На тези три балкона е посветена песента. За любов е наречен големият!
Казашко на свечеряване.
Моторният кораб „Вежен“. Снимката е направена през 2006 г.
Каква красота в падежите, спреженията и удареното „О“! Когато бях жури на „Бургас, морето и т.н.“, на гости на м/к „Вежен“ ми дойде самият Вили Казасян. Той видя китарата, взе я и изпя истинска арменска песен, с паралелен превод на български, като пропусна половината преводен текст по сходни причини. Само това помня за арменските песни, но се надявам, че те имат и такива, като за „пред хора“.
Втората чужда песен е украинска, но до неотдавна я считах за руска, въпреки че руският й ми се чинеше малко необичаен, ама знаеш ли ги колко диалекти имат в необятния СССР! Песента чух от един липованец на м/к „Мусала“ преди точно половин век. Липованците бяха жители на село Казашко, добри моряци и прекрасни рибари, но аз ги харесвах най-вече заради староверското им отвращение към тютюнопушенето. Този си „недостатък“ те компенсираха с искрена и направо детска любов съм алкохолните концентрати. Те не се сприятеляваха особено с нас българите, но на „Мусала“ - до Куба и обратно, давах вахта 04 -08/16 -20 с въпросния жител на Казашко и научих много за близкото до Варна село. От него усвоих и други песни, но те бяха много повече руски, макар и също леко „изкривени“ в езиково отношение.
Години по - късно, на кораб „Вежен“, предложих на Киро Джипа да включим песента в репертоара ни, той много я хареса, аранжира я за китара, акордеон, цигулка и бръснарска терца, и тя се превърна в гвоздей на концертите ни. Мелодията, а и аранжимента, бяха толкова чаровни, че и Киро не се впечатли от странния руски в текста, а ентусиазирано сменяше инструментите по време на изпълнението и пееше само на нетипичния припев, докато аз карах песента от началото до края. Предполагам, че и двамата сме се досещали за какво се пее в нея, а по-вероятно е и ние, и слушателите, да сме си я превеждали както ни „серце хоче“.
Когато започна „военната операция“ на Русия в Украйна, по телевизора показаха как украинци вдъхновено пеят точно тази песен. Рекох си, къде е сега Джипа, та да се провъзгласим за отдавнашни защитници на демокрацията и мира в Украйна. Докато изписвах текста на песента за „Морски вестник“, се възхитих на сполучливите липовански колаборации между двата езика и за пореден път се отвратих от днешните събития. Помните ли как изглеждаха плочите на 45 об/мин по онова време? Днес в тревисто зеления кръг с едър шрифт ще пише: IВАНКО, отдолу в скоби - народна, а може и „trad“, под него - аранж или arr - Киро Джипа и най отдолу - изпълнява ВИГ „Вежен“. Средствата за масова информация услужливо ще известят, че приходите от продажбата са за бежанците от войната и т.н., и т.н.
Естествено, че аз и Киро ще даваме интервюта, но надали ще ни позволят да кажем за моряшкото си лингвистично невежество, а все ще ни тикат да изразяваме подкрепата си за мира и дружбата между народите, ама така, че хич да не стане ясно кой, защо и как ги нарушава в днешните събития. Аз не зная на чия страна е днес Джипа, но и не мисля, че това има значение. Ако повече хора бяха учили и пяли „чужди песни“ като нас, това днешното нямаше да се случи.
Ще предложа на Читателя „оригиналния“ текст, по който аз и Киро разучавахме песента, така, както морякът - липованец ми го бе продиктувал. Днес (от зор) се вглеждам в него и откривам весела украинско руска мешания, като доказателство за естествената дружба между двата народа, която, без да съзнаваме, сме проповядвали преди много години ние с Киро, ама кой да обърне внимание на моряци като нас!
Сега надеждата ми е в „Морски вестник“!
Иванку, ти Иванку
Чорнавая циганку
Зачом спалюбила х2
Чорняваго Иванку

Иванку, ти Иванку
Сорочка вышиванку
Високий та стрункий х2
Шей на бородзи ямку

Маруся, ти Маруся
Люблю я твою роду
Люблю дивитися х2
Як ти идеш по воду

Як ти идеш по воду
Вертаешся с водою,
Люблю дивитися х2
Маруся, за тобою

У поле два дубочка
Во расли зелененки
О том спаравалис х2
Что били молоденки
Покрай списването на този текст успях да разбера и какво е сулар. Оказа се - балкон! Не мисля, че балконът е по-подходящ от лодката за правене на любов, но вероятно Кама Сутра е била популярна в Далмация още в средата на миналия век!
Щеше ми се на финала тържествено да обявя Аврамчо, Киро и моя милост, за активни борци в защита на Македония и Украйна, но се оказа, че много български моряци вече действително помагат на украински такива, с които са плавали преди години. Аз също работих с момчета от Запорожие и Донецка област, но бе доста отдавна и нямам понятие къде и как са те днес. Оказа се, че нашите моряци с много тичане по институциите, са успели да настанят украинците, заедно със семействата им в България, като им намерили и фирми, в които да упражняват моряшката си професия. На въпроса ми какви са перспективите пред тези хора ми бе отговорено, че една част от тях са харесали страната ни и ще останат тук, но други чакат Путин да завладее родните им места, за да се върнат пак там. Още не съм видял социологическо изследване за намеренията на украинските бежанци у нас...
Ясно е само, че с Шушун и Джипа не трябва да очакваме в близко бъдеще някакво официално признание!

Сл. ПЕШКОВ - моряк