НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА ПОДОЗРИТЕЛНОСТТА НА ЕДИН ЧИТАТЕЛ НА
„МОРСКИ ВЕСТНИК”
Алергичен съм към социалните мрежи на интернет и не участвам в нито една от тях. Сайтът на „Морски вестник” има опция за посещаване на страницата му във Фейсбук, но при издирванe с помощта на Гугъл тя нерядко е блокирана с диалогов прозорец, изискващ регистрация, която веднага отказвам. На 10 октомври т.г., след поместването на писанието ми за първия дизелов кораб в света [1], имах късмет и така научих за мнението на г-н Иван Адамов, когото нямам честта да познавам:
„Интересна статия с качествена информация и антируски апломб, сякаш в случая това е най-важният акцент на материала, а не кораба, дизела и т.н. Не звучи добре за историк (и неговите произведения) да се плъзга по плоскостта на идеологемите” (Публикувано 10 окт. 2022 г.).
При всичкото ми уважение към читателско мнение не мога да се съглася с откровеното идеологическо пристрастие на г-н Ив. Адамов, който, ръководейки се от очевидно проруските си предпочитания (или мечтания, знам ли?), твърде лековато ми приписва някакви си идеологеми, поучавайки ме, като как да съчинявам политкоректно историко-техническите си текстове. Истина е, че „Морски вестник” е орган за „морска политика, бизнес и култура”, но претенцията на конкретния читател няма нищо общо с МОРСКАТА политика, а е вдъхновена по-скоро от друга една политика ... Благодарение на огромните възможности на интернет, полагам усилия в статиите си да представям сравнителен критичен анализ на мнения на чуждестранни специалисти по дадена тема не само от Русия, но, например, от Германия, Англия, САЩ, Франция, Италия, Бразилия, Испания, Гърция, Нидерландия, Швеция и Полша, но защо ли г-н Ив. Адамов е загрижен да не критикувам единствено руски автори? Странна логика на читател, решил да ме поучава за обективност. Мнението на г-н Ив. Адамов беше повод да си спомня за негов предшественик с подобна философия за морската история. До 1989 г. у нас една от темите „табу” за публикуване беше бомбардировката на Варна на 14 (27) октомври 1915 г. от ескадра на руския императорски флот. Около 1990-1991 г., когато идеологическото цензуриране беше вече отпаднало, д-р Вълкан Вълканов (днес професор) публикува в сп. „Морски свят” статия за това премълчавано години наред събитие. Няколко броя по-късно същото списание помести статия от автор, който критикуваше д-р В. Вълканов, че публикацията му била пристрастна, занимавала читателите с дребнотемие (заглавието на статията на опонента беше „Клада от съчки не става” или нещо в този дух) и, в крайна сметка, цинично заключаваше, че, видите ли, българите да проявят разбиране към братския руски флот, защото бил спазен принципът „На война като на война”… Впрочем, проф. В. Вълканов публикува в наши дни монографията „Русия, Черноморските проливи и България” (2016 г.). Тъй като
„МОРСКИ ВЕСТНИК”
Алергичен съм към социалните мрежи на интернет и не участвам в нито една от тях. Сайтът на „Морски вестник” има опция за посещаване на страницата му във Фейсбук, но при издирванe с помощта на Гугъл тя нерядко е блокирана с диалогов прозорец, изискващ регистрация, която веднага отказвам. На 10 октомври т.г., след поместването на писанието ми за първия дизелов кораб в света [1], имах късмет и така научих за мнението на г-н Иван Адамов, когото нямам честта да познавам:
„Интересна статия с качествена информация и антируски апломб, сякаш в случая това е най-важният акцент на материала, а не кораба, дизела и т.н. Не звучи добре за историк (и неговите произведения) да се плъзга по плоскостта на идеологемите” (Публикувано 10 окт. 2022 г.).
При всичкото ми уважение към читателско мнение не мога да се съглася с откровеното идеологическо пристрастие на г-н Ив. Адамов, който, ръководейки се от очевидно проруските си предпочитания (или мечтания, знам ли?), твърде лековато ми приписва някакви си идеологеми, поучавайки ме, като как да съчинявам политкоректно историко-техническите си текстове. Истина е, че „Морски вестник” е орган за „морска политика, бизнес и култура”, но претенцията на конкретния читател няма нищо общо с МОРСКАТА политика, а е вдъхновена по-скоро от друга една политика ... Благодарение на огромните възможности на интернет, полагам усилия в статиите си да представям сравнителен критичен анализ на мнения на чуждестранни специалисти по дадена тема не само от Русия, но, например, от Германия, Англия, САЩ, Франция, Италия, Бразилия, Испания, Гърция, Нидерландия, Швеция и Полша, но защо ли г-н Ив. Адамов е загрижен да не критикувам единствено руски автори? Странна логика на читател, решил да ме поучава за обективност. Мнението на г-н Ив. Адамов беше повод да си спомня за негов предшественик с подобна философия за морската история. До 1989 г. у нас една от темите „табу” за публикуване беше бомбардировката на Варна на 14 (27) октомври 1915 г. от ескадра на руския императорски флот. Около 1990-1991 г., когато идеологическото цензуриране беше вече отпаднало, д-р Вълкан Вълканов (днес професор) публикува в сп. „Морски свят” статия за това премълчавано години наред събитие. Няколко броя по-късно същото списание помести статия от автор, който критикуваше д-р В. Вълканов, че публикацията му била пристрастна, занимавала читателите с дребнотемие (заглавието на статията на опонента беше „Клада от съчки не става” или нещо в този дух) и, в крайна сметка, цинично заключаваше, че, видите ли, българите да проявят разбиране към братския руски флот, защото бил спазен принципът „На война като на война”… Впрочем, проф. В. Вълканов публикува в наши дни монографията „Русия, Черноморските проливи и България” (2016 г.). Тъй като
Павел Кузмински, 1885 г. в Русе. Фотографията е изложена в експозицията на Регионалния исторически музей - Русе.
Стелата на Павел Кузмински в Алеята на преподавателя - ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
наскоро се навършиха 110 г. от началото на Балканската война, припомням мнение от 1912 г. на руския капитан II ранг (бъдещ съветски вице-адмирал) Александър Василиевич Немитц (1879-1967 г.): „… в Черном море, действительно, Россия всегда придется имет отдельный флот, до тех пор, пока она не присоединит Босфор и Дарданелы к своей государственной территории” (болд, И.А.) [2, с. 61]…
Имам предостатъчно професионални основания като историк на техниката да уважавам руската школа по историография на науката и техниката. Само два примера за това:
Пример 1. Руската историография на техниката по правило предлага задълбочени комплексни проучвания по конкретен клон на техниката, които са направени предимно въз основа на руски източници, но авторите ползват и трудно достъпна чуждестранна литература (обикновено на немски, англ. и френски). В западноевропейски и американски публикации по история на техниката много рядко се срещат руски източници.
Пример 2. Докато през периода 40-те-средата на 60-те години в Съветския съюз в историографията на науката и техниката наистина се шири подходът „Россия - родина слонов”, чест прави на съветската историография, че през 1969 г. беше издадена академичната монография „Джемс Уатт - изобретатель паровой машины”. Естествено става дума за универсалната парна машина, за която до 1969 г. съветската пропаганда претендираше, че била дело на Иван Ползунов. В интерес на истината обаче, през последните 10-15 години в руската историография на науката и техниката се забелязва процес на завръщане към времената на пропагандната политика от средата на миналия век. Например, в официалния сайт на Съюзната държава (наддържавно обединение на Русия и Беларус, осн. 1996 г.) [3] е поместена статия за Иван Ползунов, която постановява следното: „Автором одного из самых прорывных изобретений человечества - паровой машины - считается англичанин Джеймс Уатт. Обидно - ведь первенство в этом изобретении принадлежит России (болд, И.А.). Уатт пользуется мировой славой, а русский изобретатель Иван Ползунов, сделавший двигатель на 18 лет раньше англичанина, фактически забыт на родине...” [4].
От 1980 г. досега, сиреч 42 години, през свободното си време съм проучвал и популяризирал живота и делото на руския изобретател Павел Кузмински (1840-1900 г.), без изобщо да се смущавам от „вятъра на промяната” след Десети ноември. Читатели, които имат спомени за обществените процеси у нас в периода 1900-1993 г., положително ще потвърдят разгорещените конфликти между привържениците на двете основни политически сили по онова време. На 25-26 септември 1990 г. в Русе се проведе научна конференция, посветена на 150 години от рождението на П. Кузмински. Моя милост представи пленарния доклад, посветен на живота и делото му, без да се съобразявам с тогавашната доста изострена антисъветска и антируска обстановка. В двутомника ми „Омаяни от кораби мъже” (2006 г.) най-обемистата биография е на този руски изобретател - 95 стр., от които 35 стр. - научен апарат от 362 поз. (освен бълг., има руски, немски, англ., амер. и полски източници). Досега съм публикувал статии за общо 145 дейци (българи и чужденци), от които най-много публикации - 24, съм посветил на руснака П. Кузмински. Но никой досега не ме е обвинявал в проруска пропаганда, защото представям историко-техническо четиво…
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Имам предостатъчно професионални основания като историк на техниката да уважавам руската школа по историография на науката и техниката. Само два примера за това:
Пример 1. Руската историография на техниката по правило предлага задълбочени комплексни проучвания по конкретен клон на техниката, които са направени предимно въз основа на руски източници, но авторите ползват и трудно достъпна чуждестранна литература (обикновено на немски, англ. и френски). В западноевропейски и американски публикации по история на техниката много рядко се срещат руски източници.
Пример 2. Докато през периода 40-те-средата на 60-те години в Съветския съюз в историографията на науката и техниката наистина се шири подходът „Россия - родина слонов”, чест прави на съветската историография, че през 1969 г. беше издадена академичната монография „Джемс Уатт - изобретатель паровой машины”. Естествено става дума за универсалната парна машина, за която до 1969 г. съветската пропаганда претендираше, че била дело на Иван Ползунов. В интерес на истината обаче, през последните 10-15 години в руската историография на науката и техниката се забелязва процес на завръщане към времената на пропагандната политика от средата на миналия век. Например, в официалния сайт на Съюзната държава (наддържавно обединение на Русия и Беларус, осн. 1996 г.) [3] е поместена статия за Иван Ползунов, която постановява следното: „Автором одного из самых прорывных изобретений человечества - паровой машины - считается англичанин Джеймс Уатт. Обидно - ведь первенство в этом изобретении принадлежит России (болд, И.А.). Уатт пользуется мировой славой, а русский изобретатель Иван Ползунов, сделавший двигатель на 18 лет раньше англичанина, фактически забыт на родине...” [4].
От 1980 г. досега, сиреч 42 години, през свободното си време съм проучвал и популяризирал живота и делото на руския изобретател Павел Кузмински (1840-1900 г.), без изобщо да се смущавам от „вятъра на промяната” след Десети ноември. Читатели, които имат спомени за обществените процеси у нас в периода 1900-1993 г., положително ще потвърдят разгорещените конфликти между привържениците на двете основни политически сили по онова време. На 25-26 септември 1990 г. в Русе се проведе научна конференция, посветена на 150 години от рождението на П. Кузмински. Моя милост представи пленарния доклад, посветен на живота и делото му, без да се съобразявам с тогавашната доста изострена антисъветска и антируска обстановка. В двутомника ми „Омаяни от кораби мъже” (2006 г.) най-обемистата биография е на този руски изобретател - 95 стр., от които 35 стр. - научен апарат от 362 поз. (освен бълг., има руски, немски, англ., амер. и полски източници). Досега съм публикувал статии за общо 145 дейци (българи и чужденци), от които най-много публикации - 24, съм посветил на руснака П. Кузмински. Но никой досега не ме е обвинявал в проруска пропаганда, защото представям историко-техническо четиво…
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.