НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕСЕННА РАЗХОДКА, ПОЛСКИ ДИЗЕЛ И
ПАРЦАЛЧЕ…
(На Атанас Николов, приятел от детинство, от Техникума и Морското… и на моториста Светльо от м/к „Рила”)
… „Ко става, не пишеш ли вече?”, ме пита Наско край „Черно море”, хотела, дето като ученици в ОУ „Кирил и Методий” плавахме на салове в огромните водни езера на основите му… „Ха-ха, имай милост към читателите на „Морски вестник”, отвръщам,
„…почивка съм им дал, жаля ги !”… поговорихме малко в духа на „Разговор между помощник-капитани на мостика при разминаване” и на връщане към дома си спомних за полските дизели на българските кораби, „Зулцер“ 5AL25/30, защо това ли, вероятно сме говорили за полска водка или полякини, та и аз така асоциативно…
това бяха мощни, напрегнати пет цилиндрови дизели, много капризни към качеството на картерното масло и влошаване на вискозитета му от промъкващото се като змия гориво в него…
почти на всички, ако не и на всички кораби от серията 25 и 38 хиляди тонни кораби, имаше минимум по един шлайфан колянов вал по причина на задиране на лагери вследствие на рязко влошаване качеството на картерното масло…
с „Рила” сме, в Балтика, курс към Северно Немско море и бе късно вечерта, в края на вахтата на четвъртия механик, когато телефонът, по стара морска традиция, остро и гадно иззвъня…
„Шефе, проблем с дизелгенератор номер три !”, вика от ЦПУ четворката... бяхме с два в паралел, така че, когато слязох в машината, вахтените бяха спрели тройката и подготвяха другия дизел за пуск… по-късно мотористът Светльо разказваше задъхан в ЦПУ-то,
„Излезе сигнализация „Ниско ниво на разширителна цистерна ДГ”, хукнах нагоре по трапа и видях, че цистерната е с много ниско ниво, като в същото време усетих твърда работа на ДГ № 3, затворих крана за сладка вода към ДГ № 3, слязох обратно надолу към дизелгенераторите, чуваше се тежък шум откъм тройката, стартирах помпата за предварително мазане, четвъртият прехвърли товара на другия работещ ДГ и спряхме тройката…”… при първоначалния оглед констатирахме теч на сладка вода от ресивера, от пробката на ТКА (турбокомпресорния агрегат, турбината по народному) и т.н. …
ПАРЦАЛЧЕ…
(На Атанас Николов, приятел от детинство, от Техникума и Морското… и на моториста Светльо от м/к „Рила”)
… „Ко става, не пишеш ли вече?”, ме пита Наско край „Черно море”, хотела, дето като ученици в ОУ „Кирил и Методий” плавахме на салове в огромните водни езера на основите му… „Ха-ха, имай милост към читателите на „Морски вестник”, отвръщам,
„…почивка съм им дал, жаля ги !”… поговорихме малко в духа на „Разговор между помощник-капитани на мостика при разминаване” и на връщане към дома си спомних за полските дизели на българските кораби, „Зулцер“ 5AL25/30, защо това ли, вероятно сме говорили за полска водка или полякини, та и аз така асоциативно…
това бяха мощни, напрегнати пет цилиндрови дизели, много капризни към качеството на картерното масло и влошаване на вискозитета му от промъкващото се като змия гориво в него…
почти на всички, ако не и на всички кораби от серията 25 и 38 хиляди тонни кораби, имаше минимум по един шлайфан колянов вал по причина на задиране на лагери вследствие на рязко влошаване качеството на картерното масло…
с „Рила” сме, в Балтика, курс към Северно Немско море и бе късно вечерта, в края на вахтата на четвъртия механик, когато телефонът, по стара морска традиция, остро и гадно иззвъня…
„Шефе, проблем с дизелгенератор номер три !”, вика от ЦПУ четворката... бяхме с два в паралел, така че, когато слязох в машината, вахтените бяха спрели тройката и подготвяха другия дизел за пуск… по-късно мотористът Светльо разказваше задъхан в ЦПУ-то,
„Излезе сигнализация „Ниско ниво на разширителна цистерна ДГ”, хукнах нагоре по трапа и видях, че цистерната е с много ниско ниво, като в същото време усетих твърда работа на ДГ № 3, затворих крана за сладка вода към ДГ № 3, слязох обратно надолу към дизелгенераторите, чуваше се тежък шум откъм тройката, стартирах помпата за предварително мазане, четвъртият прехвърли товара на другия работещ ДГ и спряхме тройката…”… при първоначалния оглед констатирахме теч на сладка вода от ресивера, от пробката на ТКА (турбокомпресорния агрегат, турбината по народному) и т.н. …
Главният механик Иван АДАМОВ
какво се бе случило, парцалче от почистване на картера при предишна моточистка (преди няколко хиляди часа!) запушва масления щуцер на маслена система за мазане на кобилиците на клапаните, същите задират, буталото блъска по клапаните, пукат глава, разтрошени парченца проникват в турбинното колело на турбината, изкривяват лопатки
и я правят да изглежда така че уважаваният от всички ни инж. Йосифов да свъси печално вежди, парцалчето не бе едно, няколко бяха…
има си една прастара традиция в машината, да се опипва при възможност с длан повърхност за топлинен контрол, та ако се опипваха капаците на главите имаше вероятност да се хване проблема преди да направи белята… в прехода до следващия порт разпоредих и се монтираха стъклени термометри на капаците на главите, та белким с периферното зрение се контролира топлинното състояние на кобилиците… приведохме в експлоатационно състояние ДГ № 3, подменихме спуканата глава, буталото, ново картерно масло, а турбината как е работела само тя си знае (по-късно подменихме целия ТКА, турбината по народному…)
… в описания авариен случай действията на моториста бяха изключително адекватни и светкавични, въобще Светльо носеше в себе си черти на отиващите си мотористи от миналото, инициативни, мислещи, работливи и като казвам работливи, си спомням, че навремето доста често се срещаха в екипажите хора, които поемаха и изпълняваха качествено много задачи, началниците им ги разпознаваха, товареха ги и разчитаха
на тях, бяха като магарета в добрия смисъл на думата, като мнозинството от тях бяха изкарали военната си служба във ВМФ…
И така, М`чета, бъдете внимателни при моточистките, преглеждайте за чистота преди да пуснете свежото масло в картера !
16 октомври 2022 г.
Варна,
навън си е варненска есен, знаете я, с пожълтелите листа и найлонови торбички,
разходки край морето и така…
Айде, бъдете здрави и до скоро… умерено скоро!
Иван АДАМОВ
Снимките от моторния кораб „Рила“ са от личния архив на главния механик Иван АДАМОВ
и я правят да изглежда така че уважаваният от всички ни инж. Йосифов да свъси печално вежди, парцалчето не бе едно, няколко бяха…
има си една прастара традиция в машината, да се опипва при възможност с длан повърхност за топлинен контрол, та ако се опипваха капаците на главите имаше вероятност да се хване проблема преди да направи белята… в прехода до следващия порт разпоредих и се монтираха стъклени термометри на капаците на главите, та белким с периферното зрение се контролира топлинното състояние на кобилиците… приведохме в експлоатационно състояние ДГ № 3, подменихме спуканата глава, буталото, ново картерно масло, а турбината как е работела само тя си знае (по-късно подменихме целия ТКА, турбината по народному…)
… в описания авариен случай действията на моториста бяха изключително адекватни и светкавични, въобще Светльо носеше в себе си черти на отиващите си мотористи от миналото, инициативни, мислещи, работливи и като казвам работливи, си спомням, че навремето доста често се срещаха в екипажите хора, които поемаха и изпълняваха качествено много задачи, началниците им ги разпознаваха, товареха ги и разчитаха
на тях, бяха като магарета в добрия смисъл на думата, като мнозинството от тях бяха изкарали военната си служба във ВМФ…
И така, М`чета, бъдете внимателни при моточистките, преглеждайте за чистота преди да пуснете свежото масло в картера !
16 октомври 2022 г.
Варна,
навън си е варненска есен, знаете я, с пожълтелите листа и найлонови торбички,
разходки край морето и така…
Айде, бъдете здрави и до скоро… умерено скоро!
Иван АДАМОВ
Снимките от моторния кораб „Рила“ са от личния архив на главния механик Иван АДАМОВ