НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕН ЗА БЕЗПАЛУБНИЯ МИНОЧИСТАЧЕН КАТЕР
„ЛИЛИЯ“

Известно е, че по време на Първата световна война нашият военен флот е изправен пред трудната задача да ликвидира многобройните минни заграждения, поставени от императорския флот на Русия в български черноморски води. Едва през 1917 г. българските военни моряци получават първите три безпалубни миночистачни катера (отначало са наричани безпалубни миночистачни моторни лодки) от Германия. Логично, те получават имена, които тематично са обвързани с предстоящата им дейност: „Кондуктор Докузанов“, „Капитан-лейтенант Минков“ и „Миньор“. Първите двама са загинали български военни моряци-миньори по време на войната.
Началото на дейността на екипажите с тези миночистачи е трудно. Много скоро „Кондуктор Докузанов“ е изхвърлен от силна буря на брега край Кюстенджа, след като при бойно миночистане висока вълна залива двигателя му и той е лишен от ход. По-късно е възстановен и влиза в експлоатация. Използван е и от съглашенските войски при окупацията на България в края на Първата световна война. След получаването на четирите ведети през 1921 г. те приемат имената „Кондуктор Докузанов“, „Капитан-лейтенант Минков“ и „Миньор“ (четвъртата е „Взрив“), а първите три миночистачни катера са именувани „Лилия“, „Вяра“ и „Балик“.

Миночистачният катер „Лилия“ на котва, вероятно във Варненското езеро, 20-те години на ХХ век.
Надписът на гърба на снимката от 20-те години.
Миночистачният катер „Лилия“ в действие по време на първото посещение на италианската хидропланна ескадра през 1928 г. във Варна (или при второто посещение – 1929 г.).
„Лилия” е произведен в Германия през 1916 г. от германската фирма Hugo Stinmes (Хамбург) и има следните данни: водоизместване - 16 т, дължина - 14 м, широчина - 2,8 м, газене - 0,8 м, бензинов двигател - 40 к.с., скорост - 8 вз., радиостанция, контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж - от 5 до 13 души, район на действие 100 мили. Той е единственият ни по това време миночистачен катер със спомагателен котел за битови нужди и с конструктивно обособен закрит салон за гости (пътници). Използван е и за представителни нужди. До построяването във Флотския арсенал на първия миночистачен катер проект „Пампулов“ през 40-те години на ХХ век, „Лилия“ е най-големият български миночистачен катер (другите два от първата серия: „Вяра“ и „Балик“ са с водоизместване от по 14 тона). Засега няма публикувани данни за съдбата на „Лилия“ след 1944 г. Възможно е катерът да е бракуван и по-рано, защото в сведенията за миночистенето по време на Втората световна война неговото име не се споменава.
Снимките, свързани с миночистачния катер „Лилия“, които предлагаме на читателите на „Морски вестник“, са ни предоставени от варненския антиквар Христо Досев, за което му благодарим.
МОРСКИ ВЕСТНИК