НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК БЕЗ МАЛКО ДА БЪДАТ ПОХАРЧЕНИ НАРОДНИ
ПАРИ ЗА „НОВО БЪЛГАРСКО ПРИСТАНИЩЕ“ ЗА
ИЗНОС НА ЗЪРНО В БАЛЧИК
През 1983 г. слязох от корабния мостик и останах на брегова работа. Започнах работа като ръководител на Бюро „Корекция на навигационни карти“ и същевременно изпълнявах длъжността представител на Английското адмиралтейство за продажба на навигационни морски издания, книги и навигационни карти.
Основно в Бюрото се коригираха и подменяха навигационните карти и книги на българските кораби. В Бюрото се получаваше огромна информация не само от Адмиралтейството, но и книги и карти от бракуваните български кораби, които оставаха за съхранение. Бяха доставяни в Бюрото много книги и карти, издания на други хидрографни служби. Поддържаха се здрави връзки с Хидрографната служба на българския Военноморски флот. Много стари капитани, морски труженици от миналото и настоящето посещаваха „Кулата“ в БМФ, за да си спомнят за миналото или да разкажат нещо ново.
Спомням си изказването на един бивш министър от близкото минало относно „великите проекти и разработки“ на професорите и академиците в БАН, в което ги нарече „синодални старци“. Останах изненадан от тези думи на мастития министър, но връщайки се назад във времето с тези спомени, доказвах на себе си, че все пак е имало и малко истина в думите му.
Една сутрин в Бюрото влезе възрастен (от моя поглед на 35-годишен) човек, цивилно облечен. Поиска ми старо издание на Лоция на Черно море, след това някакви други издания за българското крайбрежие, английската и българската навигационна карта на Варна и Балчик. Мълчеше, пуфтеше. Търсеше нещо.
След около едночасово мълчание от моя страна, като домакин аз се осмелих да го попитам за целта на неговото посещение в офиса и какво иска да намери. Оказа се, че работи в Института на СО „Воден транспорт“, явяващ се и филиал на БАН. Фамилията няма смисъл да я казвам, господинът може отдавна да не е между живите. След уговорката, че все пак разговорът не е за широката публика, той изложи своя въпрос:
-Пристанище Балчик е много старо българско пристанище, добре защитено от северните и източните ветрове, осигуряващо малко спокойствие на корабите по време на буря още в древността. От хиляди години е известно в района на Черно, Мраморно и
ПАРИ ЗА „НОВО БЪЛГАРСКО ПРИСТАНИЩЕ“ ЗА
ИЗНОС НА ЗЪРНО В БАЛЧИК
През 1983 г. слязох от корабния мостик и останах на брегова работа. Започнах работа като ръководител на Бюро „Корекция на навигационни карти“ и същевременно изпълнявах длъжността представител на Английското адмиралтейство за продажба на навигационни морски издания, книги и навигационни карти.
Основно в Бюрото се коригираха и подменяха навигационните карти и книги на българските кораби. В Бюрото се получаваше огромна информация не само от Адмиралтейството, но и книги и карти от бракуваните български кораби, които оставаха за съхранение. Бяха доставяни в Бюрото много книги и карти, издания на други хидрографни служби. Поддържаха се здрави връзки с Хидрографната служба на българския Военноморски флот. Много стари капитани, морски труженици от миналото и настоящето посещаваха „Кулата“ в БМФ, за да си спомнят за миналото или да разкажат нещо ново.
Спомням си изказването на един бивш министър от близкото минало относно „великите проекти и разработки“ на професорите и академиците в БАН, в което ги нарече „синодални старци“. Останах изненадан от тези думи на мастития министър, но връщайки се назад във времето с тези спомени, доказвах на себе си, че все пак е имало и малко истина в думите му.
Една сутрин в Бюрото влезе възрастен (от моя поглед на 35-годишен) човек, цивилно облечен. Поиска ми старо издание на Лоция на Черно море, след това някакви други издания за българското крайбрежие, английската и българската навигационна карта на Варна и Балчик. Мълчеше, пуфтеше. Търсеше нещо.
След около едночасово мълчание от моя страна, като домакин аз се осмелих да го попитам за целта на неговото посещение в офиса и какво иска да намери. Оказа се, че работи в Института на СО „Воден транспорт“, явяващ се и филиал на БАН. Фамилията няма смисъл да я казвам, господинът може отдавна да не е между живите. След уговорката, че все пак разговорът не е за широката публика, той изложи своя въпрос:
-Пристанище Балчик е много старо българско пристанище, добре защитено от северните и източните ветрове, осигуряващо малко спокойствие на корабите по време на буря още в древността. От хиляди години е известно в района на Черно, Мраморно и
Балчик, погледнат от борда на малък пътнически кораб на Параходство БМФ през 1974 г. Сградата на мелницата се откроява отдалече. Фотограф: Панайот БЪРНЕВ. Източник: https://visualarchive.bg/
Балчик. Художник: Радко МУРЗОВ. Картината е собственост на Радио Варна.
Сградата на мелницата в Балчик днес е превърната в голямо културно средище. Снимка Калина ПЕЕВА.
Средиземно море. Това е най-добре защитеното пристанище на Добруджа за износ на зърнени храни от житницата на Балканите.
В града преди Първата световна война е построена най-голямата мелница на Балканския полуостров, принадлежаща на частното „Анонимното индустриално дружество“. Мелницата е открита през юни 1909 г. на морския бряг, в близост до пристанището. Произвеждало се е също в големи промишлени количества брашна, грис, макарони и фиде. Това са бързоразвалящи се и нетрайни продукти. Производството е трябвало незабавно да се транспортира, поради невъзможност за продължително съхранение. За този характер на това модерно промишлено производство и неговия продукт Балчишкото пристанище се явява малко и тясно за бързото експедиране на готовата продукция. Произвежданите хранителни продукти от мелницата са намирали добър пазар и реализация на борсите на Истанбул, Близкия изток и Египет. Снабдявала е с хляб цялата Българска армия.
За развитие на местното производство и икономика, общинското ръководство поставя въпроса за строителство на кей на правителствено ниво, но въпреки посещението на министъра на финансите в Балчик и лобирането на народни представители в Народното събрание, до Балканските войни построяването на кей в пристанището на Балчик не е осъществено.
След започването на Първата световна война мелницата е сериозно повредена след артилерийско нападение от руския боен флот на 7 септември 1916 г. Въпреки че артилерийската атака е била насочена към търговски и жилищни сгради, целта е било да се окаже помощ на лявото крило на руско-сръбско-румънските части, навлезли в Добруджа.
През годините на социализма е построен голям силоз. През 1968-69 г. пристанището е модернизирано и вече разполага с 2 товаро-разтоварни места с обща дължина 164 м, 2 големи пристанищни крана, открити складови площи - 4200 кв. м.
Изнесеното от „научния работник - изследовател, радеещ за нови открития и рационализации“, отговаряше на истината. Аз самият също бях добре запознат с горните исторически факти. Нашите кораби от серията въглевози -13 500 DW можеха да отплават от Балчик само с половин товар. За по-големи кораби дълбочината при подхождане и пред самите кейови места беше недостатъчна. Идеята на научния работник пред мене беше да се разшири старото пристанище. Едновременно с разширяването трябва да се удълбочи фарватера и акваторията на пристанището, за да могат да влизат големи кораби.
Но такова голямо ново българско пристанище вече е построено -Пристанище Варна запад, вече работеше. Централното пристанище - Варна изток, също беше конкуренция, защото имаше места с достатъчна дълбочина за големи кораби.
Според господина, с разширяването на Пристанище Балчик щеше да се избегне дългия път на камиони и вагони до пристанищата на Варна - централното, и Варна запад. Целта е да се пести време, а Балчик да се превърне в основно пристанище за износ на зърнени храни. Добре е като идея, но аз му изложих няколко аргумента.
Най-важният и основен аргумент. Балчик е град, построен върху бивши, реални и възможни в бъдеще свлачища, които са характерни за цялото Северно Черноморие, доказали своята мощ в миналото - споменавам случилото се с древния град Бизоне. Това е причината в миналото да се откаже удълбочаването на пристанището.
Самото дъно на акваторията на пристанището е от огромна гранитна скала. Веднага бях контриран, че тя може с контролиран взрив да се разруши и да се подготви дъното на пристанището за удълбаване. Необходими са обаче огромни количества взрив, който може да отключи тези свлачища и целият град да се свлече в морето.
Постряването на авто и жп мрежа също е проблематично поради мястото на самия град - зад хълмове и възвишения на морския бряг.
С построяването на огромното (за тогава) Пристанище Варна запад, разположено на естествен морски басейн, притежаващо равнинна част и авто- жп- магистрали, като част от общата републиканска мрежа, беше по-добрият избор. Всичко това бях прочел в скромното количество книги и учебници, както и бях научил от възрастните колеги, посещавали Бюрото.
С горните аргументи успях да му разясня, че пътят на „топлата вода“, която той се стреми да открие, е отдавна прекаран.
В резултат получих похвала за моята „огромна компетентност“ и получих покана за участие в неговата работна група за иновации и икономически напредък на СО „Воден транспорт“.
Останах с горчивия привкус, че господинът не е запознат с особеностите на Варненското крайбрежие, но желанието да се създават нови научни трудове и получаване на комисионни и облаги е огромно. Такива хора не желаят да се научат, да се ровят в книгите и библиотеките, да разследват, а само да подготвят нещо повърхностно, за да получат пари и научни титли. Но случката си имаше и продължение, за да ми се изясни смисъла на израза „синодални старци“ на нашия известен и мастит министър-финансист.
К.д.п. Георги КОСТОВ
В града преди Първата световна война е построена най-голямата мелница на Балканския полуостров, принадлежаща на частното „Анонимното индустриално дружество“. Мелницата е открита през юни 1909 г. на морския бряг, в близост до пристанището. Произвеждало се е също в големи промишлени количества брашна, грис, макарони и фиде. Това са бързоразвалящи се и нетрайни продукти. Производството е трябвало незабавно да се транспортира, поради невъзможност за продължително съхранение. За този характер на това модерно промишлено производство и неговия продукт Балчишкото пристанище се явява малко и тясно за бързото експедиране на готовата продукция. Произвежданите хранителни продукти от мелницата са намирали добър пазар и реализация на борсите на Истанбул, Близкия изток и Египет. Снабдявала е с хляб цялата Българска армия.
За развитие на местното производство и икономика, общинското ръководство поставя въпроса за строителство на кей на правителствено ниво, но въпреки посещението на министъра на финансите в Балчик и лобирането на народни представители в Народното събрание, до Балканските войни построяването на кей в пристанището на Балчик не е осъществено.
След започването на Първата световна война мелницата е сериозно повредена след артилерийско нападение от руския боен флот на 7 септември 1916 г. Въпреки че артилерийската атака е била насочена към търговски и жилищни сгради, целта е било да се окаже помощ на лявото крило на руско-сръбско-румънските части, навлезли в Добруджа.
През годините на социализма е построен голям силоз. През 1968-69 г. пристанището е модернизирано и вече разполага с 2 товаро-разтоварни места с обща дължина 164 м, 2 големи пристанищни крана, открити складови площи - 4200 кв. м.
Изнесеното от „научния работник - изследовател, радеещ за нови открития и рационализации“, отговаряше на истината. Аз самият също бях добре запознат с горните исторически факти. Нашите кораби от серията въглевози -13 500 DW можеха да отплават от Балчик само с половин товар. За по-големи кораби дълбочината при подхождане и пред самите кейови места беше недостатъчна. Идеята на научния работник пред мене беше да се разшири старото пристанище. Едновременно с разширяването трябва да се удълбочи фарватера и акваторията на пристанището, за да могат да влизат големи кораби.
Но такова голямо ново българско пристанище вече е построено -Пристанище Варна запад, вече работеше. Централното пристанище - Варна изток, също беше конкуренция, защото имаше места с достатъчна дълбочина за големи кораби.
Според господина, с разширяването на Пристанище Балчик щеше да се избегне дългия път на камиони и вагони до пристанищата на Варна - централното, и Варна запад. Целта е да се пести време, а Балчик да се превърне в основно пристанище за износ на зърнени храни. Добре е като идея, но аз му изложих няколко аргумента.
Най-важният и основен аргумент. Балчик е град, построен върху бивши, реални и възможни в бъдеще свлачища, които са характерни за цялото Северно Черноморие, доказали своята мощ в миналото - споменавам случилото се с древния град Бизоне. Това е причината в миналото да се откаже удълбочаването на пристанището.
Самото дъно на акваторията на пристанището е от огромна гранитна скала. Веднага бях контриран, че тя може с контролиран взрив да се разруши и да се подготви дъното на пристанището за удълбаване. Необходими са обаче огромни количества взрив, който може да отключи тези свлачища и целият град да се свлече в морето.
Постряването на авто и жп мрежа също е проблематично поради мястото на самия град - зад хълмове и възвишения на морския бряг.
С построяването на огромното (за тогава) Пристанище Варна запад, разположено на естествен морски басейн, притежаващо равнинна част и авто- жп- магистрали, като част от общата републиканска мрежа, беше по-добрият избор. Всичко това бях прочел в скромното количество книги и учебници, както и бях научил от възрастните колеги, посещавали Бюрото.
С горните аргументи успях да му разясня, че пътят на „топлата вода“, която той се стреми да открие, е отдавна прекаран.
В резултат получих похвала за моята „огромна компетентност“ и получих покана за участие в неговата работна група за иновации и икономически напредък на СО „Воден транспорт“.
Останах с горчивия привкус, че господинът не е запознат с особеностите на Варненското крайбрежие, но желанието да се създават нови научни трудове и получаване на комисионни и облаги е огромно. Такива хора не желаят да се научат, да се ровят в книгите и библиотеките, да разследват, а само да подготвят нещо повърхностно, за да получат пари и научни титли. Но случката си имаше и продължение, за да ми се изясни смисъла на израза „синодални старци“ на нашия известен и мастит министър-финансист.
К.д.п. Георги КОСТОВ