НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ФЛОТСКИЯТ МЕХАНИК КОНСТАНТИН БОЖКОВ И РАННАТА ИСТОРИЯ НА ГАЛВАНОТЕХНИКАТА В БЪЛГАРИЯ
По случай 165 г. от рождението на първия българин - началник на Морското училище
Понастоящем специално на историята на галванотехниката в България не е посветена нито една публикация. Тя е раздел от електрохимията, която пък е част от физикохимията, но и тези теми в българската историческа литература са загърбени. За състоянието им в нашенската историография на науката и техниката са показателни телевизионните изяви на известни учени през последните години, които продължават да твърдят, че д-р Петър Берон „създава, утвърждава (болд, И.А.) една наука физикохимия” [1, ок. 17.-18. мин], макар че нейното начало е поставено още през 1752 г. в Русия.
Най-ранният известен исторически преглед на галванотехниката в българската литература е публикуван в първия български учебник по галванотехника, издаден през 1924 г., но в него не се споменава нито дума за развитието на това техническо направление в България [2], не е отбелязана дори първата българска книга по галванотехника, издадена само две години по-рано [3]. За академичната ни наука първото постижение в областта на галванотехниката е галванотехническата лаборатория при Държавната образцова работилница в София, създадена през 1906 г. [4, с. 481], [5]. Показателен е и фактът, че в българоезичната енциклопедия Уикипедия липсва статия за галванотехниката, а на електрохимията са посветени само два реда [7]... Що се отнася до пионерния принос на Константин Божков (1857-1942 г.) за развитието на галванотехниката в България, той не е споменат дори в официалната история на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”- Варна, издадена 2001 г. [8, с. 11]. В биографията му, която публикувах през 2006 г., отделих около една страница на приноса му за галванотехниката в България [9, с. 284-285], но тук предлагам актуализирани и допълнени сведения благодарение на информация от интернет.
Още през 1869 г. възрожденските школарчета научават от учебник по физика за откриването на галванопластиката от руския физик Борис Якоби през 1838 г., както и за ранната история на технологията за позлатяване и посребряване с приложението на електрически ток [10, с. 564-566]. Това не е епизодично събитие, а преподаването на тази тема трайно се утвърждава в часовете по физика в българското училище [11, с. 175-190], [12, с. 386-388].
За първите години след Освобождението 1878 г. липсват сигурни сведения за практикуването на галванотехниката в България [13]. През май 1883 г. русенски вестник съобщава, че галванопластиката все още не се практикува [18]. През август с.г. пловдивски вестник помества съобщение за откритото през този месец Международно електротехническо изложение във Виена и изрично изтъква, че „Силен успех има електрический ток в галванопластиката” [19].
През август 1879-септември 1884 г. К. Божков завършва Техническата артилерийска школа в Санкт Петербург. По време на обучението си там освен задължителната подготовка „изучавал практически механика и занаят, работил в различни механични заводи и под ръководството на г-н Ковако се запознава с електротехника и галванопластика” [20]. К. Божков положително получава много добра галванотехническа подготовка, защото се обучава в известната извън границите на Русия Електрогалваническа школа, основана и ръководена от видния специалист по галванотехника полк. Александър Николаевич Ковако (1822-1900 г.) [21].
След завръщането си в България К. Божков отначало е назначен като технически майстор в Артилерийския арсенал в Русе. По препоръка на инженер-механик Павел Кузмински пред началника на Флотилията и Морската част в Русе капитан-лейтенант З. Рожественски той е назначен на 23 януари (4 февр.) 1885 г. за механик II р. във флота със задачата да завежда флотската Техническа школа [22, с. 144-145]. К. Божков е първият българин флотски механик и първият българин началник на Техническата школа в Русе (днес ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”-Варна).
В спомените си К. Божков съобщава: „Имаше и отделение за моделиране и галваностегия, галванизиране разни предмети с мед, сребро, злато и никел. Рожественски особено наблягаше за галванизация на железни листове за кърпене подводните части, като противостоящи на ръждясване. Обаче той се убеди в невъзможността за уредбата на подобна инсталация, за която ще отидат много пари” [22, с. 146]. Макар че идеята на енергичния началник на българския военен флот да използва галваничното цинково покритие на железни листове при ремонт на подводните части на корабните корпуси не е реализирана, още тогава към Техническата школа на флота е устроено галванично отделение, в което К. Божков започва първото в България специализирано обучение по теория и практика на галванотехниката. Доколкото той е назначен за флотски механик на 23 януари (4 февр.) 1885 г., галванотехническото отделение на Техническата школа в Русе е създадено най-вероятно още през първите месеци на същата година.
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
По случай 165 г. от рождението на първия българин - началник на Морското училище
Понастоящем специално на историята на галванотехниката в България не е посветена нито една публикация. Тя е раздел от електрохимията, която пък е част от физикохимията, но и тези теми в българската историческа литература са загърбени. За състоянието им в нашенската историография на науката и техниката са показателни телевизионните изяви на известни учени през последните години, които продължават да твърдят, че д-р Петър Берон „създава, утвърждава (болд, И.А.) една наука физикохимия” [1, ок. 17.-18. мин], макар че нейното начало е поставено още през 1752 г. в Русия.
Най-ранният известен исторически преглед на галванотехниката в българската литература е публикуван в първия български учебник по галванотехника, издаден през 1924 г., но в него не се споменава нито дума за развитието на това техническо направление в България [2], не е отбелязана дори първата българска книга по галванотехника, издадена само две години по-рано [3]. За академичната ни наука първото постижение в областта на галванотехниката е галванотехническата лаборатория при Държавната образцова работилница в София, създадена през 1906 г. [4, с. 481], [5]. Показателен е и фактът, че в българоезичната енциклопедия Уикипедия липсва статия за галванотехниката, а на електрохимията са посветени само два реда [7]... Що се отнася до пионерния принос на Константин Божков (1857-1942 г.) за развитието на галванотехниката в България, той не е споменат дори в официалната история на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”- Варна, издадена 2001 г. [8, с. 11]. В биографията му, която публикувах през 2006 г., отделих около една страница на приноса му за галванотехниката в България [9, с. 284-285], но тук предлагам актуализирани и допълнени сведения благодарение на информация от интернет.
Още през 1869 г. възрожденските школарчета научават от учебник по физика за откриването на галванопластиката от руския физик Борис Якоби през 1838 г., както и за ранната история на технологията за позлатяване и посребряване с приложението на електрически ток [10, с. 564-566]. Това не е епизодично събитие, а преподаването на тази тема трайно се утвърждава в часовете по физика в българското училище [11, с. 175-190], [12, с. 386-388].
За първите години след Освобождението 1878 г. липсват сигурни сведения за практикуването на галванотехниката в България [13]. През май 1883 г. русенски вестник съобщава, че галванопластиката все още не се практикува [18]. През август с.г. пловдивски вестник помества съобщение за откритото през този месец Международно електротехническо изложение във Виена и изрично изтъква, че „Силен успех има електрический ток в галванопластиката” [19].
През август 1879-септември 1884 г. К. Божков завършва Техническата артилерийска школа в Санкт Петербург. По време на обучението си там освен задължителната подготовка „изучавал практически механика и занаят, работил в различни механични заводи и под ръководството на г-н Ковако се запознава с електротехника и галванопластика” [20]. К. Божков положително получава много добра галванотехническа подготовка, защото се обучава в известната извън границите на Русия Електрогалваническа школа, основана и ръководена от видния специалист по галванотехника полк. Александър Николаевич Ковако (1822-1900 г.) [21].
След завръщането си в България К. Божков отначало е назначен като технически майстор в Артилерийския арсенал в Русе. По препоръка на инженер-механик Павел Кузмински пред началника на Флотилията и Морската част в Русе капитан-лейтенант З. Рожественски той е назначен на 23 януари (4 февр.) 1885 г. за механик II р. във флота със задачата да завежда флотската Техническа школа [22, с. 144-145]. К. Божков е първият българин флотски механик и първият българин началник на Техническата школа в Русе (днес ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”-Варна).
В спомените си К. Божков съобщава: „Имаше и отделение за моделиране и галваностегия, галванизиране разни предмети с мед, сребро, злато и никел. Рожественски особено наблягаше за галванизация на железни листове за кърпене подводните части, като противостоящи на ръждясване. Обаче той се убеди в невъзможността за уредбата на подобна инсталация, за която ще отидат много пари” [22, с. 146]. Макар че идеята на енергичния началник на българския военен флот да използва галваничното цинково покритие на железни листове при ремонт на подводните части на корабните корпуси не е реализирана, още тогава към Техническата школа на флота е устроено галванично отделение, в което К. Божков започва първото в България специализирано обучение по теория и практика на галванотехниката. Доколкото той е назначен за флотски механик на 23 януари (4 февр.) 1885 г., галванотехническото отделение на Техническата школа в Русе е създадено най-вероятно още през първите месеци на същата година.
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Стелата на капитан І ранг Константин Божков в Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Из възрожденския учебник „Ръководство към физиката” (1874 г., с. 386).
Капитан-лейтенант З. Рожественски - https://topor.od.ua/voenno-morskie-sil-bolgarii/
