НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК КОРАБНИЯТ РАДИСТ УЛОВИ ОСОЛЕНА РИБА
ОТ ОКЕАНА

Вече осми ден моторният кораб „Славянка“ (IMO: 7721316) пореше смело водите на Атлантика. Бързаше за Аржентина, където в пристанищата на Росарио и Буенос Айрес го очакваше новият му товар - 25 хиляди тона соев шрот за България.
Времето беше тихо, ясно. Слънцето всеки момент щеше да се покаже на хоризонта. Водонепроницаемата врата на главната палуба бавно се отвори. Показа се главата на „властелина на палубата“. Палубният боцман стъпи тежко на главна палуба и загрижено като стопанин започна да оглежда хамбарите, уплътненията, съоръженията. Обиколката продължаваше и в корабните магазии на бака.
Този ритуал се спазваше всяка сутрин и беше ненарушима традиция на всеки български кораб. Боцманът отвреме на време се навеждаше и вземаше падналите летящи рибки на палубата. Надводният борд на кораба беше нисък, а корабът беше достатъчно широк. Летящите рибки се опитваха да прелетят. Боцманът с пълно право, дадено му от неписаните морски закони и традиции, се чувстваше собственик на неочаквания улов. Всъщност се касаеше за някоя и друга рибка, но при преминаване на тропическите и екваториални води времето беше достатъчно дълго, за да се събере за едно пържене или осоляване. Екипажът беше този, който се наслаждаваше след това най-много на този улов. Пък и се намираха желаещи да запомнят рейса със сувенир „разпъната летяща рибка на дървена дъсчица“.
Но беше започнало да се случва нещо необичайно, а екипажът беше забелязал аномалията. Макар и малко като количество, летящите рибки изчезнаха. Някой „бракониер“ се беше научил да става още по-рано и да я събира за собствена полза - осоляване и скатаване за в къщи. Интригата беше налице, но бързо се разплете.
Тази сутрин, по-рано от обикновеното, водонепроницаемата врата към главна палуба се отвори бавно и предпазливо. На палубата излезе радистът, а в ръката си държеше някаква торбичка. С бързи крачки се устреми напред и видя първата риба на палубата. Наведе се и я взе, но преди да я пусне в торбата се спря и подуши улова. Рибата беше осолена.
Радистът включи за номера, който му беше изигран от екипажа. До него достигна и високия и страшен кикот и смях на цялата палубна команда. Моряците бяха отдавна станали, подготвили клопката и наблюдаваха случащото се през филистрините на моряшките съблекални. На трапа откъм кърмата се показа и боцманът. Командата избухна силен смях, боцманът се смееше и размахваше пръст към „малкия корабен егоист“. Радистът се смути, тръсна рибата на палубата, мина по другия борд и лявата водонепроницаема врата и бързо тръгна към радиостанцията. Смехът, ироничните и доста нецензурни коментари продължаваха да го догонват.
А после на закуската в корабния салет изпитах съжаление към корабния новатор. От малка алчност беше попаднал в неокопана нива и сега трябваше да гази калта до края. Това продължи до края на рейса, който продължи малко повече от три месеца.
Все пак трябва да се знае, че корабните традиции са затова и трябва да се спазват. Не може кой и да е да се пише за по-голям тарикат и да посяга на тях. Затова и си получи наказанието. Пък и затова случката остана в моряшкия фолклор.
К.д.п. Георги КОСТОВ

Част от екипажа на „Славянка“, 11 януари 2007 г.
„Славянка“ в първите години от експлоатацията му.
Поглед от мостика към бака на „Славянка“, 23 юли 2007 г.