НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С ГАНЬО: ТАЛИСМАНЪТ И ЛЮБИМЕЦЪТ НА ЕКИПАЖА НА „МИЗАР“!
Темата за животните - корабни талисмани, за съжаление, рядко присъства в нашите публикации. В есетата на Слави Пешков периодично се появяват корабни кучета и котки, но те (поне засега) могат да претендират само за „Оскар“ за поддържаща роля. И в публикациите за ескадрения миноносец „Г. Димитров“ от време на време се появява мечокът Максимка, с който е поставено началото на зоопарка във Варна. Но това са капки в морето от разнообразие от кучета и котки, любимци на екипажите от военния и от търговския ни флот.
Сега ви предлагаме малък разказ за Ганьо - талисманът и любимецът на екипажа на моторния влекач „Мизар“. Котаракът е с интересна съдба. Част е от котилото, появило се в района на Дивизиона кораби със спомагателно назначение - Варна. Много скоро обаче тези, които наблюдават как грижовната майка отглежда своите рожби, забелязват, че тя отпъжда и не дава на едно от котенцата да суче. Окуражени от майката, останалите го пререждат и избутват. Малкото бяло котенце почва да линее. Екипажът на „Мизар“ решава да го осинови. Решението е прието единодушно.
Ганьо, така спонтанно го наричат, е поставен в един кашон и системно е захранван с прясно мляко. Много скоро недохраненото коте „заглажда косъма“ и с радост усеща искрените симпатии на моряците от влекача, които се грижат да не му липсва нищо. Любимецът прохожда смело по палубата и почва да „изучава“ устройството на кораба като всеки млад моряк. Скоро показва, че положените за него грижи не са отишли напразно. Познава всеки член на екипажа и се опитва да се „приобщи“ към дейностите, които се извършват на борда - като внимателен наблюдател. Когато „Мизар“ постъпва за доков ремонт в „ТЕРЕМ - КРЗ „Флотски арсенал“, Ганьо не се плаши нито от постоянните и непривични шумове, нито от странните и неприятни миризми. Остава на борда и заедно с екипажа изтърпява битовите несгоди, съпътстващи всеки такъв ремонт.
След като „Мизар“ се завръща обновен във Военноморска база Варна, Ганьо, също като останалите членове на екипажа, сменя ритъма на своето всекидневие и влиза в крак с корабното разписание. Никой не може да обясни как се е случило това, но котаракът всяка сутрин почва да слиза от влекача, за да посрещне неговия командир. Само дето не му рапортува като дежурен по кораб! След това се строява заедно с екипажа, за да участва във всекидневния церемониал по вдигането на военноморския флаг!
Боцманът главен старшина Георги Найденов среща в интернет-сайт оферти за продажби на аксесоари за котки. Харесва симпатична моряшка шапка и отново с единодушно решение на екипажа, тя е закупена. Ганьо приема подаръка и в знак на благодарност я носи винаги. И позира с нея, както се вижда, без всяко притеснение!
Всъщност, в това, че Ганьо става част от екипажа на „Мизар“, има и някаква логика. И котаракът, и корабът, са отхвърлени от най-близките си и оставени без грижи, с идеята час по-скоро да се отърват от тях. Но пък и котаракът, и корабът имат съдбата на грозното патенце от приказката на Андерсен. Разкапаният и ръждясал до безобразие „Мизар“ събираше само тъжни погледи и предизвикваше въпроси от рода на: „За какъв дявол им е на военните тази развалина, която всеки момент може да потъне?“ Само че след ремонтно-възстановителните дейности, попаднал в ръцете на един силно мотивиран екипаж, влекачът възкръсна за втори живот, вече под военноморски флаг. А погледите към него са само одобрителни. И мърлявото улично котенце, обречено на гладна смърт, попаднало в ръцете на същия този екипаж, вече е същински котешки аристократ, любимец и талисман. И, медийна звезда, разбира се! Както стана и самият „Мизар“.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Темата за животните - корабни талисмани, за съжаление, рядко присъства в нашите публикации. В есетата на Слави Пешков периодично се появяват корабни кучета и котки, но те (поне засега) могат да претендират само за „Оскар“ за поддържаща роля. И в публикациите за ескадрения миноносец „Г. Димитров“ от време на време се появява мечокът Максимка, с който е поставено началото на зоопарка във Варна. Но това са капки в морето от разнообразие от кучета и котки, любимци на екипажите от военния и от търговския ни флот.
Сега ви предлагаме малък разказ за Ганьо - талисманът и любимецът на екипажа на моторния влекач „Мизар“. Котаракът е с интересна съдба. Част е от котилото, появило се в района на Дивизиона кораби със спомагателно назначение - Варна. Много скоро обаче тези, които наблюдават как грижовната майка отглежда своите рожби, забелязват, че тя отпъжда и не дава на едно от котенцата да суче. Окуражени от майката, останалите го пререждат и избутват. Малкото бяло котенце почва да линее. Екипажът на „Мизар“ решава да го осинови. Решението е прието единодушно.
Ганьо, така спонтанно го наричат, е поставен в един кашон и системно е захранван с прясно мляко. Много скоро недохраненото коте „заглажда косъма“ и с радост усеща искрените симпатии на моряците от влекача, които се грижат да не му липсва нищо. Любимецът прохожда смело по палубата и почва да „изучава“ устройството на кораба като всеки млад моряк. Скоро показва, че положените за него грижи не са отишли напразно. Познава всеки член на екипажа и се опитва да се „приобщи“ към дейностите, които се извършват на борда - като внимателен наблюдател. Когато „Мизар“ постъпва за доков ремонт в „ТЕРЕМ - КРЗ „Флотски арсенал“, Ганьо не се плаши нито от постоянните и непривични шумове, нито от странните и неприятни миризми. Остава на борда и заедно с екипажа изтърпява битовите несгоди, съпътстващи всеки такъв ремонт.
След като „Мизар“ се завръща обновен във Военноморска база Варна, Ганьо, също като останалите членове на екипажа, сменя ритъма на своето всекидневие и влиза в крак с корабното разписание. Никой не може да обясни как се е случило това, но котаракът всяка сутрин почва да слиза от влекача, за да посрещне неговия командир. Само дето не му рапортува като дежурен по кораб! След това се строява заедно с екипажа, за да участва във всекидневния церемониал по вдигането на военноморския флаг!
Боцманът главен старшина Георги Найденов среща в интернет-сайт оферти за продажби на аксесоари за котки. Харесва симпатична моряшка шапка и отново с единодушно решение на екипажа, тя е закупена. Ганьо приема подаръка и в знак на благодарност я носи винаги. И позира с нея, както се вижда, без всяко притеснение!
Всъщност, в това, че Ганьо става част от екипажа на „Мизар“, има и някаква логика. И котаракът, и корабът, са отхвърлени от най-близките си и оставени без грижи, с идеята час по-скоро да се отърват от тях. Но пък и котаракът, и корабът имат съдбата на грозното патенце от приказката на Андерсен. Разкапаният и ръждясал до безобразие „Мизар“ събираше само тъжни погледи и предизвикваше въпроси от рода на: „За какъв дявол им е на военните тази развалина, която всеки момент може да потъне?“ Само че след ремонтно-възстановителните дейности, попаднал в ръцете на един силно мотивиран екипаж, влекачът възкръсна за втори живот, вече под военноморски флаг. А погледите към него са само одобрителни. И мърлявото улично котенце, обречено на гладна смърт, попаднало в ръцете на същия този екипаж, вече е същински котешки аристократ, любимец и талисман. И, медийна звезда, разбира се! Както стана и самият „Мизар“.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Ганьо държи всичко, което се случва на борда на „Мизар“, да става и под неговия „контрол“. Снимката ни е предоставена от екипажа на влекача.
Ганьо се преструва на срамежлив пред обектива на „Морски вестник“. Никой не му вярва!
