НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПОПКУЛТУРАТА
Дай му на моряка попкултура и му гледай сеира! Какво повече може да се очаква от него, освен иху-аху и кино-вино.
Един виден столичен журналист правИ „творчески” рейс с нас на м/к „Вежен” преди почти половин век. Всяка вечер, след края на корабния работен ден, сядах с него в кабината ми на чашка и човешко общуване. Аз му пеех Битълс и Висоцки, той ми снасяше автентични истории от софийския литературен живот, а в съседната кабина Митко Циганчето - българин от Комлука и старши камериер на кораба, пускаше „на мах” хисарския поп. Виждах, че софето се притеснява от близкото съжителство на високата с масовата култура и на третата вечер поканих Комлушкия при нас. Той пристигна, както си е свикнал от циганската махала - с цялата си музикална машинария и пълна касетография на Попа. В резултат, масовата култура не завладя корабната интонационна среда (по Т. Колев), но рязко се вдигна качеството на мезетата.
На раздялата в Бургас, известният журналист бе по-близък авер с почитателя на Попа жител на Комлука, отколкото с мен - корабния интелектуалец. Нямаше място за завист, защото аз бях шумен и многословен, като повечето журналисти, а Комлушкия - мълчалив и много полезен!
Power to the people, както го е изпял Джон Ленън!
Някъде в средата на 90-те, приятелят ми Къки изкупи всички бройки от „Готварска книга само за мъже” от Цаньо Сърнев, за да ги подари на хората, които харесва. Да не се бърка с „Готварска книга за мъже” от Петър Саралиев, чувам да подвиква Къки от Там!
Така и не прочетох тогава моя екземпляр, защото д-р Кръстьо Кръстев, иженарицаемий Къки, цитираше дълги пасажи от книгата при всяка наша среща и не вярвам да е останал дори и един ред, който да не сам чул благодарение на моя приятел.
От доста време приятелят ми не е между живите, но при писането на този текст се сетих, че той си падаше по попмузиката и често ме е молил да му издрънкам „Запечатано с целувка”, „Нощи в бял сатен”, „Мейби бейби” и други сладникави рок шлагери. Той дори ме помоли да разуча и конкретна песен на Лепа Брена (!), за да му пея и нея, докато си пием ичкията. Издирих, аранжирах и изпълнявах „Нежна жЕна” при всяка наша среща, без да се замислям над текста и посланието на песента. За нас с Къки нямаше проблем да разбираме сръбския, който е много близък до говора в родния северозапад. Особено се вдъхновяваше приятелят ми на припева, който и днес помня в оригнал, та реших да го преведа за читателите на „Морски вестник“. После се сетих, че Къки се е възхищавал на оригиналния текст и затова, така ще го цитирам:
Йер я сам само нежна жЕна,
А свака жЕна тайну носи,
У срцу спАва лепОта ньена,
А не у тЕлу, и не у кОси...
Изписах текста, пеейки песента на ум и вече няма да се срамувам, че някога съм пял, а днес дори харесвам, сръбска популярна песен, пък ми се чини, че и поезията, и мелодията ги бива! Няма да я превеждам, защото ще се изгуби всичкото й поетично очарование.
Както казваше доктор Кръстев „да оставим красивите жени за мъжете без въображение”. Той твърдеше, че думите са на Мопасан, когото пък наричаше „колега”, та кой знае дали наистина цитатът е на Ги дьо...
Сякаш и сега чувам приятелят ми да казва:
- Чу ли добре, а не у телу, и не у коси ...
Не знам защо, но тази песен ми напомни за вече споменатата книга на Цоньо Сърнев. Седнах и я прочетох най-накрая, след толкова години, за да почета паметта на най - добрия ми приятел. Това е страхотна книга, Читателю!
Почувствах се като онзи столичен журналист, който слушаше музиката, само за да не обиди старши камериера Митко Комлушкия, признавайки правото на моряка да има свои критерии за култура, а накрая се усети, че е станал фен и на Попа.
По онова време аз започнах да чета въпросния журналист по вестниците, а когато дойде т.н. демокрация, той се премести в (също т. н.) демократичен печат и започна да пише остроумни памфлети, които четях редовно, изпитвайки някакво смътно чувство на моряшка гордост. Оказа се, че с човека сме били съмишленици не само по отношение на Комлушкия, но и за популярната култура.
Ще си позволя днес, „пост-мортем”, да цитирам любимата книга на приятеля ми, която така и не прочетох „дюринг хиз лайфтайм”, защото не можех да си представя как почитател на Рилке, Сартър и Превер, може да си пада по кулинарна книжнина. Така си спомних, че доктор Кръстев редовно ме посрещаше в „Михайловское” с „проста селска манджица”, която бързо и собственоръчно ми приготвяше. По същия начин ме посрещаше и морякът Саво Савов, но без милите езикови вкуснотии ...
Насладете се на една от рецептите на Цоньо Сърнев:
Чорбичка в зелено
Наскубете си половинка от зеления и го измийте хубаво. Наливате вода, сипвате спанака и го омагьосвате два пъти, като сменяте водата. Без накисване! Така получавате най-изкъпания спанак. Половинка ще ви стигне. Нарежете го ситно.
Чорбичка без лук не става, знаете, че французите имат една само от лук и са такива любовници ... А ние не само не се обичаме помежду си, ами не си обичаме и правителството.
Две глави лук и два моркова ги изпързалвате на едрото ренде и можете да смятате, че сте започнали. Сипвате малко олио да покриете леко дъното на тенджерата и задушавате лютивеца и еротичните моркови. Като омекнат, притуряте една чаша домати и накълцания спанак.
Вземате часовника от етажерката и го курдисвате до печката. Гледате го и разбирате, че нито времето е пари, нито парите ви стигат. Но за задушаването на спанака отделете 15 минути.
Супата иска 350 г вода за човек, 100 като се изпарят, останалото е за паницата. Налейте вода за четири или пет гърла.
За да не е много тънка чорбичката, сложете лъжица маргарин и една шепа фиде. Застройката е специална и дава вкус на печено. Печеното всъщност е брашното - препечете една лъжица, без да го кремирате.
Разбивате едно яйце в 100 г кисело мляко, сипвате и брашното, и всичко в тенджерата. Не забравяйте магданозец. Ако сметнете, че имате още сили за използване на продукти - можете да й настържете и малко сирене.
Ядете и плачете - таз зелената супа ви излезе златна.
Толкова за „Готварска книга само за мъже”.
А „проста селска манджица” представляваше малки късове свинско месце, набързо изпържени с лучец и сервирано в място, чието име удивително напомня за заточението на великия Пушкин. Консумира се с червено винце и добри приятели, неща, които имаше в изобилия по нашия край. Както казваше „опитния” Евгени Моргунов във „Кавказка пленница”: Это вам не лезгинка, а твист!
Пиша този текст, а онова парче на Лепа Брена не излиза от главата ми. Накрая ще стана фен на сръбската кафанска музика...
Преди много години седяхме с Къки в Монтанска кръчма, където неколкократно пуснаха актуалния тогава хит „Миле воли диско”. Попитах приятеля ми какво е това „шума диско”, с което се римува заглавието в рефрена. И о, чудо! Отново се оказах под нивото на популярната сръбска музика. Песента бе на онази същата „нежна жена” Лепа Брена, а нехаресваната от мен рима - не шума диско, а коло шумадинско, ще рече - шумадинско хоро... Срам за мене! Шумадия е на един хвърлей от Кутловица, а съседът ми, който денонощно свири, пее и пие, се казва Миле!
Миле воли диско,
А я коло шумадинско
Да будемо блиско, блиско
Хармоника свира диско...
Позволете ми да завърша в същия дух:
У ВАШЕ ЗДРАВЛЬЕ, ДРАГИ ЧИТАОЦИ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Дай му на моряка попкултура и му гледай сеира! Какво повече може да се очаква от него, освен иху-аху и кино-вино.
Един виден столичен журналист правИ „творчески” рейс с нас на м/к „Вежен” преди почти половин век. Всяка вечер, след края на корабния работен ден, сядах с него в кабината ми на чашка и човешко общуване. Аз му пеех Битълс и Висоцки, той ми снасяше автентични истории от софийския литературен живот, а в съседната кабина Митко Циганчето - българин от Комлука и старши камериер на кораба, пускаше „на мах” хисарския поп. Виждах, че софето се притеснява от близкото съжителство на високата с масовата култура и на третата вечер поканих Комлушкия при нас. Той пристигна, както си е свикнал от циганската махала - с цялата си музикална машинария и пълна касетография на Попа. В резултат, масовата култура не завладя корабната интонационна среда (по Т. Колев), но рязко се вдигна качеството на мезетата.
На раздялата в Бургас, известният журналист бе по-близък авер с почитателя на Попа жител на Комлука, отколкото с мен - корабния интелектуалец. Нямаше място за завист, защото аз бях шумен и многословен, като повечето журналисти, а Комлушкия - мълчалив и много полезен!
Power to the people, както го е изпял Джон Ленън!
Някъде в средата на 90-те, приятелят ми Къки изкупи всички бройки от „Готварска книга само за мъже” от Цаньо Сърнев, за да ги подари на хората, които харесва. Да не се бърка с „Готварска книга за мъже” от Петър Саралиев, чувам да подвиква Къки от Там!
Така и не прочетох тогава моя екземпляр, защото д-р Кръстьо Кръстев, иженарицаемий Къки, цитираше дълги пасажи от книгата при всяка наша среща и не вярвам да е останал дори и един ред, който да не сам чул благодарение на моя приятел.
От доста време приятелят ми не е между живите, но при писането на този текст се сетих, че той си падаше по попмузиката и често ме е молил да му издрънкам „Запечатано с целувка”, „Нощи в бял сатен”, „Мейби бейби” и други сладникави рок шлагери. Той дори ме помоли да разуча и конкретна песен на Лепа Брена (!), за да му пея и нея, докато си пием ичкията. Издирих, аранжирах и изпълнявах „Нежна жЕна” при всяка наша среща, без да се замислям над текста и посланието на песента. За нас с Къки нямаше проблем да разбираме сръбския, който е много близък до говора в родния северозапад. Особено се вдъхновяваше приятелят ми на припева, който и днес помня в оригнал, та реших да го преведа за читателите на „Морски вестник“. После се сетих, че Къки се е възхищавал на оригиналния текст и затова, така ще го цитирам:
Йер я сам само нежна жЕна,
А свака жЕна тайну носи,
У срцу спАва лепОта ньена,
А не у тЕлу, и не у кОси...
Изписах текста, пеейки песента на ум и вече няма да се срамувам, че някога съм пял, а днес дори харесвам, сръбска популярна песен, пък ми се чини, че и поезията, и мелодията ги бива! Няма да я превеждам, защото ще се изгуби всичкото й поетично очарование.
Както казваше доктор Кръстев „да оставим красивите жени за мъжете без въображение”. Той твърдеше, че думите са на Мопасан, когото пък наричаше „колега”, та кой знае дали наистина цитатът е на Ги дьо...
Сякаш и сега чувам приятелят ми да казва:
- Чу ли добре, а не у телу, и не у коси ...
Не знам защо, но тази песен ми напомни за вече споменатата книга на Цоньо Сърнев. Седнах и я прочетох най-накрая, след толкова години, за да почета паметта на най - добрия ми приятел. Това е страхотна книга, Читателю!
Почувствах се като онзи столичен журналист, който слушаше музиката, само за да не обиди старши камериера Митко Комлушкия, признавайки правото на моряка да има свои критерии за култура, а накрая се усети, че е станал фен и на Попа.
По онова време аз започнах да чета въпросния журналист по вестниците, а когато дойде т.н. демокрация, той се премести в (също т. н.) демократичен печат и започна да пише остроумни памфлети, които четях редовно, изпитвайки някакво смътно чувство на моряшка гордост. Оказа се, че с човека сме били съмишленици не само по отношение на Комлушкия, но и за популярната култура.
Ще си позволя днес, „пост-мортем”, да цитирам любимата книга на приятеля ми, която така и не прочетох „дюринг хиз лайфтайм”, защото не можех да си представя как почитател на Рилке, Сартър и Превер, може да си пада по кулинарна книжнина. Така си спомних, че доктор Кръстев редовно ме посрещаше в „Михайловское” с „проста селска манджица”, която бързо и собственоръчно ми приготвяше. По същия начин ме посрещаше и морякът Саво Савов, но без милите езикови вкуснотии ...
Насладете се на една от рецептите на Цоньо Сърнев:
Чорбичка в зелено
Наскубете си половинка от зеления и го измийте хубаво. Наливате вода, сипвате спанака и го омагьосвате два пъти, като сменяте водата. Без накисване! Така получавате най-изкъпания спанак. Половинка ще ви стигне. Нарежете го ситно.
Чорбичка без лук не става, знаете, че французите имат една само от лук и са такива любовници ... А ние не само не се обичаме помежду си, ами не си обичаме и правителството.
Две глави лук и два моркова ги изпързалвате на едрото ренде и можете да смятате, че сте започнали. Сипвате малко олио да покриете леко дъното на тенджерата и задушавате лютивеца и еротичните моркови. Като омекнат, притуряте една чаша домати и накълцания спанак.
Вземате часовника от етажерката и го курдисвате до печката. Гледате го и разбирате, че нито времето е пари, нито парите ви стигат. Но за задушаването на спанака отделете 15 минути.
Супата иска 350 г вода за човек, 100 като се изпарят, останалото е за паницата. Налейте вода за четири или пет гърла.
За да не е много тънка чорбичката, сложете лъжица маргарин и една шепа фиде. Застройката е специална и дава вкус на печено. Печеното всъщност е брашното - препечете една лъжица, без да го кремирате.
Разбивате едно яйце в 100 г кисело мляко, сипвате и брашното, и всичко в тенджерата. Не забравяйте магданозец. Ако сметнете, че имате още сили за използване на продукти - можете да й настържете и малко сирене.
Ядете и плачете - таз зелената супа ви излезе златна.
Толкова за „Готварска книга само за мъже”.
А „проста селска манджица” представляваше малки късове свинско месце, набързо изпържени с лучец и сервирано в място, чието име удивително напомня за заточението на великия Пушкин. Консумира се с червено винце и добри приятели, неща, които имаше в изобилия по нашия край. Както казваше „опитния” Евгени Моргунов във „Кавказка пленница”: Это вам не лезгинка, а твист!
Пиша този текст, а онова парче на Лепа Брена не излиза от главата ми. Накрая ще стана фен на сръбската кафанска музика...
Преди много години седяхме с Къки в Монтанска кръчма, където неколкократно пуснаха актуалния тогава хит „Миле воли диско”. Попитах приятеля ми какво е това „шума диско”, с което се римува заглавието в рефрена. И о, чудо! Отново се оказах под нивото на популярната сръбска музика. Песента бе на онази същата „нежна жена” Лепа Брена, а нехаресваната от мен рима - не шума диско, а коло шумадинско, ще рече - шумадинско хоро... Срам за мене! Шумадия е на един хвърлей от Кутловица, а съседът ми, който денонощно свири, пее и пие, се казва Миле!
Миле воли диско,
А я коло шумадинско
Да будемо блиско, блиско
Хармоника свира диско...
Позволете ми да завърша в същия дух:
У ВАШЕ ЗДРАВЛЬЕ, ДРАГИ ЧИТАОЦИ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
„Японецът“ „Вежен“ - корабът с богата интонационна среда.
Киро Джипа - Кралят на попа на „Вежен“.
Шумадия - същата като Кутловица.
Книгата - вдъхновение за моя приятел.
В антикварната книжарница на Кутловица екземплярите от тази книга на Цаньо Сърнев („Готварска книга само за мъже”) отдавна са изчерпани.
И „Кошмарите на един чревоугодник“ (от Цаньо Сърнев) отдавна е библиографска рядкост.
Кучето Йошимицу и синът ми слушат полулярен метъл.