НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОГА ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ Е ВЪВЕДЕН ОСЕМЧАСОВИЯТ РАБОТЕН ДЕН
Според многобройни интернет-източници, известният врачански фабрикант Мито Орозов през 1907 г. „пръв в страната въвежда 9-часов работен ден (болд, И.А.) при нормално тогава работно време от 10 до 12 часа дневно” [1]. Опитът ми да открия читав източник, посветен на историята на осемчасовия работен ден в България, претърпя пълен провал. Формално погледнато, това е социален въпрос, свързан пряко с трудовото законодателство, и за подобен въпрос би трябвало да се доверя на съответните историци по тази тема, защото се занимавам с история на техниката, но дори кратък преглед на съвременни източници предлага редица противоречия:
- статия с многообещаващото заглавие „Кога сме приели за нормално да работим по 8 часа на ден?” предлага информация за 15 държави, но нито дума за България [2];
- сайт за лекции по право съобщава за приетия през 1905 г. Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения, който въвежда продължителност на работното време 8 часа за децата от 12 до 15 г. [3];
- „Миньорите на Перник извоюват правото на 8-часов работен ден. Те се вдигат на протест, с който искат по-добри условия на труд и по-високи заплати през 1919 г. Успяват да извоюват за всички работници в България 8-часов работен ден, регламентиран със закон” (болд, И.А.) [4].
Потърсих съвет от солидната интернет-енциклопедия Уикипедия кога и къде в България за пръв път се въвежда 8-часовият работен ден, но тя елегантно е разрешила противоречията и оскъдицата от исторически сведения, като не споменава нищо за това [5]… Темата обаче е пряко свързана с историята на техниката във Варна и на местния Флотския арсенал, затова предлагам кратки сведения за нея, доколкото успях да ги издиря в източници от времето на събитията.
На 21 август (2 септ.) 1894 г. е открита новопостроената Варненска окръжна образцова железарска работилница (ВООЖР) - първото техническо училище във Варненски окръг и първото модерно за времето си металообработващо предприятие във Варна и окръга. На тържеството по този повод окръжният управител Тодор Пеев произнася реч, в която разглежда състоянието на българската икономика („едно едничко земледелие”) и, като изтъква, че спасителният път е „благодетелната индустрия”, набляга на националната значимост на новата варненска работилница. На основание на тази констатация Т. Пеев изтъква целта на новото предприятие: „да удовлетворява нуждите на жителите от окръга, които досега са били принудени за малки потреби да се отнасят до чужди фабрики […] да възпитава младежи както теоретически, така и практически по занаята и чрез тях да пръскат първите зари на техническата наука в страната ни” (болд, И.А.) [6].
Съвременниците на ВООЖР изтъкват преди всичко нейната образователна функция. Въведен е тригодишен курс на обучение, като всяка учебна година започва на 1 октомври (13 септември) и завършва през юли на следващата календарна година. Необходимият образователен ценз за постъпване в работилницата е завършен втори гимназиален клас [7, с. 833-834].
Работилницата има следните отделения: стругарно, леярно, моделно и шлосерно. Те са съоръжени с модерни за времето си машини [6].
Изделията и услугите на ВООЖР бързо получават признание и извън окръга - през 1895 г. тя сама изработва вагрянка за леярното си отделение. Според съвременника Харизан Николов, ВООЖР е в състояние „да съставя и тя от своя страна цели фабрики като мелници, земледелчески и разни видове машини” [8, с. 91].
През април 1897 г. пред Варненската окръжна постоянна комисия (ВОПК) възниква въпросът за закриването на ВООЖР заради трудности за финансиране на издръжката й [9]. Предвид голямото значение на това предприятие Министерството на търговията и земеделието изпраща свой специален делегат, Х. Николов - секретар на Варненската търговско-индустриална камара, който да участва в заседанието на ВОПК относно бъдещето на работилницата. Едно от важните решения на това заседание е да се увеличи продължителността на работния ден от 8 на 10 часа [10]. Това означава, че вероятно още от началото на функционирането на ВООЖР през 1894 г. тя има осемчасово работно време! То е част от прилаганите още от откриването на работилницата прогресивни социални мерки - обучението е безплатно и всеки ученик получава месечно от 8 до 20 лв [7, с. 833-834].
Не по-късно от 1986 г. е известно, че след стачка на печатарски работници в София за въвеждането на 8-часов работен ден тя е „успешна в 5 от стачкуващите 13 печатници, но придобивката е отнета още през 1896- 1897 г.” [11].
През 1912 г. е публикувана анкета за работното време в българската индустрия. От анкетираните 259 предприятия само 9 (девет) имат 8-часов работен ден. За съжаление, статията за анкетата не съобщава кое от тези девет предприятия най-напред въвежда тази придобивка [12]. На 24 юни 1919 г. Указ № 24 постановява „да се въведе в обществените и частни заведения и предприятия, изброени в чл.1 от Закона за хигиената и безопасността на труда, чл. 2 от Закона за организиране и подпомагане на занаятите и чл. 2 от Закона за насърдчение местната индустрия - максимален работен ден, както следва: 1) За възрастни работници (мъже и жени) 8 часа дневна работа или седмично 48 часа (болд, И.А.), а в опасните да здравето и живота заведения и предприятия, както и при нощна работа - 6 часа. […]” [13]. Впрочем, до 1944 г. в България са издадени не по-малко от 8 (осем!) книги, посветени на темата за работното време у нас и по света, но не видях заглавието на нито една от тях в съвременна научна публикация, посветена на историята на българското социално законодателство до 1944 г. [14] …
Накратко каква е съдбата на ВООЖР? В началото на февруари 1899 г. вестник „Известия” съобщава, че „по решение на варненския окръжен съвет […] тукашната Образцова железарска работилница прекратява вече работата си” [15]. През 1900 г. Военното министерство купува ВООЖР и я предава на флота, където е преустроена във флотски арсенал, а от 1923 г. - в учебна работилница [16]. Повече за историята на ВООЖР - в [17, с. 35-55].
Литература
1. Мито Орозов. - https://bg.wikipedia.org/wiki (Последна промяна 13 февр. 2022 г.).
2. Пенчева-Генова, Паулина. Кога сме приели за нормално да работим по 8 часа на ден? - https://businessnovinite.bg/bljasak/istorija-na-8-chasovija-raboten-den.html (Публикувано 27 юни 2022 г.).
3. Възникване и развитие на българското трудово законодателство. -
https://www.bg-pravo.com/2009/12/56.html
4. 10 неща за Перник, с които да се гордеем. - https://zapernik.com/2022/10/19/146465 (Публикувано 19 окт. 2022 г.).
5. Работно време. - https://bg.wikipedia.org/wiki/ (Последна промяна 8 юли 2022 г.).
6. Откривание на окръжната образцова железарска работилница в гр. Варна. - Свободно слово, № 81, 1894 г. Екземпляр от тази дописка се съхранява във Военноморския музей - Варна, вх. № 107-1976 г.
7. Колушки, Г. Икономически бележки за Варна. - Списание на Бълг. ик. др-во, г. I, 1896, № 10, 831-842.
8. Николов, Х. Доклад върху економическото състояние на района на Варненската търговско-индустриална камара през 1896 год. Варна, 1897. 198 с.
9. Варненската окръжна образцова железарска работилница. - Списание на Бълг. ик. др-во, г. II, 1897, № 4, 164-165.
10. Варненската окръжна образцова железарска работилница. - Списание на Бълг. ик. др-во, г. II, 1897, № 5, 218-219.
11. Работно време. - В: Енциклопедия „България”. Т. 5. София, Изд. БАН, 1986, 632-633.
12. Хаджиев, Д. Работният ден в българската индустрия. - Ново време, г. XVI, кн. IV, 1 март 1912, 108-112.
13. 8-часовият работен ден. - Зора, № 43, 2 юли 1919, с. 2.
14. Иванов, Иван С. Социалното законодателство в България от Освобождението до 1944 година. - Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Педагогически факултет, т. XXV, № 1, 392-400. - http://conference-pf.shu.bg/files/2020/doktoranti/i-s-ivanov.pdf
15. Рубрика „Разни новини”. - Известник (Варна-Русе), № 102, 6 февр. 1899, с. 2.
16. Стоев, К. и В. Петрушев. Учебната работилница на училището. - В: 75 години Морско училище. Юбилеен сборник. София, ДВИ, 1956, 155-156.
17. Алексиев, Иван. Когато машините бяха рядкост. Варненски приноси в техническото развитие на България 20-те години на XIX - 40-те години на ХХ в. Варна, ИК „Икар”, 1996. 152 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
Според многобройни интернет-източници, известният врачански фабрикант Мито Орозов през 1907 г. „пръв в страната въвежда 9-часов работен ден (болд, И.А.) при нормално тогава работно време от 10 до 12 часа дневно” [1]. Опитът ми да открия читав източник, посветен на историята на осемчасовия работен ден в България, претърпя пълен провал. Формално погледнато, това е социален въпрос, свързан пряко с трудовото законодателство, и за подобен въпрос би трябвало да се доверя на съответните историци по тази тема, защото се занимавам с история на техниката, но дори кратък преглед на съвременни източници предлага редица противоречия:
- статия с многообещаващото заглавие „Кога сме приели за нормално да работим по 8 часа на ден?” предлага информация за 15 държави, но нито дума за България [2];
- сайт за лекции по право съобщава за приетия през 1905 г. Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения, който въвежда продължителност на работното време 8 часа за децата от 12 до 15 г. [3];
- „Миньорите на Перник извоюват правото на 8-часов работен ден. Те се вдигат на протест, с който искат по-добри условия на труд и по-високи заплати през 1919 г. Успяват да извоюват за всички работници в България 8-часов работен ден, регламентиран със закон” (болд, И.А.) [4].
Потърсих съвет от солидната интернет-енциклопедия Уикипедия кога и къде в България за пръв път се въвежда 8-часовият работен ден, но тя елегантно е разрешила противоречията и оскъдицата от исторически сведения, като не споменава нищо за това [5]… Темата обаче е пряко свързана с историята на техниката във Варна и на местния Флотския арсенал, затова предлагам кратки сведения за нея, доколкото успях да ги издиря в източници от времето на събитията.
На 21 август (2 септ.) 1894 г. е открита новопостроената Варненска окръжна образцова железарска работилница (ВООЖР) - първото техническо училище във Варненски окръг и първото модерно за времето си металообработващо предприятие във Варна и окръга. На тържеството по този повод окръжният управител Тодор Пеев произнася реч, в която разглежда състоянието на българската икономика („едно едничко земледелие”) и, като изтъква, че спасителният път е „благодетелната индустрия”, набляга на националната значимост на новата варненска работилница. На основание на тази констатация Т. Пеев изтъква целта на новото предприятие: „да удовлетворява нуждите на жителите от окръга, които досега са били принудени за малки потреби да се отнасят до чужди фабрики […] да възпитава младежи както теоретически, така и практически по занаята и чрез тях да пръскат първите зари на техническата наука в страната ни” (болд, И.А.) [6].
Съвременниците на ВООЖР изтъкват преди всичко нейната образователна функция. Въведен е тригодишен курс на обучение, като всяка учебна година започва на 1 октомври (13 септември) и завършва през юли на следващата календарна година. Необходимият образователен ценз за постъпване в работилницата е завършен втори гимназиален клас [7, с. 833-834].
Работилницата има следните отделения: стругарно, леярно, моделно и шлосерно. Те са съоръжени с модерни за времето си машини [6].
Изделията и услугите на ВООЖР бързо получават признание и извън окръга - през 1895 г. тя сама изработва вагрянка за леярното си отделение. Според съвременника Харизан Николов, ВООЖР е в състояние „да съставя и тя от своя страна цели фабрики като мелници, земледелчески и разни видове машини” [8, с. 91].
През април 1897 г. пред Варненската окръжна постоянна комисия (ВОПК) възниква въпросът за закриването на ВООЖР заради трудности за финансиране на издръжката й [9]. Предвид голямото значение на това предприятие Министерството на търговията и земеделието изпраща свой специален делегат, Х. Николов - секретар на Варненската търговско-индустриална камара, който да участва в заседанието на ВОПК относно бъдещето на работилницата. Едно от важните решения на това заседание е да се увеличи продължителността на работния ден от 8 на 10 часа [10]. Това означава, че вероятно още от началото на функционирането на ВООЖР през 1894 г. тя има осемчасово работно време! То е част от прилаганите още от откриването на работилницата прогресивни социални мерки - обучението е безплатно и всеки ученик получава месечно от 8 до 20 лв [7, с. 833-834].
Не по-късно от 1986 г. е известно, че след стачка на печатарски работници в София за въвеждането на 8-часов работен ден тя е „успешна в 5 от стачкуващите 13 печатници, но придобивката е отнета още през 1896- 1897 г.” [11].
През 1912 г. е публикувана анкета за работното време в българската индустрия. От анкетираните 259 предприятия само 9 (девет) имат 8-часов работен ден. За съжаление, статията за анкетата не съобщава кое от тези девет предприятия най-напред въвежда тази придобивка [12]. На 24 юни 1919 г. Указ № 24 постановява „да се въведе в обществените и частни заведения и предприятия, изброени в чл.1 от Закона за хигиената и безопасността на труда, чл. 2 от Закона за организиране и подпомагане на занаятите и чл. 2 от Закона за насърдчение местната индустрия - максимален работен ден, както следва: 1) За възрастни работници (мъже и жени) 8 часа дневна работа или седмично 48 часа (болд, И.А.), а в опасните да здравето и живота заведения и предприятия, както и при нощна работа - 6 часа. […]” [13]. Впрочем, до 1944 г. в България са издадени не по-малко от 8 (осем!) книги, посветени на темата за работното време у нас и по света, но не видях заглавието на нито една от тях в съвременна научна публикация, посветена на историята на българското социално законодателство до 1944 г. [14] …
Накратко каква е съдбата на ВООЖР? В началото на февруари 1899 г. вестник „Известия” съобщава, че „по решение на варненския окръжен съвет […] тукашната Образцова железарска работилница прекратява вече работата си” [15]. През 1900 г. Военното министерство купува ВООЖР и я предава на флота, където е преустроена във флотски арсенал, а от 1923 г. - в учебна работилница [16]. Повече за историята на ВООЖР - в [17, с. 35-55].
Литература
1. Мито Орозов. - https://bg.wikipedia.org/wiki (Последна промяна 13 февр. 2022 г.).
2. Пенчева-Генова, Паулина. Кога сме приели за нормално да работим по 8 часа на ден? - https://businessnovinite.bg/bljasak/istorija-na-8-chasovija-raboten-den.html (Публикувано 27 юни 2022 г.).
3. Възникване и развитие на българското трудово законодателство. -
https://www.bg-pravo.com/2009/12/56.html
4. 10 неща за Перник, с които да се гордеем. - https://zapernik.com/2022/10/19/146465 (Публикувано 19 окт. 2022 г.).
5. Работно време. - https://bg.wikipedia.org/wiki/ (Последна промяна 8 юли 2022 г.).
6. Откривание на окръжната образцова железарска работилница в гр. Варна. - Свободно слово, № 81, 1894 г. Екземпляр от тази дописка се съхранява във Военноморския музей - Варна, вх. № 107-1976 г.
7. Колушки, Г. Икономически бележки за Варна. - Списание на Бълг. ик. др-во, г. I, 1896, № 10, 831-842.
8. Николов, Х. Доклад върху економическото състояние на района на Варненската търговско-индустриална камара през 1896 год. Варна, 1897. 198 с.
9. Варненската окръжна образцова железарска работилница. - Списание на Бълг. ик. др-во, г. II, 1897, № 4, 164-165.
10. Варненската окръжна образцова железарска работилница. - Списание на Бълг. ик. др-во, г. II, 1897, № 5, 218-219.
11. Работно време. - В: Енциклопедия „България”. Т. 5. София, Изд. БАН, 1986, 632-633.
12. Хаджиев, Д. Работният ден в българската индустрия. - Ново време, г. XVI, кн. IV, 1 март 1912, 108-112.
13. 8-часовият работен ден. - Зора, № 43, 2 юли 1919, с. 2.
14. Иванов, Иван С. Социалното законодателство в България от Освобождението до 1944 година. - Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Педагогически факултет, т. XXV, № 1, 392-400. - http://conference-pf.shu.bg/files/2020/doktoranti/i-s-ivanov.pdf
15. Рубрика „Разни новини”. - Известник (Варна-Русе), № 102, 6 февр. 1899, с. 2.
16. Стоев, К. и В. Петрушев. Учебната работилница на училището. - В: 75 години Морско училище. Юбилеен сборник. София, ДВИ, 1956, 155-156.
17. Алексиев, Иван. Когато машините бяха рядкост. Варненски приноси в техническото развитие на България 20-те години на XIX - 40-те години на ХХ в. Варна, ИК „Икар”, 1996. 152 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
Откриването на Варненската окръжна образцова железарска работилница, 21 август (2 септ.) 1894 г., от фонда на Военноморския музей
Сградата на Варненската окръжна образцова железарска работилница, март 1996 г. Източник: Иван АЛЕКСИЕВ, Когато машините бяха рядкост, Варненски приноси в техническото развитие на България 20-те години на XIX - 40-те години на ХХ в. Варна, ИК „Икар”, 1996. 152 с., с. 2 от приложените накрая илюстрации.