
КАПИТАНА
Днес, 20 декември 2022 г., отбелязваме 45 години от подвига на капитан Георги Георгиев (1930 - 1980 г.) - първият български ветроходец, обиколил света с яхта (20 декември 1976 - 20 декември 1977 г.). Тази вечер, в 18.00 ч., в Юнашкия салон - Варна, Фондация „Кор Кароли“ организира тържественото връчване на „Златния глобус - 2022“ - преходната награда за най-добро българско морско ветроходно постижение за годината в памет на капитан Георги Георгиев. По традиция, на това тържество се връчва и наградата „Тинко Трифонов“ - за най-добро журналистическо постижение през годината, посветено на българското ветроходство. Сред номинираните за тази награда е и известният варненски публицист Валентин Димитров с неговата книга „Четвъртият адмирал“. С разрешението на автора, публикуваме част от разказа „Капитана“, включен в тази книга.
… Преборил се с океана, у нас Георги Георгиев трябва да се пребори и със славата, която го връхлита. Пословичен със скромността си, при посрещането му у нас капитанът казва: „Плаването с „Кор Кароли“ не е мое лично дело. То е дело на всички български моряци, на всички истински ветроходци.“ Но личното мъжество и положените усилия са възнаградени по достойнство. На летището в София ветроходецът е понесен на ръце от своите почитатели, Тодор Живков му връчва златната звезда със званието „Герой на Народна република България“, после е обявен и за почетен спортист на 1977 г., провъзгласен е за почетен гражданин на градовете Варна и Кърджали. Посмъртно в Кърджали е въздигнат паметник на Капитана, улица в града носи неговото име, във Варна паметна плоча е установена на дома му, бюст има в яхтклуба, който получава неговото име, на което е кръстен и новопостроен 25 000-тонен кораб на Параходство БМФ. Корпусът на яхтата „Кор Кароли“ е предаден на Военноморския музей във Варна, а оборудването й - на „неговия“ яхтклуб. С името на капитан Георги Георгиев и с участието на Тинко Трифонов - журналист и ветроходец, като съставител, през 1982 г. излиза книгата „Околосветското плаване на „Кор Кароли“, която се основава на дневниците на Капитана.
В днешните пазарни условия в някои публикации се пръкна и цената на плаването. То е спонсорирано от Стопанско обединение „Воден транспорт“ и неговата „златна кокошка“ - Параходство БМФ, което е от икономическите субекти тогава, печелещи много, и то - във валута. Приходите отиват в хазната, но и за решаване на битовите проблеми на моряците, за чудесната им почивна база, за подпомагане на транспорта и медицината във Варна, за култура и спорт. В този смисъл за плаването около света са дадени „джобни пари“. Капитан Георгиев си води сметка за всеки похарчен долар. Той отсъства от страната общо 605 дни, за това време похарчва 42 598 долара. От тях 24 756 - за обзавеждане, 5 739 - за агентите в пристанищата, наеми и такси, 1 817 - за провизии, и 2 647 - за лични нужди.
Един епизод си спомня капитан Александър Арабчев: „През декември 1976 г. в Хавана корабът „Васил Друмев” бе нещо като логистична база, от която капитан Георги Георгиев стартира самотното си околосветско плаване. За около 20 дни, докато бяхме в порта, трябваше да се подготви за плаването. Нужно бе яхтата да се вдигне на борда ни за оглед на подводната част. Без мачта и оборудване тя тежеше 5,2 тона, бигите на стария ни кораб имаха товароподемност 5 тона. Отговорен за операцията, влязох в спор с Жоро. Природно скромен и пестелив на държавните пари, той упорито държеше да вдигнем яхтата с бигата. Бил сигурен, че тя ще издържи. Аз обаче не бях сигурен и нямаше цена, която да ме накара да рискувам онова, което му предстоеше. Тогава в Куба час работа на крана струваше 100 долара. И още толкова за снемането - не бяха кой знае какви пари за БМФ. Заявих, че ако не признаят целесъобразността на разхода, ще го покрия от заплатата си. Все пак наехме кран, не се наложи и да го плащам.“
Заедно с първопроходеца Георги Георгиев общо седем български ветроходци обикалят света по море. След него са: Николай Джамбазов (с яхта „Тангра“), Дончо Папазов („Тивия“), Владимир Христов („Аквариус“, „Абърлейди“), Светльо Димитров („Съни Куин“), Васил Попов („Магнолия“) и Васил Куртев („Одесос“). Всяко от плаванията има своите достойнства, премеждия и особености. Единствен Георгиев има професионално морско образование и като помощник-капитан е плавал в Световния океан с граждански кораб. Единствено неговата яхта и яхтата на Папазов не са собственост на шкипера и са заводско производство. Другите петима в продължение на години сами строят своите „самоделки“, които добиват и превъзходни мореходни качества, независимо от съпътстващите ги неимоверни трудности. Плаванията се различават по маршрут, продължителност, посещавани (или без посещения в) пристанища, самотни или с други членове на екипажа. За всички плавания са създавани книги и филми, като предимно шкиперите са техни автори.
Под ръководството на Капитана през 1979 г. корабът „Емона“, на който за първи път започва работа, е транспортиран по суша от Варна до язовир „Кърджали“, където е закотвен и днес. По същото време с капитан Стефан Методиев обмислят създаването на комисия в подкрепа на крейсерското ветроходство. Много неща остават недовършени ...
Официалната версия по медицински документи и свидетелства на очевидци за внезапната смърт на Георги Георгиев в Одеса, Украйна, на 13 май 1980 г. е сърдечен инфаркт, предизвикан от преумора. По това време той е капитан на спасителния кораб „Перун“, който се ремонтира в Одеса. Във фаталната вечер е на среща в местния яхтклуб, прилошава му и се налага извикването на линейка... Но не я дочаква. Тогава е на 49 години. И днес различни писания зад словосъчетанието „мистериозна смърт“ или глагола „загинал“ тиражират различни варианти и хипотези за трагедията, които нямат отношение към ветроходния подвиг на Капитана.
Името на яхтата „Кор Кароли”, по няколко начина, иносказателно, но достатъчно въздействащо, поддържа паметта и уважението към своя шкипер. През 1980 г. - последната от земния път на Капитана, инж. Борис Ганчев - сам яхтсмен, активист и дългогодишен деятел на ветроходния спорт, заедно с още няколко негови приятели и почитатели, създава „Кор Кароли - Златен глобус” - ежегодна награда за най-добро българско морско ветроходно постижение. Наградата - преклонение пред подвига на Капитана и признание за най-изявените му последователи, се връчва ежегодно на 20 декември. Първоначалният замисъл - преходният приз да се съхранява цяла година у притежателя му, се променя след две, за щастие неуспешни кражби. Глобусът се връчва на официална церемония, след това отново се връща в постоянния си „дом” - експозицията на Военноморския музей, а копия на наградата остават завинаги у отличените ветроходци.
През есента на 1992 г. е създадена и Фондация „Кор Кароли”. Нейната цел е юридически, организационно и финансово да осигури бъдещето на едноименната награда, а също така да подпомага развитието на българското ветроходство. Една стара идея на Фондация „Кор Кароли” - да организира и проведе „собствена” едноименна регата, се реализира за пръв път през 2001 г. В нея, в Деня на Варна - 15 август, участват 93 състезатели с 22 яхти в 4 класа. Етапите са: Варна - Бяла (27 мили); Бяла - Балчик (35 мили); Балчик - Варна (18 мили).
Едноименните награда, фондация и регата, родени от преклонението пред подвига на най-достойния български яхтсмен, имат различна възраст и една цел - развитие на ветроходния спорт. Под знака на Капитана и неговите следовници днес той има своята история, съвременни постижения, многобройна млада смяна, приятели и съмишленици!
Валентин ДИМИТРОВ
Със съдействието на приятел на „Морски вестник“ получихме шест сканирани копия от черно-бели негативи, които представяме на нашите читатели. На тях виждаме скулптура - глава на капитан Георги Георгиев. Според приятеля на „Морски вестник“, скулптурата е снимана към 1979 г. Но той не знае кой е авторът и къде се намира това (сполучливо - според нас) произведение на изкуството. Надяваме се други наши читатели да ни помогнат да дадем отговор на тези два въпроса. Така ще сторим още един поклон пред паметта на Капитана!





