НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ В РАЙОНА НА КРАНЕВО И
АЛБЕНА
Свлачищата и свлачищните процеси представляват реална опасност за критичната инфраструктурата, имуществото и живота на гражданите. Те възникват при нарушаване устойчивостта на склоновете, предизвикана от природни процеси и човешка дейност. Северното Черноморие е ярък пример за зона с множество стари, стабилизирани и активни свлачища. Районът между Варна и Каварна се характеризира с активни свлачища, със засегната инфраструктура и разрушени имоти. Геоложките условия на източната част на Франгенското плато благоприятстват възникването на нови и активирането на стари свлачища. Атмосферните условия добавят своя принос: валежи, снеготопене, високи подпочвени води, морски щорм и абразивни процеси. Липсата на превантивна дейност или нейната недостатъчност е акцентиращо условие. Засилената урбанизация в следствие на курортната дейност по Черноморието внася допълнителен принос в свлачищните процеси. Много от крайбрежните имоти нямат изградена канализация, отглеждат поливни насаждения и повишават овлажняването на пластовете.
Засиленият летен трафик по пътната мрежа и движението на тежка строителна техника в есенно-зимния период въвеждат допълнително вибрационно натоварване и предизвикват резонансни явления. Пробивите в съществуващите стари водопроводи и канализационна мрежа овлажняват пластовете. Наличието на близки сеизмични огнища се превръща в стартиращо събитие за възникване на нови и активиране на стари свлачища.
Районът на Варна, Каварна и Албена се характеризира с множество активни свлачища, с разрушена инфраструктура и засегнати имоти. Някои от пътищата са напълно неизползваеми (затворени), а други с нарушена пропускателна способност и заплашени от затваряне. Много от имотите на гражданите са напълно разрушени и неизползваеми. Активирало се свлачище доведе до затваряне на пътя Варна - КК „Златни пясъци”. Комуникацията с курортния комплекс силно се усложни след активиране на стари и възникване на ново свлачище по пътя „Златни пясъци” - Кранево. На 13 и 14 октомври 2012 г. се активира свлачище между спирките „Фара” и „Обзор” - вилна зона с. Кранево. То се реализира между две други стари свлачища край спирките „Панорама” и „Кипарис”. Свлечените земни маси разрушиха буната от бреговата защита, стария фар (става въпрос за Фар Екрене - бел. ред.), вили и частни имоти, част от незаконно рибарско селище и крайбрежен път. Свлачището се е реализирало с голяма скорост, кинетична енергия и разрушителна способност. Събитието възниква през нощта и не взема човешки жертви. …
Тази статия на гл. ас. д-р Иван ДИМИТРОВ от Института за космически изследвания и технологии - БАН, и на гл. ас. д-р Петър ПЕТРОВ от Института по физиология на растенията и генетика - БАН, (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
АЛБЕНА
Свлачищата и свлачищните процеси представляват реална опасност за критичната инфраструктурата, имуществото и живота на гражданите. Те възникват при нарушаване устойчивостта на склоновете, предизвикана от природни процеси и човешка дейност. Северното Черноморие е ярък пример за зона с множество стари, стабилизирани и активни свлачища. Районът между Варна и Каварна се характеризира с активни свлачища, със засегната инфраструктура и разрушени имоти. Геоложките условия на източната част на Франгенското плато благоприятстват възникването на нови и активирането на стари свлачища. Атмосферните условия добавят своя принос: валежи, снеготопене, високи подпочвени води, морски щорм и абразивни процеси. Липсата на превантивна дейност или нейната недостатъчност е акцентиращо условие. Засилената урбанизация в следствие на курортната дейност по Черноморието внася допълнителен принос в свлачищните процеси. Много от крайбрежните имоти нямат изградена канализация, отглеждат поливни насаждения и повишават овлажняването на пластовете.
Засиленият летен трафик по пътната мрежа и движението на тежка строителна техника в есенно-зимния период въвеждат допълнително вибрационно натоварване и предизвикват резонансни явления. Пробивите в съществуващите стари водопроводи и канализационна мрежа овлажняват пластовете. Наличието на близки сеизмични огнища се превръща в стартиращо събитие за възникване на нови и активиране на стари свлачища.
Районът на Варна, Каварна и Албена се характеризира с множество активни свлачища, с разрушена инфраструктура и засегнати имоти. Някои от пътищата са напълно неизползваеми (затворени), а други с нарушена пропускателна способност и заплашени от затваряне. Много от имотите на гражданите са напълно разрушени и неизползваеми. Активирало се свлачище доведе до затваряне на пътя Варна - КК „Златни пясъци”. Комуникацията с курортния комплекс силно се усложни след активиране на стари и възникване на ново свлачище по пътя „Златни пясъци” - Кранево. На 13 и 14 октомври 2012 г. се активира свлачище между спирките „Фара” и „Обзор” - вилна зона с. Кранево. То се реализира между две други стари свлачища край спирките „Панорама” и „Кипарис”. Свлечените земни маси разрушиха буната от бреговата защита, стария фар (става въпрос за Фар Екрене - бел. ред.), вили и частни имоти, част от незаконно рибарско селище и крайбрежен път. Свлачището се е реализирало с голяма скорост, кинетична енергия и разрушителна способност. Събитието възниква през нощта и не взема човешки жертви. …
Тази статия на гл. ас. д-р Иван ДИМИТРОВ от Института за космически изследвания и технологии - БАН, и на гл. ас. д-р Петър ПЕТРОВ от Института по физиология на растенията и генетика - БАН, (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Страницата от „Известия до мореплавателите“, № 12 от 16 май 2005 г., където Хидрографската служба на ВМС съобщава, че Фар Екрене преустановява излъчване на светлинен сигнал.
Фар Екрене съществува от 1960 до 2005 г. Още през 1970 г. се регистрират сериозни пукнатини по кулата на фара и сградата до нея. Причината са активните свлачищни процеси в тази част на Черноморското крайбрежие. Снимката на фаровата кула е направена от Атанас ПАНАЙОТОВ през 2006 г.
Сградата до Фар Екрене. Снимката е направена от Атанас ПАНАЙОТОВ през 2006 г.