НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИНТЕЛИГЕНТНА И КРАСИВА БЪЛГАРКА - НА МОСТИКА НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ КРУИЗНИ ЛАЙНЕРИ В СВЕТА
Тя се казва Константина Георгиева и е от Варна. Дядото на Константина - Костадин Добрев, е дългогодишен машинен боцман на корабите в Параходство „Български морски флот“. Тя носи неговото име. И това се оказва, че не е случайно. Според думите й, той дава „началото“ на нейната професионална ориентация. Споделя с нея своите преживявания на море, за трудностите и за романтиката, за местата по света, където е мечтаел да се върне още веднъж…
Константина завършва Пета езикова гимназия във Варна с първи език - английски, и втори - немски. Но все още няма смелостта да запише „Корабоводене“ в Морското училище. Или по-скоро - все още не е достатъчно сигурна, че това е нейният път в живота. Защото е обмисляла и варианта да се посвети на медицината, да помага на хората. Сега не съжалява, защото вече е убедена, че нейното поприще е друго. Тя пак помага на хората, но за това те да могат да виждат хубавите страни от живота и от борда на круизните кораби.
Но преди това и нейният път към морето не е толкова пряк. Константина завършва Икономическия университет във Варна. Въпреки че още във втори курс осъзнава, че и това не е желаното от нея бъдеще. Но проявява характер: след като веднъж е започнала нещо, тя трябва да го довърши. Едва след това без повече колебание поема към Морското училище. Тук я изненадват, че има възможност да запише само магистратура - тя вече има бакалавърска степен. Това я амбицира и предвидените четири години за обучение взема за две. Това е възможно само при постигнати високи успехи, а при Константина те са безспорен факт.
Но ако обучението преминава безпроблемно, то задължителният плавателен стаж след него не е толкова лесна работа, особено ако випускникът е дама. Много врати се затварят пред нея! Затова тя си спомня с благодарност фирмата „Старгейт“ с управител к.д.п. Андриян Евтимов. По време на този стаж Константина усвоява много практически познания (истинска морска практика без всякакви условности) и опит, които няма как да получи в Морското училище. Този опит по-късно тя прилага по време на работата си на круизните кораби, където всекидневието е динамично, променливо, понякога и непредсказуемо: комуникации, постоянно постъпващи документи, промени в навигацията. Едновременно с това при изпълнението на дейностите участва голям екип от различни специалисти. Затова, преди да се потопи в тази „мелница“, е добре бъдещият капитан да получи основите на тези познания в по-спокойна обстановка.
Константина се разделя със „Старгейт“ буквално „с голяма болка на сърцето“. Но решава все пак да следва мечтата си. Има и пълната подкрепа от страна на своите родители. Въпреки че все още няма пълна представа за това какво я очаква на круизните кораби, а и няма откъде да я придобие. Изправя се пред дилемата: да рискува и да направи крачка в неизвестното или да остане в компанията, където са я приели и са й дали „хляб“ в ръцете. Ами ако не й хареса на круизните кораби? Как ще почука отново на вратата на „Старгейт“? А други фирми, които приемат жени - навигатори, по това време тя не знае да има! Опитва се да остави една отворена врата. Запазва своя респект към компанията, която я е приела, и се надява, че там колегите ще я разберат.
Агенцията „Сапко“ - Цветан Енчев, й предлага да кандидатства за позиция в „Карнивал Круиз Лайн“ - най-голямата круизна компания в света. Позицията е за „трети помощник-капитан - джуниър“. Зад гърба си тя има не само кадетски стаж, но и стаж като трети помощник-капитан в „Старгейт“. Затова не се колебае повече. След преглед на документите и направените интервюта е одобрена. Следва крачка в неизвестното. „Старгейт“ остава като едно добро начало в професионалната биография, което Константина никога няма да забрави. И продължава да следва мечтата си.
Първите й два контракта (по четири месеца) са като трети помощник-капитан - джуниър на Carnival Valor и Carnival Inspiration. Следват още два контракта, но вече като трети помощник-капитан. Вече са зад гърба й два контракта като втори помощник - капитан. Следващата позиция, която й предстои, е първи помощник капитан-джуниър.
Едно необходимо пояснение: организацията на работата на мостика на круизния кораб е по-различна от тази на товарните търговски кораби, защото на вахта са по двама навигационни офицери. Третият помощник отговаря за комуникацията, за записите в корабния дневник и изпълнява ред рутинни дейности на
Тя се казва Константина Георгиева и е от Варна. Дядото на Константина - Костадин Добрев, е дългогодишен машинен боцман на корабите в Параходство „Български морски флот“. Тя носи неговото име. И това се оказва, че не е случайно. Според думите й, той дава „началото“ на нейната професионална ориентация. Споделя с нея своите преживявания на море, за трудностите и за романтиката, за местата по света, където е мечтаел да се върне още веднъж…
Константина завършва Пета езикова гимназия във Варна с първи език - английски, и втори - немски. Но все още няма смелостта да запише „Корабоводене“ в Морското училище. Или по-скоро - все още не е достатъчно сигурна, че това е нейният път в живота. Защото е обмисляла и варианта да се посвети на медицината, да помага на хората. Сега не съжалява, защото вече е убедена, че нейното поприще е друго. Тя пак помага на хората, но за това те да могат да виждат хубавите страни от живота и от борда на круизните кораби.
Но преди това и нейният път към морето не е толкова пряк. Константина завършва Икономическия университет във Варна. Въпреки че още във втори курс осъзнава, че и това не е желаното от нея бъдеще. Но проявява характер: след като веднъж е започнала нещо, тя трябва да го довърши. Едва след това без повече колебание поема към Морското училище. Тук я изненадват, че има възможност да запише само магистратура - тя вече има бакалавърска степен. Това я амбицира и предвидените четири години за обучение взема за две. Това е възможно само при постигнати високи успехи, а при Константина те са безспорен факт.
Но ако обучението преминава безпроблемно, то задължителният плавателен стаж след него не е толкова лесна работа, особено ако випускникът е дама. Много врати се затварят пред нея! Затова тя си спомня с благодарност фирмата „Старгейт“ с управител к.д.п. Андриян Евтимов. По време на този стаж Константина усвоява много практически познания (истинска морска практика без всякакви условности) и опит, които няма как да получи в Морското училище. Този опит по-късно тя прилага по време на работата си на круизните кораби, където всекидневието е динамично, променливо, понякога и непредсказуемо: комуникации, постоянно постъпващи документи, промени в навигацията. Едновременно с това при изпълнението на дейностите участва голям екип от различни специалисти. Затова, преди да се потопи в тази „мелница“, е добре бъдещият капитан да получи основите на тези познания в по-спокойна обстановка.
Константина се разделя със „Старгейт“ буквално „с голяма болка на сърцето“. Но решава все пак да следва мечтата си. Има и пълната подкрепа от страна на своите родители. Въпреки че все още няма пълна представа за това какво я очаква на круизните кораби, а и няма откъде да я придобие. Изправя се пред дилемата: да рискува и да направи крачка в неизвестното или да остане в компанията, където са я приели и са й дали „хляб“ в ръцете. Ами ако не й хареса на круизните кораби? Как ще почука отново на вратата на „Старгейт“? А други фирми, които приемат жени - навигатори, по това време тя не знае да има! Опитва се да остави една отворена врата. Запазва своя респект към компанията, която я е приела, и се надява, че там колегите ще я разберат.
Агенцията „Сапко“ - Цветан Енчев, й предлага да кандидатства за позиция в „Карнивал Круиз Лайн“ - най-голямата круизна компания в света. Позицията е за „трети помощник-капитан - джуниър“. Зад гърба си тя има не само кадетски стаж, но и стаж като трети помощник-капитан в „Старгейт“. Затова не се колебае повече. След преглед на документите и направените интервюта е одобрена. Следва крачка в неизвестното. „Старгейт“ остава като едно добро начало в професионалната биография, което Константина никога няма да забрави. И продължава да следва мечтата си.
Първите й два контракта (по четири месеца) са като трети помощник-капитан - джуниър на Carnival Valor и Carnival Inspiration. Следват още два контракта, но вече като трети помощник-капитан. Вече са зад гърба й два контракта като втори помощник - капитан. Следващата позиция, която й предстои, е първи помощник капитан-джуниър.
Едно необходимо пояснение: организацията на работата на мостика на круизния кораб е по-различна от тази на товарните търговски кораби, защото на вахта са по двама навигационни офицери. Третият помощник отговаря за комуникацията, за записите в корабния дневник и изпълнява ред рутинни дейности на
Константина Георгиева.
Константина Георгиева и сега продължава да следва мечтата си.
От палубата и от мостика на круизния лайнер светът изглежда по различен начин.
Константина не е „бяла лястовица“ сред навигаторите в „Карнивал“. Напоследък все повече дами поемат уверено по пътя към мостика.
Практиката на „Карнивал“ показва, че смесените екипи (мъже и жени) са успешни.
И тук Константина Георгиева е в стихията си.
Константина Георгиева получава специална торта по случай поредното й повишаване в йерархията на навигаторите.
В очакване на поредната маневра, в която Константина участва като вахтен офицер.
Коледата си е Коледа, а вахтата си е вахта!
13 септември 2021 г., по време на доков ремонт на CARNIVAL LIBERTY.
Винаги и навсякъде - в перфектен външен вид!
мостика, а вторият помощник е концентриран изцяло върху навигацията. Първият помощник-капитан джуниър е по-горната позиция, като в неговите отговорности се добавя функционирането и състоянието на танковете (баластни, за сладка вода и др.). Има още един първи помощник-капитан, който отговаря за обучението на екипажа по безопасност, има Safety Officer, има Staff Captain, който отговаря за целия екипаж и за пътниците (става въпрос общо за 3 - 4 хиляди души, от над 30 националности). Над всички, разбира се, е капитанът.
Пандемията нанася сериозен удар върху круизната индустрия. Част от обслужващия персонал (основно хотелската част) по корабите остава без работа. Но компанията запазва своите офицери, които поддържат корабите за по-добри времена. И те вече настъпват. В тежкия период на Константина се налага да направи един седеммесечен контракт от позицията на трети капитан, но да изпълнява задълженията на втори. Прави го, защото знае, че на лоялността се отговаря с лоялност!
Изпитите за всяка следваща степен Константина полага пред българската Морска администрация, съгласно националното ни законодателство. Но „Карнивал“ си имат и свой учебен център, разположен в Алмер - недалече от Амстердам, Нидерландия, където се извършва както обучение, така и се проверяват на тренажори знанията и уменията на офицерите. На българката такова обучение (курс по стабилността на кораба) предстои още в началото на 2023 г. Това ще й открие пътя към първи помощник-капитан джуниър.
Константина не е „бяла лястовица“ сред навигаторите в „Карнивал“. Напоследък все повече дами поемат уверено по пътя към мостика. Мениджмънтът на компанията ги окуражава, защото практиката показва, че смесените екипи (мъже и жени) са успешни. За съжаление, българи и българки сред тях все още няма, с изключение на Константина. Нямаме и българско лоби в компанията. И това е много жалко, защото нашите кадри са доказали своя професионализъм в много други големи шипингови компании. Нашето момиче в тази круизна компания е убедена, че подготовката, която обучаемите получават като бакалавър и магистър във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, е на много високо равнище. (Такава оценка има и от Международната асоциация на морските университети!). Това, което все още липсва на випускниците, е възможността веднага да направят изискваните плавателни стажове и да поемат по своя професионален път. И ако за момчетата е трудно, то за момичетата е още по трудно. Трудно е да се обясни защо: предубеждения, предразсъдъци или нещо друго?...
За Константина перспективата да стане капитан не е самоцел и не е проява на кариеризъм. Тя ще се стреми към това с натрупването на още опит и познания, с доказването си на всяка следваща позиция. За нея тази професия е много важна част от нейния живот и тя ще продължи да се отнася към нея с цялата сериозност и самовзискателност.
От сърце й желая успех! И дано нейният пример се окаже заразителен за други български момичета, които ще дръзнат да следват мечтите си!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимките са от личния архив на Константина Георгиева.
Пандемията нанася сериозен удар върху круизната индустрия. Част от обслужващия персонал (основно хотелската част) по корабите остава без работа. Но компанията запазва своите офицери, които поддържат корабите за по-добри времена. И те вече настъпват. В тежкия период на Константина се налага да направи един седеммесечен контракт от позицията на трети капитан, но да изпълнява задълженията на втори. Прави го, защото знае, че на лоялността се отговаря с лоялност!
Изпитите за всяка следваща степен Константина полага пред българската Морска администрация, съгласно националното ни законодателство. Но „Карнивал“ си имат и свой учебен център, разположен в Алмер - недалече от Амстердам, Нидерландия, където се извършва както обучение, така и се проверяват на тренажори знанията и уменията на офицерите. На българката такова обучение (курс по стабилността на кораба) предстои още в началото на 2023 г. Това ще й открие пътя към първи помощник-капитан джуниър.
Константина не е „бяла лястовица“ сред навигаторите в „Карнивал“. Напоследък все повече дами поемат уверено по пътя към мостика. Мениджмънтът на компанията ги окуражава, защото практиката показва, че смесените екипи (мъже и жени) са успешни. За съжаление, българи и българки сред тях все още няма, с изключение на Константина. Нямаме и българско лоби в компанията. И това е много жалко, защото нашите кадри са доказали своя професионализъм в много други големи шипингови компании. Нашето момиче в тази круизна компания е убедена, че подготовката, която обучаемите получават като бакалавър и магистър във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, е на много високо равнище. (Такава оценка има и от Международната асоциация на морските университети!). Това, което все още липсва на випускниците, е възможността веднага да направят изискваните плавателни стажове и да поемат по своя професионален път. И ако за момчетата е трудно, то за момичетата е още по трудно. Трудно е да се обясни защо: предубеждения, предразсъдъци или нещо друго?...
За Константина перспективата да стане капитан не е самоцел и не е проява на кариеризъм. Тя ще се стреми към това с натрупването на още опит и познания, с доказването си на всяка следваща позиция. За нея тази професия е много важна част от нейния живот и тя ще продължи да се отнася към нея с цялата сериозност и самовзискателност.
От сърце й желая успех! И дано нейният пример се окаже заразителен за други български момичета, които ще дръзнат да следват мечтите си!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимките са от личния архив на Константина Георгиева.