НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОЩЕ ЗА ПЪРВИТЕ НИ БОЙНИ КАТЕРИ С ИМЕНАТА НА „ЛЕВСКИ“ И „БОТЕВ“
По повод 150-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски
150-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски е добър повод да се върнем отново към темата за първите ни бойни катери с имената на „Левски“ и „Ботев“. На пръв поглед, всичко за двете миноноски е вече известно и само се преповтаря в различни интернет публикации на принципа „копи - пейст“. Позволявам си да твърдя, че не всичко за тях е известно.
Известно е, че са построени през 1877 г. в завода на шотландеца - руски поданик Джордж Францевич Берд в Санкт Петербург, който от 1881 г. е под управлението на акционерното дружество „Франко-руски заводи“. По-малко известно е това, че те са първите руски миноноски. Според изследователя Анатолий Ефимович Тарас, по своите габарити и водоизместване двете миноноски съответстват на палубен торпеден катер. В неговата книга „История торпедных катеров ХІХ - ХХ вв.“ (Минск, 2004 г.) той ги определя като „парен торпеден катер тип „Бычок“. Този катер има закрита ходова рубка, каюта за командира, кубрик за екипажа, а корпусът му има две водонепроницаеми прегради. Работещите механизми са разположени под палубата и под невисоката надстройка.
Много важно е това, което А. Е. Тарас уточнява за съдбата на „Бычок“ и „Черепаха“: „Но скоростта им се оказва с 3,5 възла по-ниска от проектната. Освен това са с невисока мореходност. ПОРАДИ ТОВА (подч. от мен - Ат. П.) са подарени на Военноморския флот на България“… Тук няма смисъл вкарването в употреба на максимата „На харизан кон зъбите не се гледат“. По-важното е, че тези недостатъци на миноноските са констатирани след седемгодишен експлоатационен период. И това не означава, че двете миноноски за вече за скрап. И още нещо важно: руснаците не са ни „пробутали“ два калпави катера: хем да демонстрират добрите си чувства към България, хем да се отърват от тях. Това се отнася и до останалото имущество, което пристига заедно с катерите: 20 железни понтона, 40 котвени мини, 100 пуда пироксилин, 100 учебни мини (предполагам - за учебни атаки на двете миноноски), 10 шестови (прътови) бойни мини.
В „История на Българската флотилия 1879 - 1898 г.“ мичман Сава Христов изрично посочва, че това имущество е „изходатайствано“ от тогавашния началник на Флотилията капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Зинови Рожественски. Ради Боев уточнява: „По време на пребиваването (на Рожественски - Ат. П.) в Петербург бе издействано съгласието на императора да са подарят на България две миноноски“… („Военният флот на България 1879 - 1900 г.“, С., 1969 г.). С рапорт № 797 от 6 юни 1884 г. Рожественски докладва до Военното министерство за пристигането на миноноските „Бычок“ и „Черепаха“, заедно с останалото минно имущество. Сава Христов отбелязва: „От тая дата (6 юни 1884 г.) почва да функционира „Минната част“. Макар че има много неща, за които може да бъде критикуван за действията си в българската Флотилия и Морска част, бъдещият адмирал Рожественски в тази насока е действал далновидно.
Ненужните за Руския императорски флот служат във Флота на България съответно до 1936 и 1938 г.! Тяхната ниска мореходност не е проблем за плаването по Дунав, а не особено високата им скорост също не е голям проблем за кратките разстояния между речните бази и евентуалния обект за атака. В „Учебник на моряка“ (1920 г.) се посочва, че при приемане на 3 тона пернишки въглища миноноската изминава 96 км срещу течението и 144 км по течението при икономичен ход. При максимален ход: 40 км срещу течението и 70 км по течението.
За бъдещите изследователи остава изясняването на големите разлики в размерите на двата катера, посочени от А. Е. Тарас, и от нашите източници.
По повод 150-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски
150-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски е добър повод да се върнем отново към темата за първите ни бойни катери с имената на „Левски“ и „Ботев“. На пръв поглед, всичко за двете миноноски е вече известно и само се преповтаря в различни интернет публикации на принципа „копи - пейст“. Позволявам си да твърдя, че не всичко за тях е известно.
Известно е, че са построени през 1877 г. в завода на шотландеца - руски поданик Джордж Францевич Берд в Санкт Петербург, който от 1881 г. е под управлението на акционерното дружество „Франко-руски заводи“. По-малко известно е това, че те са първите руски миноноски. Според изследователя Анатолий Ефимович Тарас, по своите габарити и водоизместване двете миноноски съответстват на палубен торпеден катер. В неговата книга „История торпедных катеров ХІХ - ХХ вв.“ (Минск, 2004 г.) той ги определя като „парен торпеден катер тип „Бычок“. Този катер има закрита ходова рубка, каюта за командира, кубрик за екипажа, а корпусът му има две водонепроницаеми прегради. Работещите механизми са разположени под палубата и под невисоката надстройка.
Много важно е това, което А. Е. Тарас уточнява за съдбата на „Бычок“ и „Черепаха“: „Но скоростта им се оказва с 3,5 възла по-ниска от проектната. Освен това са с невисока мореходност. ПОРАДИ ТОВА (подч. от мен - Ат. П.) са подарени на Военноморския флот на България“… Тук няма смисъл вкарването в употреба на максимата „На харизан кон зъбите не се гледат“. По-важното е, че тези недостатъци на миноноските са констатирани след седемгодишен експлоатационен период. И това не означава, че двете миноноски за вече за скрап. И още нещо важно: руснаците не са ни „пробутали“ два калпави катера: хем да демонстрират добрите си чувства към България, хем да се отърват от тях. Това се отнася и до останалото имущество, което пристига заедно с катерите: 20 железни понтона, 40 котвени мини, 100 пуда пироксилин, 100 учебни мини (предполагам - за учебни атаки на двете миноноски), 10 шестови (прътови) бойни мини.
В „История на Българската флотилия 1879 - 1898 г.“ мичман Сава Христов изрично посочва, че това имущество е „изходатайствано“ от тогавашния началник на Флотилията капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Зинови Рожественски. Ради Боев уточнява: „По време на пребиваването (на Рожественски - Ат. П.) в Петербург бе издействано съгласието на императора да са подарят на България две миноноски“… („Военният флот на България 1879 - 1900 г.“, С., 1969 г.). С рапорт № 797 от 6 юни 1884 г. Рожественски докладва до Военното министерство за пристигането на миноноските „Бычок“ и „Черепаха“, заедно с останалото минно имущество. Сава Христов отбелязва: „От тая дата (6 юни 1884 г.) почва да функционира „Минната част“. Макар че има много неща, за които може да бъде критикуван за действията си в българската Флотилия и Морска част, бъдещият адмирал Рожественски в тази насока е действал далновидно.
Ненужните за Руския императорски флот служат във Флота на България съответно до 1936 и 1938 г.! Тяхната ниска мореходност не е проблем за плаването по Дунав, а не особено високата им скорост също не е голям проблем за кратките разстояния между речните бази и евентуалния обект за атака. В „Учебник на моряка“ (1920 г.) се посочва, че при приемане на 3 тона пернишки въглища миноноската изминава 96 км срещу течението и 144 км по течението при икономичен ход. При максимален ход: 40 км срещу течението и 70 км по течението.
За бъдещите изследователи остава изясняването на големите разлики в размерите на двата катера, посочени от А. Е. Тарас, и от нашите източници.
Илюстрация в книгата на А. Е. Тарас „История торпедных катеров ХІХ - ХХ вв.“ (Минск, 2004 г.).
Една от най-популярните снимки на миноноската „Левски“, тиражирана в много интернет-сайтове.
Макет на миноноската „Левски“, съхраняван във Военноморския музей.
Миноноската „Левски“ след преустройството й в моторна лодка. Фонд на Военноморския музей.
Учебна атака на миноноска срещу парахода „Крум“. Фонд на Военноморския музей.
Факсимиле от „История на Българската флотилия 1879 - 1898 г.“ от мичман Сава Христов. На него се вижда, че с Приказ 148§3 от 27 май 1887 г. миноноските „Бычок“ и „Черепаха“ получават имената „Ботев“ и „Левски“. Фонд 1027 на Държавния военноисторически архив - Велико Търново.
37-мм револверно оръдие „Хочкис“.
Източник: https://www.korabli.eu/galleries/
Източник: https://www.korabli.eu/galleries/
Според Тарас: водоизместване 16 тона, дължина 18,3 м, широчина 2,3 м, газене 1,1 м., екипаж - 9 души (1 офицер, 8 подофицери и матроси). Според „Учебник на моряка“: водоизместване 25 тона, дължина 18,0 м, широчина 1,5 м, газене 0,8 м, екипаж 12 души. Най-голямо е разминаването между данните за мощността на парната машина. Според Тарас: 220 к.с., а според „Учебник на моряка“: 25 к.с. Очевидно, става въпрос за печатна грешка в българския източник. Този въпрос е разгледан подробно от изследователя Илия Тодоров (светла му памет!) в неговата книга „Българските военни кораби 1879 - 2002 г.“ (С., 2003 г.): „мощност 10 к.с. на един тон водоизместване“, т.е. - 200 к.с. (при приетото от него водоизместване 20 тона). На Илия Тодоров дължим подробното описание на силовата уредба на миноноските, при която има интересни конструктивни решения, но това е отделна тема за коментар от специалисти.
И още нещо важно за бъдещите изследователи. Повечето от нашите изследователи приемат, че освен с двете прътови мини, „Левски“ и „Ботев“ са въоръжени със „скорострелки“ (предшественик на картечницата). В „Учебник за моряка“ не се споменава дори и това - там са посочени само двете мини. Но според Тарас, всяка миноноска е била въоръжена и с по едно 37-мм револверно (петстволно) оръдие „Хочкис“ (Бенджамен Хочкис е американски изобретател с френско гражданство). Дали руснаците са ги свалили, преди да подарят катерите на българите, и на тяхно място са монтирали „скорострелки“?
Така или иначе, с началото на своята служба под български флаг „Левски“ и „Ботев“ поставят началото не само на ударните сили в нашия Флот - факт, който много наши изследователи приемат, но и на патрулните сили. Документирано е, че по време на Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война миноноските служат като патрулни кораби. Това им отрежда достойно място в националната ни военноморска история.
Атанас ПАНАЙОТОВ
И още нещо важно за бъдещите изследователи. Повечето от нашите изследователи приемат, че освен с двете прътови мини, „Левски“ и „Ботев“ са въоръжени със „скорострелки“ (предшественик на картечницата). В „Учебник за моряка“ не се споменава дори и това - там са посочени само двете мини. Но според Тарас, всяка миноноска е била въоръжена и с по едно 37-мм револверно (петстволно) оръдие „Хочкис“ (Бенджамен Хочкис е американски изобретател с френско гражданство). Дали руснаците са ги свалили, преди да подарят катерите на българите, и на тяхно място са монтирали „скорострелки“?
Така или иначе, с началото на своята служба под български флаг „Левски“ и „Ботев“ поставят началото не само на ударните сили в нашия Флот - факт, който много наши изследователи приемат, но и на патрулните сили. Документирано е, че по време на Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война миноноските служат като патрулни кораби. Това им отрежда достойно място в националната ни военноморска история.
Атанас ПАНАЙОТОВ