НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИМА ЛИ ДРУГ ТУРСКИ КОРАБ, ОСВЕН „ХАМИДИЕ“,
ПОРАЗЕН ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ МОРЯЦИ
ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА?
„… морската история не познава друг пример, гдето флот при споменатите условия да е извършил бойно минно заграждение“.
Капитан-лейтенант Евстати ВИНАРОВ (1874-1915 г.)
Участието на нашия военен флот в Балканската война (1912-1913 г.) е обект на множество изследвания в българската историография. В по-ново време сред тях се открояват книгата на доц. д-р Владимир Павлов „Развитие на българския Военноморски флот 1897-1913“ (С., ДВИ, 1970) и статията на капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов „Отново по въпроса за състоянието на военния флот и за участието му в Балканската война 1912-1913 година“ (Военноисторически сборник, 1/1985). И двамата, (светла им памет!), бяха мои преподаватели във Военноморското училище и аз не само се отнасям с уважение към техните публикации, но и често правя необходимите ми справки именно от тези източници. Затова, когато „по диагонала“ преглеждах тази публикация в „Морски преглед“, бр. 4, Варна, 15 ноември 1934 г., не очаквах да открия нищо ново.
Самото заглавие: „Из действията на минно-подривната рота от Дунавската флотилия на Мраморно море през 1912 год.“ (позната тема), и неизвестният за мен автор: П. Рашев, също не събуждаха у мен голям интерес. Но изведнъж прочетох нещо непознато: „…Модерните и отлично екипирани турски кораби, не подозирайки примката, която смелите флотилци им устроиха, продължавали своята работа и необезпокоявани от никого обстрелвали крайбрежието, докато на 5 декември привечер, един от разузнавателните турски кораби се натъкнал на минното заграждение и едва се спасил (подч. от мен - Ат. П.)“.
Няма да бързам да възкликвам, че имаме новина, че има и друг турски военен кораб, поразен от българските военни моряци през 1912 г., при това - на Мраморно море. Как така досега никой не е реагирал на тази публикация? Тя се появява в официалното издание на нашия военен флот: „Морски преглед“. По това време (02.06.1933 - 05.12.1935) Флотът се командва от педантичният и принципен военачалник капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков. Пак по това време (21.05.1933 - декември 1935 г.) командир на Дунавската флотилия (тогава с официално наименование Дунавска речна полицейска служба) е капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Сава Иванов. И именно тогава Сава Иванов, освободил се от един голям обществен ангажимент - главен редактор на сп. „Морски сговор“ (1924-1933 г.), написва своя значим труд (517 страници на пишеща машина!) „История на Дунавската флотилия (1879 - 1935 г.).
И двамата военачалници са автори на публикации в този емблематичен брой на „Морски преглед“, посветен почти изцяло на българската военноморска история. В същия брой сред останалите автори са авторитетни флотски офицери: Георги Купов (тук с инициалите Г.К., автор на материал за атаката срещу „Хамидие“), Валентин Паспалеев (бъдещ началник на Щаба на ВМС, посмъртно произведен в звание контраадмирал), Тодор Цицелков (бъдещ командир на Дунавската флотилия), Минчо Острев (конструкторът на българската морска мина „Б-38“), Васил Киров (дългогодишен ръководител на различни технически структури и на тила на Флота). И двамата бъдещи адмирали, от своите позиции, имат отговорност към съдържанието на вестника, и конкретно към този брой. Едва ли биха пропуснали подобна неточност (меко казано!). Или пък просто са подценили този факт? А в следващите броеве на двуседмичното издание не откриваме и опровержение за него.
Кой е автор на тази интересна публикация? П. Рашев - това е Петър Димитров Рашев, роден на 21 ноември 1905 г. във Видин, възпитаник на Морското училище и на Корабоначалническия курс (1929-1931 г.) към Морската учебна част. Има успешна кариера, част от която преминава в Дунавската флотилия - командир на кораб и адютант в Щаба, след това командва торпедоносец и миночистачна рота, както и различни брегови формирования. Достига до началник на учебно-строево отделение в Щаба на Морските войски, а непосредствено преди уволнението си (като „царски“ офицер) през 1946 г. - началник на секция в Щаба на Гранични войски. Очевидно, бил е добре подготвен и способен морски офицер. Едва ли би си позволил волни съчинения по една толкова важна тема. А поне засега той остава единственият източник на тази информация.
Според посочената от П. Рашев дата 5 декември 1912 г. (по стар стил) и издирените данни от капитан І ранг Антонов в Държавния военноисторически архив - Велико Търново, единственото възможно място за този епизод е акваторията пред Чанта дере, недалече от гр. Родосто (дн. гр. Текирдаг), в Мраморно море, когато на 17 и 18 декември 1912 г. (по нов стил, съответно 4 и 5 декември по стар стил) са поставени минни заграждения от нашите военни моряци. Това са 47 мини тип „Херц“ (стари немски мини, „наследство“ от първите години на Дунавската флотилия) и 13 мини „Соте Арле“, доставени от Франция, по времето на командването на Флота от французина Пол Пишон (14.12.1897 - 01.07.1908 г.).
Мините „Соте Арле“ се ползват със скандална известност в нашата военноморска история поради съмненията, че са част от голяма корупционна схема, свързана с френските военни доставки по това време. Вярно е, че след доставката им (мините са приети на юнашко доверие), „Соте Арле“ са върнати във Франция за доработка и ремонт. Вярно е и това, че заради лобисткия натиск при предпочитането именно на тази марка, многократно и незаслужено е отхвърлян проектът за първата българска морска мина, чийто автор е капитан-лейтенант Евстати Винаров. По ирония на съдбата именно той трябва да воюва с тези френски мини! В биографичния си очерк за него, доц. д-р Владимир Павлов посочва: „На практика тук, на бойното поле, той още веднъж получи потвърждение за негодността на мините „Соте Арле“ (Вл. Павлов, Български морски офицери, ДВИ, С., 1973, с. 91). …
С ръка на сърце декларирам, че след 1989 г. Вл. Павлов преосмисли своето отношение и към Пол Пишон, и към мините „Соте Арле“. Когато веднъж му показах копие от снимка, на която имаше текст със съобщението, че чуждестранен търговски кораб се е натъкнал на наша морска мина и е получил огромна пробойна през 1913 г., той заяви: „Страшно много ще ме зарадваш, ако докажеш верността на тази информация“. Още не съм я доказал, но не съм се и отказал!
Дали евентуално взривената мина, поразила турския разузнавателен кораб през 1912 г., е „Херц“ или „Соте Арле“, това засега остава второстепенен въпрос. А първостепенният въпрос е: Има ли друг турски кораб, освен „Хамидие“, поразен от българските военни моряци през Балканската война? До откриването на необходимия автентичен архивен документ този въпрос остава открит.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Тази статия бе публикувана (със съкращения) във вестник „Българска армия“, бр. 17 (24 213), 28 април 2013 г., с. 15
ПОРАЗЕН ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ МОРЯЦИ
ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА?
„… морската история не познава друг пример, гдето флот при споменатите условия да е извършил бойно минно заграждение“.
Капитан-лейтенант Евстати ВИНАРОВ (1874-1915 г.)
Участието на нашия военен флот в Балканската война (1912-1913 г.) е обект на множество изследвания в българската историография. В по-ново време сред тях се открояват книгата на доц. д-р Владимир Павлов „Развитие на българския Военноморски флот 1897-1913“ (С., ДВИ, 1970) и статията на капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов „Отново по въпроса за състоянието на военния флот и за участието му в Балканската война 1912-1913 година“ (Военноисторически сборник, 1/1985). И двамата, (светла им памет!), бяха мои преподаватели във Военноморското училище и аз не само се отнасям с уважение към техните публикации, но и често правя необходимите ми справки именно от тези източници. Затова, когато „по диагонала“ преглеждах тази публикация в „Морски преглед“, бр. 4, Варна, 15 ноември 1934 г., не очаквах да открия нищо ново.
Самото заглавие: „Из действията на минно-подривната рота от Дунавската флотилия на Мраморно море през 1912 год.“ (позната тема), и неизвестният за мен автор: П. Рашев, също не събуждаха у мен голям интерес. Но изведнъж прочетох нещо непознато: „…Модерните и отлично екипирани турски кораби, не подозирайки примката, която смелите флотилци им устроиха, продължавали своята работа и необезпокоявани от никого обстрелвали крайбрежието, докато на 5 декември привечер, един от разузнавателните турски кораби се натъкнал на минното заграждение и едва се спасил (подч. от мен - Ат. П.)“.
Няма да бързам да възкликвам, че имаме новина, че има и друг турски военен кораб, поразен от българските военни моряци през 1912 г., при това - на Мраморно море. Как така досега никой не е реагирал на тази публикация? Тя се появява в официалното издание на нашия военен флот: „Морски преглед“. По това време (02.06.1933 - 05.12.1935) Флотът се командва от педантичният и принципен военачалник капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков. Пак по това време (21.05.1933 - декември 1935 г.) командир на Дунавската флотилия (тогава с официално наименование Дунавска речна полицейска служба) е капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Сава Иванов. И именно тогава Сава Иванов, освободил се от един голям обществен ангажимент - главен редактор на сп. „Морски сговор“ (1924-1933 г.), написва своя значим труд (517 страници на пишеща машина!) „История на Дунавската флотилия (1879 - 1935 г.).
И двамата военачалници са автори на публикации в този емблематичен брой на „Морски преглед“, посветен почти изцяло на българската военноморска история. В същия брой сред останалите автори са авторитетни флотски офицери: Георги Купов (тук с инициалите Г.К., автор на материал за атаката срещу „Хамидие“), Валентин Паспалеев (бъдещ началник на Щаба на ВМС, посмъртно произведен в звание контраадмирал), Тодор Цицелков (бъдещ командир на Дунавската флотилия), Минчо Острев (конструкторът на българската морска мина „Б-38“), Васил Киров (дългогодишен ръководител на различни технически структури и на тила на Флота). И двамата бъдещи адмирали, от своите позиции, имат отговорност към съдържанието на вестника, и конкретно към този брой. Едва ли биха пропуснали подобна неточност (меко казано!). Или пък просто са подценили този факт? А в следващите броеве на двуседмичното издание не откриваме и опровержение за него.
Кой е автор на тази интересна публикация? П. Рашев - това е Петър Димитров Рашев, роден на 21 ноември 1905 г. във Видин, възпитаник на Морското училище и на Корабоначалническия курс (1929-1931 г.) към Морската учебна част. Има успешна кариера, част от която преминава в Дунавската флотилия - командир на кораб и адютант в Щаба, след това командва торпедоносец и миночистачна рота, както и различни брегови формирования. Достига до началник на учебно-строево отделение в Щаба на Морските войски, а непосредствено преди уволнението си (като „царски“ офицер) през 1946 г. - началник на секция в Щаба на Гранични войски. Очевидно, бил е добре подготвен и способен морски офицер. Едва ли би си позволил волни съчинения по една толкова важна тема. А поне засега той остава единственият източник на тази информация.
Според посочената от П. Рашев дата 5 декември 1912 г. (по стар стил) и издирените данни от капитан І ранг Антонов в Държавния военноисторически архив - Велико Търново, единственото възможно място за този епизод е акваторията пред Чанта дере, недалече от гр. Родосто (дн. гр. Текирдаг), в Мраморно море, когато на 17 и 18 декември 1912 г. (по нов стил, съответно 4 и 5 декември по стар стил) са поставени минни заграждения от нашите военни моряци. Това са 47 мини тип „Херц“ (стари немски мини, „наследство“ от първите години на Дунавската флотилия) и 13 мини „Соте Арле“, доставени от Франция, по времето на командването на Флота от французина Пол Пишон (14.12.1897 - 01.07.1908 г.).
Мините „Соте Арле“ се ползват със скандална известност в нашата военноморска история поради съмненията, че са част от голяма корупционна схема, свързана с френските военни доставки по това време. Вярно е, че след доставката им (мините са приети на юнашко доверие), „Соте Арле“ са върнати във Франция за доработка и ремонт. Вярно е и това, че заради лобисткия натиск при предпочитането именно на тази марка, многократно и незаслужено е отхвърлян проектът за първата българска морска мина, чийто автор е капитан-лейтенант Евстати Винаров. По ирония на съдбата именно той трябва да воюва с тези френски мини! В биографичния си очерк за него, доц. д-р Владимир Павлов посочва: „На практика тук, на бойното поле, той още веднъж получи потвърждение за негодността на мините „Соте Арле“ (Вл. Павлов, Български морски офицери, ДВИ, С., 1973, с. 91). …
С ръка на сърце декларирам, че след 1989 г. Вл. Павлов преосмисли своето отношение и към Пол Пишон, и към мините „Соте Арле“. Когато веднъж му показах копие от снимка, на която имаше текст със съобщението, че чуждестранен търговски кораб се е натъкнал на наша морска мина и е получил огромна пробойна през 1913 г., той заяви: „Страшно много ще ме зарадваш, ако докажеш верността на тази информация“. Още не съм я доказал, но не съм се и отказал!
Дали евентуално взривената мина, поразила турския разузнавателен кораб през 1912 г., е „Херц“ или „Соте Арле“, това засега остава второстепенен въпрос. А първостепенният въпрос е: Има ли друг турски кораб, освен „Хамидие“, поразен от българските военни моряци през Балканската война? До откриването на необходимия автентичен архивен документ този въпрос остава открит.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Тази статия бе публикувана (със съкращения) във вестник „Българска армия“, бр. 17 (24 213), 28 април 2013 г., с. 15
Факсимиле от публикацията в „Морски преглед“, бр. 4, Варна, 15 ноември 1934 г.
От десетилетия образци от двете модификации на френската морска мина „Соте Арле“ - мините „Дефанс”(вляво) и „Блокус”, са във външната експозиция на Военноморския музей.
Факсимиле от най-интригуващата част на същата публикация.
Снимката е публикувана в
сп. „Морски сговор“, бр. 9/1936 г.
сп. „Морски сговор“, бр. 9/1936 г.
Единият от помощниците на капитан-лейтенант Евстати Винаров е мичман І ранг Борис Стателов (по-късно капитан І ранг, командир на Дунавската флотилия и началник на Морската учебна част). Снимката е направена на 22 март 1915 г. във Варна и ни е предоставена от неговия внук галеристът Борис Стателов.
Немска мина „Херц“ в предишната експозиция на Военноморския музей.
Авторът на публикацията мичман ІІ ранг (дн. лейтенант) Петър Рашев - шарж, съхраняван в семейния архив на капитан І ранг Иван Михайлов (1887 г. - 1962 г.).