НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КОРАБНАТА КИНОКУЛТУРА
1961-ва, м/к „Евгений Онегин”, цитат от „Полосатый рейс” - съветски филм:
- А на вас, Олег Петрович, строго мъмрене с вписване в личното дело. По палубата и надстройката се разхождат тигри! Обърнали сте кораба на джунгла!
1973-та, м/к „Гоце Делчев”:
Гледаме на филм как други моряци, на друг кораб, пресичат същия океан, нашият старпом също е Петрович, но не Олег, а Кирил Петрович, капитанът ни също е шегаджия и все повтаря, че сме обърнали кораба, но не на джунгла, а на кръчма.
Екипажът е насядал по хамбарните капаци и гледа върху бялото огледало на надстройката... „Полосатый реис”!
Описаната картина може да се стори някому сюрреалистична, но поне десет пъти въртяхме въпросния филм на теферич по време на рейса до Далечния изток по дългия път край Кейптаун.
За всяко дете от 50-те години на миналия век, първото посещение на кинопрожекция със сигурност е сюрреалистично преживяване, а моряците от „Гоце Делчев” също приличаха на деца, насядали по корабните хамбари, като за своя първа среща с киното. А и със себе си...
След алкохола и музиката, морякът най-обича киното. Сигурно защото ние, моряците, постоянно четем Ленин, който е казал, че „от всички изкуства за нас най-важно е киното”.
Всъщност цялото мое поколение моряци е израсло и с прогресивното западно кино, пълно с марксистки идеи и критика на капиталистическото общество. Да си спомним Шаброл и Годар във Франция, Пазолини, Бертолучи и Антониони, в Италия, Кен Лоуч в Англия. На кораба е съвсем различно. Трудно ще намерите там много мераклии за филм на Ларс фон Триер, Бунюел, Годар, Фасбиндер или Антониони, въпреки, че по наше време младите се увличаха по светата троица Маркс - Мао - Маркузе. Тогава революционното самоубийство бе за предпочитане пред безсмисленото капиталистическо съществуване. За много западни младежи Че Гевара бе станал заместител на Христос, но на нашия кораб „Дневникът на (Ернесто) мотоциклетиста” предизвика мижав интерес, а трите Мъ нямаха никакъв шанс срещу трите Пъ - „Плейбой”, Пари и... „Полосатый рейс”...
Първата ми среща с моряшката филмова тематика се състоя още през 1962-а. Филмът пак бе съветски - „Човекът амфибия”. Прекрасен филм, то и книгата я биваше, а Володя Коренев и Анастасия Вертинска веднага се превърнаха в кумири за младите хора, но онова, което на мен ми отнесе главата, бе една песен от филма. Тя се казваше „Хей, моряк”. С радост узнах, че песента, сцената от пристанищната кръчма и самият филм, и днес са любими за много хора, а целта тогава е била съвсем друга - критика и осмиване на западната култура - звукова какофония, нецензурен текст, неестетично облекло на певицата. За ужас на властта обаче, филмът и песента надминаха по популярност всичко създадено дотогава. Веднага се включи пропагандата и „Човекът амфибия” бе обявен за евтина буржоазна мелодрама, но това не спря съветските хора да препълват киносалоните, а младите възторжено да слушат и танцуват на „Хей, моряк”. Истината бе, че съветският човек искаше да види и чуе онова, което му липсваше в живота - красота, ритъм и дързост.
В Мала Кутловица аз и Заро веднага грабнахме китарите и запяхме „Ей, маряк, ти очен долга плавал”. Ние бяхме се пробвали вече с рок хитове на Бил Хейли и Пат Бун, но тази музика бе различна. Отде да знаем, че това е джаз, въпреки, че всички наричахме рокендрола „джазова музика”, дори в малакутловския вариант на „Рока на часовника” пеехме „Докторе, искам джазово дете”.
1961-ва, м/к „Евгений Онегин”, цитат от „Полосатый рейс” - съветски филм:
- А на вас, Олег Петрович, строго мъмрене с вписване в личното дело. По палубата и надстройката се разхождат тигри! Обърнали сте кораба на джунгла!
1973-та, м/к „Гоце Делчев”:
Гледаме на филм как други моряци, на друг кораб, пресичат същия океан, нашият старпом също е Петрович, но не Олег, а Кирил Петрович, капитанът ни също е шегаджия и все повтаря, че сме обърнали кораба, но не на джунгла, а на кръчма.
Екипажът е насядал по хамбарните капаци и гледа върху бялото огледало на надстройката... „Полосатый реис”!
Описаната картина може да се стори някому сюрреалистична, но поне десет пъти въртяхме въпросния филм на теферич по време на рейса до Далечния изток по дългия път край Кейптаун.
За всяко дете от 50-те години на миналия век, първото посещение на кинопрожекция със сигурност е сюрреалистично преживяване, а моряците от „Гоце Делчев” също приличаха на деца, насядали по корабните хамбари, като за своя първа среща с киното. А и със себе си...
След алкохола и музиката, морякът най-обича киното. Сигурно защото ние, моряците, постоянно четем Ленин, който е казал, че „от всички изкуства за нас най-важно е киното”.
Всъщност цялото мое поколение моряци е израсло и с прогресивното западно кино, пълно с марксистки идеи и критика на капиталистическото общество. Да си спомним Шаброл и Годар във Франция, Пазолини, Бертолучи и Антониони, в Италия, Кен Лоуч в Англия. На кораба е съвсем различно. Трудно ще намерите там много мераклии за филм на Ларс фон Триер, Бунюел, Годар, Фасбиндер или Антониони, въпреки, че по наше време младите се увличаха по светата троица Маркс - Мао - Маркузе. Тогава революционното самоубийство бе за предпочитане пред безсмисленото капиталистическо съществуване. За много западни младежи Че Гевара бе станал заместител на Христос, но на нашия кораб „Дневникът на (Ернесто) мотоциклетиста” предизвика мижав интерес, а трите Мъ нямаха никакъв шанс срещу трите Пъ - „Плейбой”, Пари и... „Полосатый рейс”...
Първата ми среща с моряшката филмова тематика се състоя още през 1962-а. Филмът пак бе съветски - „Човекът амфибия”. Прекрасен филм, то и книгата я биваше, а Володя Коренев и Анастасия Вертинска веднага се превърнаха в кумири за младите хора, но онова, което на мен ми отнесе главата, бе една песен от филма. Тя се казваше „Хей, моряк”. С радост узнах, че песента, сцената от пристанищната кръчма и самият филм, и днес са любими за много хора, а целта тогава е била съвсем друга - критика и осмиване на западната култура - звукова какофония, нецензурен текст, неестетично облекло на певицата. За ужас на властта обаче, филмът и песента надминаха по популярност всичко създадено дотогава. Веднага се включи пропагандата и „Човекът амфибия” бе обявен за евтина буржоазна мелодрама, но това не спря съветските хора да препълват киносалоните, а младите възторжено да слушат и танцуват на „Хей, моряк”. Истината бе, че съветският човек искаше да види и чуе онова, което му липсваше в живота - красота, ритъм и дързост.
В Мала Кутловица аз и Заро веднага грабнахме китарите и запяхме „Ей, маряк, ти очен долга плавал”. Ние бяхме се пробвали вече с рок хитове на Бил Хейли и Пат Бун, но тази музика бе различна. Отде да знаем, че това е джаз, въпреки, че всички наричахме рокендрола „джазова музика”, дори в малакутловския вариант на „Рока на часовника” пеехме „Докторе, искам джазово дете”.
„Сладък живот” на Фелини, великата сцена във фонтана ди Треви.
Вахтеният моряк Валя Кныш.
Олег Петрович в приятна кампания.
Филмът.
Анастасия Вертинска - много подходяща за морски сюжет.
Анастасия Вертинска - много подходяща за морски сюжет.
Днес вече знаем, че „Хей, моряк” е изпята от съветската джаз певица Нона Суханова, но във филма цензурата е изрязала третия куплет, както и сцената с частичен стриптийз по време на изпълнението в кръчмата.
Уважаемият Читател спокойно може да си пусне този велик филм, но това е дълго занимание, затова ще го помоля за две минути да види и чуе клипа с песента, чийто текст ще цитирам:
Нам бы, нам бы, нам бы, нам бы всем на дно.
Там бы, там бы, там бы, там бы пить вино.
Там, под океаном, мы трезвы или пьяны
Не видно все равно.
Эй, моряк, ты слишком долго плавал.
Я тебя успела позабыть.
Мне теперь морской по нраву дьявол,
Его хочу любить.
С якоря сниматься, по местам стоять.
Эй, на румбе, румбе, румбе, так держать.
Дьяволу морскому возьмем бочонок рому,
Ему не устоять.
Не е ли великолепен този текст, въпреки, че някои го пееха и така:
Нам бы, нам бы,нам бы, нам бы всем в кабак.
Там бы, там бы, там бы, там бы пить коньяк...
Мисля, че само пристанищна кака може да каже „позабравя”...
Да се върнем към незабравимия „Полосатый рейс”. Нима е случаен фактът, че сценарист на лентата е истинският моряк и талантлив писател Виктор Конецки - дългогодишен литературен любимец на българското морячество. По време на снимките, към него прикрепили специален „вуйчо” - специалист по соцреализъм, който непрекъснато „помагал” в работата. По сценарий в една от сцените тигърът влиза в кабината на капитана, а той се опитва да избяга през финистрина.
- Не може така да постъпи съветски капитан и член на КПСС - противил се „вуйчото”...
По време на снимките моряците от кораба непрекъснато бъзикали Евгени Леонов.
- Другарю Леонов, ако тигрите скочат да ни ядат, първо с тебе ще почнат, защото си най-охранен.
Моряци, сър!
Вече съм разказвал за онзи моряк, който бе горещ фен на сравнително неизвестният американски актьор Трийт Уилямс - незабравимото хипи Джордж Бергер от филма „Коса” на Милош Форман. Същият моряк ми е разправял любопитна история за това как Форман е избирал изпълнител за ролята на хипито. Кандидати имало много, но от тях се изисквало още да могат да танцуват и пеят, и се налагало съответно интервю. Един ден в студиото влязъл рошав младеж с дълга коса:
- Познавате ли мюзикъла „Коса“? - пита го Форман
- Да - отвръща той.
- Харесва ли ви?
- Не.
- Ясно… Но искате да играете в него, нали?
- Не.
- Ами тогава защо сте дошъл?
- Агентът ми ми каза да дойда - отговаря младежът.
- Добре, щом така и така сте дошли, защо не изпълните нещо?
- Не искам.
Казват си довиждане. Този младеж бил... Брус Спрингстийн.
Днес моряшките любимци Трийт Уилям, Милош Форман и Брус Спрингстийн са легенди!
На м/к „Сакар” донесох на видеокасета великият филм от моята младост „Сладък живот” на Фелини. Викам си, хем ще се запознаят моряците с една класика, хем ще изплакнат очи по Анита Екберг. Преди прожекцията казах няколко думи за съдържанието, актьорите и режисьора на филма, за култовите думи „папарак” и „ла долче вита”, които стават част от всички световни езици, като заострих моряшкото внимание към великата сцена във фонтана ди Треви, заради която дълги години филмът бе забранен.
Тъкмо изгасихме светлината и насядахме удобно, когато някой се обади в тъмното:
- Този филм трябва да се забрани...
В салета се чу ропот, но същият глас продължи:
- За диабетици!
Моряци, сър!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Уважаемият Читател спокойно може да си пусне този велик филм, но това е дълго занимание, затова ще го помоля за две минути да види и чуе клипа с песента, чийто текст ще цитирам:
Нам бы, нам бы, нам бы, нам бы всем на дно.
Там бы, там бы, там бы, там бы пить вино.
Там, под океаном, мы трезвы или пьяны
Не видно все равно.
Эй, моряк, ты слишком долго плавал.
Я тебя успела позабыть.
Мне теперь морской по нраву дьявол,
Его хочу любить.
С якоря сниматься, по местам стоять.
Эй, на румбе, румбе, румбе, так держать.
Дьяволу морскому возьмем бочонок рому,
Ему не устоять.
Не е ли великолепен този текст, въпреки, че някои го пееха и така:
Нам бы, нам бы,нам бы, нам бы всем в кабак.
Там бы, там бы, там бы, там бы пить коньяк...
Мисля, че само пристанищна кака може да каже „позабравя”...
Да се върнем към незабравимия „Полосатый рейс”. Нима е случаен фактът, че сценарист на лентата е истинският моряк и талантлив писател Виктор Конецки - дългогодишен литературен любимец на българското морячество. По време на снимките, към него прикрепили специален „вуйчо” - специалист по соцреализъм, който непрекъснато „помагал” в работата. По сценарий в една от сцените тигърът влиза в кабината на капитана, а той се опитва да избяга през финистрина.
- Не може така да постъпи съветски капитан и член на КПСС - противил се „вуйчото”...
По време на снимките моряците от кораба непрекъснато бъзикали Евгени Леонов.
- Другарю Леонов, ако тигрите скочат да ни ядат, първо с тебе ще почнат, защото си най-охранен.
Моряци, сър!
Вече съм разказвал за онзи моряк, който бе горещ фен на сравнително неизвестният американски актьор Трийт Уилямс - незабравимото хипи Джордж Бергер от филма „Коса” на Милош Форман. Същият моряк ми е разправял любопитна история за това как Форман е избирал изпълнител за ролята на хипито. Кандидати имало много, но от тях се изисквало още да могат да танцуват и пеят, и се налагало съответно интервю. Един ден в студиото влязъл рошав младеж с дълга коса:
- Познавате ли мюзикъла „Коса“? - пита го Форман
- Да - отвръща той.
- Харесва ли ви?
- Не.
- Ясно… Но искате да играете в него, нали?
- Не.
- Ами тогава защо сте дошъл?
- Агентът ми ми каза да дойда - отговаря младежът.
- Добре, щом така и така сте дошли, защо не изпълните нещо?
- Не искам.
Казват си довиждане. Този младеж бил... Брус Спрингстийн.
Днес моряшките любимци Трийт Уилям, Милош Форман и Брус Спрингстийн са легенди!
На м/к „Сакар” донесох на видеокасета великият филм от моята младост „Сладък живот” на Фелини. Викам си, хем ще се запознаят моряците с една класика, хем ще изплакнат очи по Анита Екберг. Преди прожекцията казах няколко думи за съдържанието, актьорите и режисьора на филма, за култовите думи „папарак” и „ла долче вита”, които стават част от всички световни езици, като заострих моряшкото внимание към великата сцена във фонтана ди Треви, заради която дълги години филмът бе забранен.
Тъкмо изгасихме светлината и насядахме удобно, когато някой се обади в тъмното:
- Този филм трябва да се забрани...
В салета се чу ропот, но същият глас продължи:
- За диабетици!
Моряци, сър!
Сл. ПЕШКОВ - моряк