НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕДИН ВОЕННОМОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ ПОДВИГА НА БОТЕВ И
НЕГОВАТА ЧЕТА
2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
На 1 юни 1935 г. излиза бр. 17 на „двуседмичника за морска просвета и обнова“ „Морски преглед“. Уводната му статия е озаглавена „Козлодуй“. Интересен е подходът на редакционния комитет при оценката на подвига на Ботев: „Когато славим многостранното дело на Христо Ботьов, когато даваме тържествен израз на почит и признателност към безпримерния му жизнен подвиг, когато даваме клетва, че ще умрем както той умря - в борба за свободата и величието на България, дълг ни се налага да изтъкнем и морската проява на този народен юнак, притежаващ качествата на морски стратег. Защото, съвсем не е пресилено, ако се подчертае, че замислената „Дунавска експедиция“ е една напълно издържана морска десантна операция“ (подч. от мен - Ат. П.).
Половината уводна статия е в защита на по-горната констатация:
„На 13 май 1876 г. (ст. ст.) храбрият воевода потегля за Гюргево, пазещ в пълна тайна предначертания план. Същият проявява рядка тактичност, като товари хората от четата си от разни пристанища, при строго определен ред, а при завладяването на кораба „Радецки“, в оня незабравим тържествен миг, когато прозвучава строгият му глас: „Тук се слуша мойта воля - аз съм капитан!“ - Хр. Ботьов изпъква с похвална съобразителност. Имащ за прицелна точка Стара планина, той използва Дунав като свободен път и като най-късо разстояние - до Балкана, избира за своя десант Козлодуй - откъснато от съобщения и бдителността на местната административна и военна власт. И най-после, десантът се стоварва сутринта, за да може да се извърши сполучливо придвижване по непозната местност през деня.
Бойните действия на Ботьовата чета по суша при Милин камък, Веслец и Вола - представят продължение на първата, с решаващо значение стъпка, направена от безсмъртния певец на свободата по водите на тихия бял Дунав.
По такъв начин Христо Ботьов се явява като първият български морски капитан, а стъпването на неговата чета на родния бряг при Козлодуй има стойността на първа десантна операция в българската военноморска история (подч. от мен - Ат. П.).
Затова името Козлодуй звучи не само като една хероична епопея, но и като един скъп завет за Морска България!“
Припомням тази уводна статия на „Морски преглед“ от 1935 г., защото периодично от блатото на националните предатели надигат глава „интерпретатори“, които периодично се пробват да обявяват Ботев за терорист, който е нарушил международното право, като посяга върху чужда собственост. Апропо, при акцията на борда на „Радецки“ няма пострадали сред пътниците и екипажа. Ботевите четници се качват на парахода с редовно платени билети. А краткото закъснение на „Радецки“ заради отбиването край Козлодуй не нанася никакви щети на рейса. Капитанът на „Радецки“ Дагоберт Енглендер до края на живота си запазва безкрайното си уважение към подвига на Ботев и неговите четници. И това не е „стокхолмски синдром“! А позиция на истински европеец, който много добре знае каква е разликата между борците за свобода и пладнешките разбойници.
И още нещо. Публикацията е от 1 юни 1935 г. По това време (до 5 декември 1935 г.) командващ Флота е капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков. Без съмнение, това тълкование за подвига на Ботев и на неговата чета е или негово, или е публикувано с неговото одобрение.
Атанас ПАНАЙОТОВ
НЕГОВАТА ЧЕТА
2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
На 1 юни 1935 г. излиза бр. 17 на „двуседмичника за морска просвета и обнова“ „Морски преглед“. Уводната му статия е озаглавена „Козлодуй“. Интересен е подходът на редакционния комитет при оценката на подвига на Ботев: „Когато славим многостранното дело на Христо Ботьов, когато даваме тържествен израз на почит и признателност към безпримерния му жизнен подвиг, когато даваме клетва, че ще умрем както той умря - в борба за свободата и величието на България, дълг ни се налага да изтъкнем и морската проява на този народен юнак, притежаващ качествата на морски стратег. Защото, съвсем не е пресилено, ако се подчертае, че замислената „Дунавска експедиция“ е една напълно издържана морска десантна операция“ (подч. от мен - Ат. П.).
Половината уводна статия е в защита на по-горната констатация:
„На 13 май 1876 г. (ст. ст.) храбрият воевода потегля за Гюргево, пазещ в пълна тайна предначертания план. Същият проявява рядка тактичност, като товари хората от четата си от разни пристанища, при строго определен ред, а при завладяването на кораба „Радецки“, в оня незабравим тържествен миг, когато прозвучава строгият му глас: „Тук се слуша мойта воля - аз съм капитан!“ - Хр. Ботьов изпъква с похвална съобразителност. Имащ за прицелна точка Стара планина, той използва Дунав като свободен път и като най-късо разстояние - до Балкана, избира за своя десант Козлодуй - откъснато от съобщения и бдителността на местната административна и военна власт. И най-после, десантът се стоварва сутринта, за да може да се извърши сполучливо придвижване по непозната местност през деня.
Бойните действия на Ботьовата чета по суша при Милин камък, Веслец и Вола - представят продължение на първата, с решаващо значение стъпка, направена от безсмъртния певец на свободата по водите на тихия бял Дунав.
По такъв начин Христо Ботьов се явява като първият български морски капитан, а стъпването на неговата чета на родния бряг при Козлодуй има стойността на първа десантна операция в българската военноморска история (подч. от мен - Ат. П.).
Затова името Козлодуй звучи не само като една хероична епопея, но и като един скъп завет за Морска България!“
Припомням тази уводна статия на „Морски преглед“ от 1935 г., защото периодично от блатото на националните предатели надигат глава „интерпретатори“, които периодично се пробват да обявяват Ботев за терорист, който е нарушил международното право, като посяга върху чужда собственост. Апропо, при акцията на борда на „Радецки“ няма пострадали сред пътниците и екипажа. Ботевите четници се качват на парахода с редовно платени билети. А краткото закъснение на „Радецки“ заради отбиването край Козлодуй не нанася никакви щети на рейса. Капитанът на „Радецки“ Дагоберт Енглендер до края на живота си запазва безкрайното си уважение към подвига на Ботев и неговите четници. И това не е „стокхолмски синдром“! А позиция на истински европеец, който много добре знае каква е разликата между борците за свобода и пладнешките разбойници.
И още нещо. Публикацията е от 1 юни 1935 г. По това време (до 5 декември 1935 г.) командващ Флота е капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков. Без съмнение, това тълкование за подвига на Ботев и на неговата чета е или негово, или е публикувано с неговото одобрение.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Факсимиле от уводната статия, озаглавена „Козлодуй“, публикувана на първа страница на 1 юни 1935 г. (бр. 17 на „двуседмичника за морска просвета и обнова“ „Морски преглед“).
