НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МОРСКИЯТ БЛАТНЯК
През 1999 г. на м/к „Сакар” един млад старпом непрекъснато ни надуваше главите, като си пускаше многократно и на „мах” „Riders on the Storm“ на „Дорс”. Той бе луд фен на Морисън и компания, но на кораба бе музикален самотник, без това да го тревожи особено. За целите на това есе се зачетох за „ездачите през бурята”, за да си обясня обожанието, което изпитваше оня старпом към песента. Оказа се, че някои я определят като психеделик, други - арт, трети - готик, а самият автор Рей Манзарек - кънтри песен ... Май е бил прав младият моряк, но не мисля, че текстът й има нещо общо с моряшката професия, въпреки коравото корабоплавателно заглавие.
„Сейлинг”, изпята от Род Стюарт, доста дълго бе моряшки химн, но ако трябва да съм честен, песента си е чиста чалга, без истинските моряци да имат каквото и да е общо с нея или със сладникавия клип, който я съпровождаше. Тя се харесваше на всички по света, но какво сме виновни ние моряците, че хората, които никога не са били в морето, просто обожават морските пейзажи и моряшкия живот, като си въобразяват какво ли не. В моряшките песни от моето детство моряците бяха не само тарикати, но и цинични, а дори вулгарни, затова съвсем откровено не харесах „Отплаването” на Стюарт.
„Моряклъкът не е професия, а философия и борба за оцеляване и себеутвърждаване”, казваше морякът Алекси Филипов, дългогодишен автор във вестник „Маяк”, главен и групов механик в БМФ и създател на една от малкото автентични книги за моряшкия живот.
Друга моряшка чалга, за която се сещам са римуваните морски правила за предсказване на времето:
Red sky in the morning, sailors take warning,
Red sky at night, sailors delight.
Римите наистина звучат глуповато, но вече две хилядолетия моряците подготвят кораба си за предстоящия ден според цвета на небето и досега няма сведения за грешна прогноза ...
Съгласен съм, че не може да има бивш ... цветнокож, но ние, които четем „Морски вестник“, знаем, че и бивш моряк няма. Особено за тези, които са служили във ВМС! Пиша го съвсем сериозно, защото без значение дали са изкарали там една, две, три или двайсе години, те цял живот помнят това време, независимо колко трудно е било то. Някои ще каже, че лошото се забравя и се помни само хубавото, но при военните моряци случаят е по-особен. При това аз не приравнявам Морското училище към службата на военните кораби. То е съвсем друга бира, както би се изразил колегата Лодозов.
Когато старият моряшки руски шансон бе заменен от т.н. блатна песен, това бе свързано с криминализирането на живота в Русия към края на миналия век, но много преди това се бе появил великият блатен хит „Мурка” с ярко криминално съдържание. Моряците харесваха тази музика, а при посещенията в съветски пристанища се снабдяваха „на черно” със записи на Аркадий Северний, Висоцки и Розенбаум. Първата музикална касета с такива песни, която законно си купих, бе на Михаил Звездински. Признавам, че песните ми харесаха, но когато се появи другият Михаил - Круг, вече бях изгубил интерес към блатния жанр.
Стоя днес пред стотиците песни и стихове създадени за нас, моряците, отсявам чалгата и накрая остава един единствен поетичен гений - Владимир Висоцки. Този човек искрено и дълбоко ни е обичал, защото е написал и изпял десетки вълнуващи песни специално за нас. Бил е мъжкар Володя и съвсем естествено ни се е възхищавал, без разлика дали сме от военния или търговски флот. Той дори, единствен, включва и рибарите в списъка. Ето какво е казал за нас Владимир Семьонович: „Корабните екипажи са смели хора, които не се страхуват от безбрежните океани, бурите и изолацията от окръжаващия свят. Именно тяхната смелост и значимост трябва да възпяваме в песните за тях, за да знаят хората колко важна е професията на моряците. Някои от тях се трудят на военните кораби, други - на търговските, а трети - на риболовните, но така или иначе, моряшкият труд е уважаван и престижен в цял свят, при това днес той се извършва не само от мъже, а и от жени - моряци, които също не се боят от трудностите.” Каква ирония! С много години е изпреварил времето този гениален артист.
Първата „морска” песен на Висоцки, която чух, се казваше „Спасете нашите души” и бе посветена на подводничарите. Няколко варианта на песента съм слушал, кой от кой по-красиви и вълнуващи, но накрая като че ли не подводницата, а самият автор зове за помощ:
Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата -
нашият SOS
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите - наполовина.
Не помня някой да го е казал по-добре: ужасът от еСОеС-а „реже душите наполовина” не само на бедстващите, но и на спасителите, а и на ония, които слушат песента!
Не е случайна тази песен, Читателю. По онова време много неща се премълчаваха, а нямаше нищо по-лесно от това, да се скрие гибел на подводна лодка, колкото и цинично да звучат изписаните думи. Моряците от БМФ лично бяха участвали в един такъв трагичен случай със съветска подводница, оставен
През 1999 г. на м/к „Сакар” един млад старпом непрекъснато ни надуваше главите, като си пускаше многократно и на „мах” „Riders on the Storm“ на „Дорс”. Той бе луд фен на Морисън и компания, но на кораба бе музикален самотник, без това да го тревожи особено. За целите на това есе се зачетох за „ездачите през бурята”, за да си обясня обожанието, което изпитваше оня старпом към песента. Оказа се, че някои я определят като психеделик, други - арт, трети - готик, а самият автор Рей Манзарек - кънтри песен ... Май е бил прав младият моряк, но не мисля, че текстът й има нещо общо с моряшката професия, въпреки коравото корабоплавателно заглавие.
„Сейлинг”, изпята от Род Стюарт, доста дълго бе моряшки химн, но ако трябва да съм честен, песента си е чиста чалга, без истинските моряци да имат каквото и да е общо с нея или със сладникавия клип, който я съпровождаше. Тя се харесваше на всички по света, но какво сме виновни ние моряците, че хората, които никога не са били в морето, просто обожават морските пейзажи и моряшкия живот, като си въобразяват какво ли не. В моряшките песни от моето детство моряците бяха не само тарикати, но и цинични, а дори вулгарни, затова съвсем откровено не харесах „Отплаването” на Стюарт.
„Моряклъкът не е професия, а философия и борба за оцеляване и себеутвърждаване”, казваше морякът Алекси Филипов, дългогодишен автор във вестник „Маяк”, главен и групов механик в БМФ и създател на една от малкото автентични книги за моряшкия живот.
Друга моряшка чалга, за която се сещам са римуваните морски правила за предсказване на времето:
Red sky in the morning, sailors take warning,
Red sky at night, sailors delight.
Римите наистина звучат глуповато, но вече две хилядолетия моряците подготвят кораба си за предстоящия ден според цвета на небето и досега няма сведения за грешна прогноза ...
Съгласен съм, че не може да има бивш ... цветнокож, но ние, които четем „Морски вестник“, знаем, че и бивш моряк няма. Особено за тези, които са служили във ВМС! Пиша го съвсем сериозно, защото без значение дали са изкарали там една, две, три или двайсе години, те цял живот помнят това време, независимо колко трудно е било то. Някои ще каже, че лошото се забравя и се помни само хубавото, но при военните моряци случаят е по-особен. При това аз не приравнявам Морското училище към службата на военните кораби. То е съвсем друга бира, както би се изразил колегата Лодозов.
Когато старият моряшки руски шансон бе заменен от т.н. блатна песен, това бе свързано с криминализирането на живота в Русия към края на миналия век, но много преди това се бе появил великият блатен хит „Мурка” с ярко криминално съдържание. Моряците харесваха тази музика, а при посещенията в съветски пристанища се снабдяваха „на черно” със записи на Аркадий Северний, Висоцки и Розенбаум. Първата музикална касета с такива песни, която законно си купих, бе на Михаил Звездински. Признавам, че песните ми харесаха, но когато се появи другият Михаил - Круг, вече бях изгубил интерес към блатния жанр.
Стоя днес пред стотиците песни и стихове създадени за нас, моряците, отсявам чалгата и накрая остава един единствен поетичен гений - Владимир Висоцки. Този човек искрено и дълбоко ни е обичал, защото е написал и изпял десетки вълнуващи песни специално за нас. Бил е мъжкар Володя и съвсем естествено ни се е възхищавал, без разлика дали сме от военния или търговски флот. Той дори, единствен, включва и рибарите в списъка. Ето какво е казал за нас Владимир Семьонович: „Корабните екипажи са смели хора, които не се страхуват от безбрежните океани, бурите и изолацията от окръжаващия свят. Именно тяхната смелост и значимост трябва да възпяваме в песните за тях, за да знаят хората колко важна е професията на моряците. Някои от тях се трудят на военните кораби, други - на търговските, а трети - на риболовните, но така или иначе, моряшкият труд е уважаван и престижен в цял свят, при това днес той се извършва не само от мъже, а и от жени - моряци, които също не се боят от трудностите.” Каква ирония! С много години е изпреварил времето този гениален артист.
Първата „морска” песен на Висоцки, която чух, се казваше „Спасете нашите души” и бе посветена на подводничарите. Няколко варианта на песента съм слушал, кой от кой по-красиви и вълнуващи, но накрая като че ли не подводницата, а самият автор зове за помощ:
Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата -
нашият SOS
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите - наполовина.
Не помня някой да го е казал по-добре: ужасът от еСОеС-а „реже душите наполовина” не само на бедстващите, но и на спасителите, а и на ония, които слушат песента!
Не е случайна тази песен, Читателю. По онова време много неща се премълчаваха, а нямаше нищо по-лесно от това, да се скрие гибел на подводна лодка, колкото и цинично да звучат изписаните думи. Моряците от БМФ лично бяха участвали в един такъв трагичен случай със съветска подводница, оставен
„весь в друзях и мечтах - не пройдет и полгода“…
„Висоцки - съдба“, картина на М. Шемякин.
„Ездачите през бурята“ - велика песен!
Моряшката ризка я бива, но няма нищо общо с нас!
Моряк с акордеон.
дълги години в мълчание и накрая разказан подробно в „Морски вестник“.
Много песни за моряци е написал и изпял Висоцки. И все прекрасни! От „надводните” винаги ще помня „Еще не вечер”. И уж е песен за пирати, а сякаш хиляди пъти съм преживявал случващото се в песента. Защото много са опасните събития, които преживяваме на кораба, но не са малко и капитаните, които ни успокояват с думите „Еще не вечер, еще не вечер!”, въпреки че краят изглежда близко, „а крысы - пусть уходят с корабля”, защото накрая:
Поможет океан, взвалив на плечи, -
Ведь океан-то с нами заодно.
И прав был капитан: еще не вечер!
Една от най-страшните песни за моряшкия живот е „Човек зад борда”. В нея Висоцки пее не само за моряците от корабния екипаж, които падат зад борд, но и за хората, отхвърлени от тогавашното общество, които никой няма да скочи да спасява или да обяви лодъчна тревога за тях, за да им помогне, въпреки че:
Мало ли кто выпадает
С главной дороги за борт!
Това, че не помагаме на падналите зад борд е истинска трагедия и Володя смело посочва, че това се случва защото „впередсмотрящий” (каква красива дума) гледа само напред и няма как да види човекът, който е останал зад кърмата. Някой може да каже, че това е критика към корабния правилник, но всички разбираха, че „напредгледащите” са партийната номенклатура и висшето чиновничество, които не се интересуват от падналите зад борд по време на неумолимото ни движение към „светлото бъдеще.” В края на песента певецът ни съветва да не чакаме помощ от „напредустремените”, защото:
Пусть в море меня вынесет, а там
Шторм девять баллов новыми деньгами! -
За мною спустит шлюпку капитан,
И обрету я почву под ногами
Възхитен и поласкан съм от отношението на Висоцки към нас, моряците. Впоследствие узнах, че това не е било само поза, а част от живота на твореца. Ето какво разказва той за връзката си с морячеството: „Имам много приятели моряци и редовно ги посрещам на кея, когато се завръщат от плаване. И докато корабът се разтоварва, ние се „натоварваме”. Седим в кабината на моите приятели ... После те пак отплават за няколко месеца без бряг, а аз оставам на брега.” Това ми напомня каква радост е за моряците да ги посрещне приятел на кея. Така както едно време ни посрещаше „Маяк”, а днес - „Морски вестник”!
Висоцки е написал над 30 песни и стихотворения за морето и моряците. Моята любима песен е „Корабли”. Сякаш за мене е писана и понякога се питам как е могъл да предвиди поетът, че моряшките контракти ще бъдат шест месеца...
Корабли постоят и ложатся на курс,
Но они возвращаются сквозь непогоды.
Не пройдет и полгода - и я появлюсь,
Чтобы снова уйти,
Чтобы снова уйти на полгода.
На корабите от песента на Висоцки им предстоят още дълги години плаване по всички морета и океани, но те винаги ще се завръщат „сквозь непогоду, чтобы снова уйти, чтобы снова уйти на полгода...
Може да се каже, че корабът е най-честият лиричен герой в гениалната поезия на Висоцки. От мостика ще претендират, и с право, че това са капитаните, други ще споменат обикновените моряци, но Володя го е казал най точно: над всички е морето!
Я надеюсь, что море сильней площадей
И прочнее домов из бетона.
Море - лучший колдун, чем земной чародей,
И я встречу вас из Лиссабона…
Скъпи, Читателю, много дни и нощи съм седял пред касетофона, за да „сваля” текстовете на Висоцки, а после да ги „разкажа” (с китара) на другите моряци, за да се развълнуват и те. Днес „свалянето” става за секунди, но споменът и за моряците, и за Володя Висоцки, все повече избледнява...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Много песни за моряци е написал и изпял Висоцки. И все прекрасни! От „надводните” винаги ще помня „Еще не вечер”. И уж е песен за пирати, а сякаш хиляди пъти съм преживявал случващото се в песента. Защото много са опасните събития, които преживяваме на кораба, но не са малко и капитаните, които ни успокояват с думите „Еще не вечер, еще не вечер!”, въпреки че краят изглежда близко, „а крысы - пусть уходят с корабля”, защото накрая:
Поможет океан, взвалив на плечи, -
Ведь океан-то с нами заодно.
И прав был капитан: еще не вечер!
Една от най-страшните песни за моряшкия живот е „Човек зад борда”. В нея Висоцки пее не само за моряците от корабния екипаж, които падат зад борд, но и за хората, отхвърлени от тогавашното общество, които никой няма да скочи да спасява или да обяви лодъчна тревога за тях, за да им помогне, въпреки че:
Мало ли кто выпадает
С главной дороги за борт!
Това, че не помагаме на падналите зад борд е истинска трагедия и Володя смело посочва, че това се случва защото „впередсмотрящий” (каква красива дума) гледа само напред и няма как да види човекът, който е останал зад кърмата. Някой може да каже, че това е критика към корабния правилник, но всички разбираха, че „напредгледащите” са партийната номенклатура и висшето чиновничество, които не се интересуват от падналите зад борд по време на неумолимото ни движение към „светлото бъдеще.” В края на песента певецът ни съветва да не чакаме помощ от „напредустремените”, защото:
Пусть в море меня вынесет, а там
Шторм девять баллов новыми деньгами! -
За мною спустит шлюпку капитан,
И обрету я почву под ногами
Възхитен и поласкан съм от отношението на Висоцки към нас, моряците. Впоследствие узнах, че това не е било само поза, а част от живота на твореца. Ето какво разказва той за връзката си с морячеството: „Имам много приятели моряци и редовно ги посрещам на кея, когато се завръщат от плаване. И докато корабът се разтоварва, ние се „натоварваме”. Седим в кабината на моите приятели ... После те пак отплават за няколко месеца без бряг, а аз оставам на брега.” Това ми напомня каква радост е за моряците да ги посрещне приятел на кея. Така както едно време ни посрещаше „Маяк”, а днес - „Морски вестник”!
Висоцки е написал над 30 песни и стихотворения за морето и моряците. Моята любима песен е „Корабли”. Сякаш за мене е писана и понякога се питам как е могъл да предвиди поетът, че моряшките контракти ще бъдат шест месеца...
Корабли постоят и ложатся на курс,
Но они возвращаются сквозь непогоды.
Не пройдет и полгода - и я появлюсь,
Чтобы снова уйти,
Чтобы снова уйти на полгода.
На корабите от песента на Висоцки им предстоят още дълги години плаване по всички морета и океани, но те винаги ще се завръщат „сквозь непогоду, чтобы снова уйти, чтобы снова уйти на полгода...
Може да се каже, че корабът е най-честият лиричен герой в гениалната поезия на Висоцки. От мостика ще претендират, и с право, че това са капитаните, други ще споменат обикновените моряци, но Володя го е казал най точно: над всички е морето!
Я надеюсь, что море сильней площадей
И прочнее домов из бетона.
Море - лучший колдун, чем земной чародей,
И я встречу вас из Лиссабона…
Скъпи, Читателю, много дни и нощи съм седял пред касетофона, за да „сваля” текстовете на Висоцки, а после да ги „разкажа” (с китара) на другите моряци, за да се развълнуват и те. Днес „свалянето” става за секунди, но споменът и за моряците, и за Володя Висоцки, все повече избледнява...
Сл. ПЕШКОВ - моряк