МВ "Компас", новини, септември 2023 г. :: КУРСАНТСКА ПРАКТИКА НА ДВУМАЧТОВИЯ МОТОРЕН ВЕТРОХОД „АСЕН“ (1950 Г.) ::

КУРСАНТСКА ПРАКТИКА НА ДВУМАЧТОВИЯ МОТОРЕН ВЕТРОХОД
„АСЕН“ (1950 Г.)
Приятна изненада във фейсбук-колекцията на г-н Любомир Юруков
Поредна снимка от фейсбук-колекцията на г-н Любомир Юруков - главен редактор в списание „Минало“, прикова вниманието ми и ме остави озадачен. На снимката се виждат курсанти на практика на учебен ветроход. Лицата - донякъде познати, но не съвсем. А и физиономиите на хората се променят. Позиралите на снимката курсанти по време на началото на моята офицерска кариера във Флота би трябвало да бъдат старши офицери или вече в запаса. Използвах жокера „Обади се на приятел“. Да ни е жив и здрав о.з. капитан І ранг доц. д-р Иван Йотов, доктор хонорис кауза на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“! С негова помощ „дешифрирах“ част от лицата.
Изправеният зад всички и широко усмихнат курсант е най-известен и най-познат на няколко поколения навигатори - възпитаници на Морското училище. Това е Зоро! Или: бъдещият капитан І ранг Васил Кръстев Василев. Той е роден във Варна и е от „Вапцаровския випуск“, от класното отделение командири (кадети), които се обучават от 1948 до 1950 г. във Варна, а след това - до 31 май 1954 г., в Каспийското военноморско училище в Баку. Започва службата си като командир на щурманска и на свързочна бойна част на базов тралчик, а след това - командир на щурманска и на минно-трална и артилерийска бойна част на същия кораб. По-късно в продължение на две години е помощник-командир на базов тралчик, а през следващите три години е командир на курсантска рота във Военноморското училище. През 1962 г. печели конкурс за преподавател в катедра „Корабоводене“, след една година е старши преподавател и така - до 1982 г., когато поема ръководството на катедрата „Морска практика и експлоатация на кораба“. Преминава в запаса през 1986 г. В добавка към това в некролога, издаден от ВВМУ през 2018 г. по повод неговата кончина се казва: „Автор и съавтор е на множество учебни пособия. Активен общественик и неповторим импровизатор на сцената на художествената самодейност. Неуморен радетел за утвърждаването на ВВМУ като флагман на висшето морско образование у нас“.
Вляво от Зоро е непозната за мен личност, но с помощта на о.з. капитан І ранг Йотов и на моя приятел о.з. капитан І ранг Христо Бориславов Димитров (Чони) го „дешифрирахме“: бъдещият капитан І ранг Жечо Костов Желязков, роден в Бургас. Службата му преминава във Военноморска база Бургас: старши помощник по оперативно-тактическата подготовка в отделението „Бойна подготовка“, помощник-началник на щаба на базата по разузнаването. Преминава в запаса през 1989 г.
Опознахме още двама души, които в по-ново време познавах и с които общувах с голямо удоволствие. Те бяха и приятели на „Морски вестник“. Двамата са вляво от офицера. Най-вляво е варненецът Васил Минчев Ляпчев, вероятно известен на част от нашите читатели като актьор от Варненския театър. Човек с интересна биография, чувствителен и внимателен събеседник. Офицерската му кариера продължава само една година: командир на взвод и възпитател в Нахимовското училище. След това завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) „Кр. Сарафов“. Автор и рецитатор на свои стихове. Издадени стихосбирки: „Гравитация“ (Бряг-принт, 1996 г.),
„Театърът“ (Бряг-принт, 1997 г.), „Морето“ (Бряг-принт, 1998 г.), „Молитва за любов“ (Бряг-принт, 2000 г.), „Моите молитви“ (Галера, 2005 г.). В моята библиотека пазя неговата първа стихосбирка „Преображения“ (Варна, печ. Бряг-принт, 1994 г.), илюстрирана от сина му Минчо Ляпчев. Едното от стихотворенията е озаглавено „Дом свещен“ и е посветено на Морското училище:
Благословен да бъдеш дом свещен -
училище по мореходство!
Благословен да бъде твоя ден
на кръвно и моряшко родство!...
Други две стихотворения, също на морска тематика, са посветени на неговите съвипускници Зоро и контраадмирал Иван Дончев Николов (Се Моа-то). С риск да бъда обвинен в пристрастност, ще кажа, че най-хубавите му стихове в тази книжка са именно на морска тематика. Старата любов ръжда не хваща! ... С решение на Общинския съвет - Варна от 29 септември 2020 г. една от улиците в местността „Акчелар“, район „Приморски“, е именувана „Васил Ляпчев“.
На курсантската снимка Васил Ляпчев е прегърнал Атанас Костов Кляшев. Също известна личност на няколко поколения курсанти. Командир на взвод, командир на рота и командир на батальон във ВВМУ. През последните си години на служба бе в учебния отдел на училището. Майстор на краткия разказ, през 1999 г. той издаде сборника „Солени пръски“ (разкази, есета, очерци). Някои от тях съм публикувал преди време в печатното издание на „Морски вестник“. Вероятно и Васил Ляпчев, и Атанас Кляшев са направили своите първи литературни опити още в курсантските си години и са споделяли първите си произведения. Може би и за това са застанали един до друг пред фотографа.
Защо смятам, че това е учебният двумачтов моторен ветроход „Асен“? Снимката не може да е направена по-късно от 1950 г., когато кадетите заминават за Баку. И второ, в написаната от о.з. капитан І ранг Станил Станилов „Книга за кадетите от 48-ми „Вапцаровски” випуск на НВМУ - Варна 1948 - 1950 г. (обучение и реализация - спомени)”, (самиздат, 2011 г.), е публикувана снимка на практикуващи курсанти от същия випуск на борда на „Асен“. И трето: бъдещият учебен моторен ветроход „Н. Вапцаров“ (бивш „Горянин“) през 1950 г. е все още в състава на Параходство БМФ.
Очаквам и други читатели и приятели на „Морски вестник“ да се включат в „дешифрирането“ на образите от снимката, публикувана от г-н Любомир Юруков. След като четиримата опознати са от едно и също класно отделение, то има логика и останалите курсанти да са от същото. А списъкът на курсантите от това класно отделение може да бъде намерен в „Алманах на възпитаниците на Морско училище“.
Атанас ПАНАЙОТОВ