МВ "Компас", новини, септември 2023 г. :: ЗА ПОДВОДНИЯ ЗВУКОВ МАЯК НА НОС ШАБЛА И ОЩЕ НЕЩО … ::

ЗА ПОДВОДНИЯ ЗВУКОВ МАЯК НА НОС ШАБЛА И
ОЩЕ НЕЩО …
По повод 140-та годишнина на Хидрографската служба
Дейностите на Хидрографската служба (ХС) по навигационно-хидрографското и хидрометеорологично осигуряване силите на ВМС на България през 70-те и 80-те години на ХХ в. се разширяваха в съответствие с развитие на тенденциите в осъвременяване на тактиката им в съвременните (тогава) условия. Това изискваше подмяна на средствата за навигационно осигуряване, подобряване на системата за контрол и управление на информацията за тяхното техническо състояние.
Работата в това направление доведе до доставяне и монтаж на нова апаратура за главните фарове по българското Черноморско крайбрежие.
През периода 1978 - 83 г. бяха монтирани нови светооптически системи (фарове) тип АСА-500, (старите механизми и оптики бяха предадени на Военноморския музей в гр. Варна) - на н. Шабла, н. Калиакра, н. Галата, н. Маслен нос.
Интересни събития по системата на управлението им се развиха още с постъпването ми в ХС като механик на хидрографен кораб ХК-501. През лятото на 1967 г. корабът участва в подготовката и прекарването на подводен кабел между България (залив Болата, Калиакра) и СССР (Севастопол). Трябваше да поставим буйове по трасето на кабела в точки- на подхода на кабела към нашето крайбрежие и точките на изменение на посоката му в крайбрежната част (Русалка и Болата).
Голямото разстояние от брега на морския буй затрудняваше бреговите теодолитни постове в точното водене на кораба по курса и определяне мястото за закотвяне на буя. Наложи се да вземем голяма 300 мм оптика (ЭМ-300) и да я монтираме на мачтата (15 м), да подменим крушките с по-мощни (110в 500w), да свети непрекъснато, което позволи от брега да ни виждат добре и да управляват по радиото движението на кораба по курса до спускане и закотвянето на буя. Отработения прийом (способ) бе използван при поставянето на другите два по-малки буйове. Буйовете се следяха и мястото им се контролираше непрекъснато от бреговите теодолитни постове до момента на подхождане на кабелопоставящия кораб „Цна” (идващ от Севастопол) до обозначеното с буйове трасе и полагане на кабела до Болата.
През цялото време на операцията на борда имаше наблюдаващ представител от ГЩ. След приключване постановката на буйовете застанахме на котва до таляна на н. Калиакра. В един момент командирът на кораба ме извика в каюткомпанията. Оказа се, че на борда се намират кока, моториста и сигналчика, а „шефа” (капитан І ранг от ГЩ) иска да отиде до СНиС-поста (пост за наблюдение и свръзка) на брега. Възложи ми да закарам госта с промерната лодка Ял-4 до брега. Желанието на госта бе да го разтоваря на самия нос и по стълбите (за туристи) да се добере до поста. Добре, че знаех мястото за съхранение на служебната лодка на фара - на брега, и се насочих към него. Между камъните вълна нямаше, но от прибоя носа на лодката „играеше” и въпреки усилията ми гостът се понамокри докато стъпи на сухо. Подсуши си обувките и ми махна - да се прибирам. Това не се отрази на добрата оценка за работата по окабеляването. През годините телефонната връзка работеше много добре!
Втората ми среща с кабелопоставача „Цна” стана през 1987 г. на н. Шабла. Оказа се, че има съгласуван план между България и СССР за поставяне на н. Шабла на подводен звуков излъчвател (маяк) ПЗМ-100.
Да, ама - не, както казваше един наш журналист - за изпълнение на мероприятията от плана. По заповед на начаника на щаба на ВМС изпълнението му бе форсирано. За отговарящ по съгласуването и изпълнението на точките от плана бях определен аз - вече като началник на отдел СНО (средства за навигационно осигуряване) при ХС.
В КРЗ „Флотски арсенал“ бяха проектирани, изработени и монтирани фундаментите на генераторите, захранващи ПЗМ-а. Работните групи (конструктори, майстори, монтажници), дирекцията на завода и началниците на цехове ми станаха лични познати!
С инженерния отдел на Тила - ВМС съгласувахме с кметството на гр. Шабла и предприятието „Нефт и газ” бреговото трасе на кабела от естакадата (400 м) - до бреговия СНиС-пост Шабла. С Хидрорайона на Военноморска база Варна съгласувахме с отговарящия за фара (капитан ІІІ ранг Дачев) мястото и оборудването на бреговите палатки за личния състав и помещенията на фара за командването и метеонаблюдението. Поне два пъти в седмицата водех до Шабла конструктори, майстори, монтьори за съгласуване и доставяне на материали. От учебния център на „Пясъка” разпоредиха 3 автобуса с новобранци - за помощ в разстилането на кабела по брега.
Два дни до мероприятието се изнесохме в палатките на брега до фара. Аз и Дачев бяхме в една палатка, началниците и метеото - в помещенията на фара. Есен, влага, прибоят шуми. В палатката, с едно одеало - не се стои! Събуждам се през нощта от Дачев, който се върти в леглото. Дадох му бойната кожена полушуба и той се успокои. На сутринта оцени моята „подготовка” (спалният чувал и полушубата) и ми благодари за топлата полушуба!
Автобусите с матросите дойдоха и чакаха на брега. Кабелопоставачът (познатия ми вече „Цна”) подходи с котва и кърма за заставане на челото на естакадата. Оказа се, че няма кой да поеме хвъргалата и въжетата от кораба за швартоването му. Командирите и матросите от автобусите наблюдаваха как двамата със зам. началника на инженерния отдел събличаме якетата, поемаме хвъргалата и швартовите от кораба за швартоването му към разбитото чело на естакадата! Беше си доста рисковано, но двамата като бивши корабни офицери си помагахме взаимно и закрепихме здраво кърмата на кораба!
Заработиха корабните макари с навития кабел и подадоха с хвъргало началото на бреговата част от кабела. Новобранците на брега (през два метра), поемаха кабела на рамо и го носеха до края на естакадата, където го разстилаха на зиг-заг по брега. Връщаха се и поемаха останалата част на кабела от кораба ... и пак до брега, докато се изтегли цялата брегова дължина на кабела - 1600 м. След това корабът се сне и започна разстилането му по дъното до точката за закотвяне и поставяне на ПЗМ-а. Матросите се прибраха с автобусите. Ние продължихме с един трактор полагането на кабела в изкопаното трасе по брега до СНиС поста и зариване на траншеята. На поста, в радиорубка, бе изведено началото на кабела и телефонната линия до Варна. Радистите на поста бяха обучени от специалисти от Севастопол по обслужване и работата с ПЗМ. Същите квартируваха на фара и се сприятелиха много с бай Иван и леля Тодорка. След това по време на походите на ХК-401, двамата последователно се срещнаха с тях на руски фарове - за обмяна на опит.
Какво представлява ПЗМ-100? Това е звуков излъчвател (наутофон), който виси на тринога, закотвена в определена точка на морското дъно. Стоманената мембана на излъчвателя вибрира (трепти) с определена честота от тока, подаван от бреговите генератори. Операторът в определено време (график) „ВКЛ-ИзКЛ“ пуска излъчвателя и звукът се разпространява в морето на големи разстояния. Щурманите на ПЛ в подводно положение, знаейки координатите и графика на работещите в група ПЗМ-и определят своето място по пеленги към съответните маяци. Освен по график, с ПЗМ-а може да се подават от оператора и други сигнали за подводните лодки или др. абонати. Районът за закотвяне на ПЗМ-а бе забранен за плаване и риболов!

26.06.2023 г.
О.з. капитан І ранг Димитър ИГНАТОВ

Бележка на редакцията: Въпреки, че част от съоръженията на съветския подводен звуков маяк е разположена на българска територия и в българска акватория, нашите подводничари нямат достъп до него. Не са им предоставени кодовете за неговото използване. Варшавски договор, ама някой друг път!