НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И СЪВЕТСКОТО КИНО
От всички изкуства за нас най-важно е киното.
Ленин
Това май е единственият лозунг на Ленин, който болшевиките успяха „претворить в жизнь”, както образно се изразяват те. В СССР за моя изненада бяха създадени истински киношедьоври, признати и гледани по цял свят. С очите си виждах как огромните кинозали в Съветския съюз се пръскаха по шевовете от зрителски интерес и това носеше фантастични печалби на държавата, на фона на скромния принос на социкономиката.
Още тогава се усетих, че вождът надали е имал точно това предвид в оня лозунг. Той е искал чрез филмовия екран да се създаде нов човек и нов свят, новый мир, както му викат днес, а получихме прекрасни филми, за които с вълнение и радост си спомням.
Някъде в началото на 70-те моят татко горещо ми препоръча да гледам „Да доживеем до понеделник”, защото бил много умен филм. Не пропуснах да му подхвърля, че днес критерият за оценка вече не е умността, а „хубав ли е или съветски”, но нямаше как да изгледам препоръчаното заглавие и да му дам съответстваща оценка, защото по онова време достъпът до избрани филми бе друг. За щастие, още на първия ми кораб след разговора, филмът се оказа съвсем официално на борда, доставен от отдела за „работа с моряците” към БМФ.
С много кандърми уговорих екипажа да го пуснем изпреварващо.
Моряците останаха равнодушни към даскалската драма, а аз си я пуснах
От всички изкуства за нас най-важно е киното.
Ленин
Това май е единственият лозунг на Ленин, който болшевиките успяха „претворить в жизнь”, както образно се изразяват те. В СССР за моя изненада бяха създадени истински киношедьоври, признати и гледани по цял свят. С очите си виждах как огромните кинозали в Съветския съюз се пръскаха по шевовете от зрителски интерес и това носеше фантастични печалби на държавата, на фона на скромния принос на социкономиката.
Още тогава се усетих, че вождът надали е имал точно това предвид в оня лозунг. Той е искал чрез филмовия екран да се създаде нов човек и нов свят, новый мир, както му викат днес, а получихме прекрасни филми, за които с вълнение и радост си спомням.
Някъде в началото на 70-те моят татко горещо ми препоръча да гледам „Да доживеем до понеделник”, защото бил много умен филм. Не пропуснах да му подхвърля, че днес критерият за оценка вече не е умността, а „хубав ли е или съветски”, но нямаше как да изгледам препоръчаното заглавие и да му дам съответстваща оценка, защото по онова време достъпът до избрани филми бе друг. За щастие, още на първия ми кораб след разговора, филмът се оказа съвсем официално на борда, доставен от отдела за „работа с моряците” към БМФ.
С много кандърми уговорих екипажа да го пуснем изпреварващо.
Моряците останаха равнодушни към даскалската драма, а аз си я пуснах
Грузия, град Гурджаани - паметник на Георги Махарашвили.
Сцената, заради която е спиран филма.
Едешь свататься, а даже лишней пары белья нет!
Он был мужик, а их на Руси много.
Ефимия Бистрова - Куделиха.
Скромен плакат за велик филм!
самосиндикално и тайно още два пъти след полунощ.
Това наистина бе добър филм, но с един сериозен недостатък - твърде умен! Заглавието беше подвеждащо - очаквах „нашите” да се борят и умират за победата на световната социалистическа революция, а се оказа история от училищния живот. В главната роля бе Вячеслав Тихонов - интелигентен учител, който „доживяваше до понеделник”, за да среща отново и отново своите ученици, но по онова време Щирлиц и Белия Бим още не бяха създадени, а княз Андрей Болконски не ни бе впечатлил кой знае колко, нищо, че американците му дадоха „Оскар”. Въпреки възторгът на моя татко, а може би именно поради него, филмът е бил спрян за разпространение! Властта, със своя пролетарски нюх, е усетила точно онова, което е харесал баща ми: филмът разказва за интелигенти, а от тях до свободомислието е само една крачка! След време, по една щастлива случайност, някакъв голям началник решил да покаже „арестувания” филм (народни пари са харчени за него) пред делегатите на Всесъюзния конгрес на учителите - абсолютно безобидна публика. За огромна изненада на властта, делегатите изпратили прожекцията с бурни аплодисменти...
Спиран за разпространение е бил и друг велик съветски филм - „Бащата на войника”. Няма начин да не помните Серго Закариадзе и неговия симпатичен герой Георги Махарашвили. Филмът получи много международни награди, закупиха го 40 държави, а само в СССР отидоха да го видят 24 милиона зрители! Да, но след създаването му, властта решила, че сюжетът е обида за съветската армия и го забранила.
Специално за есето, си пуснах (вероятно) последния филм на великия Закариадзе - „Не тъгувай”. Да изписвам ли, че бащата Георги Махарашвили бе любим герой на моя татко, защото, както казваше той, това не е филм за войната, а за обикновените бащи като мен и теб, Читателю...
Ако трябва да бъда честен, „Калина алена” на Шукшин ме разтърси така, както никой друг филм не го беше правил дотогава. Има един епизод в този филм, който ме остави без дъх. Това е сцената с майката на главния герой Игор. Кой, по дяволите е този Шукшин и защо разказва за селския живот, сякаш е един от нас? Бях го гледал като актьор в една идейно издържана и много хвалена съветска суперпродукция, без изобщо да се развълнувам. След „Калина алена” успях да изгледам само един авторски филм на Василий Макарович Шукшин - „Печки-лавочки”, защото той умря скоро след заснемането на онзи вълнуващ епизод, но се оказа, че е писал книги, та ги изчетох всичките. И все се вълнувах, но човекът вече бе легенда и нямаше вина, че многомилионната публика, наречена народ, е избрала историята за бившия затворник Игор Мъката, а не „Печки-лавочки” (мой фаворит) или великолепните му разкази.
Колкото до онази сцена, която развълнува мен и разплака многомилионния съветски кинозрител - именно заради нея, филмът без малко да бъде спрян. Режисьорът обаче вече е съзнавал, че дълго няма да бъде жив и с готовност се заема да ореже „неудобните” епизоди. Така не сме успели да видим и чуем колко е пенсията на съветския колхозник (точно като на моята майка - българска кооператорка) и как краде селската съветска власт. Нещо повече - за ролята на майката Куделиха не се намерила „под ръка” професионална актриса и във филма ние виждаме и слушаме монолога на жителка от малкото селце, където е сниман филма. Казва се Ефимия Бистрова и разказва за живота си, без да подозира, че я снимат...
Успехът на лентата (63 милиона зрители!) съвпадна със смъртта на Шукшин, който не успя да му се радва дълго, но за да стигне до нас зрителите, бе дефинирал жанра му като „лирикодраматична комедия”... На въпроса на журналистите защо така е определил своя филм, режисьорът отговаря: „Ако трябва и „цукало” ще го нарека, само и само да могат да го видят хората...
Спомних си пред теб, Читателю, три култови съветски филмови драми, както днес наричат въпросния жанр, а много по-лесно щеше да ми бъде, ако бях почнал да ти разказвам за съветската комедия - великолепните и недостижими и до ден днешен филми на Гайдай, Рязанов и Данелия. И нямаше защо да ги анализирам, защото го не мога, а само незабравимите реплики от тях да изпишех, и щях дълго да се заливам от смях заедно с Теб.
За мен не беше трудно да разкажа и за филми, които караха зрителя да плаче, защото и аз плача, когато ги гледам. Онова, което искам да споделя с теб, Читателю, е искреното ми удивление откъде - накъде Василий Шукшин е знаел как живеем ние в Мала Кутловица и как е могъл да чуе думите на моите майка и баба за пенсиите и комунистическата селска власт... Популярните по онова време Миладин и Костадин дори нарекоха в много успешно предаване по националното радио, властта в родното ми село Малакутловска Ракиджийска Управа. Вече споменах, че режисьорът умря скоро слез излизането на „Калина красная” и не успя да чуе несправедливи критики относно създаването и съдържанието му. Година по-късно умира и жената, която разплака милиони хора по света - бившата колхозничка Ефимия Бистрова в ролята на Куделиха. И за да е пълно сходството с родното ми село, местните жители дълго тарашили в дома й, дори тапетите съдрали, за да търсят пари. Зер, след феноменалния зрителски успех на филма, няма начин участниците в него да не са се нахъплярили с мангизи! А Ефимия е намерена умряла от измръзване, свита върху печката в нейната изба. В подобна поза, но все още живи, ни свари и „освобождението” от 1989-а.
Всъщност, идеята с цитатите не е лоша и ще изпиша няколко култови реплики от „Калина красная”:
Народ для разврата собрался!
Умеешь радоваться - радуйся. Не умеешь - так сиди.
Я ему про попа, а он мне про попову дочку.
Давай уйдем отсюда, а то мы, как два волоска на лысине: все смотрят.
Едешь свататься - даже лишней пары белья нет.
Какой я вам гражданин, я вам товарищ. И даже друг и брат.
Я из моего детства только мать помню, да корову.
Он человеком никогда не был. Он был мужик. А их на Руси много.
Последният цитат ще е от филма, с който започнах: „Ще доживеем до понеделник":
„Човек се нуждае да е влюбен. В нещо или в някого. Иначе не е интересно да се живее.“
А ние с теб, Читателю, ще доживеем до събота (преди всичко аз), за да се срещнем (без никакви съмнения за теб) по страниците на Морския вестник!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Това наистина бе добър филм, но с един сериозен недостатък - твърде умен! Заглавието беше подвеждащо - очаквах „нашите” да се борят и умират за победата на световната социалистическа революция, а се оказа история от училищния живот. В главната роля бе Вячеслав Тихонов - интелигентен учител, който „доживяваше до понеделник”, за да среща отново и отново своите ученици, но по онова време Щирлиц и Белия Бим още не бяха създадени, а княз Андрей Болконски не ни бе впечатлил кой знае колко, нищо, че американците му дадоха „Оскар”. Въпреки възторгът на моя татко, а може би именно поради него, филмът е бил спрян за разпространение! Властта, със своя пролетарски нюх, е усетила точно онова, което е харесал баща ми: филмът разказва за интелигенти, а от тях до свободомислието е само една крачка! След време, по една щастлива случайност, някакъв голям началник решил да покаже „арестувания” филм (народни пари са харчени за него) пред делегатите на Всесъюзния конгрес на учителите - абсолютно безобидна публика. За огромна изненада на властта, делегатите изпратили прожекцията с бурни аплодисменти...
Спиран за разпространение е бил и друг велик съветски филм - „Бащата на войника”. Няма начин да не помните Серго Закариадзе и неговия симпатичен герой Георги Махарашвили. Филмът получи много международни награди, закупиха го 40 държави, а само в СССР отидоха да го видят 24 милиона зрители! Да, но след създаването му, властта решила, че сюжетът е обида за съветската армия и го забранила.
Специално за есето, си пуснах (вероятно) последния филм на великия Закариадзе - „Не тъгувай”. Да изписвам ли, че бащата Георги Махарашвили бе любим герой на моя татко, защото, както казваше той, това не е филм за войната, а за обикновените бащи като мен и теб, Читателю...
Ако трябва да бъда честен, „Калина алена” на Шукшин ме разтърси така, както никой друг филм не го беше правил дотогава. Има един епизод в този филм, който ме остави без дъх. Това е сцената с майката на главния герой Игор. Кой, по дяволите е този Шукшин и защо разказва за селския живот, сякаш е един от нас? Бях го гледал като актьор в една идейно издържана и много хвалена съветска суперпродукция, без изобщо да се развълнувам. След „Калина алена” успях да изгледам само един авторски филм на Василий Макарович Шукшин - „Печки-лавочки”, защото той умря скоро след заснемането на онзи вълнуващ епизод, но се оказа, че е писал книги, та ги изчетох всичките. И все се вълнувах, но човекът вече бе легенда и нямаше вина, че многомилионната публика, наречена народ, е избрала историята за бившия затворник Игор Мъката, а не „Печки-лавочки” (мой фаворит) или великолепните му разкази.
Колкото до онази сцена, която развълнува мен и разплака многомилионния съветски кинозрител - именно заради нея, филмът без малко да бъде спрян. Режисьорът обаче вече е съзнавал, че дълго няма да бъде жив и с готовност се заема да ореже „неудобните” епизоди. Така не сме успели да видим и чуем колко е пенсията на съветския колхозник (точно като на моята майка - българска кооператорка) и как краде селската съветска власт. Нещо повече - за ролята на майката Куделиха не се намерила „под ръка” професионална актриса и във филма ние виждаме и слушаме монолога на жителка от малкото селце, където е сниман филма. Казва се Ефимия Бистрова и разказва за живота си, без да подозира, че я снимат...
Успехът на лентата (63 милиона зрители!) съвпадна със смъртта на Шукшин, който не успя да му се радва дълго, но за да стигне до нас зрителите, бе дефинирал жанра му като „лирикодраматична комедия”... На въпроса на журналистите защо така е определил своя филм, режисьорът отговаря: „Ако трябва и „цукало” ще го нарека, само и само да могат да го видят хората...
Спомних си пред теб, Читателю, три култови съветски филмови драми, както днес наричат въпросния жанр, а много по-лесно щеше да ми бъде, ако бях почнал да ти разказвам за съветската комедия - великолепните и недостижими и до ден днешен филми на Гайдай, Рязанов и Данелия. И нямаше защо да ги анализирам, защото го не мога, а само незабравимите реплики от тях да изпишех, и щях дълго да се заливам от смях заедно с Теб.
За мен не беше трудно да разкажа и за филми, които караха зрителя да плаче, защото и аз плача, когато ги гледам. Онова, което искам да споделя с теб, Читателю, е искреното ми удивление откъде - накъде Василий Шукшин е знаел как живеем ние в Мала Кутловица и как е могъл да чуе думите на моите майка и баба за пенсиите и комунистическата селска власт... Популярните по онова време Миладин и Костадин дори нарекоха в много успешно предаване по националното радио, властта в родното ми село Малакутловска Ракиджийска Управа. Вече споменах, че режисьорът умря скоро слез излизането на „Калина красная” и не успя да чуе несправедливи критики относно създаването и съдържанието му. Година по-късно умира и жената, която разплака милиони хора по света - бившата колхозничка Ефимия Бистрова в ролята на Куделиха. И за да е пълно сходството с родното ми село, местните жители дълго тарашили в дома й, дори тапетите съдрали, за да търсят пари. Зер, след феноменалния зрителски успех на филма, няма начин участниците в него да не са се нахъплярили с мангизи! А Ефимия е намерена умряла от измръзване, свита върху печката в нейната изба. В подобна поза, но все още живи, ни свари и „освобождението” от 1989-а.
Всъщност, идеята с цитатите не е лоша и ще изпиша няколко култови реплики от „Калина красная”:
Народ для разврата собрался!
Умеешь радоваться - радуйся. Не умеешь - так сиди.
Я ему про попа, а он мне про попову дочку.
Давай уйдем отсюда, а то мы, как два волоска на лысине: все смотрят.
Едешь свататься - даже лишней пары белья нет.
Какой я вам гражданин, я вам товарищ. И даже друг и брат.
Я из моего детства только мать помню, да корову.
Он человеком никогда не был. Он был мужик. А их на Руси много.
Последният цитат ще е от филма, с който започнах: „Ще доживеем до понеделник":
„Човек се нуждае да е влюбен. В нещо или в някого. Иначе не е интересно да се живее.“
А ние с теб, Читателю, ще доживеем до събота (преди всичко аз), за да се срещнем (без никакви съмнения за теб) по страниците на Морския вестник!
Сл. ПЕШКОВ - моряк