НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА КОМАНДИРА - С ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ!
Капитан І ранг Кръстю Тодоров Панчев отдавна не е между нас, но той за мен завинаги ще си остане моя командир. Съвместната ни служба, макар и кратка, започна през септември 1975 г., когато като млад капитан-лейтенант, първенец на випуска от Военнополитическата академия, бях назначен за ЗКПЧ на СКР (стражеви кораб) „Дръзки“. Командир на кораба се оказа капитан ІІІ ранг Панчев. Не се познавахме добре, макар че преди две години се бяхме запознали на сватбата на брат ми, където той и съпругата му Живка се оказаха техни кумове.
За мен службата на СКР не беше непозната, защото вече бях служил там и познавах добре устройството на кораба и организацията на службата. Оказа се, че се познаваме и се уважаваме с голяма част от командния състав. Командирът на кораба ме прие много радушно и изказа задоволство, че ще служим заедно. Но след два дни бях извикан в Командването на Военноморска база (ВМБ) Варна и ми бе обявено, че съм назначен за ЗКПЧ на сформиращия се Учебен център (УЦ) за подготовка на младите матроси. Командирът на кораба бе неприятно изненадан от това решение, защото предстоеше подготовка за новата учебна година, а и СКР-ът заминаваше на среден ремонт в КРЗ „Флотски арсенал“.
Така започна нашата съвместна служба с изненади и предизвикателства, но това послужи и като катализатор за бързото ни опознаване и намиране на общ подход за решаване на ежедневните задачи. Капитан Панчев вече имаше сравнително голям командирски опит от службата си в 4-ти отделен дивизион малки противолодъчни кораби (МПК), където бе достигнал до командир на МПК, а вече се бе и адаптирал към високите и сурови изисквания и критерии на 1-ви отделен дивизион противолодъчни кораби (ОДПЛК).
Макар и в Учебния център, аз ежеседмично минавах към кораба и уточнявахме как да съвместим ангажиментите на двете места. След клетвата на младите матроси и закриването на УЦ, аз най-сетне се прибрах на кораба и с командира уточнихме най-важните и неотложни задачи за откриването на учебната година. Той добре познаваше и имаше авторитет сред командния състав, оказа се, че и аз познавам голяма част от тях. Това позволи да се създаде добра организация и със съвместни усилия бързо бяха приети и настанени младите матроси, подготвяха се учебните планове и документи, отработваше се корабната организация.
Учебната година бе открита тържествено. Командването на дивизиона даде добра оценка за извършената подготовка и състоянието на кораба. Но след две седмици ние се снехме от котва и вързала и заминахме за шест месеца на среден ремонт в КРЗ. Това изискваше сериозно пренастройване на нашата ежедневна служба, бойната подготовка беше с големи условности, първостепенни бяха ремонтните работи. Тук пролича големият опит на командира, а и на механика на кораба капитан-лейтенант Филип Марковски -мой съвипускник и приятел от Морското училище. Още повече той беше и партийният секретар, така че ми беше и първи помощник в организацията и провеждането на партийно-политическата работа.
Капитан ІІІ ранг Панчев беше не само строг и взискателен командир, но и грижовен и съпричастен към проблемите на подчинените. Той добре познаваше не само проблемите на командния състав, но и на голяма част от екипажа. Незабравим за мен ще остане случая с един млад матрос. След пристигането на младите матроси организирахме среща с техните родители. Отзоваха се почти всички, майките носеха пълни чанти с вкусотии, бащите бяха леко почерпени. Организирахме съвместен обяд. Направи ми впечатление, че една бедна женица беше донесла като дар за сина си само 3 скилидки чесън. Това ме заинтригува и се срещнах с този матрос.
Оказа се от бедно многодетно селско семейство в Силистренско, живял и израснал в нищета. От командира на бойната част (БЧ) разбрах, че не излиза в гарнизонен отпуск защото няма пари, а дори и да излезе, се връща да вечеря на кораба.
Споделих с командира този проблем и той веднага реагира. Извика командира на БЧ и матросът бе изведен от бойния разчет на башнята и приведен за дубльор в един от погребите, като бе уточнено, че от утре той ще бъде нещатен помощник на Кока. С командира извикахме кока Фильо и му обяснихме какъв е проблема, като му поставихме задача да се грижи и учи момчето на готварство. Той прие присърце тази задача и се почувства, че и момчето с желание и старание работеше в камбуза, и винаги имаше топла храна. След Нова година командирът го уреди да замине на 3-месечен курс в Школата за помощник-готвачи в Русе. Върна се вече подготвен теоретически и практически, и беше пълноценен помощник на кока.
Когато дойде време за уволнението на матроса, капитан ІІІ ранг Панчев беше в отпуск, но не беше го забравил и чрез свои познати в ръководството на Параходство БМФ го уреди за пом. готвач на търговските кораби по Средиземноморските линии. При връщане от рейс той винаги намираше начин да се отблагодари на командването на кораба и най-вече на кока Фильо. Така на това бедно момче, благодарение на Командира, му бе даден пълноценен път в живота. Но това не беше единичен случай. Командирът имаше личен принос за квартирата на мичман Кольо Гинчев, за разрешаването на правния казус с доктора - старши лейтенант от медицинската служба Йордан Бояджиев и др.
Капитан І ранг Кръстю Тодоров Панчев отдавна не е между нас, но той за мен завинаги ще си остане моя командир. Съвместната ни служба, макар и кратка, започна през септември 1975 г., когато като млад капитан-лейтенант, първенец на випуска от Военнополитическата академия, бях назначен за ЗКПЧ на СКР (стражеви кораб) „Дръзки“. Командир на кораба се оказа капитан ІІІ ранг Панчев. Не се познавахме добре, макар че преди две години се бяхме запознали на сватбата на брат ми, където той и съпругата му Живка се оказаха техни кумове.
За мен службата на СКР не беше непозната, защото вече бях служил там и познавах добре устройството на кораба и организацията на службата. Оказа се, че се познаваме и се уважаваме с голяма част от командния състав. Командирът на кораба ме прие много радушно и изказа задоволство, че ще служим заедно. Но след два дни бях извикан в Командването на Военноморска база (ВМБ) Варна и ми бе обявено, че съм назначен за ЗКПЧ на сформиращия се Учебен център (УЦ) за подготовка на младите матроси. Командирът на кораба бе неприятно изненадан от това решение, защото предстоеше подготовка за новата учебна година, а и СКР-ът заминаваше на среден ремонт в КРЗ „Флотски арсенал“.
Така започна нашата съвместна служба с изненади и предизвикателства, но това послужи и като катализатор за бързото ни опознаване и намиране на общ подход за решаване на ежедневните задачи. Капитан Панчев вече имаше сравнително голям командирски опит от службата си в 4-ти отделен дивизион малки противолодъчни кораби (МПК), където бе достигнал до командир на МПК, а вече се бе и адаптирал към високите и сурови изисквания и критерии на 1-ви отделен дивизион противолодъчни кораби (ОДПЛК).
Макар и в Учебния център, аз ежеседмично минавах към кораба и уточнявахме как да съвместим ангажиментите на двете места. След клетвата на младите матроси и закриването на УЦ, аз най-сетне се прибрах на кораба и с командира уточнихме най-важните и неотложни задачи за откриването на учебната година. Той добре познаваше и имаше авторитет сред командния състав, оказа се, че и аз познавам голяма част от тях. Това позволи да се създаде добра организация и със съвместни усилия бързо бяха приети и настанени младите матроси, подготвяха се учебните планове и документи, отработваше се корабната организация.
Учебната година бе открита тържествено. Командването на дивизиона даде добра оценка за извършената подготовка и състоянието на кораба. Но след две седмици ние се снехме от котва и вързала и заминахме за шест месеца на среден ремонт в КРЗ. Това изискваше сериозно пренастройване на нашата ежедневна служба, бойната подготовка беше с големи условности, първостепенни бяха ремонтните работи. Тук пролича големият опит на командира, а и на механика на кораба капитан-лейтенант Филип Марковски -мой съвипускник и приятел от Морското училище. Още повече той беше и партийният секретар, така че ми беше и първи помощник в организацията и провеждането на партийно-политическата работа.
Капитан ІІІ ранг Панчев беше не само строг и взискателен командир, но и грижовен и съпричастен към проблемите на подчинените. Той добре познаваше не само проблемите на командния състав, но и на голяма част от екипажа. Незабравим за мен ще остане случая с един млад матрос. След пристигането на младите матроси организирахме среща с техните родители. Отзоваха се почти всички, майките носеха пълни чанти с вкусотии, бащите бяха леко почерпени. Организирахме съвместен обяд. Направи ми впечатление, че една бедна женица беше донесла като дар за сина си само 3 скилидки чесън. Това ме заинтригува и се срещнах с този матрос.
Оказа се от бедно многодетно селско семейство в Силистренско, живял и израснал в нищета. От командира на бойната част (БЧ) разбрах, че не излиза в гарнизонен отпуск защото няма пари, а дори и да излезе, се връща да вечеря на кораба.
Споделих с командира този проблем и той веднага реагира. Извика командира на БЧ и матросът бе изведен от бойния разчет на башнята и приведен за дубльор в един от погребите, като бе уточнено, че от утре той ще бъде нещатен помощник на Кока. С командира извикахме кока Фильо и му обяснихме какъв е проблема, като му поставихме задача да се грижи и учи момчето на готварство. Той прие присърце тази задача и се почувства, че и момчето с желание и старание работеше в камбуза, и винаги имаше топла храна. След Нова година командирът го уреди да замине на 3-месечен курс в Школата за помощник-готвачи в Русе. Върна се вече подготвен теоретически и практически, и беше пълноценен помощник на кока.
Когато дойде време за уволнението на матроса, капитан ІІІ ранг Панчев беше в отпуск, но не беше го забравил и чрез свои познати в ръководството на Параходство БМФ го уреди за пом. готвач на търговските кораби по Средиземноморските линии. При връщане от рейс той винаги намираше начин да се отблагодари на командването на кораба и най-вече на кока Фильо. Така на това бедно момче, благодарение на Командира, му бе даден пълноценен път в живота. Но това не беше единичен случай. Командирът имаше личен принос за квартирата на мичман Кольо Гинчев, за разрешаването на правния казус с доктора - старши лейтенант от медицинската служба Йордан Бояджиев и др.
Само върху главната палуба на боен кораб от ВМС могат да бъдат събрани толкова много генерали, адмирали, старши и младши офицери, старшини и матроси на квадратен метър! Снимката е направена на бака на стражеви кораб „Дръзки“ по време на командването му от капитан-лейтенант Кръстю Т. Панчев (на първия ред офицери, в средата).
Стражеви кораб „Дръзки“ вдига пара, за да се отправи към поредния боен полигон.
Капитан-лейтенант Кръстю Т. Панчев (първият вляво) като командир на МПК в 4-ти дивизион. Личен архив на о.з. капитан І ранг Евгени Ценов (вдясно от него).
2007 г., с. Здравец. Трима о.з. капитани І рангове обезвреждат високоградусов боеприпас, от дясно на ляво: Кръстю Т. Панчев, Христо Б. Димитров (Чони), Станко Станков.
Капитан І ранг Кръстю Т. Панчев.
Капитан-лейтенант Кръстю Т. Панчев.
Капитан ІІІ ранг Кръстю Т. Панчев.
Капитан-лейтенант Кръстю Т. Панчев (вляво) като командир на СКР „Дръзки“ в Средиземно море.
Ремонтът течеше планово и беше създадена добра организация за съвместяване на бойната подготовка с ежедневните ремонтни работи, което позволяваше личният състав добре да изучи и усвои завежданата материална част.
За разнообразие на ежедневието, през почивните дни организирахме състезания по футбол и волейбол, посещения в ТЕЦ „ Варна“ и Стъкларския завод в Белослав. Оказа се, че няколко матроса са завършили Стъкларския техникум и имат опит в завода. Споделих с командира, че преди години в завода сме правили подаръчен сервиз за флагмана на съветския Черноморски флот, при посещение в Севастопол за празника на Съветския ВМФ.
Той пое инициативата и предложи да организирам изготвянето на празнични сервизи за командния състав на кораба. Задачата ми не беше много трудна, защото вече се познавах с партийния секретар на завода, а мой съученик от Техникума по механотехника бе инженер в експерименталния цех, където щяха да се изработят сервизите. За това определен принос имат и матросите възпитаници на Стъкларския техникум.
Наближаваше Нова година и командирът предложи да организираме другарска среща на семействата на командния състав, още повече, че заради ремонта не бяхме длъжни да стоим в такъв голям състав по стражи. Организаторите бяхме аз, партийният и комсомолският секретар, а мястото - в ресторанта на Младежкия дом „Орбита“. Тържеството мина много радушно, командирът поздрави по моряшки семействата, имаше много песни и танци, но най-голямата изненада бе, че всяка съпруга получи подаръчен сервиз с емблемата на „Дръзки“. Всички останаха приятно изненадани, с изключение на тези, които участвахме в организацията на тяхното изготвяне и доставянето в ресторанта.
Но този тържествен и приятен момент не остана незабелязан от командването на ВМБ и след няколко дни с командира бяхме в кабинета на контраадмирал Иван Дончев Николов („Се моа“). Какви са тия неща, кой ви е разрешил, защо аз не знам?... След суровия и строг командирски висок тон, ние му обяснихме как възникна инициативата и за извинение за допуснатото недоразумение и той получи един празничен сервиз, само че той бе с емблемата на „Дръзки“, а на „Се моа-то“ любимият кораб беше „Смели“.
В края на м. март ремонтът свърши и след ходови изпитания се прибрахме в базата. Започна напрегната подготовка за сдаване на единичните задачи. Изпитите преминаха успешно и командването на дивизиона даде добра оценка за подготовката на кораба.
За противолодъчните кораби основно изпитание е поискът (търсенето) и преследването на подводна лодка. Капитан Панчев без някаква специална теоретична подготовка имаше някакъв вроден нюх и винаги първи откривахме и атакувахме подводния противник. На учението на ВМФ това бе високо оценено от капитан І ранг д-р Дюлгеров (най-авторитетният противолодъчник във Флота) и особено от зам. министъра на отбраната адмирал Ив. Добрев, който имаше някакви нескрити топли симпатии към капитан ІІІ ранг Панчев. Той бе сина на бай Тодор, воденичаря от Обзор, един от ятаците на отряд „В. Левски“, в чиято воденица са зимували много партизани. За това и по негова инициатива организирахме посещение на личния състав до местноста „Шерба“, където са се водели едни от най-тежките сражения на партизаните с жандармеристите.
Капитан ІІІ ранг Панчев се готвеше за кандидатстване във Военноморската академия (ВМА) в Ленинград и през м. май, както се очакваше, успешно сдаде приемните изпити. Предстоеше още едно важно изпитание, плаването до Севастопол под флага на командващия вицеадмирал В. Янакиев за участие в празника на съветския Черноморски флот. Походът премине успешно, тържествата бяха грандиозни, но имаше един момент, който ще остане незабравим. На Минната стенка (официалният пирс) ние бяхме поставени между флагмана „Азов“ и една голяма плавбаза, мястото беше много тясно. Домакините предложиха буксири за по-безопасно снемане. Командирът категорично отказа и с майсторско маневриране и с много кранци излязохме на чиста вода без нита една драскотина. Това направило и силно впечатление на командването на базата и при подхода към изходните буйове на Севастополска бухта се получи поздравителна радиограма до командира на „Дръзки“ от командващия ЧФ - адмирал Н. И. Ховрин за умелото маневриране в теснотията. С разрешение на командира аз я прочетох по транслацията и я занесох на вицеадмирал Янакиев.Той каза, че при слизането във Варна също ще поздрави и награди командира за успешното представяне на празника на ЧФ. Така и стана, при сбогуването с екипажа командващият награди капитан ІІІ ранг Панчев с юбилеен часовник, естествено съветски.
След празника на нашия ВМФ капитан ІІІ ранг Панчев се сбогува с екипажа, за да се готви за заминаването в Ленинград. Изпращането беше тържествено, с празнична вечеря, с много музика и песни, но незабравимо ще остане голямото народно хоро, водено от командира, с целия екипаж от бака до юта. Не зная друг командир така радушно да е изпращан от своя екипаж.
През зимната ваканция капитан ІІІ ранг Панчев дойде за малко на кораба да се види с командния състав и да сподели своите първи впечатления от авторитетната ВМА и прекрасния град-герой Ленинград. През летните стажове, макар да бе зачислен на подводна лодка, той повечето време прекарваше на СКР-а.
През есента на 1979 г., след завършване на ВМА, той бе назначен за началник-щаб на 1-ви одплк, а командир беше капитан ІІ ранг (по късно вицеадмирал) Димитър Н. Павлов („Доброто“). И двамата - мои бивши командири, с които добре се познавахме и уважавахме. Аз вече бях в политотдела на ВМБ, но те искаха да се върна за ЗКПЧ на дивизиона и да служим заедно. Ходиха с предложение при командира на ВМБ, но по независещи от него причини това наше желание не можа да се реализира.
През 1981 г., след участие в Обединена ескадра, заминах на служба в ГлПУНА. Там по-късно разбрах, че капитан Панчев тежко е заболял и се наложило да премине на по-лека служба във ВНВМУ. За неговото лечение се положиха големи грижи, лично адмирал Добрев му осигури най-добрите специалисти от Военномедицинска академия и Правителствената болница, но тежката и коварна болест не се предаваше.
Случи се така, че много време не се бяхме виждали и чували. Срещнахме съвсем случайно. През 2001 г. се наложи да си изкарам дубликат на дипломата от ВНВМУ, за да мога да постъпя на работа в МЗГ. Бях пред кабинета на началника на училището когато покрай мен мина капитан Панчев, той беше вече цивилен преподавател. Видяхме се, прегърнахме се, излезе бригаден адмирал Иван Йорданов и ни покани да влезем. Той вече знаеше моята молба и се разпореди да изготвят дубликата. Докато подготвяха документа, около час бяхме на сладка и приятна приказка, подкрепена с квалитетно питие от началника. Връчиха ми дубликата, аз благодарих и с Кръстю излязохме. Взехме си довиждане, но се оказа, че е сбогуване, защото повече не се видяхме. Аз отдавна бях в София и за неговата кончина разбрах от брат ми, но поради служебни ангажименти не можах да го изпратя във вечния му път, за което много съжалявах.
Причината да се захвана с това писание е, че преди няколко месеца Наско Панайотов ме свърза с внука на Кръстю - Георги, много сърдечен, инициативен и ерудиран младеж. С него се срещнахме няколко пъти, и той с интерес слушаше за нашата съвместна служба и искрена дружба с дядо му. По негова молба реших и аз да спомена с почит и уважение моя незабравим командир и приятел капитан І ранг Кръстю Т. Панчев. Доколко е успешно и интересно, не знам, но всичко е казано от сърце и с надежда това да възкреси спомените за него у всички, с които е служил и общувал.
Светла му памет на Кръстю!
О.з. капитан І ранг Никола ЯЛЪМОВ
За разнообразие на ежедневието, през почивните дни организирахме състезания по футбол и волейбол, посещения в ТЕЦ „ Варна“ и Стъкларския завод в Белослав. Оказа се, че няколко матроса са завършили Стъкларския техникум и имат опит в завода. Споделих с командира, че преди години в завода сме правили подаръчен сервиз за флагмана на съветския Черноморски флот, при посещение в Севастопол за празника на Съветския ВМФ.
Той пое инициативата и предложи да организирам изготвянето на празнични сервизи за командния състав на кораба. Задачата ми не беше много трудна, защото вече се познавах с партийния секретар на завода, а мой съученик от Техникума по механотехника бе инженер в експерименталния цех, където щяха да се изработят сервизите. За това определен принос имат и матросите възпитаници на Стъкларския техникум.
Наближаваше Нова година и командирът предложи да организираме другарска среща на семействата на командния състав, още повече, че заради ремонта не бяхме длъжни да стоим в такъв голям състав по стражи. Организаторите бяхме аз, партийният и комсомолският секретар, а мястото - в ресторанта на Младежкия дом „Орбита“. Тържеството мина много радушно, командирът поздрави по моряшки семействата, имаше много песни и танци, но най-голямата изненада бе, че всяка съпруга получи подаръчен сервиз с емблемата на „Дръзки“. Всички останаха приятно изненадани, с изключение на тези, които участвахме в организацията на тяхното изготвяне и доставянето в ресторанта.
Но този тържествен и приятен момент не остана незабелязан от командването на ВМБ и след няколко дни с командира бяхме в кабинета на контраадмирал Иван Дончев Николов („Се моа“). Какви са тия неща, кой ви е разрешил, защо аз не знам?... След суровия и строг командирски висок тон, ние му обяснихме как възникна инициативата и за извинение за допуснатото недоразумение и той получи един празничен сервиз, само че той бе с емблемата на „Дръзки“, а на „Се моа-то“ любимият кораб беше „Смели“.
В края на м. март ремонтът свърши и след ходови изпитания се прибрахме в базата. Започна напрегната подготовка за сдаване на единичните задачи. Изпитите преминаха успешно и командването на дивизиона даде добра оценка за подготовката на кораба.
За противолодъчните кораби основно изпитание е поискът (търсенето) и преследването на подводна лодка. Капитан Панчев без някаква специална теоретична подготовка имаше някакъв вроден нюх и винаги първи откривахме и атакувахме подводния противник. На учението на ВМФ това бе високо оценено от капитан І ранг д-р Дюлгеров (най-авторитетният противолодъчник във Флота) и особено от зам. министъра на отбраната адмирал Ив. Добрев, който имаше някакви нескрити топли симпатии към капитан ІІІ ранг Панчев. Той бе сина на бай Тодор, воденичаря от Обзор, един от ятаците на отряд „В. Левски“, в чиято воденица са зимували много партизани. За това и по негова инициатива организирахме посещение на личния състав до местноста „Шерба“, където са се водели едни от най-тежките сражения на партизаните с жандармеристите.
Капитан ІІІ ранг Панчев се готвеше за кандидатстване във Военноморската академия (ВМА) в Ленинград и през м. май, както се очакваше, успешно сдаде приемните изпити. Предстоеше още едно важно изпитание, плаването до Севастопол под флага на командващия вицеадмирал В. Янакиев за участие в празника на съветския Черноморски флот. Походът премине успешно, тържествата бяха грандиозни, но имаше един момент, който ще остане незабравим. На Минната стенка (официалният пирс) ние бяхме поставени между флагмана „Азов“ и една голяма плавбаза, мястото беше много тясно. Домакините предложиха буксири за по-безопасно снемане. Командирът категорично отказа и с майсторско маневриране и с много кранци излязохме на чиста вода без нита една драскотина. Това направило и силно впечатление на командването на базата и при подхода към изходните буйове на Севастополска бухта се получи поздравителна радиограма до командира на „Дръзки“ от командващия ЧФ - адмирал Н. И. Ховрин за умелото маневриране в теснотията. С разрешение на командира аз я прочетох по транслацията и я занесох на вицеадмирал Янакиев.Той каза, че при слизането във Варна също ще поздрави и награди командира за успешното представяне на празника на ЧФ. Така и стана, при сбогуването с екипажа командващият награди капитан ІІІ ранг Панчев с юбилеен часовник, естествено съветски.
След празника на нашия ВМФ капитан ІІІ ранг Панчев се сбогува с екипажа, за да се готви за заминаването в Ленинград. Изпращането беше тържествено, с празнична вечеря, с много музика и песни, но незабравимо ще остане голямото народно хоро, водено от командира, с целия екипаж от бака до юта. Не зная друг командир така радушно да е изпращан от своя екипаж.
През зимната ваканция капитан ІІІ ранг Панчев дойде за малко на кораба да се види с командния състав и да сподели своите първи впечатления от авторитетната ВМА и прекрасния град-герой Ленинград. През летните стажове, макар да бе зачислен на подводна лодка, той повечето време прекарваше на СКР-а.
През есента на 1979 г., след завършване на ВМА, той бе назначен за началник-щаб на 1-ви одплк, а командир беше капитан ІІ ранг (по късно вицеадмирал) Димитър Н. Павлов („Доброто“). И двамата - мои бивши командири, с които добре се познавахме и уважавахме. Аз вече бях в политотдела на ВМБ, но те искаха да се върна за ЗКПЧ на дивизиона и да служим заедно. Ходиха с предложение при командира на ВМБ, но по независещи от него причини това наше желание не можа да се реализира.
През 1981 г., след участие в Обединена ескадра, заминах на служба в ГлПУНА. Там по-късно разбрах, че капитан Панчев тежко е заболял и се наложило да премине на по-лека служба във ВНВМУ. За неговото лечение се положиха големи грижи, лично адмирал Добрев му осигури най-добрите специалисти от Военномедицинска академия и Правителствената болница, но тежката и коварна болест не се предаваше.
Случи се така, че много време не се бяхме виждали и чували. Срещнахме съвсем случайно. През 2001 г. се наложи да си изкарам дубликат на дипломата от ВНВМУ, за да мога да постъпя на работа в МЗГ. Бях пред кабинета на началника на училището когато покрай мен мина капитан Панчев, той беше вече цивилен преподавател. Видяхме се, прегърнахме се, излезе бригаден адмирал Иван Йорданов и ни покани да влезем. Той вече знаеше моята молба и се разпореди да изготвят дубликата. Докато подготвяха документа, около час бяхме на сладка и приятна приказка, подкрепена с квалитетно питие от началника. Връчиха ми дубликата, аз благодарих и с Кръстю излязохме. Взехме си довиждане, но се оказа, че е сбогуване, защото повече не се видяхме. Аз отдавна бях в София и за неговата кончина разбрах от брат ми, но поради служебни ангажименти не можах да го изпратя във вечния му път, за което много съжалявах.
Причината да се захвана с това писание е, че преди няколко месеца Наско Панайотов ме свърза с внука на Кръстю - Георги, много сърдечен, инициативен и ерудиран младеж. С него се срещнахме няколко пъти, и той с интерес слушаше за нашата съвместна служба и искрена дружба с дядо му. По негова молба реших и аз да спомена с почит и уважение моя незабравим командир и приятел капитан І ранг Кръстю Т. Панчев. Доколко е успешно и интересно, не знам, но всичко е казано от сърце и с надежда това да възкреси спомените за него у всички, с които е служил и общувал.
Светла му памет на Кръстю!
О.з. капитан І ранг Никола ЯЛЪМОВ