НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И УСМИВКАТА
Световният ден на усмивката се отбелязва от 1999 г. в първия петък на месец октомври, само след седмица! Идеята е на американския художник Харви Бол, който създаде през 1963-а прочутата жълта емблема на усмивката, превърната по-късно в любим емотикон на младите хора. Когато през 1970-а започна моят моряшки живот, светът бе залят със симпатичното „смайли” във форма на значки, тениски, чаши и стикери с надпис „Have a nice day“. Тогава един англичанин, от когото си купих няколко „усмихнати” артикула, ми каза, че „смайлс” е най-дългата дума, защото между първата и последната буква има цели 5280 фута, или около 1609 метра. Аз с усмивка го поправих, че думата е по-дълга и разстоянието е 1852 (футовете не ги знаех) метра по моите моряшки изчисления. Тогава и двамата се смяхме...
Усмивка е най-често срещаният моряшки прякор, при това го носеха както огняри, машинисти и кърмчии, така и видни капитани, механици и прочее началници.
Първата ми вахта бе на парния кораб „Родопи” с машиниста Кольо Усмивката. Ама как не спря да се усмихва пустият му Кольо цели шест месеца, докато бракувахме кораба. Грееше лицето му, когато с часове кандърдисвахме проклетите „вир” помпи да „захапят”, когато гасяхме пожари на метър от горивния танк, когато разливахме неизбежното и съвсем законно полагащо се таниново вино, а когато запееше стар шлагер, всички лица в салета грейваха, озарени от добротата и красотата на неговата усмивка!
Не помня момент, в който Стоян Усмивката, главен механик и бъдещ БеКеРе инспектор, да не е бил усмихнат, но така беше и с Бердж Манукян, който нямаше „усмихнат” прякор, а му викахме чичо Беджо, но екипажите го обичаха за доброто му сърце и вечната му усмивка.
Усмихнат народ са моряците! Иначе не биха устискали. Дълго гледах снимките от миналото и пресметнах, че на тях най-много са усмивките.
Прякорът на Жоро е Рамото, но не съм го виждал незасмян. Е, замята понякога с рамото, но го помня с усмивката. Ами Големанчето? Мона Лиза ряпа да яде!
Капитан Герчев се усмихваше рядко, но много благородно и красиво.
Съвипускникът ми ДеСеИ, наричан от нас Дейзи, не се усмихваше - той се смееше шумно, лесно и постоянно. Абе, направо се хилеше. За разлика от него капитан Чорлев се смее тихо и дискретно, но толкова сърдечно и добронамерено, че всички го обичаме.
С Наско от Клуба, винаги благородно сме завиждали на главния механик Илия Савов за костюмите и вратовръзките му, ама като гледам снимките, трябва да призная, че и усмивката му е стилна.
Тримата набори и приятели от детството - Краси Спиров и двамата Насковци, бяха мечта за всяка весела компания, а сърдечните им усмивки винаги ще помним.
За усмивките на незабравимите Радко и Продан ще бъда кратък - чаровни!
Капитаните бяха по-скъпи на усмивки, началници са все пак, но няколкократно съм виждал усмивки дори по лицата на Бемефейските генерални директори.
Виж, Петър Рахнев, главен механик, не съм го засичал усмихнат. Бе безгранично и тъжно влюбен в моряшката професията, макар да бе хем от МЕИ, хем от София. В БМФ бе бяла врана, но имаше фенове, всичките мрачни като него. Самата Славка Михнева го ценеше високо, но и тя бе скъпа на усмивки. Особено на обществено място ...
Затова реших, Читателю, да споделя с теб тези спомени от миналото, дано се усмихнеш и ти.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Световният ден на усмивката се отбелязва от 1999 г. в първия петък на месец октомври, само след седмица! Идеята е на американския художник Харви Бол, който създаде през 1963-а прочутата жълта емблема на усмивката, превърната по-късно в любим емотикон на младите хора. Когато през 1970-а започна моят моряшки живот, светът бе залят със симпатичното „смайли” във форма на значки, тениски, чаши и стикери с надпис „Have a nice day“. Тогава един англичанин, от когото си купих няколко „усмихнати” артикула, ми каза, че „смайлс” е най-дългата дума, защото между първата и последната буква има цели 5280 фута, или около 1609 метра. Аз с усмивка го поправих, че думата е по-дълга и разстоянието е 1852 (футовете не ги знаех) метра по моите моряшки изчисления. Тогава и двамата се смяхме...
Усмивка е най-често срещаният моряшки прякор, при това го носеха както огняри, машинисти и кърмчии, така и видни капитани, механици и прочее началници.
Първата ми вахта бе на парния кораб „Родопи” с машиниста Кольо Усмивката. Ама как не спря да се усмихва пустият му Кольо цели шест месеца, докато бракувахме кораба. Грееше лицето му, когато с часове кандърдисвахме проклетите „вир” помпи да „захапят”, когато гасяхме пожари на метър от горивния танк, когато разливахме неизбежното и съвсем законно полагащо се таниново вино, а когато запееше стар шлагер, всички лица в салета грейваха, озарени от добротата и красотата на неговата усмивка!
Не помня момент, в който Стоян Усмивката, главен механик и бъдещ БеКеРе инспектор, да не е бил усмихнат, но така беше и с Бердж Манукян, който нямаше „усмихнат” прякор, а му викахме чичо Беджо, но екипажите го обичаха за доброто му сърце и вечната му усмивка.
Усмихнат народ са моряците! Иначе не биха устискали. Дълго гледах снимките от миналото и пресметнах, че на тях най-много са усмивките.
Прякорът на Жоро е Рамото, но не съм го виждал незасмян. Е, замята понякога с рамото, но го помня с усмивката. Ами Големанчето? Мона Лиза ряпа да яде!
Капитан Герчев се усмихваше рядко, но много благородно и красиво.
Съвипускникът ми ДеСеИ, наричан от нас Дейзи, не се усмихваше - той се смееше шумно, лесно и постоянно. Абе, направо се хилеше. За разлика от него капитан Чорлев се смее тихо и дискретно, но толкова сърдечно и добронамерено, че всички го обичаме.
С Наско от Клуба, винаги благородно сме завиждали на главния механик Илия Савов за костюмите и вратовръзките му, ама като гледам снимките, трябва да призная, че и усмивката му е стилна.
Тримата набори и приятели от детството - Краси Спиров и двамата Насковци, бяха мечта за всяка весела компания, а сърдечните им усмивки винаги ще помним.
За усмивките на незабравимите Радко и Продан ще бъда кратък - чаровни!
Капитаните бяха по-скъпи на усмивки, началници са все пак, но няколкократно съм виждал усмивки дори по лицата на Бемефейските генерални директори.
Виж, Петър Рахнев, главен механик, не съм го засичал усмихнат. Бе безгранично и тъжно влюбен в моряшката професията, макар да бе хем от МЕИ, хем от София. В БМФ бе бяла врана, но имаше фенове, всичките мрачни като него. Самата Славка Михнева го ценеше високо, но и тя бе скъпа на усмивки. Особено на обществено място ...
Затова реших, Читателю, да споделя с теб тези спомени от миналото, дано се усмихнеш и ти.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Усмивката на наборите. От дясно наляво Големият Наско, инж. Спиров и Наско ...
Сърдечни капитански усмивки.
„… няколкократно съм виждал усмивки дори по лицата на Бемефейските генерални директори“.
Данчо Големанов.
Виждал съм капитан Герчев усмихнат.
Иван Чорлев - неповторим.
Илия Савов - усмивка със стил.