НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПАДАНЕ НА КОРАБЕН ВИНТ НА ХОД - ЩО Е ТО?
През 1994 г. поех командването на м/к „Троян“. Едновинтов кораб от т.н. „финикийски“ флот, 2230 т дедуейт, закрит шелтердек, с туиндеци и капорти.
Отплавах от Пристанище Варна-запад с 2200 т сода в торби. Хамбарите бяха плътно натоварени. Нямаше дори нужда от укрепване. От друга страна, товарният план на кораба показваше нормален център на тежеста. Това обещаваше по-плавно клатене и по-леко преживяването му.
Минахме Босфора директно, без чакане, което си беше вече голям късмет. След преминаването на Дарданелите се устремихме към нос Матапан, за да се подготвим за следващото „малко“ изпитание - преминаването на „малкия Бискай“. Така наричахме Йонийско море или районът между нос Матапан и най-крайната южна точка на Сицилия - нос Пасейро. Времето беше тихо, морските вълни достигаха леко до десния ни борд. Назад, зад кърмата, широката бяла следа се пенеше и разливаше в широка диря. Ясно се очертаваха двете последни вълни, които никога нямаше да могат да ни стигнат. Взех решение да не изчакам траверза на нос Пасейро и се насочихме към остров Малта.
Пресякохме плитковините срещу Малта. Дълбочините тука бяха около 60 -80 м. След около 10-тина години се наложи да бункеровам в Малта с друг кораб и ми посочиха тази „плитковина“ за котвеното място на Малта, като новата официална котвена стоянка, поради увеличение броят на посещаващите острова кораби. Въпреки че зададената позиция беше доста далече от брега, малтийските власти бяха променилив правилата и изискваха, ако заставаш на котва, да поискаш разрешение.
След четири часа, вземайки предвид и благоприятната прогноза от радиста за времето напред, насочих кораба към порт Габес. Дадох последни указания на втория пом. капитан, хвърлих още един поглед напред и се запътих към кабината. Минавайки покрай щурманската маса, огледах отново опънатата карта на района, измерих за кой ли път разстоянието до Габес. Погледът ми се спря на една малка точка, отбелязана в тъмно синьо - знак, че дълбочините се различават рязко от околните. Това беше банка „Bouri bank“ - дълбочината от 98 метра беше озадачаващо малка на фона на околните 300-400 м. Малко по на юг, е плитковината „Stretto di Sicilia“ и нейната „Melita bank“ със своите 86 м. Но сега за мене тези плитковини бяха само поредното морско предупреждение за опасност около начертания курс. Поради малкото газене те бяха без особено значение за нашия кораб. В този момент не предполагах, че тези плитковини години напред щяха да ми помагат, когато плавах в този район и трябваше да изчаквам преминаването на поредната буря или лошо време на сигурно котвено място…
Пълния текст на този разказ на капитан далечно плаване Георги КОСТОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
През 1994 г. поех командването на м/к „Троян“. Едновинтов кораб от т.н. „финикийски“ флот, 2230 т дедуейт, закрит шелтердек, с туиндеци и капорти.
Отплавах от Пристанище Варна-запад с 2200 т сода в торби. Хамбарите бяха плътно натоварени. Нямаше дори нужда от укрепване. От друга страна, товарният план на кораба показваше нормален център на тежеста. Това обещаваше по-плавно клатене и по-леко преживяването му.
Минахме Босфора директно, без чакане, което си беше вече голям късмет. След преминаването на Дарданелите се устремихме към нос Матапан, за да се подготвим за следващото „малко“ изпитание - преминаването на „малкия Бискай“. Така наричахме Йонийско море или районът между нос Матапан и най-крайната южна точка на Сицилия - нос Пасейро. Времето беше тихо, морските вълни достигаха леко до десния ни борд. Назад, зад кърмата, широката бяла следа се пенеше и разливаше в широка диря. Ясно се очертаваха двете последни вълни, които никога нямаше да могат да ни стигнат. Взех решение да не изчакам траверза на нос Пасейро и се насочихме към остров Малта.
Пресякохме плитковините срещу Малта. Дълбочините тука бяха около 60 -80 м. След около 10-тина години се наложи да бункеровам в Малта с друг кораб и ми посочиха тази „плитковина“ за котвеното място на Малта, като новата официална котвена стоянка, поради увеличение броят на посещаващите острова кораби. Въпреки че зададената позиция беше доста далече от брега, малтийските власти бяха променилив правилата и изискваха, ако заставаш на котва, да поискаш разрешение.
След четири часа, вземайки предвид и благоприятната прогноза от радиста за времето напред, насочих кораба към порт Габес. Дадох последни указания на втория пом. капитан, хвърлих още един поглед напред и се запътих към кабината. Минавайки покрай щурманската маса, огледах отново опънатата карта на района, измерих за кой ли път разстоянието до Габес. Погледът ми се спря на една малка точка, отбелязана в тъмно синьо - знак, че дълбочините се различават рязко от околните. Това беше банка „Bouri bank“ - дълбочината от 98 метра беше озадачаващо малка на фона на околните 300-400 м. Малко по на юг, е плитковината „Stretto di Sicilia“ и нейната „Melita bank“ със своите 86 м. Но сега за мене тези плитковини бяха само поредното морско предупреждение за опасност около начертания курс. Поради малкото газене те бяха без особено значение за нашия кораб. В този момент не предполагах, че тези плитковини години напред щяха да ми помагат, когато плавах в този район и трябваше да изчаквам преминаването на поредната буря или лошо време на сигурно котвено място…
Пълния текст на този разказ на капитан далечно плаване Георги КОСТОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
9 декември 1969 г. Част от първия команден състав на „Троян“ по време на вдигането на флага на кораба. Когото к.д.п. Георги Костов поема командването на „Троян“, плавателният съд е на почетните 25 години.
Рисувана рубрика, популярна в западноевропейски издания в края на миналия век. Публикуваме я, защото има нещо общо с развитието на сюжета на разказа малко по-нататък.