НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ НА КАПИТАН СТЕФАН МЕТОДИЕВ (1)
Инж. Борис Ганчев (1911 - 2008 г.)
Прелиствам календара и спомените си. Тъжни мисли ме спохождат, отваряйки месец август: 4 август миналата 2022 г. се простихме завинаги с Павел Михайлов Шулга, на 5 август - 112 години от рождението на инж. Борис Крумов Ганчев (1911 г.) и 15 години не е между нас, на 8 август 2014 г. отплава в последното си плаване в океана на отвъдното капитан Асен Веселинов Дремджиев. Достойни, уважавани личности - специалисти в работата си, със съществен принос не само за варненското, но и за цялото българско ветроходство. Да си припомним какви хора бяха те и какво направиха за нашето ветроходство и спорт и за някои събития с тях.
Борис Ганчев е роден на 5 август 1911 г. в Русе, в заможно семейство. Баща му Крум Ганчев е виден търговец и собственик на каменовъглената мина „Бели брег”. Майка му е германка от Хамбург. Двамата са истински полиглоти - бащата владее осем езика, майката - четири. От трите им деца остават живи две: Борис и по-малката му сестра Райнамари. От прекрасните си родители наследяват много положителни качества и добродетели: трудолюбие, честност, любознателност, скромност, толерантност, отвращение от лъжата, безчестието, кражбата.
След като времето на Втората световна война прекарва в Хамбург, с майка си и сестра си, и учи там, се завръшат в София и много бързо усвоява забравения български език. Средно образование завършва с много добър успех. В периода 1929 - 1938 г. учи и специализира минно инженерство в Берлин, Германия, та един ден да управлява бащината си мина. В студентските си години започва занимания по гребане и ветроходство, дори си купува 5-метров махагонов каяк с малка мачта и ветрило. С компания по река Хавел и изкуствен канал достигат до река Одер. С други приятели с мотоциклет от Германия през Сърбия влизат в България. На следващата година посещават Дания, Швеция, Норвегия. Има щастието да гледа провеждащата се в Берлин през 1936 г. олимпиада.
Завръща се в България като отлично подготвен минен инженер и поема ръководството на семейната мина „Бели брег”. Оженва се на 28 години в 1939 г. В годините 1940-41, владеейки перфектно немски език, е поканен от радио София един път седмично да предава българските новини на немски, както и теми за мините, курортите, туристически обекти и забележителности.
Семейството им понася жесток удар от „Народната власт”. Национализацията през 1947 г. отнема мината им, къщата в Русе, голяма част от красивата къща с разкошна градина на бул. „Приморски“ във Варна, апартамент в центъра на София, постоянното им жилище на мината с цялото имущество, мебели, дрехи, книги, покъщнина, всичко. Борис Ганчев - досегашен директор, е сменен на длъжността от кмета на съседното село - партиен функционер и оставен на първо време като главен инженер за кратко, след това - като „завеждащ охрана на труда”. Последователно работи като гл. инженер в държавни мини Перник, в Родопите, Осогово, „Върли брег” - Бургас. Въвежда нова технология, с която постига рекордни добиви. Известно време е в Министерството на мините и подземните богатства. Четири години преподава в Минния техникум в Перник. След 25 години трудов стаж като минен инженер на 51-годишна възраст се пенсионира. И както казваше той: „винаги втори, първият трябваше да бъде партиец”.
Въпреки всичките тези несправедливости той нито веднъж не укори, не упрекна никого, а имаше високо чувство за справедливост. Борис Ганчев нямаше суров характер, напротив - изключително внимателен и вежлив, спокоен, хармонична личност. Гледаше философски на живота. Смъртта покоси съпругата му, след това единствената му рожба - любимата дъщеря, но той публично не пророни и сълза, стоически понасяше тежките загуби, несгодите, превратностите на съдбата.
Той беше непримирим към пошлото, грозното, негативното, с вроден инстинкт към истината, бепределна честност, почтеност, великодушие и човечност. За неговата деликатна тактичност, която неизменно проявяваше, спомням си следния случай: на едно събиране на ветроходци в сряда в Гарнизонния стол - Варна, Борис Ганчев попита сервитьорката „имате ли марково уиски”, на което тя отговори „маркови питиета нямаме, а от уискитата имаме само Балантайс и Джони уокър”. Тогава „бати Борко” по бащински, не като ментор, тихо, дискретно й обясни, че това са маркови уиски, разбира се, има и по-добри. И още един случай, донякъде комичен. След като вече беше създал няколко и дейно участваше в провеждането на други регати, един ден отива в яхтклуб „Кап. Г. Георгиев - Порт Варна”. Посреща го Пенко Жеков (познат шегобиец), тогава мениджър на клуба, с думите: „Г-н Ганчев, да не би да учредявате нова регата - на хомосексуалистите?” Запитаният с прикрита сериозност отговаря: „Не съм се сетил, благодаря за идеята”.
През 60-те години на миналия век инж. Б. Ганчев е приет за член на тогавашния „Съюз на научните работници”, по-късно „Съюз на учените в България”. Няма да забравя колко радост, щастие беше, когато ми сподели, че е удостоен със званието „почетен член” на Варненския клон на Съюза. Благодарен беше за макар и закъснялото признание, годината беше 2001.
След пенсионирането си работи като преводач от немски и английски в промишлени предприятия в страната, доставили нова техника от чужбина. На 62-годишна възраст става учител по ветроходство на „Златни пясъци” през лятото. Обучава групи на немски и английски език, цели 14 години, и 12 години е учител по ски в Боровец и Пампорово, също на немски и английски.
Б. Ганчев от юношеските си години обича спорта и активно спортува плуване, стрелба, фехтовка и др. На 17-годишна възраст става юношески първенец на България по фигурно пързаляне. На 18 години три пъти в една седмица е преплувал разстоянието от Варна до Галата. Силно обиква морето, обич, която остава за цял живот.
На 46-годишна възраст започва да учи ветроходство „научно”, заедно с двете си дъщери. Завършват курс по ветроходство в София, след което с други ентусиасти основават „Централен столичен яхтклуб”. От тогава до дълбоки старини ветроходството е неделима част от живота му. От 1957 до 1962 г., когато живее в Бургас, е избран за председател на ветроходната секция на Морския клуб на ДОСО - Бургас. Премествайки се във Варна, дълги години е в ръководството и секретар на секция „Ветроходство“ на Варненския морски клуб.
1969 г. По това време граничният режим е много строг. Комунистите неистово се страхуват от бягство на българи на запад. Плаването с ветроходни яхти беше разрешено само в светлата част на денонощието и то в определен район, с предварителна заявка от предния ден, на юг от Бургас е изключено. Този режим, с малки изключения, остана още дълго време.
Инж. Борис Ганчев (1911 - 2008 г.)
Прелиствам календара и спомените си. Тъжни мисли ме спохождат, отваряйки месец август: 4 август миналата 2022 г. се простихме завинаги с Павел Михайлов Шулга, на 5 август - 112 години от рождението на инж. Борис Крумов Ганчев (1911 г.) и 15 години не е между нас, на 8 август 2014 г. отплава в последното си плаване в океана на отвъдното капитан Асен Веселинов Дремджиев. Достойни, уважавани личности - специалисти в работата си, със съществен принос не само за варненското, но и за цялото българско ветроходство. Да си припомним какви хора бяха те и какво направиха за нашето ветроходство и спорт и за някои събития с тях.
Борис Ганчев е роден на 5 август 1911 г. в Русе, в заможно семейство. Баща му Крум Ганчев е виден търговец и собственик на каменовъглената мина „Бели брег”. Майка му е германка от Хамбург. Двамата са истински полиглоти - бащата владее осем езика, майката - четири. От трите им деца остават живи две: Борис и по-малката му сестра Райнамари. От прекрасните си родители наследяват много положителни качества и добродетели: трудолюбие, честност, любознателност, скромност, толерантност, отвращение от лъжата, безчестието, кражбата.
След като времето на Втората световна война прекарва в Хамбург, с майка си и сестра си, и учи там, се завръшат в София и много бързо усвоява забравения български език. Средно образование завършва с много добър успех. В периода 1929 - 1938 г. учи и специализира минно инженерство в Берлин, Германия, та един ден да управлява бащината си мина. В студентските си години започва занимания по гребане и ветроходство, дори си купува 5-метров махагонов каяк с малка мачта и ветрило. С компания по река Хавел и изкуствен канал достигат до река Одер. С други приятели с мотоциклет от Германия през Сърбия влизат в България. На следващата година посещават Дания, Швеция, Норвегия. Има щастието да гледа провеждащата се в Берлин през 1936 г. олимпиада.
Завръща се в България като отлично подготвен минен инженер и поема ръководството на семейната мина „Бели брег”. Оженва се на 28 години в 1939 г. В годините 1940-41, владеейки перфектно немски език, е поканен от радио София един път седмично да предава българските новини на немски, както и теми за мините, курортите, туристически обекти и забележителности.
Семейството им понася жесток удар от „Народната власт”. Национализацията през 1947 г. отнема мината им, къщата в Русе, голяма част от красивата къща с разкошна градина на бул. „Приморски“ във Варна, апартамент в центъра на София, постоянното им жилище на мината с цялото имущество, мебели, дрехи, книги, покъщнина, всичко. Борис Ганчев - досегашен директор, е сменен на длъжността от кмета на съседното село - партиен функционер и оставен на първо време като главен инженер за кратко, след това - като „завеждащ охрана на труда”. Последователно работи като гл. инженер в държавни мини Перник, в Родопите, Осогово, „Върли брег” - Бургас. Въвежда нова технология, с която постига рекордни добиви. Известно време е в Министерството на мините и подземните богатства. Четири години преподава в Минния техникум в Перник. След 25 години трудов стаж като минен инженер на 51-годишна възраст се пенсионира. И както казваше той: „винаги втори, първият трябваше да бъде партиец”.
Въпреки всичките тези несправедливости той нито веднъж не укори, не упрекна никого, а имаше високо чувство за справедливост. Борис Ганчев нямаше суров характер, напротив - изключително внимателен и вежлив, спокоен, хармонична личност. Гледаше философски на живота. Смъртта покоси съпругата му, след това единствената му рожба - любимата дъщеря, но той публично не пророни и сълза, стоически понасяше тежките загуби, несгодите, превратностите на съдбата.
Той беше непримирим към пошлото, грозното, негативното, с вроден инстинкт към истината, бепределна честност, почтеност, великодушие и човечност. За неговата деликатна тактичност, която неизменно проявяваше, спомням си следния случай: на едно събиране на ветроходци в сряда в Гарнизонния стол - Варна, Борис Ганчев попита сервитьорката „имате ли марково уиски”, на което тя отговори „маркови питиета нямаме, а от уискитата имаме само Балантайс и Джони уокър”. Тогава „бати Борко” по бащински, не като ментор, тихо, дискретно й обясни, че това са маркови уиски, разбира се, има и по-добри. И още един случай, донякъде комичен. След като вече беше създал няколко и дейно участваше в провеждането на други регати, един ден отива в яхтклуб „Кап. Г. Георгиев - Порт Варна”. Посреща го Пенко Жеков (познат шегобиец), тогава мениджър на клуба, с думите: „Г-н Ганчев, да не би да учредявате нова регата - на хомосексуалистите?” Запитаният с прикрита сериозност отговаря: „Не съм се сетил, благодаря за идеята”.
През 60-те години на миналия век инж. Б. Ганчев е приет за член на тогавашния „Съюз на научните работници”, по-късно „Съюз на учените в България”. Няма да забравя колко радост, щастие беше, когато ми сподели, че е удостоен със званието „почетен член” на Варненския клон на Съюза. Благодарен беше за макар и закъснялото признание, годината беше 2001.
След пенсионирането си работи като преводач от немски и английски в промишлени предприятия в страната, доставили нова техника от чужбина. На 62-годишна възраст става учител по ветроходство на „Златни пясъци” през лятото. Обучава групи на немски и английски език, цели 14 години, и 12 години е учител по ски в Боровец и Пампорово, също на немски и английски.
Б. Ганчев от юношеските си години обича спорта и активно спортува плуване, стрелба, фехтовка и др. На 17-годишна възраст става юношески първенец на България по фигурно пързаляне. На 18 години три пъти в една седмица е преплувал разстоянието от Варна до Галата. Силно обиква морето, обич, която остава за цял живот.
На 46-годишна възраст започва да учи ветроходство „научно”, заедно с двете си дъщери. Завършват курс по ветроходство в София, след което с други ентусиасти основават „Централен столичен яхтклуб”. От тогава до дълбоки старини ветроходството е неделима част от живота му. От 1957 до 1962 г., когато живее в Бургас, е избран за председател на ветроходната секция на Морския клуб на ДОСО - Бургас. Премествайки се във Варна, дълги години е в ръководството и секретар на секция „Ветроходство“ на Варненския морски клуб.
1969 г. По това време граничният режим е много строг. Комунистите неистово се страхуват от бягство на българи на запад. Плаването с ветроходни яхти беше разрешено само в светлата част на денонощието и то в определен район, с предварителна заявка от предния ден, на юг от Бургас е изключено. Този режим, с малки изключения, остана още дълго време.
Инж. Борис Ганчев (най-вдясно) в компанията на капитан Георги Георгиев, 1980 г.
Инж. Борис Ганчев в яхтклуб „Кап. Г. Георгиев - Порт Варна”.
Това инж. Борис Ганчев написа на втората корица на своята книга „Срещи“ (Сталкер, Варна, 2001 г.). Безпощадна, но точна диагноза, която остава актуална и днес…
Капитан Стефан Методиев, 2016 г.
Инж. Борис Ганчев.
Златният глобус „Кор Кароли“. Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ.
Логото на фондация „Кор Кароли“.
Инж. Борис Ганчев произнася слово при връчването на Златния глобус „Кор Кароли“, декември 1983 г. Носител на наградата тогава е д-р Васил Куртев.
Корицата на книгата „Срещи“ (Сталкер, Варна, 2001 г.).
Борис Ганчев предложи гениална идея как да плаваме и през нощта - да организираме регата „Адмирал Ушаков” до н. Калиакра в чест на победата му над турския флот. Кой от управниците би отказал прослава на „големия брат”? А едва ли им е дошло на ума, че ветроходна яхта може да измине разстоянието Варна - Калиакра - Варна само през светлата част на денонощието. Получихме „височайше” разрешение и организирахме (ръководството на секция „Ветроходство” с председател Георги Михайлов, зам. председател Стефан Методиев, секретар Борис Ганчев и членове Павел Шулга - треньор по ветроходство и Борис Николов - Ганди). Регатата се проведе и премина успешно с участието на „балтийките” и „драконите”. Превърна се в международна регата за килови яхти и просъществува повече от 20 години.
От 1972 г. Б. Ганчев е в екипажите на „балтийките”, а от 1976 г. е пом. командир (пом. шкипер) на балтийската яхта „Шквал”. След това членува и в яхтклуб „Кап. Г. Георгиев - Порт Варна”.
Многостранна и полезна е неговата дейност за развитието на българското ветроходство, особено на морското. Едва ли мога да опиша всичките му начинания. Ще маркирам само най-важните:
Съосновател и секретар на Сдружение „Морско ветроходство”, което обединява ведомствени, морски и яхтклубове в сраната, приемник на Комисия „Крейсерско ветроходство” към Българската федерация ветроходство, създадена на 10 май 1977 г. с председател Героя на НРБ кап. Георги Георгиев, секретар кап. Стефан Методиев и членове изявени дейци на ветроходството - все големи и важни стопански и партийни ръководители, членове са и представители на ветроходни, морски и яхтклубове.
Дълги години списва, редактира, издава и разпространява „Бюлетин за плаванията на български килови яхти в страната и зад граница“.
Създава и дейно участва в организацията и провеждането на регатите за килови яхти: „За самотници”, „За двумачтови яхти”, само за жени - „Амазонка”
Помага и в големите крейсерски регати „Адмирал Ушаков”, „Корабостроител”, „Георги Димитров”.
Непосредствено след кончината на кап. Г. Георгиев със собствени средства и семейни ценности, и с помощта на почитателите и приятели на Жоро - дъщеря му Румяна Бояджиева, Харалампи Тонев, Славчо Боянов и Димитър Кузманов създава преходната награда „Златен глобус” и както заявява: „своеобразен паметник за Капитана”. От 1980 г. до днес, повече от 40 години се връчва всяка година в тържествена обстановка. А Борис Ганчев е удостоен с наградата по случай навършени 90 години и за особени заслуги в развитието и популяризирането на българското ветроходство. Лично е поздравен от областният управител проф. Пантев, от много приятели и с поздравителен адрес от кмета на Варна Кирил Йорданов.
През ноември 1991 г. в редакцията на в-к „Народно дело” по инициатива на Б. Ганчев се събраха Димитър Красимиров - гл. редактор, Илко Овчаров - директор на вестника, Милан Асадуров - собственик и управител на издателска къща „Сталкер”, Стефан Методиев - капитан от ДП „Български морски флот” и Борис Ганчев, съставляващи Организационен съвет за учредяване на „Фондация Кор Кароли” (името на яхтата на кап. Г. Георгиев). Идеята на Б. Ганчев единодушно приета. Фондацията стана факт през 1992 г. с Учредителен договор-устав, приет от 10 ентусиасти, наречени дарители-учредители. Основната й цел е развитие на българското ветроходство, най-вече морското и неговото популяризиране и адекватно осигуряване на ежегодното тържествено връчване на Златния глобус. До 1997 г. инж. Б. Ганчев е председател на Фондацията, след това е обявен за почетен председател.
В създадената от новия председател кап. Стефан Методиев през 2001 г. и проведена с неоценимата помощ на секретаря на фондацшята о.з. капитан ІІ ранг Любомир Петков (Мечо) за финансирането й (в последствие станала международна) регата за килови яхти „Кор Кароли” Ганчев помага според силите си.
Дело на Б. Ганчев е програмата - призив „За чисто море” 1988. От името на Фондация „Кор Кароли” се отпечатват стикери, които се носят от яхтите по време на състезания.
Всички усилия на Ганчев са за обединение на български ветроходци, за просперитета на българското ветроходство и насаждане на любов към морето и водните спортове всред населението, и най-вече всред младижта. Затова непрестанно превежда, пише, информира. Още през 1967 г. написва с любов и издава великолепната книга „Моят приятел морето”
Б. Ганчев има многостранни интереси и способности. Две години преди пенсионирането си започва да рисува и участва в графична изложба, на която е отличен за графиката му „Грация”. През живота си е контактувал с много художници, писатели, артисти, журналисти, между които Дечко Узунов, Илия Бешков, Кирил Кръстев, Ненко Балкански и др.
Между 2001 и 2003 г. написа, а неговия приятел Милан Асадуров издаде три, може да се каже автобиографични и с много човешка философия книжки: „Размисли на един съвсем обикновен човек” (както определяше себе си и от средна величина), „Срещи” и „Видения”, и трите със свои илюстрации. С тях показва, че уважава хората, независимо къде се намират в световната „ранглиста”, силно вярва в живота. Периодично се самооценява с „германска” точност. Цял живот живее с максимата „Не трупай години към живота, а живот към годините” и принципите:
- Малко гладно, малко хладно, но винаги добре отспал;
- На всеки въпрос търси решение, не оправдание. - Мисли за последствията.
- Всеки човек на своето място, всеки да работи за каквото е учил.
- В техниката няма нищо невъзможно. Всичко е въпрос на време и пари.
- За успеха се иска: сериозно, точно и обстойно запознаване с въпроса, още упоритост и постоянство. Но никога не се отклонявай от правия път км целта.
Борис Ганчев умира на 12 декември 2008 г. на 97-годишна възраст, далеч от любимото море в малкото село Богьовци, Костинбродско, където през последните години живее при внучката си Каролина. Там е погребан до дъщеря си Руми. Неговите приятели и многобройни познати винаги ще си спомнят за него с тъга, с уважение и върховно удовлетворение за това, че са го познавали, беседвали и съжителствали с него.
Капитан Стефан МЕТОДИЕВ
(Следва)
От 1972 г. Б. Ганчев е в екипажите на „балтийките”, а от 1976 г. е пом. командир (пом. шкипер) на балтийската яхта „Шквал”. След това членува и в яхтклуб „Кап. Г. Георгиев - Порт Варна”.
Многостранна и полезна е неговата дейност за развитието на българското ветроходство, особено на морското. Едва ли мога да опиша всичките му начинания. Ще маркирам само най-важните:
Съосновател и секретар на Сдружение „Морско ветроходство”, което обединява ведомствени, морски и яхтклубове в сраната, приемник на Комисия „Крейсерско ветроходство” към Българската федерация ветроходство, създадена на 10 май 1977 г. с председател Героя на НРБ кап. Георги Георгиев, секретар кап. Стефан Методиев и членове изявени дейци на ветроходството - все големи и важни стопански и партийни ръководители, членове са и представители на ветроходни, морски и яхтклубове.
Дълги години списва, редактира, издава и разпространява „Бюлетин за плаванията на български килови яхти в страната и зад граница“.
Създава и дейно участва в организацията и провеждането на регатите за килови яхти: „За самотници”, „За двумачтови яхти”, само за жени - „Амазонка”
Помага и в големите крейсерски регати „Адмирал Ушаков”, „Корабостроител”, „Георги Димитров”.
Непосредствено след кончината на кап. Г. Георгиев със собствени средства и семейни ценности, и с помощта на почитателите и приятели на Жоро - дъщеря му Румяна Бояджиева, Харалампи Тонев, Славчо Боянов и Димитър Кузманов създава преходната награда „Златен глобус” и както заявява: „своеобразен паметник за Капитана”. От 1980 г. до днес, повече от 40 години се връчва всяка година в тържествена обстановка. А Борис Ганчев е удостоен с наградата по случай навършени 90 години и за особени заслуги в развитието и популяризирането на българското ветроходство. Лично е поздравен от областният управител проф. Пантев, от много приятели и с поздравителен адрес от кмета на Варна Кирил Йорданов.
През ноември 1991 г. в редакцията на в-к „Народно дело” по инициатива на Б. Ганчев се събраха Димитър Красимиров - гл. редактор, Илко Овчаров - директор на вестника, Милан Асадуров - собственик и управител на издателска къща „Сталкер”, Стефан Методиев - капитан от ДП „Български морски флот” и Борис Ганчев, съставляващи Организационен съвет за учредяване на „Фондация Кор Кароли” (името на яхтата на кап. Г. Георгиев). Идеята на Б. Ганчев единодушно приета. Фондацията стана факт през 1992 г. с Учредителен договор-устав, приет от 10 ентусиасти, наречени дарители-учредители. Основната й цел е развитие на българското ветроходство, най-вече морското и неговото популяризиране и адекватно осигуряване на ежегодното тържествено връчване на Златния глобус. До 1997 г. инж. Б. Ганчев е председател на Фондацията, след това е обявен за почетен председател.
В създадената от новия председател кап. Стефан Методиев през 2001 г. и проведена с неоценимата помощ на секретаря на фондацшята о.з. капитан ІІ ранг Любомир Петков (Мечо) за финансирането й (в последствие станала международна) регата за килови яхти „Кор Кароли” Ганчев помага според силите си.
Дело на Б. Ганчев е програмата - призив „За чисто море” 1988. От името на Фондация „Кор Кароли” се отпечатват стикери, които се носят от яхтите по време на състезания.
Всички усилия на Ганчев са за обединение на български ветроходци, за просперитета на българското ветроходство и насаждане на любов към морето и водните спортове всред населението, и най-вече всред младижта. Затова непрестанно превежда, пише, информира. Още през 1967 г. написва с любов и издава великолепната книга „Моят приятел морето”
Б. Ганчев има многостранни интереси и способности. Две години преди пенсионирането си започва да рисува и участва в графична изложба, на която е отличен за графиката му „Грация”. През живота си е контактувал с много художници, писатели, артисти, журналисти, между които Дечко Узунов, Илия Бешков, Кирил Кръстев, Ненко Балкански и др.
Между 2001 и 2003 г. написа, а неговия приятел Милан Асадуров издаде три, може да се каже автобиографични и с много човешка философия книжки: „Размисли на един съвсем обикновен човек” (както определяше себе си и от средна величина), „Срещи” и „Видения”, и трите със свои илюстрации. С тях показва, че уважава хората, независимо къде се намират в световната „ранглиста”, силно вярва в живота. Периодично се самооценява с „германска” точност. Цял живот живее с максимата „Не трупай години към живота, а живот към годините” и принципите:
- Малко гладно, малко хладно, но винаги добре отспал;
- На всеки въпрос търси решение, не оправдание. - Мисли за последствията.
- Всеки човек на своето място, всеки да работи за каквото е учил.
- В техниката няма нищо невъзможно. Всичко е въпрос на време и пари.
- За успеха се иска: сериозно, точно и обстойно запознаване с въпроса, още упоритост и постоянство. Но никога не се отклонявай от правия път км целта.
Борис Ганчев умира на 12 декември 2008 г. на 97-годишна възраст, далеч от любимото море в малкото село Богьовци, Костинбродско, където през последните години живее при внучката си Каролина. Там е погребан до дъщеря си Руми. Неговите приятели и многобройни познати винаги ще си спомнят за него с тъга, с уважение и върховно удовлетворение за това, че са го познавали, беседвали и съжителствали с него.
Капитан Стефан МЕТОДИЕВ
(Следва)