НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЪЛГАРСКОТО ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ В
ПЕРИОДА НА СТУДЕНАТА ВОЙНА (1947-1991 Г.)
Преди 09.09.1944 г. и след тази дата, до есента на 1950 г., управлението на ВМФ е организирано по остаряла система. Щабът на ВМФ, щабът на Черноморския флот (ЧФ), Дунавският флот и бреговата отбрана съществуват без развърнати органи за управление и осигуряване. Щабовете по същество се състоят от няколко човека: командир, адютант (той фактически и началник щаб), ЗКПЧ, технически офицер, тилов офицер, контраразузнавач, касиер, писари и канцелария. Разузнавателен орган в щаба не съществува. Независимо от това за разузнаване в крайбрежната полоса съществуват няколко формирования - Морска разузнавателна авиоескадрила, съществувала до 1956 г., и Семафорно-наблюдателна служба.
Интересно е да се отбележи, че преди 09.09.1944 г. и до 1952 г. за разузнаване в приморско направление в гр. Бургас са сформирани и действат Оперативен разузнавателен пункт (ОРП) и Радиоразузнавателен пункт (РРП), подчинени централно на Разузнавателния отдел на Генералния щаб (РО-ГЩ).
В подчинение на началника на ОРП има до трима офицери и около десетина подофицери и фелдфебели със средно образование. Същите изпълняват длъжностите на оперативни работници. ОРП организира приграничното разузнаване в крайморската полоса посредством създадена агентура и маршрутници. За целта се използват както пеши маршрутници, така и рибарски лодки и гемии. Съществуват реализирани вербовки на турски военнослужещи, включително и граничари.
След 09.09.1944 г. се извършва подмяна на състава на пункта. В подчинение на бургаския ОРП след 1948 г. се организира група в гр. Варна в състав: началник, помощник-началник, радист, писар и фотограф. В последствие, към 1952 г. пункта в гр. Бургас се разформирова и част от личния състав е преместен в гр. Варна.
Радиоразузнавателният пункт на РО-ГЩ по време на Втората световна война е развърнат в сградата на Морското казино в гр. Бургас. Разполага с около 10 поста за радиопрехват, оборудвани с немски радиоприемници „Берта“. Пунктовете във Варна и Бургас се легендират като пристанищни комендантства и са разположени в помещенията на сегашната сграда на митницата.
Вероятният противник през този период е изучаван главно чрез открити източници - издания на пресата и записките на завършилите военноморски училища в капиталистическите страни. От пресата се използват българското списание „Морски сговор“, немското списание „Марине Рундшау“, съветското „Морской сборник“, немския справочник „Марине ташенбух“, като повечето от изданията са съхранявани библиотеката на флота в базата в гр. Варна.
През 1948 г. в щаба на ВМС във Варна пристига група съветници-офицери от ВМФ на СССР. Под тяхно ръководство през 1949 г. е изготвена схема на организацията на ВМФ, в която наред с корабните групировки са създадени щабове на флота и съединенията със съответни органи. В Щаба на ВМФ през есента на 1950 г. започва сформирането на Разузнавателен отдел в състав: началник на отдела, двама помощници, чертожник. За първи началник е назначен капитан II ранг Иван Изворски.
От март 1950 г. РО-ГЩ вече е Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ). Същото започва да осъществява методически контрол и помощ на разузнавателните органи на флота, като поставя и конкретни задачи в интерес на държавата.
През 1951 г. ОРП на РУ-ГЩ във Варна, щатно преминава към ВМФ и до есента на 1952 г. набира личен състав от завършили Военноморското училище, училището за преводачи „Баба Тонка“ към РУ-ГЩ и от Школите за запасни офицери (ШЗО).
През есента на 1952 г. към Разузнавателния отдел към щаба на ВМФ (РО-ЩВМФ) се създава Служба за радиоразузнаване. Началото на службата полага мичман Христо Калинков - радист от ескадрения миноносец „Г. Димитров“. Поради заболяване мичман Калинков е снет на брегова работа, произведен в офицерско звание и назначен в отдела. Първоначално той устройва един приемен пост на тавана на щаба с два приемника „Берта“ и двама матроси. РО-ЩВМФ включва в състава си:
- началник на отдел, четирима помощници офицери, чертожник, фотограф;
- ОРП с началник и 10 оперативни работници (офицери);
- служба за радиоразузнаване с началник, командир на група (старшина) и боен пост с четири матроси.
През ноември 1952 г. за началник на РО-ЩВМФ е назначен подп. Илия Карагонов. Преди това той работи 4 години в РУ-ГЩ. Идването му във Флота става при случайни обстоятелства, при беседа и покана от командващия тогава ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов, който е имал амбиция да създаде силно разузнаване на Флота с всички органи. Тези му намерения са поддържани и усилвани от старшия на съветската групата съветници. Военноморската и разузнавателна подготовка на капитан II ранг Изворски е била ограничена, а във Флота друг офицер-разузнавач по това време не е имало. Поради тези причини през 1951-52 г. контраадмирал Орманов, който поддържал връзки с началниците на РУ-ГЩ, търсел подходящ човек от управлението за нуждите на ВМФ.
През периода 1952-54 г. подп. Карагонов развръща отдела по структура и организация с всички органи, по подобие на РУ-ГЩ, пряко подчинен на командващия ВМФ. Отделът е изведен от сградата на Щаба и преместен в самостоятелна сграда на ул. „Братя Миладинови“ № 16, а по-късно и в сградата на Висшето военноморско училище. За организиране на разузнавателната подготовка във ВМФ са създадени допълнителни структури и длъжности: отделение „Разузнавателна подготовка“ (двама офицери) към отдел „Бойна подготовка“ на щаба, Разузнавателно отделение във Военноморска база Бургас (двама офицери) и разузнавачи в частите и съединенията. В този период разузнавателната дейност на флота се засилва, като се насочва в направления на въоръжените сили на Турция, Гърция, Югославия и Австрия. Тази организацията на отдела просъществува до 1957 г. и включва:
- командване и щаб - началник, заместник-началник по политическата част, заместник-началник по агентурната работа, заместник-началник по тила, старши помощник-началник по войсковото (морското) разузнаване;
- агентурни отделения с направление Турция и Гърция;
- отделение „Български морски флот“ (БМФ);
- отделение Югославия-Австрия - към Параходство българско речно плаване (БРП) гр. Русе, свързочен възел;
- отделение „Информация“ с направление Турция, Гърция, НАТО и преводачи (всички са офицери);
- отделение „Радиоразузнаване“ с началник, помощник-началник и преводачи по турски, гръцки и английски (всички са офицери);
- радиоподслушвателна служба;
- служба за радиолокационно разузнаване;
- отделение „Дешифър“ с трима офицери;
- свързочен възел с телефонна централа;
- секретна секция с началник, машинописец, чертожник и деловодител;
- домакинска (вещева) служба със складове и автотранспортна техника - лек автомобил „Опел“, лек автомобил с повишена проходимост ГАЗ-67, мотоциклет с кош.
Във военновременният щат на отдела е заложена и разузнавателна рота със състав и организация почти като на лекопехотна (стрелкова) рота, която има за задача да сформира диверсионно-разузнавателни групи за действие в тила на противника.
Агентурните отделения работят за създаване на база от сътрудници, доверени лица и осведомители на територията на приморските окръзи и решаване на вербовъчни задачи. Основен контингент, с който е можело да се работи, са изселниците в Турция и Гърция, моряците посещаващи наши пристанища и турското пригранично население, особено граничарите.
Отделението „БМФ“ през този период подготвя първите сътрудници. Същите се готвят за решаване на информационни задачи - събиране на информация на корабния състав и ТВД (театъра на военните действия), а така също и за решаване на задачи по агентурно-вербовъчната дейност…
Капитан III ранг Георги КАЛИНОВ
(Следва)
ПЕРИОДА НА СТУДЕНАТА ВОЙНА (1947-1991 Г.)
Преди 09.09.1944 г. и след тази дата, до есента на 1950 г., управлението на ВМФ е организирано по остаряла система. Щабът на ВМФ, щабът на Черноморския флот (ЧФ), Дунавският флот и бреговата отбрана съществуват без развърнати органи за управление и осигуряване. Щабовете по същество се състоят от няколко човека: командир, адютант (той фактически и началник щаб), ЗКПЧ, технически офицер, тилов офицер, контраразузнавач, касиер, писари и канцелария. Разузнавателен орган в щаба не съществува. Независимо от това за разузнаване в крайбрежната полоса съществуват няколко формирования - Морска разузнавателна авиоескадрила, съществувала до 1956 г., и Семафорно-наблюдателна служба.
Интересно е да се отбележи, че преди 09.09.1944 г. и до 1952 г. за разузнаване в приморско направление в гр. Бургас са сформирани и действат Оперативен разузнавателен пункт (ОРП) и Радиоразузнавателен пункт (РРП), подчинени централно на Разузнавателния отдел на Генералния щаб (РО-ГЩ).
В подчинение на началника на ОРП има до трима офицери и около десетина подофицери и фелдфебели със средно образование. Същите изпълняват длъжностите на оперативни работници. ОРП организира приграничното разузнаване в крайморската полоса посредством създадена агентура и маршрутници. За целта се използват както пеши маршрутници, така и рибарски лодки и гемии. Съществуват реализирани вербовки на турски военнослужещи, включително и граничари.
След 09.09.1944 г. се извършва подмяна на състава на пункта. В подчинение на бургаския ОРП след 1948 г. се организира група в гр. Варна в състав: началник, помощник-началник, радист, писар и фотограф. В последствие, към 1952 г. пункта в гр. Бургас се разформирова и част от личния състав е преместен в гр. Варна.
Радиоразузнавателният пункт на РО-ГЩ по време на Втората световна война е развърнат в сградата на Морското казино в гр. Бургас. Разполага с около 10 поста за радиопрехват, оборудвани с немски радиоприемници „Берта“. Пунктовете във Варна и Бургас се легендират като пристанищни комендантства и са разположени в помещенията на сегашната сграда на митницата.
Вероятният противник през този период е изучаван главно чрез открити източници - издания на пресата и записките на завършилите военноморски училища в капиталистическите страни. От пресата се използват българското списание „Морски сговор“, немското списание „Марине Рундшау“, съветското „Морской сборник“, немския справочник „Марине ташенбух“, като повечето от изданията са съхранявани библиотеката на флота в базата в гр. Варна.
През 1948 г. в щаба на ВМС във Варна пристига група съветници-офицери от ВМФ на СССР. Под тяхно ръководство през 1949 г. е изготвена схема на организацията на ВМФ, в която наред с корабните групировки са създадени щабове на флота и съединенията със съответни органи. В Щаба на ВМФ през есента на 1950 г. започва сформирането на Разузнавателен отдел в състав: началник на отдела, двама помощници, чертожник. За първи началник е назначен капитан II ранг Иван Изворски.
От март 1950 г. РО-ГЩ вече е Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ). Същото започва да осъществява методически контрол и помощ на разузнавателните органи на флота, като поставя и конкретни задачи в интерес на държавата.
През 1951 г. ОРП на РУ-ГЩ във Варна, щатно преминава към ВМФ и до есента на 1952 г. набира личен състав от завършили Военноморското училище, училището за преводачи „Баба Тонка“ към РУ-ГЩ и от Школите за запасни офицери (ШЗО).
През есента на 1952 г. към Разузнавателния отдел към щаба на ВМФ (РО-ЩВМФ) се създава Служба за радиоразузнаване. Началото на службата полага мичман Христо Калинков - радист от ескадрения миноносец „Г. Димитров“. Поради заболяване мичман Калинков е снет на брегова работа, произведен в офицерско звание и назначен в отдела. Първоначално той устройва един приемен пост на тавана на щаба с два приемника „Берта“ и двама матроси. РО-ЩВМФ включва в състава си:
- началник на отдел, четирима помощници офицери, чертожник, фотограф;
- ОРП с началник и 10 оперативни работници (офицери);
- служба за радиоразузнаване с началник, командир на група (старшина) и боен пост с четири матроси.
През ноември 1952 г. за началник на РО-ЩВМФ е назначен подп. Илия Карагонов. Преди това той работи 4 години в РУ-ГЩ. Идването му във Флота става при случайни обстоятелства, при беседа и покана от командващия тогава ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов, който е имал амбиция да създаде силно разузнаване на Флота с всички органи. Тези му намерения са поддържани и усилвани от старшия на съветската групата съветници. Военноморската и разузнавателна подготовка на капитан II ранг Изворски е била ограничена, а във Флота друг офицер-разузнавач по това време не е имало. Поради тези причини през 1951-52 г. контраадмирал Орманов, който поддържал връзки с началниците на РУ-ГЩ, търсел подходящ човек от управлението за нуждите на ВМФ.
През периода 1952-54 г. подп. Карагонов развръща отдела по структура и организация с всички органи, по подобие на РУ-ГЩ, пряко подчинен на командващия ВМФ. Отделът е изведен от сградата на Щаба и преместен в самостоятелна сграда на ул. „Братя Миладинови“ № 16, а по-късно и в сградата на Висшето военноморско училище. За организиране на разузнавателната подготовка във ВМФ са създадени допълнителни структури и длъжности: отделение „Разузнавателна подготовка“ (двама офицери) към отдел „Бойна подготовка“ на щаба, Разузнавателно отделение във Военноморска база Бургас (двама офицери) и разузнавачи в частите и съединенията. В този период разузнавателната дейност на флота се засилва, като се насочва в направления на въоръжените сили на Турция, Гърция, Югославия и Австрия. Тази организацията на отдела просъществува до 1957 г. и включва:
- командване и щаб - началник, заместник-началник по политическата част, заместник-началник по агентурната работа, заместник-началник по тила, старши помощник-началник по войсковото (морското) разузнаване;
- агентурни отделения с направление Турция и Гърция;
- отделение „Български морски флот“ (БМФ);
- отделение Югославия-Австрия - към Параходство българско речно плаване (БРП) гр. Русе, свързочен възел;
- отделение „Информация“ с направление Турция, Гърция, НАТО и преводачи (всички са офицери);
- отделение „Радиоразузнаване“ с началник, помощник-началник и преводачи по турски, гръцки и английски (всички са офицери);
- радиоподслушвателна служба;
- служба за радиолокационно разузнаване;
- отделение „Дешифър“ с трима офицери;
- свързочен възел с телефонна централа;
- секретна секция с началник, машинописец, чертожник и деловодител;
- домакинска (вещева) служба със складове и автотранспортна техника - лек автомобил „Опел“, лек автомобил с повишена проходимост ГАЗ-67, мотоциклет с кош.
Във военновременният щат на отдела е заложена и разузнавателна рота със състав и организация почти като на лекопехотна (стрелкова) рота, която има за задача да сформира диверсионно-разузнавателни групи за действие в тила на противника.
Агентурните отделения работят за създаване на база от сътрудници, доверени лица и осведомители на територията на приморските окръзи и решаване на вербовъчни задачи. Основен контингент, с който е можело да се работи, са изселниците в Турция и Гърция, моряците посещаващи наши пристанища и турското пригранично население, особено граничарите.
Отделението „БМФ“ през този период подготвя първите сътрудници. Същите се готвят за решаване на информационни задачи - събиране на информация на корабния състав и ТВД (театъра на военните действия), а така също и за решаване на задачи по агентурно-вербовъчната дейност…
Капитан III ранг Георги КАЛИНОВ
(Следва)
Пристанище Бургас, 1939 г. Фейсбук колекция на Любомир Юруков, главен редактор на сп. „Минало“.
Морската разузнавателна авиоескадрила съществува до 1956 г. След това водосамолетите „Арадо“ са предадени за ползване от Черноморския риболов. На снимката: единственият запазен водосамолет „Арадо“ като експонат във Военноморския музей. Сега е експонат в Музея на авиацията в Крумово, край Пловдив.
Подполковник Илия Карагонов.
Плакат от пропаганден албум, разпространяван в поделенията на Българската народна армия през 1959 г.
Плакат от пропаганден албум, разпространяван в поделенията на Българската народна армия през 1959 г.
Плакат от пропаганден албум, разпространяван в поделенията на Българската народна армия през 1959 г.