НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ГОГОЛЕВИЯТ КОПЕЙКИН
Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни, за да смутят интелигентен човек.
„Мъртви души”
Вече половин година измина от есето за Гогол, но умът ми все върти, усуква и при „мъртвите души” се връща. Извинявам се, че те занимавам с неща, които не са от „първа необходимост” за българското морячество и те моля за прошка, Читателю. Досега се съобразявах с моряшките интереси, пък се и срамувах да призная за възхищението ми от Николай Василиевич, но нещата се промениха. Гогол се оказа украинец, Микола Васильович по произход и на много по-високо мястото от онова, което му определяше родното училище, не че тези класации, тогава ме вълнуваха. После журналистите изровиха капитан Копейкин и с нескопосани асоциации го изкараха какъв ли не... Ами ако се взрат и в „Ревизора”? А ако рекат да се заиграят и с цялата руска литература? Не ми се мисли!
Когато преди 40 години си изтеглих филмовата версия на гоголевия „Ревизор” от постановката на Московския театър на Сатирата, два месеца гледах само нея! В „паузите” четях текста, но през цялото време имах чувство, че наблюдавам не просто една пиеса, а целия Гогол, барабар с Русия, че и тогавашната България! Главните роли в оригиналния спектакъл се изпълняваха от Анатолий Папанов и Андрей Миронов, а сред останалите актьори съзрях Спартак Мишулин, Александър Ширвиндт и куп безумно талантливи артисти. „Ревизор” е най-добрата руска комедия и за гледане, и за четене, затова не искам никой друг да ми я разказва, показва или национализира, защото тя, подобно на „Мъртви души”, принадлежи на човешката цивилизация.
Пиесата е имала огромен успех още на премиерата си през 1836 г. Самият цар Николай Павлович, който царува от 1825-а до 1855 г. и е баща на нашия “цар освободител”, дето е на коня пред Народното Събрание, я одобрява след прочитане. Той не само присъства на премиерата, но води в залата и всичките си министри. През цялото време царят ръкопляска и се смее, а накрая казва: “Ама, че пиеска! Нареди ни всичките, а мене - най-много.” Защо на император Николай Първи толкова се е харесала “пиеската”, за мен е загадка, но най-близко до ума е, че царят нещо не е разбрал. Или е голям тарикат! Тя и днешната власт се снима с Георги Господинов и пред паметника на Вазов, но не мисля, че ги чете или разбира. Със сигурност обаче се досеща, че така ги обезоръжава.
А помниш ли, Читателю, знаменитата реплика на градоначалника: „На кого се смеете? На себе си се смеете!” Та тогава на сцената, според текста, никой не се смее! Само ние в залата се смеем ... Гогол е сред първите, който разрушава невидимата стена между сцената и залата. Всички свои книги, започвайки с вече възхваляваната от мен „Вечери в селцето край Диканка”, Гогол е подарявал на членовете на царското семейство. Това със сигурност го е правил с чисто сърце. Бил е верен поданик на „государя” и убеден монархист, като не е променил своите възгледи до края на живота си.
И защо все пак Николай Първи е харесал „Ревизора”? Истината според мен е, че е приел лично онова, което се случва на сцената, каквато е била и целта на автора. Царят е видял себе си в пиесата, почувствал е, че страстите и пороците, за които разказва Гогол са в душата на всеки зрител и му се е прищяло да изрази на глас това чувство. Не може да не се е познал царят във фантазиите на Хлестаков, който в момент на самозабрава обявява, че в Зимния дворец дори членовете на Държавния съвет се боят от него. А кой може да страхува членовете на Съвета, висшия законосъвещателен орган на Руската империя, които се избират лично от Царя? Няма начин цар Николай да не е усетил, че с думите на Хлестаков, Гогол е отишъл твърде далеч, именно затова казва, че него „най-много са го наредили”.
Ако трябва да съм честен, другият руснак, на когото така безгранично съм се възхищавал, е Володя Висоцки. Партийната и бемефейска фирмени власти, дори ми бяха създали имидж на голям познавач и интерпретатор на песенното му творчество, което в техните очи бе символ на съветското изкуство. Истината е, че аз наистина знаех текстовете, мелодиите и хармониите на песните му и с радост ги изпълнявах. Как да обясня на хората невероятното чувство, което изпитвам всеки път, когато лично произнасям гениалните ритми и рими.
В последните години все по-често виждам „претворени в дела” текстовете на Висоцки. Ще ви припомня един от любимите ми -
Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни, за да смутят интелигентен човек.
„Мъртви души”
Вече половин година измина от есето за Гогол, но умът ми все върти, усуква и при „мъртвите души” се връща. Извинявам се, че те занимавам с неща, които не са от „първа необходимост” за българското морячество и те моля за прошка, Читателю. Досега се съобразявах с моряшките интереси, пък се и срамувах да призная за възхищението ми от Николай Василиевич, но нещата се промениха. Гогол се оказа украинец, Микола Васильович по произход и на много по-високо мястото от онова, което му определяше родното училище, не че тези класации, тогава ме вълнуваха. После журналистите изровиха капитан Копейкин и с нескопосани асоциации го изкараха какъв ли не... Ами ако се взрат и в „Ревизора”? А ако рекат да се заиграят и с цялата руска литература? Не ми се мисли!
Когато преди 40 години си изтеглих филмовата версия на гоголевия „Ревизор” от постановката на Московския театър на Сатирата, два месеца гледах само нея! В „паузите” четях текста, но през цялото време имах чувство, че наблюдавам не просто една пиеса, а целия Гогол, барабар с Русия, че и тогавашната България! Главните роли в оригиналния спектакъл се изпълняваха от Анатолий Папанов и Андрей Миронов, а сред останалите актьори съзрях Спартак Мишулин, Александър Ширвиндт и куп безумно талантливи артисти. „Ревизор” е най-добрата руска комедия и за гледане, и за четене, затова не искам никой друг да ми я разказва, показва или национализира, защото тя, подобно на „Мъртви души”, принадлежи на човешката цивилизация.
Пиесата е имала огромен успех още на премиерата си през 1836 г. Самият цар Николай Павлович, който царува от 1825-а до 1855 г. и е баща на нашия “цар освободител”, дето е на коня пред Народното Събрание, я одобрява след прочитане. Той не само присъства на премиерата, но води в залата и всичките си министри. През цялото време царят ръкопляска и се смее, а накрая казва: “Ама, че пиеска! Нареди ни всичките, а мене - най-много.” Защо на император Николай Първи толкова се е харесала “пиеската”, за мен е загадка, но най-близко до ума е, че царят нещо не е разбрал. Или е голям тарикат! Тя и днешната власт се снима с Георги Господинов и пред паметника на Вазов, но не мисля, че ги чете или разбира. Със сигурност обаче се досеща, че така ги обезоръжава.
А помниш ли, Читателю, знаменитата реплика на градоначалника: „На кого се смеете? На себе си се смеете!” Та тогава на сцената, според текста, никой не се смее! Само ние в залата се смеем ... Гогол е сред първите, който разрушава невидимата стена между сцената и залата. Всички свои книги, започвайки с вече възхваляваната от мен „Вечери в селцето край Диканка”, Гогол е подарявал на членовете на царското семейство. Това със сигурност го е правил с чисто сърце. Бил е верен поданик на „государя” и убеден монархист, като не е променил своите възгледи до края на живота си.
И защо все пак Николай Първи е харесал „Ревизора”? Истината според мен е, че е приел лично онова, което се случва на сцената, каквато е била и целта на автора. Царят е видял себе си в пиесата, почувствал е, че страстите и пороците, за които разказва Гогол са в душата на всеки зрител и му се е прищяло да изрази на глас това чувство. Не може да не се е познал царят във фантазиите на Хлестаков, който в момент на самозабрава обявява, че в Зимния дворец дори членовете на Държавния съвет се боят от него. А кой може да страхува членовете на Съвета, висшия законосъвещателен орган на Руската империя, които се избират лично от Царя? Няма начин цар Николай да не е усетил, че с думите на Хлестаков, Гогол е отишъл твърде далеч, именно затова казва, че него „най-много са го наредили”.
Ако трябва да съм честен, другият руснак, на когото така безгранично съм се възхищавал, е Володя Висоцки. Партийната и бемефейска фирмени власти, дори ми бяха създали имидж на голям познавач и интерпретатор на песенното му творчество, което в техните очи бе символ на съветското изкуство. Истината е, че аз наистина знаех текстовете, мелодиите и хармониите на песните му и с радост ги изпълнявах. Как да обясня на хората невероятното чувство, което изпитвам всеки път, когато лично произнасям гениалните ритми и рими.
В последните години все по-често виждам „претворени в дела” текстовете на Висоцки. Ще ви припомня един от любимите ми -
Капитан Радев, достоен колега на гоголевия капитан.
Никой не се смее на сцената и според самия НВ.
„РЕВ И ЗОР“.
Марк Шагал, Илюстрация към повестта за капитан Копейкин.
„Ревизор“, 1982 г. ОБЛОЖКА на ДиВиДито.
„Случай в Африке”, където животните безропотно се доверяват на глупавия жираф, защото от храстите един папагал непрекъснато повтаря, че жирафът е висок и най-добре вижда ... Питам се защо толкова години избираме и се доверяваме някому, само защото е висок, як, тарикат или богат? Може би отговорът е в последния куплет на песента:
Пусть жираф был не прав
Но виновен не жираф, а тот,
Кто крикнул из ветвей:
„Жираф большой, ему видней!"
Каква рима, какъв ритъм!
А не изживяваме ли ние всяка година, че и по-начесто, „Ревизора” на Гогол? Не очакваме ли твърде дълго „Ревизора”, който ще промени съдбата ни, забравяйки, че той е измислица? Да припомням ли, че и истинските Ревизори се оказаха лъжци и мошеници.
Още в средата на миналия век бях свидетел как се „препрочитаха”, коригираха и дори забраняваха Вазов, Елин Пелин, Пенчо Славейков и Димитър Димов. Заместиха ги СтеЦето, и Димитър Ангелов ... Някой да ги помни?
Не мисля, че днес Гогол наистина е застрашен. Просто не е подходящ за сегашното време. След Освобождението ни от турско робство, българите, които срещу заплащане, са обслужвали руските интереси у нас, са наричани рубладжии, а не копейкаджии. След 1944-та цялата българска нация бе превърната в рубладжии, без да получаваме и копейка за нашата вярност и преклонение пред СССР, а Гогол отиде далеч назад в училищните класации. Пред него бяха Фурманов, Островски и Фадеев, а в Морско училище - Александър Бек ...
Преди дни набеден за „Копейкин” политик, дори се обърна към нас със страшните въпроси: „Чели ли сте, вие, „Мъртви души“ на Гогол? А знаете ли кой е Гогол?“...
Той дори не си направи труда да анализира кой е капитан Копейкин, а направо ни клейми като литературни неграмотници. Само той да беше ...
Ако политикът беше попрочел нещичко от съветското литературознание, защото за поемата надали ще му стигнат сили, щеше да знае кой е капитан Копейкин и дали е удачно да комерсиализира именно този гоголев герой! И как решиха политиците баш с този герой да се захванат, че и с любимия ми руски писател.
А д,дЕ, ще каже един друг капитан, който за разлика от оригинала в „Мъртви души”, е наричан „Големия Морски”...
И накрая, защо, по дяволите, този политик не отдели пет минути през юли 2023-та и да прочете Морския вестник, за да разбере кой е Копейкин, че и Гогол. Пък ни е и градски, та не е без значение какво мислим ние. Така щеше да научи и каква е етимологията на прякора му, и защо не е добре да се заиграва с темата. Ама не! Я по-добре да изкяриме нещо от ситуацията, пък литературата да я оставим за избирателите, че с нашите заплати и субсидии, за никъде не сме...
Тук ще призная, че българският театър, за разлика от политиците, винаги е знаел кой е Гогол. Преди няколко години в софийски театър гледах интересен прочит на „Ревизора” ПО Гогол. Представлението бе наречено „РЕВ И ЗОР”, а за финал ще цитирам една ключова реплика от него: „НОЩЕМ НЕ СПИМ, МИСЛИМ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО!”
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Пусть жираф был не прав
Но виновен не жираф, а тот,
Кто крикнул из ветвей:
„Жираф большой, ему видней!"
Каква рима, какъв ритъм!
А не изживяваме ли ние всяка година, че и по-начесто, „Ревизора” на Гогол? Не очакваме ли твърде дълго „Ревизора”, който ще промени съдбата ни, забравяйки, че той е измислица? Да припомням ли, че и истинските Ревизори се оказаха лъжци и мошеници.
Още в средата на миналия век бях свидетел как се „препрочитаха”, коригираха и дори забраняваха Вазов, Елин Пелин, Пенчо Славейков и Димитър Димов. Заместиха ги СтеЦето, и Димитър Ангелов ... Някой да ги помни?
Не мисля, че днес Гогол наистина е застрашен. Просто не е подходящ за сегашното време. След Освобождението ни от турско робство, българите, които срещу заплащане, са обслужвали руските интереси у нас, са наричани рубладжии, а не копейкаджии. След 1944-та цялата българска нация бе превърната в рубладжии, без да получаваме и копейка за нашата вярност и преклонение пред СССР, а Гогол отиде далеч назад в училищните класации. Пред него бяха Фурманов, Островски и Фадеев, а в Морско училище - Александър Бек ...
Преди дни набеден за „Копейкин” политик, дори се обърна към нас със страшните въпроси: „Чели ли сте, вие, „Мъртви души“ на Гогол? А знаете ли кой е Гогол?“...
Той дори не си направи труда да анализира кой е капитан Копейкин, а направо ни клейми като литературни неграмотници. Само той да беше ...
Ако политикът беше попрочел нещичко от съветското литературознание, защото за поемата надали ще му стигнат сили, щеше да знае кой е капитан Копейкин и дали е удачно да комерсиализира именно този гоголев герой! И как решиха политиците баш с този герой да се захванат, че и с любимия ми руски писател.
А д,дЕ, ще каже един друг капитан, който за разлика от оригинала в „Мъртви души”, е наричан „Големия Морски”...
И накрая, защо, по дяволите, този политик не отдели пет минути през юли 2023-та и да прочете Морския вестник, за да разбере кой е Копейкин, че и Гогол. Пък ни е и градски, та не е без значение какво мислим ние. Така щеше да научи и каква е етимологията на прякора му, и защо не е добре да се заиграва с темата. Ама не! Я по-добре да изкяриме нещо от ситуацията, пък литературата да я оставим за избирателите, че с нашите заплати и субсидии, за никъде не сме...
Тук ще призная, че българският театър, за разлика от политиците, винаги е знаел кой е Гогол. Преди няколко години в софийски театър гледах интересен прочит на „Ревизора” ПО Гогол. Представлението бе наречено „РЕВ И ЗОР”, а за финал ще цитирам една ключова реплика от него: „НОЩЕМ НЕ СПИМ, МИСЛИМ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО!”
Сл. ПЕШКОВ - моряк