НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОМПОЛИТЪТ И ИЗПЪЛНЕНИЯТА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ
ИНСТРУКЦИИ
Носейки тогава гордо името на един от петте ремсисисти, смятани доскоро за български герои, корабът плаваше към далечните канадски брегове. Шест кораба излязоха от тази серия с DWA 38 хиляди тона. Корабът трябваше да носи име на един от убитите ремсисти - Йорданка Чанкова. След 9 септември, след конфликт на съпруга й Георги Чанков, един от най-големите политически и партизански конкуренти на Тодор Живков, през 1957 г. партийните лидери сменят фамилията на съпругата с бащината й фамилия посмъртно. И сега корабът се казваше „Йорданка Николова“ .
Трябваше да натоварим 35 000 т пшеница за Руан, Франция, от канадското пристанище Сорел, близо до Монреал. Времената в Атлантика през зимата бяха ужасни, корабът трепереше след всяка вълна. Българските гарантийни механици от завода бяха на тръни. Навярно очакваха някакви проблеми. Сред моряците се говореше, че за да се спести стомана, корабът е олекотен с нова по-здрава, но по-тънка стомана.
На специално извънредно корабно събрание помполитът даде своите „ценни“ съвети и обяснения. Да не пускаме чужди лица на борда, за да не се окажат диверсанти или недай боже емигранти и да започнат да ни обработват идеологически. За всеки един, поискал да се качи на кораба трябва да се уведоми незабавно помполита.
След навлизането ни в речната система на Канада, нагоре по течението на река St. Lawrence River, знаехме, че няма шлюзове и плаването ни беше много по-спокойно. Районите с много шлюзове до Великите езера оставаха, след пристанище Сорел, далече нагоре срещу течението на реката. Доплавахме до порт Сорел и застанахме на кея за товарене.
Товаренето щеше да започне на другия ден. Щеше да се товари само през деня. Към 18 часа следобед навън се беше вече смрачило, а аз останах дежурен на кораба. Останалите помощници излязоха в градчето или прескочиха до Монреал, който беше на някакви си 30 км. Към 18.30 вацманът ми докладва,че две момичета и едно момче питат за дежурния помощник-капитан. Излязох да ги видя. Те вече се бяха качили на палубата и ме очакваха.
- Господин помощник - започна едната, - днес искаме да се повеселим, видяхме вашия кораб и непознат флаг и решихме да ви поканим да потанцуваме в някоя дискотека в град Монреал.
Обясних им, че днес не мога, защото съм дежурен, но не споменах за това, че помполитът няма да ми разреши. Продължихме разговора в офицерската кают-компания или офицерския салет. Те поискаха да разгледат кораба. Оставих ги за минута, за да се кача при помполита и му кажа, че обикновени млади канадски граждани искат да видят българския кораб. Почуках на вратата. Помполитът се показа:
- Другарю помполит, две момичета и един мъж искат да разгледат кораба. Те казаха, че са учители и с радост биха се запознали с живота на български моряци.
Помполитът кимна с глава и аз слязох долу. Кабината ми бе просторна и ги поканих в нея. Разговаряхме около половин час. Благодариха ми за гостоприемството и си тръгнаха. След около 10 минути помполитът се появи на вратата:
- Трети, къде са гостите?
Погледнах го, беше се издокарал, обръснат, ухаеше на парфюм.
- Другарю помполит, отидоха си. Постояха малко и си тръгнаха.
Погледнах го в очите и разбрах, защо се беше разбързал. Въпреки строгите инструкции от партийния комитет, беше готов да ги наруши. Той беше мъж като всеки един от нас, нали?
Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ
ИНСТРУКЦИИ
Носейки тогава гордо името на един от петте ремсисисти, смятани доскоро за български герои, корабът плаваше към далечните канадски брегове. Шест кораба излязоха от тази серия с DWA 38 хиляди тона. Корабът трябваше да носи име на един от убитите ремсисти - Йорданка Чанкова. След 9 септември, след конфликт на съпруга й Георги Чанков, един от най-големите политически и партизански конкуренти на Тодор Живков, през 1957 г. партийните лидери сменят фамилията на съпругата с бащината й фамилия посмъртно. И сега корабът се казваше „Йорданка Николова“ .
Трябваше да натоварим 35 000 т пшеница за Руан, Франция, от канадското пристанище Сорел, близо до Монреал. Времената в Атлантика през зимата бяха ужасни, корабът трепереше след всяка вълна. Българските гарантийни механици от завода бяха на тръни. Навярно очакваха някакви проблеми. Сред моряците се говореше, че за да се спести стомана, корабът е олекотен с нова по-здрава, но по-тънка стомана.
На специално извънредно корабно събрание помполитът даде своите „ценни“ съвети и обяснения. Да не пускаме чужди лица на борда, за да не се окажат диверсанти или недай боже емигранти и да започнат да ни обработват идеологически. За всеки един, поискал да се качи на кораба трябва да се уведоми незабавно помполита.
След навлизането ни в речната система на Канада, нагоре по течението на река St. Lawrence River, знаехме, че няма шлюзове и плаването ни беше много по-спокойно. Районите с много шлюзове до Великите езера оставаха, след пристанище Сорел, далече нагоре срещу течението на реката. Доплавахме до порт Сорел и застанахме на кея за товарене.
Товаренето щеше да започне на другия ден. Щеше да се товари само през деня. Към 18 часа следобед навън се беше вече смрачило, а аз останах дежурен на кораба. Останалите помощници излязоха в градчето или прескочиха до Монреал, който беше на някакви си 30 км. Към 18.30 вацманът ми докладва,че две момичета и едно момче питат за дежурния помощник-капитан. Излязох да ги видя. Те вече се бяха качили на палубата и ме очакваха.
- Господин помощник - започна едната, - днес искаме да се повеселим, видяхме вашия кораб и непознат флаг и решихме да ви поканим да потанцуваме в някоя дискотека в град Монреал.
Обясних им, че днес не мога, защото съм дежурен, но не споменах за това, че помполитът няма да ми разреши. Продължихме разговора в офицерската кают-компания или офицерския салет. Те поискаха да разгледат кораба. Оставих ги за минута, за да се кача при помполита и му кажа, че обикновени млади канадски граждани искат да видят българския кораб. Почуках на вратата. Помполитът се показа:
- Другарю помполит, две момичета и един мъж искат да разгледат кораба. Те казаха, че са учители и с радост биха се запознали с живота на български моряци.
Помполитът кимна с глава и аз слязох долу. Кабината ми бе просторна и ги поканих в нея. Разговаряхме около половин час. Благодариха ми за гостоприемството и си тръгнаха. След около 10 минути помполитът се появи на вратата:
- Трети, къде са гостите?
Погледнах го, беше се издокарал, обръснат, ухаеше на парфюм.
- Другарю помполит, отидоха си. Постояха малко и си тръгнаха.
Погледнах го в очите и разбрах, защо се беше разбързал. Въпреки строгите инструкции от партийния комитет, беше готов да ги наруши. Той беше мъж като всеки един от нас, нали?
Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ
„Йорданка Николова“ в Пристанище Варна-изток, 2007 г.
Порт Сорел, Канада. Снимката е осигурена от автора.
През 1971 г. к.д.п. Петър Софийски приема първия „Вихрен“ (23 500 т), а през 1979 г. - „Йорданка Николова“.
„Йорданка Николова“ в първите години на експлоатацията на кораба.
