НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Преди 45 години:
ПОМПОЛИТЪТ И ИТАЛИАНСКАТА КРАСАВИЦА
През цялата 1979 г. държавното корабоплавателно дружество „Български морски флот“ наливаше мускули и увеличаваше с бързи темпове своя флот. Купуваше предимно нови и имаше вече кораби за почти всяка сфера на морския транспорт. В Корабостроителния завод изплаваха поне по 3 кораба годишно. Тази година един от тях бе и вторият от серията 38 000 -тонни кораби, т.н. „комсомолци“- м/к „Йорданка Николова“.
Под командването на капитан далечно плаване Петър Софийски корабът започваше своят живот и влизаше уверено в товарните потоци от Аржентина, Бразилия и Канада за България. Корабната надстройка беше голяма и удобна. На моя милост - третият пом. капитан се полагаше една кабина на десния борд. На тази палуба бяхме всички пом. капитани, включително и първия пом. капитан по политическата част, т.н. помполит. Неговата кабина беше един много удобен двустаен апартамент и беше предпоследна, преди моята на реда в този канижел.
Бяхме извършили един рейс и след разтоварването ни в италианското пристанище Чивитавекия на пълен товар със зърно, поехме към студена Канада. В своите каюти моряците заключваха своя живот. Подреждаха ги по свое разбиране, все пак тя оставаше дом за 6, 7, 8 и повече месеци. Каютите бяха почти еднообразни, но моряците ги украсяваха според своите коренно различни вкусове - с килимчета, сувенири, снимки и фотоси на красиви градове до снимките от популярните навън, но забранени (тогава) в България, списания за мъже. И никой не можеше да бъде обвинен, защото това беше не само работно място, но и дом за дълги месеци разлъка от домашното огнище.
Бях открил една реклама на много красива жена, с прекрасни сини очи и тяло което прозираше през малко по-тъмен тюл. Позата бе много предизвикателна, все пак това беше реклама на леко „жълто” мъжко списание. Доста се колебах, не исках украсата на кабината ми да бъде грозна и просташка, но жената беше наистина красива. Бях я кръстил Габриела, защото това беше името на рекламата. За да не остана и аз назад поради липсата на художествени картини по стените, залепих моята скромна красавица до входа на каютата.
- Другарю помполит, съседи сме, заповядайте да пием по едно кафе този следобед при мене.
Това беше устна покана, все пак бяхме комшии и най-важното: на кораба беше началник с голяма административна мощ. Морякът винаги е имал респект към големия началник.
- В четири за следобедното кафе.
В 16.00 ч. на прага на отворената врата застана помполитът - висок, слаб, около 50 и нещо годишен мъж. Нямаше никакво морско образование, защото задачите му на кораба бяха съвсем други.
- Заповядай, другарю помполит, сядай на дивана.
Аз заизваждах кафеджийските такъми, за да приготвя кафето. Тогава не беше забранено да се прави кафе по кабините, имах си джезве, специални чашки, които си носих от България, дори и спиртник.
Помполитът се спря до вратата и се загледа във фотоса. Красива беше наистина италианката, все пак фотомодел на реномирано мъжко списание.
- Трети - все още бяхме на професионални обръщения, - да вземеш да я махнеш тази снимка. Това е порнография и нищо повече - ми се скара помполитът.
ПОМПОЛИТЪТ И ИТАЛИАНСКАТА КРАСАВИЦА
През цялата 1979 г. държавното корабоплавателно дружество „Български морски флот“ наливаше мускули и увеличаваше с бързи темпове своя флот. Купуваше предимно нови и имаше вече кораби за почти всяка сфера на морския транспорт. В Корабостроителния завод изплаваха поне по 3 кораба годишно. Тази година един от тях бе и вторият от серията 38 000 -тонни кораби, т.н. „комсомолци“- м/к „Йорданка Николова“.
Под командването на капитан далечно плаване Петър Софийски корабът започваше своят живот и влизаше уверено в товарните потоци от Аржентина, Бразилия и Канада за България. Корабната надстройка беше голяма и удобна. На моя милост - третият пом. капитан се полагаше една кабина на десния борд. На тази палуба бяхме всички пом. капитани, включително и първия пом. капитан по политическата част, т.н. помполит. Неговата кабина беше един много удобен двустаен апартамент и беше предпоследна, преди моята на реда в този канижел.
Бяхме извършили един рейс и след разтоварването ни в италианското пристанище Чивитавекия на пълен товар със зърно, поехме към студена Канада. В своите каюти моряците заключваха своя живот. Подреждаха ги по свое разбиране, все пак тя оставаше дом за 6, 7, 8 и повече месеци. Каютите бяха почти еднообразни, но моряците ги украсяваха според своите коренно различни вкусове - с килимчета, сувенири, снимки и фотоси на красиви градове до снимките от популярните навън, но забранени (тогава) в България, списания за мъже. И никой не можеше да бъде обвинен, защото това беше не само работно място, но и дом за дълги месеци разлъка от домашното огнище.
Бях открил една реклама на много красива жена, с прекрасни сини очи и тяло което прозираше през малко по-тъмен тюл. Позата бе много предизвикателна, все пак това беше реклама на леко „жълто” мъжко списание. Доста се колебах, не исках украсата на кабината ми да бъде грозна и просташка, но жената беше наистина красива. Бях я кръстил Габриела, защото това беше името на рекламата. За да не остана и аз назад поради липсата на художествени картини по стените, залепих моята скромна красавица до входа на каютата.
- Другарю помполит, съседи сме, заповядайте да пием по едно кафе този следобед при мене.
Това беше устна покана, все пак бяхме комшии и най-важното: на кораба беше началник с голяма административна мощ. Морякът винаги е имал респект към големия началник.
- В четири за следобедното кафе.
В 16.00 ч. на прага на отворената врата застана помполитът - висок, слаб, около 50 и нещо годишен мъж. Нямаше никакво морско образование, защото задачите му на кораба бяха съвсем други.
- Заповядай, другарю помполит, сядай на дивана.
Аз заизваждах кафеджийските такъми, за да приготвя кафето. Тогава не беше забранено да се прави кафе по кабините, имах си джезве, специални чашки, които си носих от България, дори и спиртник.
Помполитът се спря до вратата и се загледа във фотоса. Красива беше наистина италианката, все пак фотомодел на реномирано мъжко списание.
- Трети - все още бяхме на професионални обръщения, - да вземеш да я махнеш тази снимка. Това е порнография и нищо повече - ми се скара помполитът.
Моторният кораб „Йорданка Николова“ в първите години на експлоатация.
- Другарю помполит - аз започнах, сякаш предчувствах подобна словесна атака. - Вижте каква красавица е Габриела, какви прекрасни, дълбоки, сини очи, няма нищо порнографско. Даже прекрасните й гърди не са голи, а обвити в този тюл, който загатва, но не афишира грозно красотите й. Виж каква снага, каква кожа. Това е творение на изкуството! Не, това е творение на майката - природа. Пред него трябва да се кланяме,да боготворим, да му се радваме, че съществува, да го обичаме с цялата си човешка душа.
Не бях довършил монолога си, а гостенинът ми беше седнал. Аз започнах това скромно моряшко свещенодействие - правенето на традиционното следобедно кафе. Разговорът не беше много дълъг и след кафето се прибра в кабината си, за да работи. Забелязах обаче, когато излизаше, неговия поглед, който хвърли към моят фотос.
Минаха се десетина дни и аз отново поканих по съседски първия пом. капитан на кафе. Влезе спокойно. Когато премина пред моят фотос, който все още не бях премахнал, се спря:
- Ей, трети, тази Габриела наистина е много красива жена! Каква красавица! Какви прекрасни, дълбоки, сини очи, няма нищо порнографско.
Виждах, че говори искрено, но думите му сякаш повтаряха предния ми монолог.
- Това наистина е творение на майката - природа.
Останах с впечатление, че нашият помполит е много по-разкрепостен човек от своите колеги. Така ли е, щях да се убедя допълнително, че когато следва своите интереси и желания, е много свободен човек. Но какъв ще бъде, когато се отнася за изискванията му към екипажа си и дали ще си остане ... другарю помполит, това времето щеше да покаже.
Корабен речник:
- канижел - всички коридори на кораба;
- каюта или кабина - думи с равносилно значение за помещения на кораба, които се използват включително и за живеене.
Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ
Не бях довършил монолога си, а гостенинът ми беше седнал. Аз започнах това скромно моряшко свещенодействие - правенето на традиционното следобедно кафе. Разговорът не беше много дълъг и след кафето се прибра в кабината си, за да работи. Забелязах обаче, когато излизаше, неговия поглед, който хвърли към моят фотос.
Минаха се десетина дни и аз отново поканих по съседски първия пом. капитан на кафе. Влезе спокойно. Когато премина пред моят фотос, който все още не бях премахнал, се спря:
- Ей, трети, тази Габриела наистина е много красива жена! Каква красавица! Какви прекрасни, дълбоки, сини очи, няма нищо порнографско.
Виждах, че говори искрено, но думите му сякаш повтаряха предния ми монолог.
- Това наистина е творение на майката - природа.
Останах с впечатление, че нашият помполит е много по-разкрепостен човек от своите колеги. Така ли е, щях да се убедя допълнително, че когато следва своите интереси и желания, е много свободен човек. Но какъв ще бъде, когато се отнася за изискванията му към екипажа си и дали ще си остане ... другарю помполит, това времето щеше да покаже.
Корабен речник:
- канижел - всички коридори на кораба;
- каюта или кабина - думи с равносилно значение за помещения на кораба, които се използват включително и за живеене.
Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ