НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПРОМЯНАТА НА ПРОМЯНАТА
„Пременил се Илия, погледнал се - пак с тия.”
Корабен вариант на брегова мъдрост
В края на 2005-а реших да променя живота си. Стига с далечните плавания! Край на едногодишните контракти, сбогом на Китай, Индонезия, Япония и двете Америки. Да живее каботажът, ЧеМе, Азов Гьол и от сега нататък - най-далеч - до Йонийско море, ще рече - до комшиите.
Много подходящ за моята „голяма промяна” се оказа м/к „Норден” - собственост на компанията „Ахилеос”. Качих се на кораба от ТЕЦ Варна, веднага след Рождество, с надеждата рязко да забавя ритъма на живота си и да се подготвя за спокойни пенсионерски старини. Ако някой тогава ми беше казал, че ми предстоят още цели десет години вълнуващи приключения по световните океани и морета, щях да го пратя ... знаете къде.
За начало в машината ми съобщиха, че газовата турбина на компресорния нагнетател за двигателя е с изкривени лопатки и смачкан дюзов апарат. Фирмата бе изпратила малка група набедени турбинисти да решат проблема. След два дена безидейно човъркане по ТеКеА-то, ремонтната група си замина. От корабния джиесем се обадих на чорбаджията, а той взе, че се разтревожи (ти да видиш!) и предложи да ни купи нова турбина! Това последното направо ме уби, но го посъветвах, да задържи със скъпата покупка, докато установим причината за аварията, иначе солидна сума в долари, може да отиде на вятъра. Попитах го какъв е следващия рейс и след като разбрах, че пак е за кюмюр от гьола, гарантирах, че няма никакъв проблем да извършим два, че и повече кратки преходи на отиване и връщане.
Привечер отплавахме от ТЕЦ-а, а след маневрата се качих на мостика да се представя и си поговоря с барото. Росен Лодозов се оказа не само опитен капитан, но и добър човек. Той ми каза, че онзи от фирмата, с когото съм разговарял, не е баш чорбаджията, а неговият син. Ще изпреваря събитията и ще призная, че в „Ахилеос”, и екипажите, и бреговия стаф, помня с добро. Капитан Лодозов се познаваше с корабособственика, но със сина му още не се бе срещал. Пропуснах да споделя, че младият чорбаджия ме е впечатлил с бързи, смели и адекватни решения. Моряците от кораба бяха все стари кучета за Ахилеос, а аз - абсолютен новобранец, затова си затраях. Надявах се до края на контракта ми, да не се налага отново да си бъбря с голямото брегово началство, ама кой да ми каже ...
Нова Година посрещнахме на рейда пред Мариупол. Никаква чалга, само хард рок и тук-там - руска блатна. На другия ден по обяд застанахме на кея. Тук също имаше промени - неотдавна бе приключила оранжевата революция и всичко бе различно. Признавам, че тогава бях против промените, преди всичко заради езика. Не знаех украински и никога нямаше да го науча, слушах,
„Пременил се Илия, погледнал се - пак с тия.”
Корабен вариант на брегова мъдрост
В края на 2005-а реших да променя живота си. Стига с далечните плавания! Край на едногодишните контракти, сбогом на Китай, Индонезия, Япония и двете Америки. Да живее каботажът, ЧеМе, Азов Гьол и от сега нататък - най-далеч - до Йонийско море, ще рече - до комшиите.
Много подходящ за моята „голяма промяна” се оказа м/к „Норден” - собственост на компанията „Ахилеос”. Качих се на кораба от ТЕЦ Варна, веднага след Рождество, с надеждата рязко да забавя ритъма на живота си и да се подготвя за спокойни пенсионерски старини. Ако някой тогава ми беше казал, че ми предстоят още цели десет години вълнуващи приключения по световните океани и морета, щях да го пратя ... знаете къде.
За начало в машината ми съобщиха, че газовата турбина на компресорния нагнетател за двигателя е с изкривени лопатки и смачкан дюзов апарат. Фирмата бе изпратила малка група набедени турбинисти да решат проблема. След два дена безидейно човъркане по ТеКеА-то, ремонтната група си замина. От корабния джиесем се обадих на чорбаджията, а той взе, че се разтревожи (ти да видиш!) и предложи да ни купи нова турбина! Това последното направо ме уби, но го посъветвах, да задържи със скъпата покупка, докато установим причината за аварията, иначе солидна сума в долари, може да отиде на вятъра. Попитах го какъв е следващия рейс и след като разбрах, че пак е за кюмюр от гьола, гарантирах, че няма никакъв проблем да извършим два, че и повече кратки преходи на отиване и връщане.
Привечер отплавахме от ТЕЦ-а, а след маневрата се качих на мостика да се представя и си поговоря с барото. Росен Лодозов се оказа не само опитен капитан, но и добър човек. Той ми каза, че онзи от фирмата, с когото съм разговарял, не е баш чорбаджията, а неговият син. Ще изпреваря събитията и ще призная, че в „Ахилеос”, и екипажите, и бреговия стаф, помня с добро. Капитан Лодозов се познаваше с корабособственика, но със сина му още не се бе срещал. Пропуснах да споделя, че младият чорбаджия ме е впечатлил с бързи, смели и адекватни решения. Моряците от кораба бяха все стари кучета за Ахилеос, а аз - абсолютен новобранец, затова си затраях. Надявах се до края на контракта ми, да не се налага отново да си бъбря с голямото брегово началство, ама кой да ми каже ...
Нова Година посрещнахме на рейда пред Мариупол. Никаква чалга, само хард рок и тук-там - руска блатна. На другия ден по обяд застанахме на кея. Тук също имаше промени - неотдавна бе приключила оранжевата революция и всичко бе различно. Признавам, че тогава бях против промените, преди всичко заради езика. Не знаех украински и никога нямаше да го науча, слушах,
Азов гьол зимой …
Тодор Ангелов с видни моряци на последния Никулден.
Порт Мариупол през зимата.
К.д.п. Росен Лодозов.
Младият чорбаджия на Никулден 2023.
четях и разбирах само рускоезичната информация, та затова. Трябва да призная обаче, че новата пристанищна власт бе много по-мека и учтива с нас, маневрата по отплаване - спретната и кратка, а лоцманите до Варзовски и Керч - необичайно скромни и трезви.
Само седмица след като напуснах Родината с кораб, отново бях на кея в ТЕЦ Варна. Четвърт век не ми се бе случвал толкова кратък рейс до Азовско море, ама нали за това са промените. Разтовариха ни за по-малко от денонощие. Пак тръгнахме за гьола, но още след входния фар, видяхме, че навън морето ври и кипи. Благоразумно хвърлихме желязото пред Калиакра и зачакахме да падне времето.
Виждах светлините на Каварна и мислех за промените, които сполетяха жителите на градчето. Днес никому неизвестното селище бе българската столица на световната хардрок, хеви, дет и трашметъл музика. Ако някой ми беше казал тогава, че след 14 години, когато на власт дойдат патриотите, тук ще се чува само чалга и революционна песен...
Продължихме пътя си към Азов още на другия ден по обяд. Керч го минахме от раз, а пред Мариупол вече имаше огромно поле от ситно натрошен лед, който е кошмар за охлаждането на двигателите. За късмет лоцманът отново бе свестен и с малко повече тичане по кингстони и филтри, застанахме успешно на кея. Тук ни очакваше най-хубавата промяна. Порт стейт контролът, който ни спретнаха украинците, бе компетентен и дружелюбен, без обичайните изнудвания, материални и финансови искове!
Някой с по-слабо сърце можеше да се гътне след такава изненада! На тръгване изгря приятно слънчице и леденото поле стана изумително красиво. Комисията и лоцманите също бяха дружески, а когато минахме край Варзовский, слънцето все така ласкаво галеше леда, кораба и хората ... Какво нещо е промяната!
Във Варна ни чакаше нова промяна. Застанахме не на ТЕЦ-а, а на Варна Запад. Кранистът, който започна разтоварването се оказа моят стар приятел Ники Китариста - чудесен моторист, моряк и ... китарист. От летния мостик го поканих на гости след края на смяната му и вечерта дълго си говорихме в кабината ми. Ники не бе променил, като мен, само района на плаване, а направо - занаята и бе слязъл на брега. Работата на крана била тежка, но парите - добри и нямал проблеми с изхранването на семейството си, а това, че можел да бъде постоянно с малкия си син, той нарече истинско щастие ...
Пристанищните власти ни посетиха два пъти. Първия път си взеха корабна боя, втория - нафта, пак корабна. Тук още не бяха променяли промяната! Ние от „Норден” пък, преди тръгване си сменихме капитана, защото Лодозов слезе в отпуск.
В Мариупол големи промени нямаше. Само температурата от няколко дни бе паднала до минус четиридесет! Никаква пристанищна механизация не работеше, тръбите на парното в града се бяха спукали и хората мръзнеха. „Норден” устиска само един ден. На втория протекоха пластмасовите тръби за сладка вода в надстройката, котлето сдаде багажа, а алтернативно отопление нямаше. Веднага отидохме в града, но от магазините бяха изкупени всички електроотоплителни уреди. Украинците ни казаха, че такива се продават само на черно и на високи цени, някъде на полето извън града. Отидох в Инфлот, където открих моя стар приятел Виталий. Той знаеше мястото на черния кърски пазар, каза че ще ме откара до там със служебната джипка, но търговията ставала само преди обяд. Върнах се на кораба и докладвах на новия капитан и мой стар приятел Стоян, от випуска на Странджата, също приятел. Разказах на барото за зимната ситуация в града. Той, също като мен, бе нов кадър за „Ахилеос”, и предложи да се обадим в офиса. Когато Стоян ми даде слушалката, се почувствах като командира на „Аполо 13”, който трябва да каже „Хюстън, имаме проблем”... За щастие отсреща чух гласа на младия човек, с когото неотдавна обсъждахме аварията на турбината и му разказах за метеорологичната обстановка в Мариупол, и спуканите тръби по надстройката, и котела. Казах му да не се безпокои за отплаването и прехода, защото маслата и горивата на този кораб се подгряват с електричество, само дето екипажът мръзне. Обясних, че съм организирал за утре посещение на голям „черен” полеви пазар за електроуреди, но в корабната каса има по-малко от сто долара.
- Вземи на заем колкото и от когото можеш пари. Ще ти ги възстановя веднага след завръщането - категоричен и ясен бе младият чорбаджия.
Екипажът събра повече от триста долара и на другата сутрин от импровизирания полеви пазар напълних джипката на Инфлот с десетина допотопни реотанови печки и един голям калорифер. Винаги ще си спомням с умиление този калорифер и юнашкия му вентилатор, пред който цели десет дена екипажът се хранеше, почиваше и оцеляваше в моряшкия салет..
Преброи ли, Читателю, колко пъти ми се бе наложило да променям промяната само за един месец? Цялата ни държава е така: ремонтираме ремонта, крадем краденото, завършваме завършеното, докладваме докладваното, строим построеното, учим наученото, но най ме мъчи, когато по няколко пъти трябва да променям прочетеното и чутото ...
Езиковото словоблудство на заглавието не е откритие на родната власт, нито пък мое такова. Всички на моята възраст по половин година са изучавали „История на БКП” и „История на КПСС”, явявали сме се не само на семестриални, но и на държавни изпити по тези дисциплини. Още през 30-те години на миналия век съветските болшевики бяха издигнали лозунга „експроприация на експроприаторите”, тоест - „ограбване на грабителите”.
В Бургас някакъв неграмотен, меко казано, пилот, ни нахендри на една, до болка позната на всеки моряк скала, на входа на пристанището, в резултат на което се проби дъното на кораба. За да стане осирането тотално, въпросният пилот започна панически да дава аварийни предни и задни ходове, докато разпра цялото дъно...
На тазгодишния Никулден наш гост бе варненският кмет, ама истинският, а не някой негов заместник, както се случваше при предишната власт. Тошо Ангелов, който седеше до мен, ми обясни, че новият градоначалник е наш колега, защото е управлявал... „Ахилеос”. Спомних си „Норден”, зимата в Азов гьол и младия чорбаджия, направих някои сметки и реших, че човекът на съседната маса е оня на когото се обадих с думите „Хюстън, имаме проблем”. Учтиво го попитах дали това е така и той искрено се развълнува. Както тогава за ТеКеАто.
Желая ползотворен и успешен мандат на моя стар познат Благомир Коцев!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Само седмица след като напуснах Родината с кораб, отново бях на кея в ТЕЦ Варна. Четвърт век не ми се бе случвал толкова кратък рейс до Азовско море, ама нали за това са промените. Разтовариха ни за по-малко от денонощие. Пак тръгнахме за гьола, но още след входния фар, видяхме, че навън морето ври и кипи. Благоразумно хвърлихме желязото пред Калиакра и зачакахме да падне времето.
Виждах светлините на Каварна и мислех за промените, които сполетяха жителите на градчето. Днес никому неизвестното селище бе българската столица на световната хардрок, хеви, дет и трашметъл музика. Ако някой ми беше казал тогава, че след 14 години, когато на власт дойдат патриотите, тук ще се чува само чалга и революционна песен...
Продължихме пътя си към Азов още на другия ден по обяд. Керч го минахме от раз, а пред Мариупол вече имаше огромно поле от ситно натрошен лед, който е кошмар за охлаждането на двигателите. За късмет лоцманът отново бе свестен и с малко повече тичане по кингстони и филтри, застанахме успешно на кея. Тук ни очакваше най-хубавата промяна. Порт стейт контролът, който ни спретнаха украинците, бе компетентен и дружелюбен, без обичайните изнудвания, материални и финансови искове!
Някой с по-слабо сърце можеше да се гътне след такава изненада! На тръгване изгря приятно слънчице и леденото поле стана изумително красиво. Комисията и лоцманите също бяха дружески, а когато минахме край Варзовский, слънцето все така ласкаво галеше леда, кораба и хората ... Какво нещо е промяната!
Във Варна ни чакаше нова промяна. Застанахме не на ТЕЦ-а, а на Варна Запад. Кранистът, който започна разтоварването се оказа моят стар приятел Ники Китариста - чудесен моторист, моряк и ... китарист. От летния мостик го поканих на гости след края на смяната му и вечерта дълго си говорихме в кабината ми. Ники не бе променил, като мен, само района на плаване, а направо - занаята и бе слязъл на брега. Работата на крана била тежка, но парите - добри и нямал проблеми с изхранването на семейството си, а това, че можел да бъде постоянно с малкия си син, той нарече истинско щастие ...
Пристанищните власти ни посетиха два пъти. Първия път си взеха корабна боя, втория - нафта, пак корабна. Тук още не бяха променяли промяната! Ние от „Норден” пък, преди тръгване си сменихме капитана, защото Лодозов слезе в отпуск.
В Мариупол големи промени нямаше. Само температурата от няколко дни бе паднала до минус четиридесет! Никаква пристанищна механизация не работеше, тръбите на парното в града се бяха спукали и хората мръзнеха. „Норден” устиска само един ден. На втория протекоха пластмасовите тръби за сладка вода в надстройката, котлето сдаде багажа, а алтернативно отопление нямаше. Веднага отидохме в града, но от магазините бяха изкупени всички електроотоплителни уреди. Украинците ни казаха, че такива се продават само на черно и на високи цени, някъде на полето извън града. Отидох в Инфлот, където открих моя стар приятел Виталий. Той знаеше мястото на черния кърски пазар, каза че ще ме откара до там със служебната джипка, но търговията ставала само преди обяд. Върнах се на кораба и докладвах на новия капитан и мой стар приятел Стоян, от випуска на Странджата, също приятел. Разказах на барото за зимната ситуация в града. Той, също като мен, бе нов кадър за „Ахилеос”, и предложи да се обадим в офиса. Когато Стоян ми даде слушалката, се почувствах като командира на „Аполо 13”, който трябва да каже „Хюстън, имаме проблем”... За щастие отсреща чух гласа на младия човек, с когото неотдавна обсъждахме аварията на турбината и му разказах за метеорологичната обстановка в Мариупол, и спуканите тръби по надстройката, и котела. Казах му да не се безпокои за отплаването и прехода, защото маслата и горивата на този кораб се подгряват с електричество, само дето екипажът мръзне. Обясних, че съм организирал за утре посещение на голям „черен” полеви пазар за електроуреди, но в корабната каса има по-малко от сто долара.
- Вземи на заем колкото и от когото можеш пари. Ще ти ги възстановя веднага след завръщането - категоричен и ясен бе младият чорбаджия.
Екипажът събра повече от триста долара и на другата сутрин от импровизирания полеви пазар напълних джипката на Инфлот с десетина допотопни реотанови печки и един голям калорифер. Винаги ще си спомням с умиление този калорифер и юнашкия му вентилатор, пред който цели десет дена екипажът се хранеше, почиваше и оцеляваше в моряшкия салет..
Преброи ли, Читателю, колко пъти ми се бе наложило да променям промяната само за един месец? Цялата ни държава е така: ремонтираме ремонта, крадем краденото, завършваме завършеното, докладваме докладваното, строим построеното, учим наученото, но най ме мъчи, когато по няколко пъти трябва да променям прочетеното и чутото ...
Езиковото словоблудство на заглавието не е откритие на родната власт, нито пък мое такова. Всички на моята възраст по половин година са изучавали „История на БКП” и „История на КПСС”, явявали сме се не само на семестриални, но и на държавни изпити по тези дисциплини. Още през 30-те години на миналия век съветските болшевики бяха издигнали лозунга „експроприация на експроприаторите”, тоест - „ограбване на грабителите”.
В Бургас някакъв неграмотен, меко казано, пилот, ни нахендри на една, до болка позната на всеки моряк скала, на входа на пристанището, в резултат на което се проби дъното на кораба. За да стане осирането тотално, въпросният пилот започна панически да дава аварийни предни и задни ходове, докато разпра цялото дъно...
На тазгодишния Никулден наш гост бе варненският кмет, ама истинският, а не някой негов заместник, както се случваше при предишната власт. Тошо Ангелов, който седеше до мен, ми обясни, че новият градоначалник е наш колега, защото е управлявал... „Ахилеос”. Спомних си „Норден”, зимата в Азов гьол и младия чорбаджия, направих някои сметки и реших, че човекът на съседната маса е оня на когото се обадих с думите „Хюстън, имаме проблем”. Учтиво го попитах дали това е така и той искрено се развълнува. Както тогава за ТеКеАто.
Желая ползотворен и успешен мандат на моя стар познат Благомир Коцев!
Сл. ПЕШКОВ - моряк