НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВИ СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА МОРСКОТО
УЧИЛИЩЕ
(По повод 143 години от основаването на Морското училище)
Още през първите години след полагане началото на ВМС на Третата Българска държава със създаването на Дунавската флотилия възниква необходимост от подготвени българи за техническото обслужване, както на корабите и катерите, така и за работилницата за ремонта и поддържането им. Именно необходимостта от подготвени млади хора за тези дейности е наложила създаването към Дунавската флотилия, само 2 години от основаването и, на учебна структура.
С Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г. на Военния министър на Княжество България се обявява създаването на Морско училище. Това e първото официално име, с което се създава това, да го наречем, учебно звено към Морското управление в Русе. Обявен е документ, наречен Положение за Морското училище, в което са разгледани условията за кандидатстване на младежи от 14 до 18 годишна възраст с цел „да ги подготви за машинисти и други родъ майстерства“. Обявен е срок на обучение 6 години, от които 3 години теория и 3 години практика. Обявени са и другите условия на обучение, служба и живот на учениците в Морското училище.
УЧИЛИЩЕ
(По повод 143 години от основаването на Морското училище)
Още през първите години след полагане началото на ВМС на Третата Българска държава със създаването на Дунавската флотилия възниква необходимост от подготвени българи за техническото обслужване, както на корабите и катерите, така и за работилницата за ремонта и поддържането им. Именно необходимостта от подготвени млади хора за тези дейности е наложила създаването към Дунавската флотилия, само 2 години от основаването и, на учебна структура.
С Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г. на Военния министър на Княжество България се обявява създаването на Морско училище. Това e първото официално име, с което се създава това, да го наречем, учебно звено към Морското управление в Русе. Обявен е документ, наречен Положение за Морското училище, в което са разгледани условията за кандидатстване на младежи от 14 до 18 годишна възраст с цел „да ги подготви за машинисти и други родъ майстерства“. Обявен е срок на обучение 6 години, от които 3 години теория и 3 години практика. Обявени са и другите условия на обучение, служба и живот на учениците в Морското училище.
Първият български офицер, началник на Машинната школа, е завършилият в Русия инженер-механик мичман I ранг (ст. лейт.) Константин Божков (1885 -1886 г., 1999-1900 г.). На снимката: мичман I ранг Божков с ученици от випуск 1886-1992 г., 1887 г., Русе.
Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г., поставил началото на Морското училище.
16 януари 1881 г. Писмото до тогавашните военни формирования на Българската войска за влизането в сила на Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г.
Циркулярът и Положението са разпространени в Княжеството, а предварителното подбиране и определяне на кандидатите се е извършвало от местните власти.
Много интересно описва в спомените си възпитаникът от първия випуск на Морското училище Димитър Тодоров от гр. Плевен как са набирани учениците за първия випуск на Морското училище.
Градският глашатай разнесъл из плевенските махали вестта, че „русите са основали към Дунавската флотилия в Русе машинно училище“. Тази новина разбунила младежите и както той пише „Като се помъкнаха всички Плевенски младежи да се записват за желающи да постъпят в това училище, че иди ги спирай“. По неговите думи от Плевен е имало повече от 1000 „желающи“.
Общината намерила изход от тази ситуация, като решили от трите махали на града с жребии да определят по един младеж. Един от късметлиите бил 16 годишният младеж Димитър Тодоров. В спомените си той разказва за изпращането им от множество плевенчани, за пътуването до Русе, за обучението и трудностите, които е преживял със своите съвипускници от първия випуск на Морското училище, особено в началото.
В първият випуск са приети около 40 младежи, но още през първата година по-голямата част от тях по различни причини напускат и през 1887 г. завършват само 12 младежи. Любопитно е, че в първия випуск на Морското училище са били приети и едно момче от Сърбия, и едно от Германия.
Условията за живот, учене и практика, особено през началните години са били много трудни. През 1882 и 1883 г. не е имало приемане на ученици в Морското училище. Може би целта е била да завърши теоретичното обучение (3 години) на Първия випуск и след това да се приеме нов. Това е само едно предположение.
През годините до 1892 г. името на Морско училище се променило на Машинна школа, а след това - на Техническа школа. След обявяване Съединението на България на 6 септември 1885 г. отношенията между България и Русия рязко се влошават. Руските офицери в Дунавската флотилия напускат България и те са заменени от българи, част от които са завършили руски военноморски училища, а част от тях са общовойскови офицери от Българската войска, които придобиват морска подготовка в специален курс. От същата година започва обучението на учениците в Морското училище на български език. До тогава обучението е било само на руски език …
Пълния текст на тази статия от капитан I ранг о.з. доцент доктор Иван ЙОТОВ, доктор хонорис кауза на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ (Випуск 1951 -1957 г.) в (PDF-формат), можете да прочетете тук.
Много интересно описва в спомените си възпитаникът от първия випуск на Морското училище Димитър Тодоров от гр. Плевен как са набирани учениците за първия випуск на Морското училище.
Градският глашатай разнесъл из плевенските махали вестта, че „русите са основали към Дунавската флотилия в Русе машинно училище“. Тази новина разбунила младежите и както той пише „Като се помъкнаха всички Плевенски младежи да се записват за желающи да постъпят в това училище, че иди ги спирай“. По неговите думи от Плевен е имало повече от 1000 „желающи“.
Общината намерила изход от тази ситуация, като решили от трите махали на града с жребии да определят по един младеж. Един от късметлиите бил 16 годишният младеж Димитър Тодоров. В спомените си той разказва за изпращането им от множество плевенчани, за пътуването до Русе, за обучението и трудностите, които е преживял със своите съвипускници от първия випуск на Морското училище, особено в началото.
В първият випуск са приети около 40 младежи, но още през първата година по-голямата част от тях по различни причини напускат и през 1887 г. завършват само 12 младежи. Любопитно е, че в първия випуск на Морското училище са били приети и едно момче от Сърбия, и едно от Германия.
Условията за живот, учене и практика, особено през началните години са били много трудни. През 1882 и 1883 г. не е имало приемане на ученици в Морското училище. Може би целта е била да завърши теоретичното обучение (3 години) на Първия випуск и след това да се приеме нов. Това е само едно предположение.
През годините до 1892 г. името на Морско училище се променило на Машинна школа, а след това - на Техническа школа. След обявяване Съединението на България на 6 септември 1885 г. отношенията между България и Русия рязко се влошават. Руските офицери в Дунавската флотилия напускат България и те са заменени от българи, част от които са завършили руски военноморски училища, а част от тях са общовойскови офицери от Българската войска, които придобиват морска подготовка в специален курс. От същата година започва обучението на учениците в Морското училище на български език. До тогава обучението е било само на руски език …
Пълния текст на тази статия от капитан I ранг о.з. доцент доктор Иван ЙОТОВ, доктор хонорис кауза на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ (Випуск 1951 -1957 г.) в (PDF-формат), можете да прочетете тук.