НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЗАБРАНЕНОТО
Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.
П. Г. Удхаус
След снощи в устата ми е така, сякаш там е пренощувал цял ескадрон.
Това също е цитат, Читателю, но не от забранените в детството ми Чандлър, Спилейн или горецитирания Удзхаус, а от „Мъртви души” на Н. В. Гогол...
Всичко, което харесвах в моята младост, бе забранено. Това трудно ще го разберат онези, чиято родина никога не е била НеРеБе.
Няма забрани за днешните хора. Влизай в Интернета, чиче, и гледай, слушай, и чети, к,во ти дУша сАка! Как да обясня на младите, че по наше време властта забраняваше дори дрехи и прически, определяше къде и как да живеем, кога и къде да излезем в отпуск, а за онова, което можем да четем и слушаме, да не говорим. Те и част от книгите на Гогол забраниха, но за щастие, не стигнаха до „мъртвите души”, защото се оказа твърде умна и дебела за техните възможности книга.
Киното бе най-мощното оръжие според Ленин, и затова властта първо се разправи с филмите. Само съветски и „правилни” български филми вървяха по кината и аз трябваше да чакам цели 15 години, за да мога, като моряк, да видя от оплюваните в родната преса „забранени” филми. С печатното слово ми бе по-лесно. В много домашни библиотеки имаше останали книги от преди Девети, които бяха забранени по неясни за мен критерии. Бях от щастливите притежатели на такава литература, обменях и четях забраненото, но признавам, че повечето произведения си бяха откровен литературен боклук.
Най-трудна за забрани се оказа музиката. Комунистите водеха на отчет и контрол всеки радиоприемник, но нямаше как да забранят на хората да свирят, пеят и слушат. Населението започна да си купува акордеони и китари, а радиотехник стана уважавана и високо ценена професия. Тогава за пръв път видях грамофонни плочи с марка Полидор, Пате, Хиз мастерс войс /Куче марка/, Парлофон и Супрафон. Радиоприемниците бяха все лампови и преди всичко - самоделки, но се срещаха „Блаупункт”, „Филипс” и „Херц”. Много прашясал боклук се изкара тогава от тъмните килери, а по младежките сбирки на открито, се появиха грамофони с ръчка за навиване.
На пръв поглед, най-лесни за прилагане трябва да са били забраните в Морското Училище. Да, ама не! Заминаващите на морска практика курсанти имаха „отвратителен” афинитет към забраненото и винаги се връщаха от рейс със забранена книжнина и музика, а гледаните забранени филми, се разказваха месеци след това. Винаги ще помня „идеологическите” подаръци, които ни носеха от Запад нашите съвипускници Бай Лич, Бъчито, Търо и Вальо Китанов. Всичката си валута по време на практикантските рейсове,
Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.
П. Г. Удхаус
След снощи в устата ми е така, сякаш там е пренощувал цял ескадрон.
Това също е цитат, Читателю, но не от забранените в детството ми Чандлър, Спилейн или горецитирания Удзхаус, а от „Мъртви души” на Н. В. Гогол...
Всичко, което харесвах в моята младост, бе забранено. Това трудно ще го разберат онези, чиято родина никога не е била НеРеБе.
Няма забрани за днешните хора. Влизай в Интернета, чиче, и гледай, слушай, и чети, к,во ти дУша сАка! Как да обясня на младите, че по наше време властта забраняваше дори дрехи и прически, определяше къде и как да живеем, кога и къде да излезем в отпуск, а за онова, което можем да четем и слушаме, да не говорим. Те и част от книгите на Гогол забраниха, но за щастие, не стигнаха до „мъртвите души”, защото се оказа твърде умна и дебела за техните възможности книга.
Киното бе най-мощното оръжие според Ленин, и затова властта първо се разправи с филмите. Само съветски и „правилни” български филми вървяха по кината и аз трябваше да чакам цели 15 години, за да мога, като моряк, да видя от оплюваните в родната преса „забранени” филми. С печатното слово ми бе по-лесно. В много домашни библиотеки имаше останали книги от преди Девети, които бяха забранени по неясни за мен критерии. Бях от щастливите притежатели на такава литература, обменях и четях забраненото, но признавам, че повечето произведения си бяха откровен литературен боклук.
Най-трудна за забрани се оказа музиката. Комунистите водеха на отчет и контрол всеки радиоприемник, но нямаше как да забранят на хората да свирят, пеят и слушат. Населението започна да си купува акордеони и китари, а радиотехник стана уважавана и високо ценена професия. Тогава за пръв път видях грамофонни плочи с марка Полидор, Пате, Хиз мастерс войс /Куче марка/, Парлофон и Супрафон. Радиоприемниците бяха все лампови и преди всичко - самоделки, но се срещаха „Блаупункт”, „Филипс” и „Херц”. Много прашясал боклук се изкара тогава от тъмните килери, а по младежките сбирки на открито, се появиха грамофони с ръчка за навиване.
На пръв поглед, най-лесни за прилагане трябва да са били забраните в Морското Училище. Да, ама не! Заминаващите на морска практика курсанти имаха „отвратителен” афинитет към забраненото и винаги се връщаха от рейс със забранена книжнина и музика, а гледаните забранени филми, се разказваха месеци след това. Винаги ще помня „идеологическите” подаръци, които ни носеха от Запад нашите съвипускници Бай Лич, Бъчито, Търо и Вальо Китанов. Всичката си валута по време на практикантските рейсове,
Морска гара, 1969 г. Забранената стока е скрита, а видимата - дефицитна!
Кораб „Котел“, 1980-а. Моряшки смях под закрилата на великия октомври.
„Андрюс Систърс“ - „Във конски вагон“...
Забраненият моряк Леонид Утьосов.
Лесно ще я намерите.
давах за сингли на Бокс Топс, Кинкс и Хърман Хърмитс, като веднага след завръщането си, раздавах на братята курсанти за тяхното културно израстване... Мой клиент беше и Стоян Добрев - Странджата, голям фен на тази музика. Сега като се замисля, никой не е контролирал каква стока мъкнем от гнилия запад по време на морската практика. Впрочем, всички гореизброени герои, след Морското станаха видни стопански и политически кадри. Предполагам, че заслуга за това е имала и забранената култура, до която са имали възможност да се докоснат в Училището... Признавам, че оценявах приятелите по това, какво си купуваха от чужбина тогава. Никога няма да забравя, че от първите си рейсове Милко Божков донесе две тави на Кридънс, Тошо Ласинга - една на Ти Рекс, докато Ники Събев - сладникав албум на Бони Тейлър и то чак през 1976-та. Тези тримата и до днес са в списъка на най-уважаваните ми съвипускници, особено Събата...
Защо сега е ценно да си спомним забраненото в миналото? Защото по онова време хората сами решаваха кое е добро и кое - не, а конкуренция имаше и тогава. Леа Иванова не беше единствена. Имаше и „Бандараци”, и „Сребърни гривни”, и Данчо Фундата в моето село. Мой съсед в Мала Кутловица бе Любчо Трънто, който свиреше „джазова” музика с градската легенда Тото, а много от забранените песни бяха просто „народни”, каквото и да означава днес това. Такива бяха „Умряла котка от тавана ми намига”, „Баба вари сливовица”, „Джо над гроба се надига” и невероятните кавър версии като „Сувенир” на Джони Холидей, която на село я пеехме така:
„Сувенир, сувенир
Баба Меца бригадир,
Кумчо Вълчо звеновод,
Кума Лиса счетовод”...
Думата корупция още я нямаше в официалния речник, но шуробаджанащината в малакутловското ТКЗС бе пред очите на всички ни, а очарователната рима в последния ред, стопляше литературно сърцата ни.
Ами „Ай сифон бе, чиче, що закла петела” по хита-трепач на Бинг Кросби „Sail Along Silv'ry Moon” от 1957-ма? В него дори имаше от най-строго забранената тема по онова време - секса. Когато младите усетиха, че и това табу може да се нарушава, се появиха незабравимите кавъри „Темпико” и „Горе в рая чудо става”, които по днешните норми, щяха да получат клас хикс-хикс-ел...
Още помня един жизнерадостен американски фокстрот, в чийто превод „кисели домати” се римуваше с „нА ти”. Той пък бе истинска ЛГБТ революция, половин век преди да се заговори за нея! Все забранени неща!
„Бей мир бисту шоин”, ще рече „за мен ти си прекрасна”, бе стара еврейска песен, която достигна до нас благодарение на американския кавър на Андрюс Систърс и ние побързахме да я преведем като песен на политическите затворници:
„Във конски вагон
Подобен на салон
Пътувах аз от София за Лом...“
После все във същия суинг стил Леа Иванова изпя за „джипката на МеВеРе”, която я „кара в Белене” и ние веднага я засвирихме на китарите. Още не знаехме какво е суинг и калипсо, затова в наше село наричахме новия китарен стил „осмица” - заради движението на ръката, която създава струнния ритъм. Що осмици съм изтракал в малакутловските вечери!
Старая се с усмивка да разказвам за онези години, Читателю, но за целите на есето се наложи да препрочета трилогията на Анатолий Рибаков „Децата на Арбат”, чиято тема съвпада с тази на моя текст. Отново бях потресен от забраните и събитията, които са ги съпътствали, но най-страшен бе паралелът, който направих с днешното време.
Оказа се, че Рибаков е добавил още една книга към трите - „Трийсет и пета и други години“, та и нея прочетох. За човек като мен, който е „закачил” от описваните събития, четенето бе в известен смисъл, мъчително, но и Анатолий Наумович понякога разказва смешни истории, за да си поеме дъх читателят. Дори бях решил да ви преразкажа една, за това как през 1937-ма в Кремъл Леонид Утьосов пее забранена песен, по личното настояване на Йосиф Сталин, а цялото партийно и държавно ръководство на СССР припява на знаменития одесит. Събитието е описано в „Прах и пепел” - последната книга от трилогията и е наистина страховито смешно, но когато започнах да го описвам, почувствах, че Рибаков го е направил наистина талантливо и най-добре е Читателят да го узнае „в оригинал”. Аз го направих няколкократно, защото е добре написано. Затова ти го препоръчвам, Читателю, защото днес вече всичко е разрешено, а мрачните спомени се разпръсват като „прах и пепел” от вятъра на времето...
Знаеш от къде да си купиш цитираните от мен книги и в името на конспирацията „няма да повтарям”, както казваше Мишел от Съпротивата в сериала „Ало Ало”.
Два учебника бих забранил днес: История на КПСС и на БКП. Да ме прощават историците, но както казваше моят съвипускник Петко Дългия, твърд тройкаджия по споменатите дисциплини: БОРБАТА ВЕЧЕ НЕ Е КЛАСОВА, А КАСОВА!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Защо сега е ценно да си спомним забраненото в миналото? Защото по онова време хората сами решаваха кое е добро и кое - не, а конкуренция имаше и тогава. Леа Иванова не беше единствена. Имаше и „Бандараци”, и „Сребърни гривни”, и Данчо Фундата в моето село. Мой съсед в Мала Кутловица бе Любчо Трънто, който свиреше „джазова” музика с градската легенда Тото, а много от забранените песни бяха просто „народни”, каквото и да означава днес това. Такива бяха „Умряла котка от тавана ми намига”, „Баба вари сливовица”, „Джо над гроба се надига” и невероятните кавър версии като „Сувенир” на Джони Холидей, която на село я пеехме така:
„Сувенир, сувенир
Баба Меца бригадир,
Кумчо Вълчо звеновод,
Кума Лиса счетовод”...
Думата корупция още я нямаше в официалния речник, но шуробаджанащината в малакутловското ТКЗС бе пред очите на всички ни, а очарователната рима в последния ред, стопляше литературно сърцата ни.
Ами „Ай сифон бе, чиче, що закла петела” по хита-трепач на Бинг Кросби „Sail Along Silv'ry Moon” от 1957-ма? В него дори имаше от най-строго забранената тема по онова време - секса. Когато младите усетиха, че и това табу може да се нарушава, се появиха незабравимите кавъри „Темпико” и „Горе в рая чудо става”, които по днешните норми, щяха да получат клас хикс-хикс-ел...
Още помня един жизнерадостен американски фокстрот, в чийто превод „кисели домати” се римуваше с „нА ти”. Той пък бе истинска ЛГБТ революция, половин век преди да се заговори за нея! Все забранени неща!
„Бей мир бисту шоин”, ще рече „за мен ти си прекрасна”, бе стара еврейска песен, която достигна до нас благодарение на американския кавър на Андрюс Систърс и ние побързахме да я преведем като песен на политическите затворници:
„Във конски вагон
Подобен на салон
Пътувах аз от София за Лом...“
После все във същия суинг стил Леа Иванова изпя за „джипката на МеВеРе”, която я „кара в Белене” и ние веднага я засвирихме на китарите. Още не знаехме какво е суинг и калипсо, затова в наше село наричахме новия китарен стил „осмица” - заради движението на ръката, която създава струнния ритъм. Що осмици съм изтракал в малакутловските вечери!
Старая се с усмивка да разказвам за онези години, Читателю, но за целите на есето се наложи да препрочета трилогията на Анатолий Рибаков „Децата на Арбат”, чиято тема съвпада с тази на моя текст. Отново бях потресен от забраните и събитията, които са ги съпътствали, но най-страшен бе паралелът, който направих с днешното време.
Оказа се, че Рибаков е добавил още една книга към трите - „Трийсет и пета и други години“, та и нея прочетох. За човек като мен, който е „закачил” от описваните събития, четенето бе в известен смисъл, мъчително, но и Анатолий Наумович понякога разказва смешни истории, за да си поеме дъх читателят. Дори бях решил да ви преразкажа една, за това как през 1937-ма в Кремъл Леонид Утьосов пее забранена песен, по личното настояване на Йосиф Сталин, а цялото партийно и държавно ръководство на СССР припява на знаменития одесит. Събитието е описано в „Прах и пепел” - последната книга от трилогията и е наистина страховито смешно, но когато започнах да го описвам, почувствах, че Рибаков го е направил наистина талантливо и най-добре е Читателят да го узнае „в оригинал”. Аз го направих няколкократно, защото е добре написано. Затова ти го препоръчвам, Читателю, защото днес вече всичко е разрешено, а мрачните спомени се разпръсват като „прах и пепел” от вятъра на времето...
Знаеш от къде да си купиш цитираните от мен книги и в името на конспирацията „няма да повтарям”, както казваше Мишел от Съпротивата в сериала „Ало Ало”.
Два учебника бих забранил днес: История на КПСС и на БКП. Да ме прощават историците, но както казваше моят съвипускник Петко Дългия, твърд тройкаджия по споменатите дисциплини: БОРБАТА ВЕЧЕ НЕ Е КЛАСОВА, А КАСОВА!
Сл. ПЕШКОВ - моряк