НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КРАЯТ НА ЕДНА ВАХТА
Случката бе на борда на м/к „Йорданка Николова“, рейда Рощок. След дългия преход от Аржентина до Рощок, останали без храна и вода, хвърлихме котва на рейда.
В корабния камбуз беше останало само сол и макарони. Бяхме на абсолютно строг режим на водата. На края на втория ден към кораба се приближи влекач и ни зареди с прясна вода и продукти. Тази вечер вечеряхме късно в 21.30 ч., защото вечерята се приготвяше в движение. На кораба трябваше да пристигнат и първите три съпруги. Капитанът беше дал разрешение съпругите на екипажа при желание може да дойдат и да останат на борда до отплаването ни от Рощок.
На сутринта при сдаване на вахтата си старши пом. капитанът ме попита:
- Трети, кога ще дойдат и нашите жени?
Успокоих го:
- Старпом, сега си вадят документи и когато ги извикаме, ще дойдат, но след 2 дни идват още три  - на рулевия Алексей - също от Казашко, и още две.
На другия ден бях застъпил на вахта. Някъде след 22.00 на борда застана влекач и доведе трите съпруги. След вдигането на трапа се качих отново на мостика, където с Кузмича стояхме на рейдова вахта. Малко след 23.00 Льошката се качи на мостика със съпругата си. Тя ме здрависа след като разбра, че аз съм третият пом.капитан и ми подаде една бутилка „Плиска“. Знаех, че когато пътуваш със самолет е разрешено само по една бутилка  алкохол и останах учуден.
- Здравейте. Вашата съпруга ми помогна да подготвя своите документи и ви изпраща това.
Разбрах жеста, благодарих й. Към 23.30 попитах Кузмича:
- Имам повод, Кузмич, да я опитаме.
Повече от 2 месеца трезвеност, отслабнали от големия глад, бутилката свърши бързо. Към 01.00 се качих на мостика да оформя корабния дневник и после се прибрах в кабината. На другата сутрин ст. пом. капитанът по време на приемането на сутрешната ми вахта ме извика на щурманска маса.
- Трети, отвори дневника на вчерашния ден.
И започна „малък разпит“ в съвсем шеговита форма.
- Слушай, Трети, и ми отговаряй: Вчера съпругата на рулевия Льошка дойде на кораба?
Кимнах с глава.
- Донесе ти почерпка от България...
Запитах се вътрешно: това не е работа на ст. пом. капитана, но отговорих „Да“.
- След това заедно с Кузмата след вахтата я изпихте долу и то доста бързо.
Един  Шерлок Холмс в български вариант стоеше срещу мене и с желязна логика ми разказваше неща, в които той не беше свидетел. След като ми мина изненадата от очудващите проницателни въпроси погледнах  написаното в дневника.
Иероглифите в дневника, „правия ред“ и „почти разбираемите“ думи говореха ясно от къде началникът ми знаеше толкова много за миналата предна нощ. Старши помощник-капитанът се обърна към мене:
- Дай да викаме жените, да не губим време.
Погледнах го и видях, че носталгията и желанието ни да видим съпругите беше овладяло и него. Желязото в нас се беше превърнало  в прах. Отговорих кратко:
- Сега отивам и изпращам радиограма на жена ми: „Тръгвайте по-най-бързия начин“!
Носталгията и човешкото бяха надделяли в нас. Не ставахме за „железни моряци“, нали?

Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ

Рисунка Димчо ПИШМАНОВ (1953-2020 г.)