НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ТОМ УЕЙТС
Признавам, че дълго мислих дали между многобройните читатели на „Морски вестник“, има такива, които са слушали Том Уейтс, или поне знаят кой е той. После си спомних няколко случая, в които тези читатели се бяха оказали по-информирани от мен и по въпросите на рокендрола, а какво остава за т.н. висока култура, където аз съм си направо дилетант. Особено впечатлен съм бил от културните интереси на военните моряци, пред които ние - търговците, обичаме да се пъчим.
Роденият през 1949 г. Томас Алан Уейтс е много лесен за разпознаване. Гласът му звучи, както сполучливо го описва един музикален критик, „сякаш Том е бил накиснат в казан с бърбън, няколко месеца опушван, а след като е бил изваден, го е прегазила кола”...
На горното описание отговарят гласовете на поне петима от познатите ми моряци: Асен Абаджиев, Ганата, Петьо Пандира, Бат Буги, Черното Гоче, КаПееСеС - Кирил Петров Стоянов от София, но те дължат славата си на съвсем други свои таланти ... 
Труден е за слушане Том Уейтс, но бързам да уточня, че той е автор на невероятни  песни, музика за театрални представления, играл е роли в култови филми, режисирани от велики режисьори, награждаван е с Грами, има и номинация за Оскар. Няма да го чуеш по радиото, Читателю, но със сигурност си слушал прочути кавъри на негови песни, изпети от Брус Спрингстийн, Пати Смит, „Ийгълс” и други велики музиканти.
С Том за пръв път се „срещнах” във филма „Дим” през 1996 г. Той няма роля в него, но най-вълнуващата сцена от този невероятен филм, върви на фона на неговата песен „Невинни в съня”, която непременно трябва да чуете и видите със сцените от филма! Този филм бе закупен в метален тежкоролков формат от великата държавна фирма БеМеФе и се раздаваше по корабите, за да го гледа на воля българското морячество. Пуснахме си го една вечер на някакъв „голям японец”, аз бях запленен от необичайната му красота и самосиндикално си го завъртях още пет-шест пъти до края на рейса. Трима от актьорите познавах и много харесвах от по-рано, но не знаех нищо за режисьора, сценариста и автора на онази затрогваща песен, която вече споменах. 
След като „поразпитах” в уикипедията, се оказа, че с този последния сме “стари авери” чрез друга негова песен - „Градски влак” и талантливото посредничество на моите любимци Род Стюарт и Боб Сигър, изпяли страхотни кавъри на песента. Обичам нощните градски влакове и вероятно затова си бях паднал по интерпретациите на Род и Боб, но когато си пуснах оригинала, наистина онемях от възхищение и почувствах необуздания копнеж в текста и мелодията на тази велика песен.
Филмът „Дим” вече съм го хвалил в „Морски вестник“, но не помня кога, затова тук и сега ще отдам заслуженото и на Том Уейтс. Дискографията на този творец се оказа хем огромна, хем трудна за слушане. Търпеливо прослушвах многобройните му албуми, харесах ги, но някак си, не ги разбирах.
Живеех в панелния моряшки блок на квартал „Г. Петлешев” и единственото красиво и оригинално нещо в жилището ми бе ... асансьорът. Бях изрисувал стените и вратите на панелния ми апартамент, но асансьорът представляваше по-висока класа изкуство. Той скърцаше ужасно, докато се издига нагоре, по стените му имаше петна от горено, а рисунките по тях бяха класни графити, като сред надписите, освен екзотични имена на метъл и рап групи, имаше и такъв: „Пепа бута на всички“ ... Всичко това бе като песен на Том Уейтс: не бях слушал групите, изписани по стените, дори имената им не можех да произнеса, не знаех и коя е въпросната Пепа, но ми харесваше младежкия дух и атмосфера в асансьора.
И Том Уейтс, и „Дим” за мен бяха спомен от корабите и продължих да ги слушам и изучавам. Изчетох де що има електронна книга на Пол Остър - сценаристът на филма, а един ден узнах от негово интервю, че той оценява високо заслугата на сценографката на „Дим” Калина Иванов, българка естествено, работила в повече от трийсе големи американски филми, носителка на наградата ЕМИ, а „нейни” се оказаха моите любими „Сиви градини”, „Мис Слънчице”, „Конспираторът” и „Заешка дупка”. Споменавал съм някои от тях в  предишни есета.
Пиша тези редове, за да кажа на приятелите на вестника, че културата също може да бъде повод за национална гордост и ако „Морски вестник“ накара някого да се гордее с родната култура, то аз ще съм щастлив човек.
Когато, само преди месец, почина моят връстник и световноизвестен писател Пол Остър, се оказа, че приживе той е бил авер с нашия Георги Господинов. Голяма работа е нон фикшънът и „Морски вестник“ отдавна знае това. Двамата се срещнали дори в Ню Йорк и Остър отвел  Георги на онова място на тротоара в Парк Слоуп, където е заснет филма „Дим”... 
Когато през 1973-та Том Уейтс започна своята кариера, той несъмнено бе най-интересният американски поет с китара след Боб Дилан, а някои дори го провъзгласиха за „новия Дилан”. За всеобщо изумление, Томас Алан Уейтс си извоюва правото да бъде самият себе си, а не новият едикойси. Днес той има повече от двадесет албума с цяла армия предани поклонници и продължава да пише грапави и нежни, но винаги трогателни песни. 
Том Уейтс е толкова велик и многостранен, че докосва огромни пластове музика, поезия и кино - все неща, крайно подходящи за „Морски вестник“. Хубавото на този текст е, че Том е още жив и ние, читателите, можем да се качим на онзи негов „Градски влак”:
Навън поредната жълта луна
Е пробила дупка в тъмната нощ 
Поглеждам през прозореца на влака и слизам на улицата
Сияя като лъскава монета
А градските влакове са препълнени
С всички тези бруклински момичета
Които здраво се трудят да избягат от техния малък свят ...
Ако съм те молил някога, Читателю, да видиш, прочетеш или чуеш нещо, то не е било, за да се изфукам, а ЗА ДА НИ ВЪРВИ ПО-ДОБРЕ ПРИКАЗКАТА, но те уверявам, че си заслужава понякога да ми се довериш.

Сл. ПЕШКОВ - моряк

1967 г., Варна. Първи панелен моряшки жилищен блок. И в него асансьорите скърцаха, понамирисваха, а драсканиците по стените им не подлежаха на редактиране ...
Том Уейтс.
Калина Иванов - повод за национална гордост.
На Остър и Господинов им е вървяла приказката в Ню Йорк.
Сцената, на която звучи „Невинни в съня“.
Плакатът за любимия ми филм.