НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПО-ВНИМАТЕЛНО С БИОГРАФИЯТА НА ПЕТЪР БЕРОН ПОНЕ ПРЕЗ
НЕГОВАТА ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА …
Изумителен гаф за великия възрожденец д-р Петър Берон (1799-1871 г.) беше публикуван във вестник „Телеграф” на 14 май т.г. Обширна статия представя възможностите на платформата БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн) за дигиталния правописен речник на БАН и в нея приятно впечатление прави фактът, че това съкращение е израз на почит към автора на „Рибния буквар”. То обаче напълно противоречи на поместената до него портретна снимка и корицата на знаменития буквар [1]. Ако авторът на споменатата статия се вгледа малко по-внимателно в надписа под снимката, дори и той може да прочете в него посвещението „На дъщеря ми …” (болд, И.А.), а, както повече от век е известно, П. Берон няма нито семейство, нито деца! Тази „негова снимка” отдавна се разпространява в интернет, две фирми са се изхитрили да я продават на двуцифрени цени [2], [3], но безкритични читатели могат да я „копипейстнат” (казано на съвременен „български” език) от сайта на Община Котел [4]… Повече за безотговорното тиражиране на този и други куриозни Беронови образи - в [5], [6].
След издаването на първия том на книгата „Омаяни от кораби мъже”, която започва с обширната глава „Д-р Петър Берон (ок. 1799-1871 г.). Първият български морски учен” (54 стр.) [7, с. 15-68], до 2023 г. публикувах 14 статии с нови сведения за неговата биография. В някои от тях многократно, особено през последните три години, си позволих да изразя опасението, че не е изключена възможността да посрещнем юбилейната Беронова 2024 година с изобилие от противоречия, куриози и недостоверни сведения в беронознанието (вкл. в научна и популярна литература, телевизия и радио, особено в интернет), защото преобладава най-вече експлоатирането на овехтели знания и безкритичността. Изминалите вече пет месеца от настоящата година подсказват, че вероятно ще се окажа лош пророк. За съжаление! За да не бъда голословен, тук представям редица нелицеприятни примери предимно от тази година. При това обаче моля читателите да имат предвид, че за краткост засягам само няколко емблематични случая:
- интервюта с проф. емеритус д.б.н. Петър Берон - родственик на д-р П. Берон [8], [9];
- мнение на д-р Ива Стоянова - уредник в Националния исторически музей [10], [11] и д-р Мирела Костадинова - преподавател по философия [12];
- мнение в независимата платформа „Консерваторъ” [13];
- мнение на Огнян Стамболиев - известен журналист и литературен критик [14];
- статиите за П. Берон [15] и неговия „Рибен буквар” [16] в българоезичната Уикипедия.
През 2024 г. се навършват 225 г. от рождението на д-р П. Берон, 200 г. от първото издание на „Рибния буквар” и 130 г. от първата научна публикация за живота и делото на д-р П. Берон [17]. Случаите, които по-нататък представям, са много малка част от гъмжилото на подобни недоразумения (най-деликатно изразено), упорито разпространявани в беронознанието и в най-ново време, но пък са твърде характерни за съвременното му състояние. ...
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
НЕГОВАТА ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА …
Изумителен гаф за великия възрожденец д-р Петър Берон (1799-1871 г.) беше публикуван във вестник „Телеграф” на 14 май т.г. Обширна статия представя възможностите на платформата БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн) за дигиталния правописен речник на БАН и в нея приятно впечатление прави фактът, че това съкращение е израз на почит към автора на „Рибния буквар”. То обаче напълно противоречи на поместената до него портретна снимка и корицата на знаменития буквар [1]. Ако авторът на споменатата статия се вгледа малко по-внимателно в надписа под снимката, дори и той може да прочете в него посвещението „На дъщеря ми …” (болд, И.А.), а, както повече от век е известно, П. Берон няма нито семейство, нито деца! Тази „негова снимка” отдавна се разпространява в интернет, две фирми са се изхитрили да я продават на двуцифрени цени [2], [3], но безкритични читатели могат да я „копипейстнат” (казано на съвременен „български” език) от сайта на Община Котел [4]… Повече за безотговорното тиражиране на този и други куриозни Беронови образи - в [5], [6].
След издаването на първия том на книгата „Омаяни от кораби мъже”, която започва с обширната глава „Д-р Петър Берон (ок. 1799-1871 г.). Първият български морски учен” (54 стр.) [7, с. 15-68], до 2023 г. публикувах 14 статии с нови сведения за неговата биография. В някои от тях многократно, особено през последните три години, си позволих да изразя опасението, че не е изключена възможността да посрещнем юбилейната Беронова 2024 година с изобилие от противоречия, куриози и недостоверни сведения в беронознанието (вкл. в научна и популярна литература, телевизия и радио, особено в интернет), защото преобладава най-вече експлоатирането на овехтели знания и безкритичността. Изминалите вече пет месеца от настоящата година подсказват, че вероятно ще се окажа лош пророк. За съжаление! За да не бъда голословен, тук представям редица нелицеприятни примери предимно от тази година. При това обаче моля читателите да имат предвид, че за краткост засягам само няколко емблематични случая:
- интервюта с проф. емеритус д.б.н. Петър Берон - родственик на д-р П. Берон [8], [9];
- мнение на д-р Ива Стоянова - уредник в Националния исторически музей [10], [11] и д-р Мирела Костадинова - преподавател по философия [12];
- мнение в независимата платформа „Консерваторъ” [13];
- мнение на Огнян Стамболиев - известен журналист и литературен критик [14];
- статиите за П. Берон [15] и неговия „Рибен буквар” [16] в българоезичната Уикипедия.
През 2024 г. се навършват 225 г. от рождението на д-р П. Берон, 200 г. от първото издание на „Рибния буквар” и 130 г. от първата научна публикация за живота и делото на д-р П. Берон [17]. Случаите, които по-нататък представям, са много малка част от гъмжилото на подобни недоразумения (най-деликатно изразено), упорито разпространявани в беронознанието и в най-ново време, но пък са твърде характерни за съвременното му състояние. ...
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Паметната плоча на д-р П. Берон в Хайделберг, поставена през 1966 г. на дома, в който е живял като студент. - http://www.heidelberg.de/site/Heidelberg
Първата страница от приложението „Подморски телеграфи без кабели” в том III на „Панепистемията” (1863 г.) на д-р П. Берон. - https://digilib.nationallibrary.bg/sp/
