НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОРУПЦИЯТА ПО ПРИСТАНИЩАТА - ПРЕЗ ПОГЛЕДА
НА ЕДИН КАПИТАН

Или как украинските и румънските власти цакаха българските капитани и корабособственици с излишен брой входящо-изходящи контроли - нещо, което беше за тях допълнителни доходи, както за службата им, така и лично за проверяващите служители.
С м/к „Деница“ влизах втори път за този контракт в делтата на Дунав за  разтоварване и след това за товарене. Мислех, че бях вече ваксиниран срещу неприятностите по време на предишния речен преход. Взех първия  речен пилот при Сулина. Беше украинец. Щеше да ни води до границата с Румъния. Там трябваше да направим входяща румънска контрола на кораба.
Продължихме нагоре по реката. Пред нас бяха Измаил, Рени, Галац и Браила. В Галац трябваше да разтоварим на два кея, след това в Браила да товарим отново на два кея. Очертаваха се две контроли при влизане и излизане от румънските пристанища и още една изходяща контрола при пресичане на украинската граница.
Още с навлизането ни в реката, спряхме на малък кей и на кораба се качи украинската контрола. Познавах желанието на украинските държавни органи да спазват стриктно законите и изискванията на закона и затова се приготвих за всякакви изненади.
Качиха се както винаги около десетина проверяващи и още 10 граничари във военна форма. На кораба приемният салон беше доста малък. Единият офицер от гранични войски се загледа в програмата на телевизора. Телевизорът беше включен по време на закуската и продължаваше да работи. Аз седях срещу него и чаках контролата да влезе и седне зад масата,за да започнем работа.

М/к „Деница“.
Галац - „град на водите“.
Изглед от Браила.
По време на контролата за мене беше правило поради за това, че са подписват важни документи, телевизорът да бъде изключен и не разрешавах хора от екипажа без работа да влизат в салона. Посегнах и го изключих, но единият офицер от граничарите настоя  доста рязко да не го изключвам. Офицерът се настани удобно и продължи да гледа предаването, въпреки че се досещаше за силния звук, който пречеше на работата на контролата. Преглъгнах наглостта му. Митничарят ме извика в кабината ми с директен въпрос:
- Какви недекларирани цигари имаш на борда? За подаръци?
Бях се приготвил за очакваните контроли с достатъчно цигари. Знаех, че въпреки всичко трябва да обявя приготвените за следващите контроли цигари. Ако митничарят намери недекларирани цигари, ще ми създаде големи неприятности. Напред ме очакваха поне още три-четири контроли със служители. Обясних на митничаря, че следващите контроли, ще искат също цигари и то колкото си може повече и ще моля извадените от склада цигари, приготвени за следващите контроли да не се взимат. Не можах да трогна „честния“ служител и той взе всичко, което бях отделил за него, както и за бъдещите контроли.
- Няма да те санкционирам за това, че имаш толкова цигари, защото ги обяви и показа, но ще ги конфискувам все пак за нуждите на контролата и граничарите. Ти ще се оправиш след това, капитане!
Говореше тихо и бавно с доброжелателен тон. Скърцах със зъби, но силата беше в тях. След като подписаха разрешителното за престой на кораба в украински води, представителите на санитарните власти слязоха в камбуза за проверка. В камбуза изкараха едни малки чанти, но когато започнаха да ги разгъват се оказа, че тези „малки“ чанти са всъщност огромни сакове. От кухнята ги напълниха със суха храна, пилета, месо, без да се съобразяват, че корабът е частен и разполага с малък месечен порцион за екипажа и малки запаси от храна и бюджет за нея. Корабните преходи бяха къси и се зареждаше в почти всяко пристанище. Всъщност те вземаха от храната на екипажа и поставях под въпрос прехраната на екипажа до следващия порт.
Бяха годините след идването на демокрацията в Украйна, Румъния и България. Никой не признаваше за всеобщата корупция, но ние - моряците, я усещахме много точно. Докато отначало една входяща или изходяща контрола можеше да мине с две кутии цигари на човек от контролата, едно две пилета за представителите на санитарните власти и „зелените“, то сега комисията имаше много нови допълнителни представители и изисквания, разбирай към запълването на обема на чантите. Тези чанти при слизане на контролата от кораба ставаха все по-големи и по-тежки.
Контролата свърши и отплавах към Галац за разтоварване. Галац е израснал до мястото между устията, където реките Прут над града, и Серет, под града, се вливат в Дунава. Затова заслужено го наричат „град на водите“. Новият пилот вече беше румънец. Застанахме на работен кей в Галац и отново се качи контрола, сега вече румънска, но със същия манталитет и афинитет към картоните цигари и замразените пилета.
Заявих на митничарите, че на предната контрола са ми прибрали цигарите, включително и тези, които бях определил за тях. Митничарите ме посъветваха да разпечатам склада „Bonded store“ и да изкарам нови. След контролата се успокоих, защото и следващото пристанище беше румънско и не следваше да има друга контрола. За моя изненада ми направиха изходяща контрола в Галац след разтоварването и отново входяща контрола, въпреки че бяхме сменили само кея - застанахме на отсрещния кей. Така че за два разтоварни кея в Галац и два товарни кея в Браила румънците ни направиха четири изходящи и четири входящи контроли, въпреки че не напускахме страната.
На края на устието на реката последната контрола от украинци отново ме сурвакаха за „Добър път, капитане!“ с последните картони цигари и уиски. След като видях пред мене водите на Черно море и навлязох в него почувствах облекчението. Започнах да чувствам лекото поклащане на кораба от морските вълни. Омагьоният кръг от изисквания на пристанищните власти остана далеч зад мене. Държавният митнически контрол беше завършил напълно. Бях вече напълно спокоен.
Уверих се напълно, че при посещения в България, Румъния, Украйна „НЯМА“ корупция дори и от службите, които ни казват „Добре дошли, капитане“! Но за радост на капитаните и корабособствениците все още корупцията беше в продукти, а месеци по-късно служителите във входящите и изходящи контроли започнаха да искат плащане в US долари „кеш“, а сумите бяха големи четирицифрени числа.

Речник
- плащане кеш - плащане с пари на ръка;
- склад „бонд стору“ - „bondеd story“- корабен склад , съхраняващ алкохолните напитки, цигари и други скъпи неща, които се обявяват пред всяка митническа власт и в пристанищата са под тяхно наблюдение и контрол. Заключват се с „голям“ катинар и лепенка на вратата.

Георги КОСТОВ
капитан далечно плаване
Илюстрациите са от архива на автора