НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ, БАЩИТЕ И СИНОВЕТЕ
Винаги съм се чудил защо великият роман „Бащи и деца” на Тургенев, носи това име. Та в него се разказва за двама бащи и техните синове. Мисля, че така се е казвала книгата и при нейната първа публикация - „Бащи и синове”. Историята на техните взаимоотношения е толкова деликатна, че е превърнала романа в най - философското произведение на писателя.
Многократно съм обсъждал с моряци темата за разминаването във възгледите на поколенията, но помня, че „женските” бащи се оплакваха по-рядко. Друго си е да си баща на син, а ако и той е моряк като тебе, то ти си върхът! Чак такова щастие не ме споходи, но много се радвам, когато срещам колеги, чийто синове са моряци.
Най-често това става на традиционните никулденски моряшки срещи. Направо се разтапям от кеф, като видя как баща и син Алексиеви седят на една маса и се усмихват. С Илийчо (той е бащата!) съм плавал, а Роската го смених на „Астрон” и екипажът много го хвалеше. То и аз винаги съм хвалил Илия Алексиев. На другата маса един до друг седят капитан Стоян Стоянов и синът му, пак капитан. Да изписвам ли, че и двамата Алексеви са главни механици, ама друго си е като речеш капитани едикоиси... Като Йонкови, Йовчеви, Генови, Премянови, Добреви. Зави ми се свят! Все бащи и синове. Да са живи и здрави! Има и професионално мешани двойки. Дойкови например, като синът е много свестен механик и добро момче. Че и приятел ми е!
С големия Калчев сме плавали заедно, а младия виждам ежегодно на официалната маса по гореспоменатите събития. Дано е добър човек като баща си.
На един Никулден до масата ми се приближи младо момче и каза:
- Аз съм син на Илко - моторист от кораб „Ловеч”, и правих рейс с него, когато Вие бяхте там главен механик.
Направо ми омекнаха карачките. Петнадесет години плавах с Ильо - прекрасен моторист. Помнех и малкия от онзи рейс. Та той ми помогна да пренеса бирата от супера до кораба. Рожденият ми ден се случи по време на дълъг престой на кея в Удевала, а в Швеция за твърдия алкохол има строги ограничения. Компенсирах с шведска бира, ама не е същото. Намаза само момчето пред мен - за него имаше безлимитни количества шоколад и кока кола. Сега той стоеше почтително изправен - уважаван капитан от световното моряшко братство и ми разказваше за оня рейс до Швеция, а аз се стараех да не заплача ...
И уж не ми е за пръв път, а винаги се размеквам при среща с деца на приятели от моряшката ми младост.
С Андрейчо - син на съвипускника ми Емо, плавах цели три години по корабите на БМФ, където той по една щастлива случайност бе командирован за четвърти механик, точно на нашия кораб.
Ами синовете на Ангел Димитров и Янко Калоянов, също съвипускници. Техните наследници дълги години ме посрещаха като корабни агенти в бургаското пристанище.
Бай Кольо Барбата бе най-опитният и уважаван моряк на стария „Вола” през 1972 г. Тридесет години по-късно, на кораб „Сакар” се оказа, че фитерът Кальо е син на незабравимия Кольо Барбата - моряк от стария „Вола”...
Със синове - моряци се пъчат и моите съвипускници Лилян Димитров, Кръстьо Кръстев, Алтъпармаков, Сиркаров, Петко Дългия, Авера Вальо, 
Неотдавна с „малко помощ от мои приятели” се добрах до офиса на Клуба на механиците и Асоциацията на капитаните. За вълнуващата среща със стари авери от корабите ще разкажа друг път, но в Клуба се оказа и бивш голям командир от ВМФ. Той разказа за уважаван морски капитан, който бил син на друг известен военноморски командир. Тук изгубих интерес към историята, но когато чух, че на бащата му викали Дядо Нейчо, се заслушах. Та споменатият „Дядо Нейчо” бе любим командир на много мои съвипускници и приятели, служили в Щаба на ВМФ. През 1957 г. капитан-лейтенант Димитър Нейчев (1928 - 1995 г.) е удостоен да бъде първи командир на първия доставен стражеви кораб (проект 50) „Дръзки“, на който кръстник става героят от Балканската война капитан І ранг Георги Купов.  
Някой се обади, че дъщеря на хваления капитан І ранг е познатата на всички капитани и механици, и наша даскалица по морски английски, госпожа Роза Нейчева ...
Ама за къде без рокендрол в есето! Има една наистина велика и прекрасна песен по темата. Казва се „Баща и син”, написана и изпята от моя любимец Кет Стивънс. Албумът „Чай за Тилерман” си купих още на първия ми рейс до „другата” Европа през 1972-ра. Това със сигурност е един от албумите, които „непременно трябва да чуете преди да умрете”, но песента за бащата и сина, ще разберете чак когато вие самият станете баща и изпитате на свой гръб синовните несъгласия с вашите житейски принципи и идеали.
Учтиво те моля да си пуснеш за три минути „Father and Son”, Читателю, и те уверявам, че ще останеш очарован. На едно кликване в тубата е...
За единствената дама (дъщеря) от есето препоръчвам невероятната „Sad Lisa” - номер четири от първата страна на същия албум, а за женските бащи отделно есе няма да има. За тях е искреното ми признание, че им завиждам!
Сл. ПЕШКОВ - моряк

Капитаните далечно плаване Калчеви - баща и син.
Главните механици Алексиеви - баща и син.
Младият капитан далечно плаване Йонков.
Синът на Ильо.
Кръстьо Кръстев - Кътьо е тъжен без младите!
Капитаните далечно плаване Стоянови - баща и син.