НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ ПО ПРОФЕСИЯ: ЧУЖДЕНЕЦ
Когато морякът Манолин Кючуков ми предложи книжен вариант на книгата „Професия: чужденец” от Валентин Петранов, веднага се съгласих да я прочета, защото имах поне три причини да го сторя. Първо - Мано ми каза, че авторът на книгата е Моряк, второ - любимата ми книга от младостта бе „Чужденецът” на Камю, и трето - фамилията на предлагания автор бе Петранов и аз набързо реших, че този автор ще да е син на капитан Любен Петранов, под чието командване съм плавал в БМФ и го помня като добродушен, весел и леко отнесен човек. Щях да прочета книгата, дори и само една от тези причини да беше налице, както май се и оказа след прочитането й, защото авторът на творбата с интригуващо заглавие, нямаше нищо общо с оня капитан Петранов, а в текста отсъстваше и намек за отчуждение. Тук се сещам, че трудно бих определил жанра на „Професия: чужденец”. Май малко прибързано отхвърлих варианта „екзистенциален роман”, защото има пасажи от книгата, които спокойно мога да нарека „философия, душевност и съществуване на българския моряк”. Дори щях да заплача, когато прочетох как малтийските чорбаджии на Вальо не го фиркали, а все му повтаряли, че искат само да е щастлив ... Е, работил съм на същото географско място и за същите господари, но това може да се случи навсякъде и всекиму.
Пасажът за щастието бе още в началото и аз затворих книгата, за да я огледам по-внимателно. Прекрасна хартия и печат, любимите ми широки полета за всяка страница и добро оформление. Оказа се, че Валентин сам е свършил всичко това. С талант, култура и моряшка заплата! Стопли ми се душата при мисълта, че има такива моряци, а книгата дочетох на един дъх. После пак се пробвах да формулирам жанра на прочетеното, защото някои глави си бяха чисти есета.
Вальо е добър, че и сладкодумен разказвач, и ако наистина не е имал редактор, то му завиждам за стила и граматиката. Ако беше жив приятелят ми Любен Любенов, щеше да каже, че от „Професия: чужденец” могат да се разфасоват барем пет вълнуващи моряшки романа. Любо наричаше този морски жанр лакърдии и на любопитния Читател ще подшушна, че лакърдиите на Валентин Петранов са умни, сочни и по моряшки щедри. Вальо пише така, както живее: разнообразно и красиво. Сега се сетих защо му завиждах през цялото време на четенето. Истината е, че аз пиша така както мечтая, а Вальо не само описва, но и реализира своите мечти! Спокойно мога да се оправдая, че времето, в което живя моето поколение беше различно, но за онова, което е извършил морякът Валентин Петранов се иска дупе, а на мен явно са ми липсвали и огън, и пламък. Това ми го подсказа ти, Кеньо!
Може да се каже, че аз съм от случайните възторжени читатели на „Професия: чужденец”, но вярвам, че след публикацията в Моряшкия вестник, хиляди мечтатели по света ще се замислят за реализацията на своите мечти.
Вальовата книга започва с цитат от Евангелието на Марко. Ще завърша този текст с думи от същото евангелие: Не се страхувайте, бъдете силни и храбри!
А на колегата и съмишленик Валентин Петранов ще пожелая:
Успех, Моряко по професия: чужденец!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Когато морякът Манолин Кючуков ми предложи книжен вариант на книгата „Професия: чужденец” от Валентин Петранов, веднага се съгласих да я прочета, защото имах поне три причини да го сторя. Първо - Мано ми каза, че авторът на книгата е Моряк, второ - любимата ми книга от младостта бе „Чужденецът” на Камю, и трето - фамилията на предлагания автор бе Петранов и аз набързо реших, че този автор ще да е син на капитан Любен Петранов, под чието командване съм плавал в БМФ и го помня като добродушен, весел и леко отнесен човек. Щях да прочета книгата, дори и само една от тези причини да беше налице, както май се и оказа след прочитането й, защото авторът на творбата с интригуващо заглавие, нямаше нищо общо с оня капитан Петранов, а в текста отсъстваше и намек за отчуждение. Тук се сещам, че трудно бих определил жанра на „Професия: чужденец”. Май малко прибързано отхвърлих варианта „екзистенциален роман”, защото има пасажи от книгата, които спокойно мога да нарека „философия, душевност и съществуване на българския моряк”. Дори щях да заплача, когато прочетох как малтийските чорбаджии на Вальо не го фиркали, а все му повтаряли, че искат само да е щастлив ... Е, работил съм на същото географско място и за същите господари, но това може да се случи навсякъде и всекиму.
Пасажът за щастието бе още в началото и аз затворих книгата, за да я огледам по-внимателно. Прекрасна хартия и печат, любимите ми широки полета за всяка страница и добро оформление. Оказа се, че Валентин сам е свършил всичко това. С талант, култура и моряшка заплата! Стопли ми се душата при мисълта, че има такива моряци, а книгата дочетох на един дъх. После пак се пробвах да формулирам жанра на прочетеното, защото някои глави си бяха чисти есета.
Вальо е добър, че и сладкодумен разказвач, и ако наистина не е имал редактор, то му завиждам за стила и граматиката. Ако беше жив приятелят ми Любен Любенов, щеше да каже, че от „Професия: чужденец” могат да се разфасоват барем пет вълнуващи моряшки романа. Любо наричаше този морски жанр лакърдии и на любопитния Читател ще подшушна, че лакърдиите на Валентин Петранов са умни, сочни и по моряшки щедри. Вальо пише така, както живее: разнообразно и красиво. Сега се сетих защо му завиждах през цялото време на четенето. Истината е, че аз пиша така както мечтая, а Вальо не само описва, но и реализира своите мечти! Спокойно мога да се оправдая, че времето, в което живя моето поколение беше различно, но за онова, което е извършил морякът Валентин Петранов се иска дупе, а на мен явно са ми липсвали и огън, и пламък. Това ми го подсказа ти, Кеньо!
Може да се каже, че аз съм от случайните възторжени читатели на „Професия: чужденец”, но вярвам, че след публикацията в Моряшкия вестник, хиляди мечтатели по света ще се замислят за реализацията на своите мечти.
Вальовата книга започва с цитат от Евангелието на Марко. Ще завърша този текст с думи от същото евангелие: Не се страхувайте, бъдете силни и храбри!
А на колегата и съмишленик Валентин Петранов ще пожелая:
Успех, Моряко по професия: чужденец!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Първата корица на книгата.
Втората корица на книгата.
Авторът на остров Патмос. 2006 г.
