НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Писмо от Чикаго:
НИЩО, КОЕТО Е НЕПОЗНАТО В МОЯТА ВЪЗРАСТ
И отвъд океана Сергей Върбанов (випуск „Освобожденски 78“ на ВНВМУ) не забравя България, българското море и българските приятели. И чете „Морски вестник“!
Спомените са много и най-различни. Някои са приятни, други - не съвсем, а имам спомени, за които не съм сигурен как мисля. Тия дни понякога се хващам, че гледам в пространството без да виждам и се ровя в паметта си, без специална цел.
Усещам спомените си като куп листа, те се разпиляват когато ги докосна. Виждам лицата много ясно, а имената избледняват - зрението ми е все още горе-долу добре, но аз винаги съм имал проблем да помня имена.
Но един спомен виждам ясно (относително казано). Втори курс в Морското училище. Вече не съм салага, но нищо кой-знае повече. Животът ми в курсантска униформа започва да придобива някаква структура. Даже има малки удоволствия - като кино всеки вторник - почти се чувстваш нормален.
Но удоволствието за мен в тоя ден идва малко преди прожекцията - идва седмичния вестник. Не си спомням името, но мисля че още от втори курс Наско Панайотов започна да го списва. (Вестникът се казваше „Вапцаровец“, излизаше веднъж месечно, но понякога прескачаше месец - бел. Ат. П.).
Аз бързо гледам задната страница - сложил ли е Наско мое стихотворение? Част от живота ми тогава - радостното нетърпение да водя мое стихче вторник вечер в салона над столовата!
После дойдоха литературни кръжоци (другарката Весела Иванова ни приютяваше в библиотеката), публикации, срещи с поети. Но този спомен не избледнява - дали Наско е сложил мое стихотворение във вестничето?
Спомените ми са като куп листа и те започват да пожълтяват напоследък.
Но всеки път като ги разровя, топлина идва от тях, топлина.
Мечтите остават
Все чакаме да се здрачи, да мръкне
Но слънцето изгаря хоризонта,
А ние търсиме звезди да осветят
Къде сме тръгнали. Какво си спомням?
Години все се взирам все напред,
Очите ми сълзят, ръцете ми се умориха.
Ще зърна ли звездите? Или пък секстантът
Е остарял, ръждясал, и въобще го липсва?
Не зная колко ще изтрая.
Дали все нещо съм намирал?
Изглежда мойта орисия
Е да се надявам, не е да открия
Чикаго, 2024
***
Валеше дъжд и бризът беше топъл
А аз не бях един от вас, и беше сряда
Следобедът преди да влезем във годините
Годините пред нас
И всичко да престане
Да бъде ясно, и добро, и обяснимо
Но аз не бях един от вас във сряда
На пира, на брега, във вечерта
Когато имах толкова неща
Пред мен и заедно със мен и утре също
Дори ме нямаше на пира, на брега,
Но знаех че дори следа от вас
Не бих открил дори
От вас следа не бе останала в морето
Защото вие бяхте някъде
Където мен ме няма
Където има толкова мечти
Звезди, морета, кораби и брегове, нали
Но аз не знам, не знам,
Защо не мога да простя на вас
Че ме оставихте, когато в сряда следобяд
Разбрах че аз не съм един от вас
Чикаго, 2024
НИЩО, КОЕТО Е НЕПОЗНАТО В МОЯТА ВЪЗРАСТ
И отвъд океана Сергей Върбанов (випуск „Освобожденски 78“ на ВНВМУ) не забравя България, българското море и българските приятели. И чете „Морски вестник“!
Спомените са много и най-различни. Някои са приятни, други - не съвсем, а имам спомени, за които не съм сигурен как мисля. Тия дни понякога се хващам, че гледам в пространството без да виждам и се ровя в паметта си, без специална цел.
Усещам спомените си като куп листа, те се разпиляват когато ги докосна. Виждам лицата много ясно, а имената избледняват - зрението ми е все още горе-долу добре, но аз винаги съм имал проблем да помня имена.
Но един спомен виждам ясно (относително казано). Втори курс в Морското училище. Вече не съм салага, но нищо кой-знае повече. Животът ми в курсантска униформа започва да придобива някаква структура. Даже има малки удоволствия - като кино всеки вторник - почти се чувстваш нормален.
Но удоволствието за мен в тоя ден идва малко преди прожекцията - идва седмичния вестник. Не си спомням името, но мисля че още от втори курс Наско Панайотов започна да го списва. (Вестникът се казваше „Вапцаровец“, излизаше веднъж месечно, но понякога прескачаше месец - бел. Ат. П.).
Аз бързо гледам задната страница - сложил ли е Наско мое стихотворение? Част от живота ми тогава - радостното нетърпение да водя мое стихче вторник вечер в салона над столовата!
После дойдоха литературни кръжоци (другарката Весела Иванова ни приютяваше в библиотеката), публикации, срещи с поети. Но този спомен не избледнява - дали Наско е сложил мое стихотворение във вестничето?
Спомените ми са като куп листа и те започват да пожълтяват напоследък.
Но всеки път като ги разровя, топлина идва от тях, топлина.
Мечтите остават
Все чакаме да се здрачи, да мръкне
Но слънцето изгаря хоризонта,
А ние търсиме звезди да осветят
Къде сме тръгнали. Какво си спомням?
Години все се взирам все напред,
Очите ми сълзят, ръцете ми се умориха.
Ще зърна ли звездите? Или пък секстантът
Е остарял, ръждясал, и въобще го липсва?
Не зная колко ще изтрая.
Дали все нещо съм намирал?
Изглежда мойта орисия
Е да се надявам, не е да открия
Чикаго, 2024
***
Валеше дъжд и бризът беше топъл
А аз не бях един от вас, и беше сряда
Следобедът преди да влезем във годините
Годините пред нас
И всичко да престане
Да бъде ясно, и добро, и обяснимо
Но аз не бях един от вас във сряда
На пира, на брега, във вечерта
Когато имах толкова неща
Пред мен и заедно със мен и утре също
Дори ме нямаше на пира, на брега,
Но знаех че дори следа от вас
Не бих открил дори
От вас следа не бе останала в морето
Защото вие бяхте някъде
Където мен ме няма
Където има толкова мечти
Звезди, морета, кораби и брегове, нали
Но аз не знам, не знам,
Защо не мога да простя на вас
Че ме оставихте, когато в сряда следобяд
Разбрах че аз не съм един от вас
Чикаго, 2024
„Вапцаровец“ - вестникът, в който Сергей Върбанов се утвърди като „свежо дарование“ (думи на Михаил Михайлов, тогава главен редактор на в. „Маяк“).
Нещо от курсантското творчество на Сергей Върбанов, публикувано в сборника „Родени на море 4. Курсантско творчество“, Варна, 1975 г.
Курсант-старшина ІІ степен Сергей Върбанов.
Сергей Върбанов в наши дни.
Нещо от курсантското творчество на Сергей Върбанов, публикувано в сборника „Родени на море 4. Курсантско творчество“, Варна, 1975 г.