НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ИСТИНСКАТА ЖЕНА
Когато душата ми бе в бюро „Изгубени вещи”
Ти дойде и ме накара да се почувствам истинска жена.
Carole King - „You Make Me Feel Like A Natural Woman“
Очите ми изтекоха по витрините на музикалните магазини в Италия през 1971-ва, когато за пръв път видяха на живо „гнилия запад”, а там, на най-видно място се кипреше тавата Carole King Tapestry. Не обърнах сериозно внимание на новото музикално явление, но в следващите десет години въпросната Керъл Кинг не слезе от лъскавите витрини, а „нейният гоблен”, въпреки моето пренебрежение, необичайно дълго се застоя на челните позиции в музикалните класации във всички страни от „свободния свят”, които посещаваше нашият кораб.
Други бяха моите музикални кумири тогава и аз не си купих „Гоблена”, но след години кандисах и седнах със слушалки в звукоизолираната кабинка на един голям магазин, та на високо качество, го изслушах целия. Оказа се, че две от песните ги зная още от Морското в изпълнение на Арита Франклин и „Ширелите”, но преди да се израдвам, че девойчето пее кавъри, се загледах в задната страна на обложката и с изненада открих, че автор и на двете топ песни е мистериозната Керъл. Тези песни, „Истинска жена” и „Ще ме обичаш ли утре”, бяха чудовищно популярни по време на моето детство, но никога не съм подозирал, че техен автор е някоя си Керъл Кинг.
Веднага разпитах продавача за тази певица и се оказа, че я зная още от Техникума по леярство в Михайловград, където с възхищение слушах „О, Карол” на моя тогавашен кумир Нил Седака. Тази велика песен от онова време е била посветена именно на „нашата” Керъл Кинг, която била съученичка и нещо като гадже, на великия Седака тогава, когато той е бил никому неизвестен внук на полски евреи, точно като мис Кинг. Бидейки верен на своите корени, той произнасяше името на своята любима „Карол”, като източноевропейски емигрант, а не Керъл, както би го сторил всеки истински американец.
Когато вече бях решил, че няма какво повече да науча за Керъл, узнах, че убийственият световен хит „Локомоушн”, също е написан от нея. Нещо повече, тя предлага на Ева Бойд, тогавашната детегледачка на детето й, да изпее песента. На плочата „бейбиситърката” е представена като Малката Ева и до ден днешен, всеки път, когато зазвучи песента, млади и стари от цял свят „застават един зад друг и танцуват лудия влак”. Много години по-късно, кавъри на песента направиха и „Гранд Фънк”, и Кайли Миноуг. И те, както и Малката Ева, веднага се качиха по върховете на световните класации. Е, това ако не е успех за „истинската жена” Керъл Кинг, здраве му кажи.
Керъл е родена само четири години преди мен, расли сме във великата епоха на музикалната революция наречена Рокендрол, вълнували сме се от едни и същи световни „революционни” събития и я чувствам някак си сродна душа. Нейната музика не е мой идеал, но когато се изправям пред количеството и качеството на песните й, просто онемявам. Съдете сами: За времето от 1955 г. до 1999-а тя е вкарала 118 хита в класацията на Билборд. Без да съм голям фен на тази музика, постижението на К. Кинг е невероятно! Приета е в залата на славата на рокендрола, става първата жена, удостоена с наградата на библиотеката на Конгреса за популярна песен. Над четиристотин от написаните от нея песни, са записани от поне хиляда певци. След всички тези подвизи, днес тя вече не е бедна внучка на полски емигранти, но това е друга опера. Признавам, че аз продължавах да пренебрегвам плочите на Керъл Кинг, но песните й ме преследваха по белия свят, че ми и харесваха. Цяла година на кораб „Додо” филипинците ми
Когато душата ми бе в бюро „Изгубени вещи”
Ти дойде и ме накара да се почувствам истинска жена.
Carole King - „You Make Me Feel Like A Natural Woman“
Очите ми изтекоха по витрините на музикалните магазини в Италия през 1971-ва, когато за пръв път видяха на живо „гнилия запад”, а там, на най-видно място се кипреше тавата Carole King Tapestry. Не обърнах сериозно внимание на новото музикално явление, но в следващите десет години въпросната Керъл Кинг не слезе от лъскавите витрини, а „нейният гоблен”, въпреки моето пренебрежение, необичайно дълго се застоя на челните позиции в музикалните класации във всички страни от „свободния свят”, които посещаваше нашият кораб.
Други бяха моите музикални кумири тогава и аз не си купих „Гоблена”, но след години кандисах и седнах със слушалки в звукоизолираната кабинка на един голям магазин, та на високо качество, го изслушах целия. Оказа се, че две от песните ги зная още от Морското в изпълнение на Арита Франклин и „Ширелите”, но преди да се израдвам, че девойчето пее кавъри, се загледах в задната страна на обложката и с изненада открих, че автор и на двете топ песни е мистериозната Керъл. Тези песни, „Истинска жена” и „Ще ме обичаш ли утре”, бяха чудовищно популярни по време на моето детство, но никога не съм подозирал, че техен автор е някоя си Керъл Кинг.
Веднага разпитах продавача за тази певица и се оказа, че я зная още от Техникума по леярство в Михайловград, където с възхищение слушах „О, Карол” на моя тогавашен кумир Нил Седака. Тази велика песен от онова време е била посветена именно на „нашата” Керъл Кинг, която била съученичка и нещо като гадже, на великия Седака тогава, когато той е бил никому неизвестен внук на полски евреи, точно като мис Кинг. Бидейки верен на своите корени, той произнасяше името на своята любима „Карол”, като източноевропейски емигрант, а не Керъл, както би го сторил всеки истински американец.
Когато вече бях решил, че няма какво повече да науча за Керъл, узнах, че убийственият световен хит „Локомоушн”, също е написан от нея. Нещо повече, тя предлага на Ева Бойд, тогавашната детегледачка на детето й, да изпее песента. На плочата „бейбиситърката” е представена като Малката Ева и до ден днешен, всеки път, когато зазвучи песента, млади и стари от цял свят „застават един зад друг и танцуват лудия влак”. Много години по-късно, кавъри на песента направиха и „Гранд Фънк”, и Кайли Миноуг. И те, както и Малката Ева, веднага се качиха по върховете на световните класации. Е, това ако не е успех за „истинската жена” Керъл Кинг, здраве му кажи.
Керъл е родена само четири години преди мен, расли сме във великата епоха на музикалната революция наречена Рокендрол, вълнували сме се от едни и същи световни „революционни” събития и я чувствам някак си сродна душа. Нейната музика не е мой идеал, но когато се изправям пред количеството и качеството на песните й, просто онемявам. Съдете сами: За времето от 1955 г. до 1999-а тя е вкарала 118 хита в класацията на Билборд. Без да съм голям фен на тази музика, постижението на К. Кинг е невероятно! Приета е в залата на славата на рокендрола, става първата жена, удостоена с наградата на библиотеката на Конгреса за популярна песен. Над четиристотин от написаните от нея песни, са записани от поне хиляда певци. След всички тези подвизи, днес тя вече не е бедна внучка на полски емигранти, но това е друга опера. Признавам, че аз продължавах да пренебрегвам плочите на Керъл Кинг, но песните й ме преследваха по белия свят, че ми и харесваха. Цяла година на кораб „Додо” филипинците ми
Брой нямат наградите й ...
Глория Естефан, Марая Кери, Арита Франклин, Керъл Кинг, Селин Дион и Шаная Туейн пеят „Истинска жена“.
1962 г. С малката Ева.
Керъл Кинг „Гоблен“, албумът, който не купих.
И това го може, пустата му Керъл ...
надуваха главата с песента „Грижи се добре за моето момиче” на техния сладникав идол Боби Ви. Към края на контракта, дори си я тананиках, но така и не признах, че парчето е трепач. Години по късно се оказа, че автор на песента е, познайте коя. И като се почна ... Още три велики хита на филипинския любимец, се оказаха написани от вездесъщата Керъл, а когато узнах, че и любимата ми песен „На покрива”, изпята от великите „Дрифтърс”, е нейно дело, реших да спра да любопитствам кой е автор на най-великите хитове от моето детство. Игнорирането на девойчето обаче се оказа мисия невъзможна, защото в следващите години с ужас разбрах, че велики хитове на моите идоли „Кристалс”, Стив Лорънс, Дони Озмънд, „Хърман Хърмитс”(!) и „Анималс”(!!!), също са написани от нея.
В новия век продължих да пренебрегвам изявите на тази неуморима жена по световните музикални сцени, кино и театър, но отърваване от нея нямаше. Та тя се появяваше на сцената редом с моите музикални кумири Брус Спрингстийн, Бич Бойс, Слаш, Боб Дилан, Мънкис, Джеймс Тейлър, Род Стюарт, Би Джийс, Селин Дион ... Как да не я забележа?
През 2012 г. Керъл издаде и автобиографична книга, и я нарече точно като моето есе - „Истинска жена”. За щастие, нямаше как да си набавя книгата, пък и да го бях направил, трудно бих я прочел. Да, ама не! Преди пет години книгата придобих „на сметка” и на достъпен за мен език.
Керъл Кинг се оказа и великолепен писател, при това на цели петстотин страници!
Така се уверих, че ние наистина сме сродни души. Едни и същи песни, едни и същи книги, филми и събития са ни вълнували. От друга страна, тези неща вълнуваха милиарди хора по онова време ...
Петстотин страници са много информация, но аз се впечатлих от две нейни срещи. Първата е с Джон Ленън, кумир и за двама ни. Вече предупредих, че тя е страхотна писателка, но и сладкодумна душеприказчица, така че всеки мой преразказ ще бъде срам за мен, но като съм почнал: Керъл среща първо Йоко в дамската тоалетна на голям Нюйоркски киносалон и японката я кани на гости. Срещата е описана на повече от десет страници с огромно уважение към Джон, но и към Битълс, които са от най-великите събития в човешката история и госпожа Кинг не крие, че и тя е била сред запалените фенове на четиримата ливърпулци. Историята е разказана толкова образно, че аз сякаш също бях в Дакота билдинг, заедно с двамата велики творци. Двете семейства дълго си бъбрят за децата, музиката и минали събития, а пет години по-късно, Джон е застрелян точно пред Дакота билдинг. Ето как завършва този спомен Керъл Кинг: „Жалко, че не му казах тогава колко вдъхновяваща за мен е неговата „Имаджин”. Тя е най-простият, мощен и обнадеждаващ отговор на онези въпроси, които ни правят по-добри. Защо хората постъпват жестоко един с друг? Защо не можем да живеем в мир и без алчност? Защо хората не могат да се грижат един за друг и да решават своите разногласия чрез разговор? Представете си.”
Втората среща е с ... Пол Маккартни години по-късно в Токио, където тя има концерт. Един ден Кинг разбира, че същата вечер Пол ще изнесе концерт в Токио Доум. Билети, естествено няма и тя причаква великия битълс пред концертната зала.
- Пол! - крещи тя.
- Керъл?
- Да, това съм аз и имам проблем - нямам билети за твоя концерт.
- Нямаш проблем, колко билета ти трябват?
- Дванадесет, защото съм с моите музиканти - съобщава с треперещ глас „великата” Керъл Кинг...
- Имаш ги, а след концерта заповядайте всички на партито, което организираме с Линда в ресторанта...
Какво нещо е да си Пол Маккартни, разсъждава Керъл Кинг. Да намериш дванадесет билети минути преди концерта и да поканиш толкова човека на официалното светско парти след това, без да ти мигне окото. А ако знаеш, Читателю с каква любов и възхищение описва тази жена концерта и партито! Пак ще я цитирам: „На концерта се убедих, а и досега вярвам, че Пол е излязъл от майчината утроба, свирейки на китара. Освен музикант и сърдечен човек, той е ненадминат професионалист. Той знае за какво са дошли неговите слушатели и щедро им го дава. В тази вечер той не само дари своите японски фенове с Пол Маккартни, но и ги направи толкова близко до Битълс, колкото бе възможно без Джордж, Ринго и Джон.”
Спирам, Читателю! И цитатите, и преразказите, защото вече знаеш от къде да си „купиш” книгата. И защото ние от Морския вестник сме не само Моряци, Приятели и Читатели, но и Човеци...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
В новия век продължих да пренебрегвам изявите на тази неуморима жена по световните музикални сцени, кино и театър, но отърваване от нея нямаше. Та тя се появяваше на сцената редом с моите музикални кумири Брус Спрингстийн, Бич Бойс, Слаш, Боб Дилан, Мънкис, Джеймс Тейлър, Род Стюарт, Би Джийс, Селин Дион ... Как да не я забележа?
През 2012 г. Керъл издаде и автобиографична книга, и я нарече точно като моето есе - „Истинска жена”. За щастие, нямаше как да си набавя книгата, пък и да го бях направил, трудно бих я прочел. Да, ама не! Преди пет години книгата придобих „на сметка” и на достъпен за мен език.
Керъл Кинг се оказа и великолепен писател, при това на цели петстотин страници!
Така се уверих, че ние наистина сме сродни души. Едни и същи песни, едни и същи книги, филми и събития са ни вълнували. От друга страна, тези неща вълнуваха милиарди хора по онова време ...
Петстотин страници са много информация, но аз се впечатлих от две нейни срещи. Първата е с Джон Ленън, кумир и за двама ни. Вече предупредих, че тя е страхотна писателка, но и сладкодумна душеприказчица, така че всеки мой преразказ ще бъде срам за мен, но като съм почнал: Керъл среща първо Йоко в дамската тоалетна на голям Нюйоркски киносалон и японката я кани на гости. Срещата е описана на повече от десет страници с огромно уважение към Джон, но и към Битълс, които са от най-великите събития в човешката история и госпожа Кинг не крие, че и тя е била сред запалените фенове на четиримата ливърпулци. Историята е разказана толкова образно, че аз сякаш също бях в Дакота билдинг, заедно с двамата велики творци. Двете семейства дълго си бъбрят за децата, музиката и минали събития, а пет години по-късно, Джон е застрелян точно пред Дакота билдинг. Ето как завършва този спомен Керъл Кинг: „Жалко, че не му казах тогава колко вдъхновяваща за мен е неговата „Имаджин”. Тя е най-простият, мощен и обнадеждаващ отговор на онези въпроси, които ни правят по-добри. Защо хората постъпват жестоко един с друг? Защо не можем да живеем в мир и без алчност? Защо хората не могат да се грижат един за друг и да решават своите разногласия чрез разговор? Представете си.”
Втората среща е с ... Пол Маккартни години по-късно в Токио, където тя има концерт. Един ден Кинг разбира, че същата вечер Пол ще изнесе концерт в Токио Доум. Билети, естествено няма и тя причаква великия битълс пред концертната зала.
- Пол! - крещи тя.
- Керъл?
- Да, това съм аз и имам проблем - нямам билети за твоя концерт.
- Нямаш проблем, колко билета ти трябват?
- Дванадесет, защото съм с моите музиканти - съобщава с треперещ глас „великата” Керъл Кинг...
- Имаш ги, а след концерта заповядайте всички на партито, което организираме с Линда в ресторанта...
Какво нещо е да си Пол Маккартни, разсъждава Керъл Кинг. Да намериш дванадесет билети минути преди концерта и да поканиш толкова човека на официалното светско парти след това, без да ти мигне окото. А ако знаеш, Читателю с каква любов и възхищение описва тази жена концерта и партито! Пак ще я цитирам: „На концерта се убедих, а и досега вярвам, че Пол е излязъл от майчината утроба, свирейки на китара. Освен музикант и сърдечен човек, той е ненадминат професионалист. Той знае за какво са дошли неговите слушатели и щедро им го дава. В тази вечер той не само дари своите японски фенове с Пол Маккартни, но и ги направи толкова близко до Битълс, колкото бе възможно без Джордж, Ринго и Джон.”
Спирам, Читателю! И цитатите, и преразказите, защото вече знаеш от къде да си „купиш” книгата. И защото ние от Морския вестник сме не само Моряци, Приятели и Читатели, но и Човеци...
Сл. ПЕШКОВ - моряк