НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЪЛГАРИНЪТ И МОРЕТО
Корабоплаване и корабостроителство в средновековна България (VІІ-ХVІІ в.)*

Още по вре­ме на Великото пре­се­ле­ние на на­ро­ди­те (IV-VII в.) на­ши­те праде­ди - сла­вя­ни­те и пра­бъл­га­ри­те, про­явя­ват пред­по­чи­та­ни­ята си към заселва­не­то в бли­зост до го­ле­ми вод­ни прос­т­ран­с­т­ва - морета, езе­ра и реки. В края на VI - пър­ва­та по­ло­ви­на на VII в. сла­вян­с­ки фло­ти­лии от лод­ки-еднодръвки взе­ли актив­но учас­тие при об­са­ди­те на вто­рия по го­ле­ми­на град във Византийската им­пе­рия - Солун. През 626 г. по вре­ме на ава­ро-персийската об­са­да на Цариград го­ля­ма сла­вян­с­ка флотилия, прис­тиг­на­ла откъм ду­нав­с­ки­те устия, дос­той­но се сра­жа­ва­ла сре­щу мо­гъ­щия ви­зан­тийс­ки флот.
През Ранното сред­но­ве­ко­вие (VII-XI в.) Черно мо­ре би­ло пре­вър­на­то във „визан­тийс­ко езе­ро”. Византийската та­ла­сок­ра­тия (мор­с­ко мо­гъ­щес­т­во) се стре­мя­ла да под­тис­ка и уни­що­жа­ва вся­ко чуж­до ко­ра­бос­т­ро­ене и корабоплаване в бли­зост до сто­ли­ца­та на империята. Каботажно корабоплаване пок­рай за­пад­но­чер­но­мор­с­кия бряг би­ло осъ­щес­т­вя­ва­но от руски и ва­ряж­ки лод­ки и кораби, ко­ито с во­ен­на или тър­гов­ка цел се отправяли към Цариград. Корабоплавателните про­яви на бъл­га­ри­те през то­зи пе­ри­од са епи­зо­дич­но явление: през 827-829 г. бъл­гар­с­ка фло­ти­лия по ре­ка Драва на­па­да­ла се­ли­ща в Долна Панония, ко­ято вли­за­ла то­га­ва в пре­де­ли­те на Франкската империя; бъл­гар­с­ки ко­ра­би кон­т­ро­ли­ра­ли ко­ра­боп­ла­ва­не­то в Долния Дунав. Тяхно прис­та­ни­ще за със­ре­до­то­ча­ва­не би­ли Дръстър (дн. гр. Силистра) и крепостта, раз­по­ло­же­на на сре­щу­по­лож­ния ду­нав­с­ки ос­т­ров Пъкъйул луй Соаре. Редица изоб­ра­же­ния на лод­ки и ко­ра­би вър­ху ка­мен­ни бло­ко­ве в сто­ли­ци­те Плиска и Велики Преслав слу­жат ка­то до­ка­за­тел­с­т­во за раз­ви­тие на ко­ра­бос­т­ро­ене­то и корабоплаването. Разполагането на вто­ра­та рези­ден­ция на бъл­гар­с­кия цар Самуил (991-1014) и Българската пат­ри­ар­шия в Преспа на ос­т­ро­ва на Преспанското езе­ро „Св. Ахил” ед­ва ли е ста­на­ло от съоб­ра­же­ния за си­гур­ност и недостъпност. Плавателността на ре­ки­те Марица, Места, Струма и Вардар в тех­ни­те дол­ни те­че­ния да­ва­ла въз­мож­ност на българи­те да про­ник­ват със сво­ите лод­ки и ко­ра­би по­ня­ко­га в Мраморно и Бяло море, къ­де­то из­вър­ш­ва­ли пи­рат­с­ки действия.
През XIII-XV век в Западна Европа (глав­но в ита­ли­ан­с­ки­те ре­пуб­ли­ки Венеция и Генуа, Каталонското крал­с­т­во и Португалия) се из­вър­ш­ва го­лям нап­р­едък в мореплаването. Той се из­ра­зя­ва в пол­з­ва­не­то на ком­па­са (бусулата)  и портолана (мор­с­ка­та кар­та), стро­ител­с­т­во­то на но­ви бой­ни и тежко­то­вар­ни ко­ра­би и на­рас­на­ло­то уме­ние на мореплавателите. Галерите и коги­те на сме­ли­те и дръз­ки ве­не­ци­ан­ци и ге­ну­ез­ци през то­зи пе­ри­од са чес­ти гос­ти на българските чер­но­мор­с­ки прис­та­ни­ща и осъ­щес­т­вя­ват многостранната връз­ка  меж­ду Черноморието и Средиземноморието - ед­на от до­ми­нан­ти­те в то­га­ваш­на­та ис­то­рия на сред­но­ве­ков­на Европа. Изображенията на най-раз­лич­ни ко­ра­би вър­ху сте­ни­те на не­се­бър­с­ка­та цър­к­ва „Св. Йоан Алитургетос (Неосветени) ре­гис­т­ри­рат тях­но­то при­със­т­вие в ед­но от най-посе­ща­ва­ни­те на­ши пристанища.
Наченките на из­г­раж­да­не­то на мор­с­ки флот във въ­зоб­но­ве­но­то Българско царс­т­во тряб­ва да се свър­жат с име­то на един от най-ве­ли­ки­те му вла­де­те­ли - цар Иван Асен ІІ (1218-1241). Заедно с ко­ра­би на Никейската им­пе­рия през 1235 г. и бъл­гар­с­ки ко­ра­би учас­т­ват в нес­по­луч­ли­ва­та об­са­да на Цариград, тога­ва вла­дян от Латинската империя. В на­ча­ло­то на ХІV в. с дръз­ки­те си напа­де­ния на ве­не­ци­ан­с­ки и ге­ну­ез­ки тър­гов­с­ки ко­ра­би в Адриатическо и Средиземно мо­ре се прос­ла­вят из­вес­т­ни­те пи­ра­ти от бъл­гар­с­ки про­из­ход Кравен и Марин Българина. През вто­ра­та по­ло­ви­на на съ­щия то­зи век срещаме име­на­та на ре­ди­ца бъл­гар­с­ки мо­ря­ци във ве­до­мос­ти­те на ко­ра­би­те от най-сил­на­та то­га­ва мор­с­ка дър­жа­ва - Генуезката ре­пуб­ли­ка (Яне и Никита от Несебър, Георги, Сава, Теохар, Димитри, Константин, Леон и др. - всич­ки от Варна, Теодор от Ахтопол, Никита Ахтополеца, со­зо­пол­ци­те Георги и Коста и ре­ди­ца дру­ги). Някои от те­зи мо­ря­ци са характеризирани със сво­ята ет­ни­чес­ка принадлежност - Михаил Българина, Леон Българина, Маноле Българина, Лео Българина, Йоан Българо-та­та­ри­на и др.
Най-го­ле­ми гри­жи за из­г­раж­да­не­то на бо­ес­по­со­бен мор­с­ки флот, кой­то да учас­т­ва в го­ле­ми мор­с­ки бит­ки и да рес­пек­ти­ра ге­ну­ез­ци­те от Пера и Кафа и до­ри уп­ра­ва­та на мет­ро­по­ли­ята им, по­ло­жил бъл­гар­с­ки­ят дес­пот Добротица (1360-1385), кой­то в про­дъл­же­ние на чет­върт век во­дил мор­с­ка вой­на сре­щу генуезците, по­ра­ди ко­ето бил на­ре­чен ка­то те­хен „зак­лет и жес­ток враг”. За изг­раж­да­не­то на то­зи не­гов флот го­ля­ма зас­лу­га има­ли венецианците, ко­ито неп­ре­къс­на­то му оказ­ва­ли по­мощ и съдействие.
Истински съз­да­тел на бойния флот на Османската им­пе­рия през пър­ва­та поло­ви­на на ХV в. бил бъл­га­ри­нът Балтаоглу (син на тър­нов­с­кия во­ево­да Балдю), кой­то при­ел ис­ля­ма и се пос­та­вил в служ­ба на тур­с­ки­те сул­та­ни Мурад ІІ и Мехмед ІІ Фетих (За­во­ева­тел). Като ка­пу­дан-па­ша (ад­ми­рал на фло­та) той удър­жал ня­кол­ко важ­ни по­бе­ди в мор­с­ки бит­ки сре­щу венецианци, ге­ну­ез­ци и византийци. Първото му по­ра­же­ние при об­са­да­та на Цариград през 1453 г. ре­ши­ло и не­го­ва­та съдба: по за­по­вед на раз­г­не­ве­ния сул­тан той бил посечен.
Славата на бъл­гар­с­ки­те ко­ра­бос­т­ро­ите­ли (ка­ла­фа­ти) би­ла из­вес­т­на още през ХІV в. Едва ли е слу­ча­ен фактът, че през 1461 г. тур­с­ки­ят сул­тан за­по­вя­дал 22 от об­що 40-те три­ре­ми на не­го­вия флот да бъ­дат из­ра­бо­те­ни от майс­то­ри в Загора (та­ка би­ла на­ри­ча­на България от ита­ли­ан­ци­те). Турските за­кон­ни­ци и раз­лич­ни дру­ги до­ку­мен­ти от вто­ра­та по­ло­ви­на на ХV-ХVІІ в. раз­к­ри­ват нарас­на­ла­та ро­ля на чер­но­мор­с­ки­те и ду­нав­с­ки­те прис­та­ни­ща в тър­го­ви­ята и ця­лос­т­ния сто­пан­с­ки жи­вот (осо­бе­но на Видин, Никопол, Оряхово, Русчук, Силистра, Тулча, Мангалия, Калиакра, Балчик, Варна, Несебър, Анхиало, Созопол и Ахтопол). Някои от тях се офор­ми­ли и ка­то важ­ни цен­т­ро­ве на корабостроенето. В то­ва от­но­ше­ние осо­бе­но из­пък­на­ли Варна, Созопол и Русчук. Известният ита­ли­ан­с­ки учен и во­енен спе­ци­алист Луиджи Марсили, кой­то през 1691 г. пре­ми­нал през бъл­гар­с­ки­те зе­ми ка­то пра­те­ник на австрийския им­пе­ра­тор до султана, отбелязва, че в го­ле­мия град на Дунава Русчук се на­ми­рал го­лям арсенал, къ­де­то обик­но­ве­но зи­му­ва­ла тур­с­ка­та флота. Той по­се­тил ре­зи­ди­ра­щия тук тур­с­ки ад­ми­рал Али паша, кой­то го приел лю­без­но и го за­поз­нал с корабо­стр­оителницата, къ­де­то то­га­ва се строели и поп­ра­вя­ли ко­ра­би и се из­г­раж­да­ли 40 пон­то­на за пре­ми­на­ва­не на кава­ле­ри­ята и пе­хо­та­та през Дунава.
Стремежът на тур­ци­те да пре­вър­нат Черно мо­ре в ед­но зат­во­ре­но пространство, дос­тъп­но са­мо за тях, пре­тър­пял неуспех. Още в края на ХVІ в. ка­заш­ки­те чай­ки (ка­ли­ци) за­поч­на­ли да сму­ща­ват спо­койс­т­ви­ето на но­ви­те гос­по­да­ри на Подунавието и Черноморието.

Чл. кор. проф. д-р ист. н. Васил Гюзелев

* „Корабоплаване и корабостроителство в Средновековна България (VІІ-ХVІІ в.) - това е оригиналното заглавие на статията на академик Васил Гюзелев. А под заглавието „Българинът и морето“ статията е публикувана в представителното издание „120 години български Военноморски сили. 1999 г.“ (на български и на английски език). Негов редактор и съставител е тогавашният началник на отдела „Информация и връзки с обществеността“ в Щаба на ВМС капитан І ранг Валентин Димитров. В по-късните издания, когато той е офицер от запаса, е консултант и съавтор на следващите издания.
Капитан І ранг В. Димитров лично се среща с големия български медиевист и го кани да участва в представителното издание със статия на тази тема. Професорът приема поканата и навреме изпълнява своя ангажимент на 9 април 1999 г. (според запазения авторски оригинал, написан на пишеща машина).
Публикуваме статията, която не е загубила нищо от своята актуалност, и едновременно с това честитим „на патерица“ рождения ден на академик Гюзелев, който на 19 октомври т.г. навърши 88 години. За многая лета на доайена на българската медиевистика! Едновременно с това „Морски вестник“ изказва своята благодарност на о.з. капитан І ранг Валентин Димитров, който ни предостави всички необходими оригинали от изданието „120 години български Военноморски сили. 1999 г.“, за да подготвим настоящата публикация.

Цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.) - създател на българския морски флот - изображение върху златен печат.
Изображение на кораб - стенопис от Боянската църква. (1258 г.).
Фрагмент от сграфито-керамика с изображение на моряк, намерен във Варна. (ХІІІ-ХІV век).
Рисунки на средновековни кораби от XIII-XIV век.
Паметникът на българския деспот Добротица (1360-1385 г.) в Каварна. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ.
Корицата на представителното издание „120 години български Военноморски сили. 1999 г.“
Стр. 6 от изданието, където е публикувана първата половина от статията „Българинът и морето“.
Стр. 7 от изданието, където е публикувана втората половина от статията „Българинът и морето“.
Стр. 1 от машинописния оригинал на статията.
Последната страница от машинописния оригинал на статията, който завършва със саморъчно написаната дата и подписа на автора.