
КАПИТАН І РАНГ ДИМИТЪР ФИЧЕВ (1885 - 1961) - МОРСКИ
ОФИЦЕР И ОБЩЕСТВЕНИК
В края на XIX и началото на ХХ век в българския военен флот навлизат редица нови добре подготвени кадри. Именно те са офицерите, които воюват в Балканската и Първата световна война, а след двете национални катастрофи насочват усилията си към съхраняване на Флота, развитие на морското стопанство и утвърждаване на българската морската идея.
Сред най-подготвените български морски офицери е Димитър Ненов (Ненчов) Фичев. Той е роден на 11 декември 1885 г. в гр. Търново и е внук на майстор Кольо Фичето. През 1900 г. постъпва като стипендиант кадет в V клас на гимназията при Военното училище в София. Обучението му продължава във Военното училище, което завършва през 1905 г.
По това време се изгражда българският военен флот на Черно море. През 1898 г. от Франция е закупен учебният крайцер (УК) „Надежда“. На 24 февруари /8 март/ 1904 г. е сключен договор с френската фирма „Шнайдер и С-ие“ за доставка на първите три 97-тонни торпедоносеца и през 1905 г. започва експедирането им на части от Франция. През януари 1906 г. е сключен нов договор с фирмата „Шнайдер“ за доставката на още три торпедоносеца. Разширяването на Флота изисква комплектуването му с подготвени моряци. Поради липса на достатъчно морски кадри се назначават млади български офицери, завършили Военното училище.
Още през юни 1905 г., съгласно предписание на флотското отделение при Военното министерство, Димитър Фичев и още трима негови съученици - Сава Стефанов, Борис Стателов и Никола Тодоров, са прикомандировани на служба във Флота и амбаркувани на УК „Надежда“. На 2 август 1905 г. с Височайша заповед те са произведен в чин мичман II ранг и са разпределени на различни служби във Флота. През следващите години обучението и кариерата им се развива по сходен начин и много често те се движат заедно в служебното израстване.
Димитър Фичев е назначен в Портовото капитанство - Варна. Подготовката му е съгласно „Проекто-Положение за комплектуване на Флотилията с морски офицери“. Със заповед по Флота № 326/ 22.11.1905 г. е назначен да следва открития офицерски курс във Флота от 28 ноември 1905 до 1 март 1906 г. Обучението му е съгласно утвърдената програма, която завършва с изпити по предметите. Плава като вахтен офицер на УК „Надежда“ и на транспорта „Александър I” от Дунавската флотилия. През април 1907 г. е обявено, че е издържал окончателния изпит за морски офицер.
Важна част от подготовката на морските офицери са практическите плавания. Малкото български кораби и късите линии, по които плават, не дават достатъчно възможности за морска подготовка. Затова, още през 1899 г., по предложение на началника на Флота капитан II ранг Пол Пишон са постигнати договорености с френското Министерство на флота и с френските параходни компании български морски офицери да преминават плавателни практики на френски военни и търговски кораби.
Мичман I ранг Димитър Фичев е част от втората група практиканти, които съгласно заповед по Военното ведомство № 7 от 4 януари 1908 г. с разрешението на Негово Царско Височество и Заповед по Флота № 9 §2 от 9 януари1908 г. са командировани в Марсилия, Франция, за далечно плаване с параходи на компанията Messageries Maritimes. Димитър Фичев плава заедно с Борис Стателов:
1.От 12 февруари до 4 април 1908 г. с п/х Chili от Бордо (Франция) до Буенос Айрес (Аржентина) и обратно;
2.От 12 април до 20 юни с п/х Ernest Simon от Марсилия (Франция) до Йокохама (Япония) и обратно до Коломбо (о. Цейлон);
3.От 24 юни до 20 септември 1908 г. с п/х Salazie от Коломбо до Нумея, Нова Каледония и обратно до Марсилия.
След завръщането си в България с Височайша заповед от 15 октомври 1908 г. Фичев е повишен в чин мичман I ранг. …
Пълния текст на тази статия на Тодорка СТОЯНОВА (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Капитан І ранг Д. Фичев, капитан ІІ ранг Асен Тошев и други офицери на палубата на миноносец по време на летни отрядни плавания, 1931 г. (Фонд НВИМ, съхраняван във ВММ)
Мичман Димитър Фичев, Русе, 1909 г. (Фонд НВИМ, съхраняван във ВММ)
Капитан І ранг Д. Фичев при уволнението му от служба, 31 май 1933 г. (Фонд НВИМ, съхраняван във ВММ)