НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ФРЕНСКИЯТ ШАНСОН
Ще ви разкажа за едно време,
Което тези на по двайсет, не познават.
Шарл Азнавур, „Бохемът”
На моя съсед и приятел, моряка Георги Масларов, посвещавам този текст, защото все не успявам да отговоря на обвиненията му, че игнорирам френската музика в есетата си. Срещаме се понякога по нашите улички и той всеки път ми цитира на френски някой стих на Брасенс или Джони Холидей, че ми ги и тананика, но и чуждият език, и уличната акустика, все ми пречат да му отговоря подобаващо. А всъщност трябва да му кажа, че на мен не ми трябва тепърва да откривам френската песен, защото тя бе част от живота ми още в детството и преди британската, аз преживях френската инвазия.
Твърде вероятно е първата френска песен която съм чул да е „Марсилезата”, защото тя бе химн не само на Франция, но и на международното революционно движение (имаше и такова чудо в нашето детство), а и първи химн на Съветска Русия след ВОСР. Песента е чудесна и вдъхновяваща чак до ден днешен.
Втората френска песен, която впечатли детския ми слух, бе „Сюр льо пон д,Авиньон” и тя бе толкова красива, че си я пеех и я разбирах, без да знам бъкел френски. Половин век по-късно, когато с м/к „Сана” посетих град Авиньон по река Рона, отидох на въпросния мост и тихичко си изтананиках песента от моята младост, представяйки си как красиви дами и господа танцуват в кръг около мен...
През 1963 г. някой от леярския курс в михайловградското ТеМеТе, донесе от Полша малка плоча с невероятна френска песен. Пак я научих наизуст, дори я пеех с китарата на френски за нещо, което се случва „сюр ла пляже”, както аз го разбирах. След още половин век щях да узная, че песента не е френска, а американска, казва се „Запечатано с целувка” и е написана от Браян Хайланд, но за мен тя си остана френска песен за любов на плажа...
През 1964-а в старото михайловградско кино пуснаха френския филм „Търсете идола”, в който пееха и играеха себе си Джони Холидей, Силви Вартан, Шарл Азнавур, ЕдИ МичЕл, (ей, всички ударения на последната сричка, нали. Няма да повтарям!) и Милен Демонжо. Всеки ден изглеждах и изслушвах всички прожекции, а мой любимец бе Еди Мичел! Седях в мрачния градски киносалон и слушах любимите си песни, виждайки изпълнителите! Клиповете щяха да се появят години по-късно...
През 1974-а, докато плавах край бреговете на Канада, чух песен, която ме порази, та чак просълзи с красивите си текст и мелодия. Радиото много я хвалеше и така от него узнах, че песента е написана още преди десет години от... Жак Брел! В моите спомени той беше френски актьор, а филмът „Рисковете на професията” на Андре Каят, с Брел в главната роля, бях гледал още докато учех в Морското. Когато узнах, че не само „Сизънс он дъ сън”, но и великият хит „Иф ю гоу ауей” е негова песен, се заех сериозно с певеца и задълго бях пометен от Жак Брел вълнАта. Та негови песни бяха пели мои любими изпълнители като Дъсти Спрингфийлд, Шърли Беси, Дейвид Бауи, Ленърд Коен, Стинг, Нина Симон, Рей Чарлз! А има ли човек по света, които не е плакал на неговата „Не ме ките па”, което ща рече „Не ме оставяй”. Гледал съм на запис прощалния му концерт в зала Олимпия през 1966-та, когато след дълги бисове, станалата на крака публиката скандираше „Не ну ките па” - Не ни оставяй!
Един от великите музиканти, пял песен на Брел, бе Франк Синатра, но той имаше опит с френската песен, защото автор на най-великото му парче „Май уей” е Клод Франсоа. Този Клод, когото французите с любов наричат Клокло, не е от най-великите музиканти, но аз му бях голям фен заради неговата версия на еврейската песен „Дона, Дона”, която винаги е била част от личния ми китарен сетлист. Дона не е име на жена, а на малко теленце, което водят в кланицата...
По мое време френската песен бе изключително популярна по света. Спомням си с носталгия Енрико Масиас - френски евреин, роден в Алжир. Ще продължа с белгийците Жак Брел и Адамо, египтяните Далида, Жорж Мустаки и Клод Франсоа, италианците Ив Монтан и Серж Реджани, руският евреин Серж Генсбур, арменецът Шарл Азнавур, българката Силви Вартан... Това интернационално присъствие обяснява екзотичното звучене на френската песен от моята младост. Ще си позволя да изпиша, че по онова време френският шансон бе пътеводна звезда на световната музика в пътя й към абсолютната красота.
Не мисля, че е необходимо приятелят ми Георги Масларов да защитава френската песен, защото това го правеха много по-велики от него и мен хора. На един
Ще ви разкажа за едно време,
Което тези на по двайсет, не познават.
Шарл Азнавур, „Бохемът”
На моя съсед и приятел, моряка Георги Масларов, посвещавам този текст, защото все не успявам да отговоря на обвиненията му, че игнорирам френската музика в есетата си. Срещаме се понякога по нашите улички и той всеки път ми цитира на френски някой стих на Брасенс или Джони Холидей, че ми ги и тананика, но и чуждият език, и уличната акустика, все ми пречат да му отговоря подобаващо. А всъщност трябва да му кажа, че на мен не ми трябва тепърва да откривам френската песен, защото тя бе част от живота ми още в детството и преди британската, аз преживях френската инвазия.
Твърде вероятно е първата френска песен която съм чул да е „Марсилезата”, защото тя бе химн не само на Франция, но и на международното революционно движение (имаше и такова чудо в нашето детство), а и първи химн на Съветска Русия след ВОСР. Песента е чудесна и вдъхновяваща чак до ден днешен.
Втората френска песен, която впечатли детския ми слух, бе „Сюр льо пон д,Авиньон” и тя бе толкова красива, че си я пеех и я разбирах, без да знам бъкел френски. Половин век по-късно, когато с м/к „Сана” посетих град Авиньон по река Рона, отидох на въпросния мост и тихичко си изтананиках песента от моята младост, представяйки си как красиви дами и господа танцуват в кръг около мен...
През 1963 г. някой от леярския курс в михайловградското ТеМеТе, донесе от Полша малка плоча с невероятна френска песен. Пак я научих наизуст, дори я пеех с китарата на френски за нещо, което се случва „сюр ла пляже”, както аз го разбирах. След още половин век щях да узная, че песента не е френска, а американска, казва се „Запечатано с целувка” и е написана от Браян Хайланд, но за мен тя си остана френска песен за любов на плажа...
През 1964-а в старото михайловградско кино пуснаха френския филм „Търсете идола”, в който пееха и играеха себе си Джони Холидей, Силви Вартан, Шарл Азнавур, ЕдИ МичЕл, (ей, всички ударения на последната сричка, нали. Няма да повтарям!) и Милен Демонжо. Всеки ден изглеждах и изслушвах всички прожекции, а мой любимец бе Еди Мичел! Седях в мрачния градски киносалон и слушах любимите си песни, виждайки изпълнителите! Клиповете щяха да се появят години по-късно...
През 1974-а, докато плавах край бреговете на Канада, чух песен, която ме порази, та чак просълзи с красивите си текст и мелодия. Радиото много я хвалеше и така от него узнах, че песента е написана още преди десет години от... Жак Брел! В моите спомени той беше френски актьор, а филмът „Рисковете на професията” на Андре Каят, с Брел в главната роля, бях гледал още докато учех в Морското. Когато узнах, че не само „Сизънс он дъ сън”, но и великият хит „Иф ю гоу ауей” е негова песен, се заех сериозно с певеца и задълго бях пометен от Жак Брел вълнАта. Та негови песни бяха пели мои любими изпълнители като Дъсти Спрингфийлд, Шърли Беси, Дейвид Бауи, Ленърд Коен, Стинг, Нина Симон, Рей Чарлз! А има ли човек по света, които не е плакал на неговата „Не ме ките па”, което ща рече „Не ме оставяй”. Гледал съм на запис прощалния му концерт в зала Олимпия през 1966-та, когато след дълги бисове, станалата на крака публиката скандираше „Не ну ките па” - Не ни оставяй!
Един от великите музиканти, пял песен на Брел, бе Франк Синатра, но той имаше опит с френската песен, защото автор на най-великото му парче „Май уей” е Клод Франсоа. Този Клод, когото французите с любов наричат Клокло, не е от най-великите музиканти, но аз му бях голям фен заради неговата версия на еврейската песен „Дона, Дона”, която винаги е била част от личния ми китарен сетлист. Дона не е име на жена, а на малко теленце, което водят в кланицата...
По мое време френската песен бе изключително популярна по света. Спомням си с носталгия Енрико Масиас - френски евреин, роден в Алжир. Ще продължа с белгийците Жак Брел и Адамо, египтяните Далида, Жорж Мустаки и Клод Франсоа, италианците Ив Монтан и Серж Реджани, руският евреин Серж Генсбур, арменецът Шарл Азнавур, българката Силви Вартан... Това интернационално присъствие обяснява екзотичното звучене на френската песен от моята младост. Ще си позволя да изпиша, че по онова време френският шансон бе пътеводна звезда на световната музика в пътя й към абсолютната красота.
Не мисля, че е необходимо приятелят ми Георги Масларов да защитава френската песен, защото това го правеха много по-велики от него и мен хора. На един
1962-а. Жилбер Беко със съпругата на Клод Франсоа. Френска им работата!
Серж и Бриджит - дай боже всекиму!
Американският постер за песента на Клод Франсоа. Има го и него, де!
1968-а. Лондон - Франсоаз Арди в парка.
Брел, такъв, какъвто го помним.
Енрико Масиас.
Еди Мичел днес.
концерт Елвис каза, че ще изпее песен на Жилбер Беко, която той много харесва. И тази песен се оказа „Лет ит би ми”, истински евъргрийн от репертоара на Евърли Бадърс, Нил Даймънд, Сони и Шер, Род Стюард, Боб Дилан, Сюпримс... Мосю Сто хиляди волта, както музикалният свят наричаше Беко, дори ни дойде на крака през 1971-ва и изнесе голям концерт на „Златния Орфей”.
Есето няма да ми стигне да изброя всички титани на френската пасен, покорявали света с мелодия, поезия и френски чар. Всичко имаше в тази песен: историите на малкия човек при Жилбер Беко, съчувствието към страдащите, изоставените и моряците при Брел, опияняващата любов при Едит Пиаф, та дори и вълненията на моите връстници, за чиято тъга великолепната Франсоаз Арди разказа в своята песен „Всички момчета и момичета на моите години” още през 1962 г. Думите от тази песен са между най-умните и полезни, които съм чул в ония далечни години: „Всички момчета и момичета на моите години се разхождат по двойки, а аз бродя по улицата сама и страдам, защото никой не ме обича”...
В годината на моето раждане е родена и най-великата френска любовна песен: „Мъртвите листа”. Аз растях с тази песен и често я пускаха по радиото, защото тогава Ив Монтан беше „от нашите”. Стиховете бяха на Жак Превер, но и Монтан сякаш говореше някакъв друг, вълшебен френски. Велики американци като Нат Кинг Кол и Франк Синатра веднага направиха кавъри, но никой не надмина оригинала както стана с „Май уей”. Най-добрият вариант направи Серж Гензбур, но той бе истинска революция в музиката. Зная, че революционери са и Елвис, и Битълс, но дали има човек на земята, който да не е бил пометен от убийствения хит „Обичам те... аз теб също не” през 1969-а. Беше времето на британската песен и когато начело на всички музикални класации задълго се намести френската песен „Обичам те”, ние бяхме изумени. И кой, по дяволите, е този Гензбур, който изпревари Битълс, Стоунс и Дилан по време на техния „безспирен възход”. Истината се оказа по френски пикантна: Серж Гензбур се оказа син на руски емигранти от Феодосия, бъдещо мое любимо пристанище, а песента той бил записал още преди две години, но не с Бъркин, а с Бриджит Бардо! Бива си ги французите, Жоре! Изненадите не свършиха тук - неугледният Серж се оказа автор и на онази „пееща кукла от восък”, с която Франс Гал ни отнесе главите още в 1965-а, а негови песни бяха пели Далида, Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Франсоаз Арди, Петула Кларк, Мариан Фейтфул. „Обичам те” и т.н. бе хит, който се случва веднъж на сто години и макар Жоро никога да не ми го е цитирал или, не дай, Боже, тананикал, трябва да го признаем като голям успех за френския шансон. Чувствахме Серж Гензбур близък, защото той беше неугледен като нас, но във всичко останало, си бе чист гений.
Няма да разказвам повече за френския шансон, защото може да се окаже, че съм бил на грешната страна в музикалните си предпочитания, но исках само да кажа на Жоро Масларов, че съм завинаги фен на френската песен.
Жив и здрав да си, Жоре, и до следващи срещи по страниците на Морския Вестник!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Есето няма да ми стигне да изброя всички титани на френската пасен, покорявали света с мелодия, поезия и френски чар. Всичко имаше в тази песен: историите на малкия човек при Жилбер Беко, съчувствието към страдащите, изоставените и моряците при Брел, опияняващата любов при Едит Пиаф, та дори и вълненията на моите връстници, за чиято тъга великолепната Франсоаз Арди разказа в своята песен „Всички момчета и момичета на моите години” още през 1962 г. Думите от тази песен са между най-умните и полезни, които съм чул в ония далечни години: „Всички момчета и момичета на моите години се разхождат по двойки, а аз бродя по улицата сама и страдам, защото никой не ме обича”...
В годината на моето раждане е родена и най-великата френска любовна песен: „Мъртвите листа”. Аз растях с тази песен и често я пускаха по радиото, защото тогава Ив Монтан беше „от нашите”. Стиховете бяха на Жак Превер, но и Монтан сякаш говореше някакъв друг, вълшебен френски. Велики американци като Нат Кинг Кол и Франк Синатра веднага направиха кавъри, но никой не надмина оригинала както стана с „Май уей”. Най-добрият вариант направи Серж Гензбур, но той бе истинска революция в музиката. Зная, че революционери са и Елвис, и Битълс, но дали има човек на земята, който да не е бил пометен от убийствения хит „Обичам те... аз теб също не” през 1969-а. Беше времето на британската песен и когато начело на всички музикални класации задълго се намести френската песен „Обичам те”, ние бяхме изумени. И кой, по дяволите, е този Гензбур, който изпревари Битълс, Стоунс и Дилан по време на техния „безспирен възход”. Истината се оказа по френски пикантна: Серж Гензбур се оказа син на руски емигранти от Феодосия, бъдещо мое любимо пристанище, а песента той бил записал още преди две години, но не с Бъркин, а с Бриджит Бардо! Бива си ги французите, Жоре! Изненадите не свършиха тук - неугледният Серж се оказа автор и на онази „пееща кукла от восък”, с която Франс Гал ни отнесе главите още в 1965-а, а негови песни бяха пели Далида, Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Франсоаз Арди, Петула Кларк, Мариан Фейтфул. „Обичам те” и т.н. бе хит, който се случва веднъж на сто години и макар Жоро никога да не ми го е цитирал или, не дай, Боже, тананикал, трябва да го признаем като голям успех за френския шансон. Чувствахме Серж Гензбур близък, защото той беше неугледен като нас, но във всичко останало, си бе чист гений.
Няма да разказвам повече за френския шансон, защото може да се окаже, че съм бил на грешната страна в музикалните си предпочитания, но исках само да кажа на Жоро Масларов, че съм завинаги фен на френската песен.
Жив и здрав да си, Жоре, и до следващи срещи по страниците на Морския Вестник!
Сл. ПЕШКОВ - моряк