НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
105-ГОДИШНИЯТ ФРОНТОВАК О.З. КАПИТАН ХИНЬО
КОЛАРОВ: „ПРОТИВНИКЪТ НИ СРЕЩНА С КУРШУМИ,
МИНИ И СНАРЯДИ“
През 1939 г. Хиньо Коларов завършва Търговската гимназия във Варна, а през 1941 г. се явява на донаборна комисия. Определят го за ШЗО - София. Там, през м. септември го определят за свързочник. Взводен командир му е капитан Павел Стаменов Панчев - син на автора на „Сине мой“ Стамен Панчев, герой от Балканската война. Завършва успешно школата през декември с.г. и е пуснат в домашна отпуска. След това е на служба в 57-и пехотен полк от 16-та пехотна Беломорска дивизия в Кавала. Назначен е за взводен командир, а по-късно - за командир на свързочна рота. След 9 септември 1944 г. дивизията получава заповед да се изтегли в старите предели на Царство България, а 57-и полк прави това последен, като една от задачите му е да осигури и охранява преговорите между българските представители Добри Терпешев и Стоян Нейков и представителите на Гърция. Освен това полкът прикрива изтеглянето на дивизията и на 20 октомври се установява в с. Жостово, Неврокопска околия. Тук демобилизират всички стари набори (19-и, 20-и и 21-и), а на служба остават войниците от 22-и набор. Част от офицерите, сред които и поручик Коларов, са пуснати в домашен отпуск „до повикване“. Сред военнослужещите се носи слух за разформироването на дивизията, защото била „окупационна“.
Поручикът не губи време и в деня на Свети Архангел Михаил (църковен празник и денят за сбор на родното му село Градинарово, община Провадия) вдига отдавна замислената сватба с дългогодишната си приятелка Мария Атанасова. След венчавката в църквата и сватбарската трапеза, тържеството се премества на площада, където освен цирк (!), има търговски сергии и свири духова музика. Извива се голямо хоро, водено от младоженците. Но … само след няколко часа служител от общината връчва на младоженеца бърза военна телеграма - повиквателна. Трябва незабавно да се яви в своя полк, който вече е дислоциран в с. Самораново, окръг Дупница.
Поручик Коларов е отново командир, но и единствен офицер в свързочната рота. Взводните командири са офицерски кандидати. Уволнените преди няколко месеца войници отново са мобилизирани. Започва непрекъсната работа по екипировката и обучението на войниците. Имат късмет, че сред тях е и професионален майстор-готвач, на когото зачисляват нова подвижна походна кухня, две водоноски и една конска каруца. На 5 януари 1945 г. личният състав е натоварен на конски вагони (по 50 души на вагон) и поема към фронта в Унгария.
Отначало воинското всекидневие е спокойно. На 26 февруари се явяват новомобилизирани, а на 1 март са уволнени част от старите войници. Едновременно с това се извършва необходимата подготовка за смяна на участвалия в боевете 47-и полк. На 6 март по обяд узнават, че противникът с два изненадващи десанта е преминал река Драва и е направил предмостови укрепления срещу Долни Михоляц и Вилево. Германците действат със свежи сили, прехвърлени от Западния фронт. Опитват се вбият клин между 16-а дивизия и 57-а съветска армия.
Полкът, в който служи поручик Коларов, получава заповед да заеме позициите на 11-полк, който е изтощен от боевете и се изтегля за приемане на нови попълнения. Фронтовакът разказва: „Без никакво теренно разузнаване, в тъмната нощ ние заехме нова бойна позиция, като аз свързах с жична връзка трите пехотни дружини и полковата минохвъргачна рота… Противникът ни срещна с куршуми, мини и снаряди“. В боевете за с. Драва Полконя, канала Фекетевиз и с. Драва Соболч, свързочната рота дава първите жертви: 6 убити и 11 тежко ранени. На 16 март е ранен и командирът на полка полковник Йосиф Бекяров. Същата 16-а дивизия, която само преди месеци е била предвидена за разформироване, става един от главните герои на Дравската епопея…
Но и след тази епопея боевете не стихват. 57-полк настъпва, като противникът вече не е в състояние да оказва упорита съпротива. Ранен е и временният командир на полка подполковник Стойчев. Жертви в свързочната рота няма. Фронтовакът уточнява: „Понеже противникът бягаше, то аз трябваше да измествам няколко пъти централата и да изминем грамадни разстояния“. И не забравя един необичаен епизод: „Имах телефонна разправия с руски офицери, откраднаха ми, не, просто ми взеха един телефон, като казаха, че бил трофей“… По време на затишието (23-25 март), когато свързочната рота е в с. Надхаршан, е организирана и баня, но … само със студена вода. На война, като на война!
Едва на 27 март дивизията се събира в пълния си състав в селото Кекут. На 30 март на площада на селото тържествено са връчени ордени за храброст на всички, които са се проявили в боевете. Поручик Коларов представя четирима канидат-подофицери за награда. И уточнява: „В 11.30 часа, веднага след тържеството, се даде заповед за настъпление в походен марш за Лобод и Надятад … на 2 април през нощта преминахме река Мур … там се води бой цял ден и през нощта при много лошо време - валеше дъжд и бе студено“.
През периода 7-11 април полкът заема участъка за отбрана по северния бряг по горното течение на р. Драва. Интересното е, че в дневника, който командирът на свързочната рота води по време на войната, е намерил време да опише и добрите взаимоотношения между неговите войници и местното население, при което периодично квартируват. „Хазяите се случиха много добри хора. Имаше една госпожица - шивачка от Чаковец, на име Агица, която уши на войниците гащета и фланелки. Плат бяхме намерили през време на придвижването си. Дадохме й плат за една блузка… Всеки ден ни готвеха яйца, а аз им давах цигари. …На съседите, които нямаха добитък, понеже го отвлекли германците, давах конете да си орат и засеят нивите. На 3 семейства орах по един, а едно - два дни“.
На 2 май идва съобщението, че Берлин е паднал. На 5 май, в с. Пущине, за първи път по време на войната, се организира заря-проверка. Прочетени са имената на всички загинали и е посочено при какви обстоятелства е станало това. А на 9 май никой не празнува. Германски части, които не признават капитулацията, продължават упорито да се съпротивляват и преминават в настъпления срещу югославските партизани. На 13 май, точно в 15 ч. 15 мин. Полкът преминава р. Мур и навлиза в австрийска земя, в гр. Радкерсбург. Битовите условия при разквартируването са лоши, времето: „гърми, трещи и се кани да вали“, но настроението вече е приповдигнато, а основна грижа става опазването на конете от местните крадци.
На 27 май командващият Първа Българска армия генерал-полковник Владимир Стойчев приема строя на 57-и полк и поздравява воините със славните победи, постигнати от 16-та дивизия. И съобщава, че всички, воювали на фронта, ще бъдат подменени с попълнения от България. Така и става. Трогателна е раздялата на командира на свързочната рота със своите войници. С повечето от тях бойното другарство продължава четири години! Малко преди срещата с генерал Стойчев е прочетена негова заповед за награждаване на войниците-фронтоваци с медали, а младшите офицери са произведени в по-горно звание. Поручик Коларов приключва участието си във войната като капитан.
След демобилизацията Хиньо Коларов завършва Висшия институт за народно стопанство - Варна, и през цялата си трудова биография е счетоводител в държавното предприятие „Земснаб“ („Земеделско снабдяване“). На 1 юни 2025 г. ще навърши 105 години! И не е забравил службата си в Българската армия и бойните действия на фронта. Господ здраве да Ви дава, капитан Коларов!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Тази статия бе публикувана (с малки съкращения) във в. „Българска армия“, бр. 19 (24 317) от 9 май 2025 г., с. 11.
КОЛАРОВ: „ПРОТИВНИКЪТ НИ СРЕЩНА С КУРШУМИ,
МИНИ И СНАРЯДИ“
През 1939 г. Хиньо Коларов завършва Търговската гимназия във Варна, а през 1941 г. се явява на донаборна комисия. Определят го за ШЗО - София. Там, през м. септември го определят за свързочник. Взводен командир му е капитан Павел Стаменов Панчев - син на автора на „Сине мой“ Стамен Панчев, герой от Балканската война. Завършва успешно школата през декември с.г. и е пуснат в домашна отпуска. След това е на служба в 57-и пехотен полк от 16-та пехотна Беломорска дивизия в Кавала. Назначен е за взводен командир, а по-късно - за командир на свързочна рота. След 9 септември 1944 г. дивизията получава заповед да се изтегли в старите предели на Царство България, а 57-и полк прави това последен, като една от задачите му е да осигури и охранява преговорите между българските представители Добри Терпешев и Стоян Нейков и представителите на Гърция. Освен това полкът прикрива изтеглянето на дивизията и на 20 октомври се установява в с. Жостово, Неврокопска околия. Тук демобилизират всички стари набори (19-и, 20-и и 21-и), а на служба остават войниците от 22-и набор. Част от офицерите, сред които и поручик Коларов, са пуснати в домашен отпуск „до повикване“. Сред военнослужещите се носи слух за разформироването на дивизията, защото била „окупационна“.
Поручикът не губи време и в деня на Свети Архангел Михаил (църковен празник и денят за сбор на родното му село Градинарово, община Провадия) вдига отдавна замислената сватба с дългогодишната си приятелка Мария Атанасова. След венчавката в църквата и сватбарската трапеза, тържеството се премества на площада, където освен цирк (!), има търговски сергии и свири духова музика. Извива се голямо хоро, водено от младоженците. Но … само след няколко часа служител от общината връчва на младоженеца бърза военна телеграма - повиквателна. Трябва незабавно да се яви в своя полк, който вече е дислоциран в с. Самораново, окръг Дупница.
Поручик Коларов е отново командир, но и единствен офицер в свързочната рота. Взводните командири са офицерски кандидати. Уволнените преди няколко месеца войници отново са мобилизирани. Започва непрекъсната работа по екипировката и обучението на войниците. Имат късмет, че сред тях е и професионален майстор-готвач, на когото зачисляват нова подвижна походна кухня, две водоноски и една конска каруца. На 5 януари 1945 г. личният състав е натоварен на конски вагони (по 50 души на вагон) и поема към фронта в Унгария.
Отначало воинското всекидневие е спокойно. На 26 февруари се явяват новомобилизирани, а на 1 март са уволнени част от старите войници. Едновременно с това се извършва необходимата подготовка за смяна на участвалия в боевете 47-и полк. На 6 март по обяд узнават, че противникът с два изненадващи десанта е преминал река Драва и е направил предмостови укрепления срещу Долни Михоляц и Вилево. Германците действат със свежи сили, прехвърлени от Западния фронт. Опитват се вбият клин между 16-а дивизия и 57-а съветска армия.
Полкът, в който служи поручик Коларов, получава заповед да заеме позициите на 11-полк, който е изтощен от боевете и се изтегля за приемане на нови попълнения. Фронтовакът разказва: „Без никакво теренно разузнаване, в тъмната нощ ние заехме нова бойна позиция, като аз свързах с жична връзка трите пехотни дружини и полковата минохвъргачна рота… Противникът ни срещна с куршуми, мини и снаряди“. В боевете за с. Драва Полконя, канала Фекетевиз и с. Драва Соболч, свързочната рота дава първите жертви: 6 убити и 11 тежко ранени. На 16 март е ранен и командирът на полка полковник Йосиф Бекяров. Същата 16-а дивизия, която само преди месеци е била предвидена за разформироване, става един от главните герои на Дравската епопея…
Но и след тази епопея боевете не стихват. 57-полк настъпва, като противникът вече не е в състояние да оказва упорита съпротива. Ранен е и временният командир на полка подполковник Стойчев. Жертви в свързочната рота няма. Фронтовакът уточнява: „Понеже противникът бягаше, то аз трябваше да измествам няколко пъти централата и да изминем грамадни разстояния“. И не забравя един необичаен епизод: „Имах телефонна разправия с руски офицери, откраднаха ми, не, просто ми взеха един телефон, като казаха, че бил трофей“… По време на затишието (23-25 март), когато свързочната рота е в с. Надхаршан, е организирана и баня, но … само със студена вода. На война, като на война!
Едва на 27 март дивизията се събира в пълния си състав в селото Кекут. На 30 март на площада на селото тържествено са връчени ордени за храброст на всички, които са се проявили в боевете. Поручик Коларов представя четирима канидат-подофицери за награда. И уточнява: „В 11.30 часа, веднага след тържеството, се даде заповед за настъпление в походен марш за Лобод и Надятад … на 2 април през нощта преминахме река Мур … там се води бой цял ден и през нощта при много лошо време - валеше дъжд и бе студено“.
През периода 7-11 април полкът заема участъка за отбрана по северния бряг по горното течение на р. Драва. Интересното е, че в дневника, който командирът на свързочната рота води по време на войната, е намерил време да опише и добрите взаимоотношения между неговите войници и местното население, при което периодично квартируват. „Хазяите се случиха много добри хора. Имаше една госпожица - шивачка от Чаковец, на име Агица, която уши на войниците гащета и фланелки. Плат бяхме намерили през време на придвижването си. Дадохме й плат за една блузка… Всеки ден ни готвеха яйца, а аз им давах цигари. …На съседите, които нямаха добитък, понеже го отвлекли германците, давах конете да си орат и засеят нивите. На 3 семейства орах по един, а едно - два дни“.
На 2 май идва съобщението, че Берлин е паднал. На 5 май, в с. Пущине, за първи път по време на войната, се организира заря-проверка. Прочетени са имената на всички загинали и е посочено при какви обстоятелства е станало това. А на 9 май никой не празнува. Германски части, които не признават капитулацията, продължават упорито да се съпротивляват и преминават в настъпления срещу югославските партизани. На 13 май, точно в 15 ч. 15 мин. Полкът преминава р. Мур и навлиза в австрийска земя, в гр. Радкерсбург. Битовите условия при разквартируването са лоши, времето: „гърми, трещи и се кани да вали“, но настроението вече е приповдигнато, а основна грижа става опазването на конете от местните крадци.
На 27 май командващият Първа Българска армия генерал-полковник Владимир Стойчев приема строя на 57-и полк и поздравява воините със славните победи, постигнати от 16-та дивизия. И съобщава, че всички, воювали на фронта, ще бъдат подменени с попълнения от България. Така и става. Трогателна е раздялата на командира на свързочната рота със своите войници. С повечето от тях бойното другарство продължава четири години! Малко преди срещата с генерал Стойчев е прочетена негова заповед за награждаване на войниците-фронтоваци с медали, а младшите офицери са произведени в по-горно звание. Поручик Коларов приключва участието си във войната като капитан.
След демобилизацията Хиньо Коларов завършва Висшия институт за народно стопанство - Варна, и през цялата си трудова биография е счетоводител в държавното предприятие „Земснаб“ („Земеделско снабдяване“). На 1 юни 2025 г. ще навърши 105 години! И не е забравил службата си в Българската армия и бойните действия на фронта. Господ здраве да Ви дава, капитан Коларов!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Тази статия бе публикувана (с малки съкращения) във в. „Българска армия“, бр. 19 (24 317) от 9 май 2025 г., с. 11.
Хиньо Коларов преди да бъде удостоен с първо офицерско звание, Кавала, 1942 г.
През 2022 г. областният съвет на Съюза на ветераните от войните на България подпомага издаването и разпространението на спомените, написани от о.з. капитан Хиньо Коларов.
2020 г. О.з. капитан Хиньо Коларов. Той е баща на известните варненски музиканти Милко Коларов и Нелко Коларов.
През 2017 г. о.з. капитан Хиньо Коларов пътува до Унгария, за да се поклони пред паметта на загиналите български воини в заключителната фаза на Втората световна война. Снимките са публикувани на стр. 33 в неговата книга.
На 1 юни 2025 г. о.з. капитан Хиньо Коларов ще навърши 105 години.