НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОТНОВО ЗА РОМАНА „ДУНАВСКИЯТ ЛОДКАР” ОТ ЖУЛ ВЕРН И БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА В НЕГО
Не е за вярване, но в сайта на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) е поместено следното рекламно съобщение: „Фототипното издание на романа „Дунавският лодкар“ от Жул Верн е осъществено по първия му превод, направен от Петър Дачев, един от най-модерните български художници от 30-те години на XX в., за чиято преводаческа работа се знае малко. Изданието се посвещава на предстоящата 120-годишнина от паметта на писателя и е повод Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ да припомни ангажираността на този световно известен автор с български исторически събития.” (болд, И.А.) [1]. Този текст озадачава с факта, че рекламните му послания са твърде далеч от истината:
- Жул Верн не е авторът на романа „Дунавският лодкар”;
- първият превод на български език на романа „Дунавският лодкар” е публикуван през 1932 г., а не през 1943 г.;
- първият преводач на романа „Дунавският лодкар” на български език е Константин Пенчев, а не Петър Дачев.
По-подробни обосновки за новото издание на „Дунавския лодкар” (2024 г.) са публикувани
- като „Издателски бележки” в новото издание на романа [2] и
- от Яница Радева - специалист в НБКМ, в солидното научно списание „Издател” [3].
Освен това, новото издание на споменатия роман съдържа и обширен, но БЕЗКРИТИЧЕН предговор на проф. д-р Евдокия Борисова [4]. Този предговор е публикуван вече два пъти още през 2019 г. [5], [6] и след пет години (през 2024 г.) авторката го предлага само с несъществени козметични промени, без да отчита появилите се междувременно публикации по историята на романа. Формално погледнато, авторката е похвалила в обширна бележка под черта първата ми статия по темата - от 30 май 2018 г. [7], и почтено съобщава, че разглеждам „споровете за авторството на романа” [4, с. VI]. Без никакъв критичен анализ на аргументите по този съществен въпрос тя обявява следното си озадачаващо съждение: „За познавачите на Жул Верн, а и за колебаещите се относно истинското авторство на романа, преработен след смъртта на Верн през 1905 г. от неговия син Мишел” (болд, И.А.) [4, с. VI]. Сиреч, читател, който не споделя мнението, че Жул Верн е автор на романа „Дунавски лодкар”, не е негов познавач и е безсмислено да спори с познавачи като проф. д-р Е. Борисова.
Като отчитам историографската оценка на проф. д-р Е. Борисова относно романа „Дунавският лодкар”, не бих си позволил да си въобразявам, че съм познавач на Жул Верн, но пък не съм и „колебаещ се”. Дръзвам обаче да се определя като трезвомислещ читател, който не се доверява на безкритични познавачи и предпочита да се запознае с повече мнения, преди да си състави собствено. Поради това освен разгледаната от проф. д-р Е. Борисова моя статия от 30 май 2018 г., публикувах още три статии, които съдържат и немалко неизвестни за познавачите на Ж. Верн в българската литература сведения [8], [9], [10]. Безсмислено е да досаждам на читателите с преразказ на общо над 30 стр. мои писания и затова тук ще засегна само четири основни въпроса.
КОЙ Е АВТОРЪТ НА РОМАНИТЕ „ДУНАВСКИЯТ ЛОДКАР” И „ХУБАВИЯТ ЖЪЛТ ДУНАВ”
Преди всичко две уточнения.
Първо. Според проф. д-р Е. Борисова, „през 1901 г., излиза роман на Жул Верн със заглавие „Le Beau Danube jaune” („Хубавият жълт Дунав”), който ще бъде в опосредствeна връзка с „Le Pilot de Danube”1.” [4, с. 1], [11]. Заради това смущаващо твърдение правих допълнително проучване за публикуването на първото издание на романа „Хубавият жълт Дунав” и не успях да открия негово издание от 1901 г. нито в периодиката, нито като книга на френски език. Ето няколко съвсем кратки събития за историята на издаването му във Франция и у нас:
- оригиналният ръкопис на романа на Ж. Верн „Хубавият жълт Дунав” е открит 1978 г. от италианския автор Пиеро Гондоло делла Рива;
- първото френско издание на „Хубавият жълт Дунав” се появява през 1988 г.;
- първото кратко съобщение в българската литература за историята на романа е поместено в сайта „Морски вестник” на 30 май 2018 г. [7, с. 6-8], т.е. 30 години след първото френско издание…
Пълния текст на тази статия на инж. Иван Алексиев
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Не е за вярване, но в сайта на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) е поместено следното рекламно съобщение: „Фототипното издание на романа „Дунавският лодкар“ от Жул Верн е осъществено по първия му превод, направен от Петър Дачев, един от най-модерните български художници от 30-те години на XX в., за чиято преводаческа работа се знае малко. Изданието се посвещава на предстоящата 120-годишнина от паметта на писателя и е повод Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ да припомни ангажираността на този световно известен автор с български исторически събития.” (болд, И.А.) [1]. Този текст озадачава с факта, че рекламните му послания са твърде далеч от истината:
- Жул Верн не е авторът на романа „Дунавският лодкар”;
- първият превод на български език на романа „Дунавският лодкар” е публикуван през 1932 г., а не през 1943 г.;
- първият преводач на романа „Дунавският лодкар” на български език е Константин Пенчев, а не Петър Дачев.
По-подробни обосновки за новото издание на „Дунавския лодкар” (2024 г.) са публикувани
- като „Издателски бележки” в новото издание на романа [2] и
- от Яница Радева - специалист в НБКМ, в солидното научно списание „Издател” [3].
Освен това, новото издание на споменатия роман съдържа и обширен, но БЕЗКРИТИЧЕН предговор на проф. д-р Евдокия Борисова [4]. Този предговор е публикуван вече два пъти още през 2019 г. [5], [6] и след пет години (през 2024 г.) авторката го предлага само с несъществени козметични промени, без да отчита появилите се междувременно публикации по историята на романа. Формално погледнато, авторката е похвалила в обширна бележка под черта първата ми статия по темата - от 30 май 2018 г. [7], и почтено съобщава, че разглеждам „споровете за авторството на романа” [4, с. VI]. Без никакъв критичен анализ на аргументите по този съществен въпрос тя обявява следното си озадачаващо съждение: „За познавачите на Жул Верн, а и за колебаещите се относно истинското авторство на романа, преработен след смъртта на Верн през 1905 г. от неговия син Мишел” (болд, И.А.) [4, с. VI]. Сиреч, читател, който не споделя мнението, че Жул Верн е автор на романа „Дунавски лодкар”, не е негов познавач и е безсмислено да спори с познавачи като проф. д-р Е. Борисова.
Като отчитам историографската оценка на проф. д-р Е. Борисова относно романа „Дунавският лодкар”, не бих си позволил да си въобразявам, че съм познавач на Жул Верн, но пък не съм и „колебаещ се”. Дръзвам обаче да се определя като трезвомислещ читател, който не се доверява на безкритични познавачи и предпочита да се запознае с повече мнения, преди да си състави собствено. Поради това освен разгледаната от проф. д-р Е. Борисова моя статия от 30 май 2018 г., публикувах още три статии, които съдържат и немалко неизвестни за познавачите на Ж. Верн в българската литература сведения [8], [9], [10]. Безсмислено е да досаждам на читателите с преразказ на общо над 30 стр. мои писания и затова тук ще засегна само четири основни въпроса.
КОЙ Е АВТОРЪТ НА РОМАНИТЕ „ДУНАВСКИЯТ ЛОДКАР” И „ХУБАВИЯТ ЖЪЛТ ДУНАВ”
Преди всичко две уточнения.
Първо. Според проф. д-р Е. Борисова, „през 1901 г., излиза роман на Жул Верн със заглавие „Le Beau Danube jaune” („Хубавият жълт Дунав”), който ще бъде в опосредствeна връзка с „Le Pilot de Danube”1.” [4, с. 1], [11]. Заради това смущаващо твърдение правих допълнително проучване за публикуването на първото издание на романа „Хубавият жълт Дунав” и не успях да открия негово издание от 1901 г. нито в периодиката, нито като книга на френски език. Ето няколко съвсем кратки събития за историята на издаването му във Франция и у нас:
- оригиналният ръкопис на романа на Ж. Верн „Хубавият жълт Дунав” е открит 1978 г. от италианския автор Пиеро Гондоло делла Рива;
- първото френско издание на „Хубавият жълт Дунав” се появява през 1988 г.;
- първото кратко съобщение в българската литература за историята на романа е поместено в сайта „Морски вестник” на 30 май 2018 г. [7, с. 6-8], т.е. 30 години след първото френско издание…
Пълния текст на тази статия на инж. Иван Алексиев
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
„Дунавският лодкар”. Оригиналното издание, послужило за отпечатването на фототипното копие през 2024 г.
Източник: https://www.facebook.com/photo/
Източник: https://www.facebook.com/photo/
Корицата на „Хубавият жълт Дунав”. Източник: https://iztok-zapad.eu/
На български език романът е издаден през 2021 г. от издателството „Изток-Запад” [12].
На български език романът е издаден през 2021 г. от издателството „Изток-Запад” [12].