НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
140 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ! ЧЕСТИТ
ПРАЗНИК, УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА „МОРСКИ ВЕСТНИК“!
За парахода „Съединение“ - без пренебрежение и с уважение
140 години след Съединението на Княжество България и Източна България статистиката е безмилостна: имали сме само един кораб с името „Съединение“! На всичкото отгоре, в различни публикации се цитира подигравателното и пренебрежително отношение в информация на в. „Черно море”, бр. 108, Варна, 18 юли 1894 г., с. 3: „Българският параход „Борис“ циркулира вече регулярно между българските пристанища на Черно море всяка сряда и събота. Забележително е, че се намерват още охотници да пътуват с удавника „Съединение“!
Като оставим настрана подигравателния тон, тук намираме немаловажната информация, че „Съединение“ продължава да плава и през лятото на 1894 г. 30 години по-късно тонът е по-умерен: „Първият параход под българско знаме е бил параходът „Съединение“, който обслужвал линията Варна - Бургас, а понякога и Балчик. Той бил малък параход с дървен корпус, който след малко време е бил ненапълно удобен за тази служба в Черно море“ (Из статията „Кратки бележки за нашето мореплаване” (сп. „Морски сговор”, кн. 2, м. февруари 1924 г., с. 3) на Тодор Ангелов от Цариград).
Кога „Съединение“ поставя началото на нашето крайбрежно пътническо корабоплаване между българските черноморски пристанища? Когато от Българското търговско параходно дружество (БТПД) искат от княжеското правителство да му възстанови сумите, изразходвани от неговите параходи „Борис“ и „България“ за фарови и пристанищни такси, аргументът е, че така са възстановявани тези разходи и на собственика на „Съединение“ Х. К. Теофаниди за 1893, 1894 и 1895 г.
Но най-вероятно това начало е поставено много по-рано. В оригиналния текст под може би единствената известна засега снимка на парахода „Съединение“ стои уточнението: 1889 г. Снимката е безкрайно интересна и на нея малкият параход съвсем няма вид на удавник. Вдигнатата празнична разцветка показва важността на събитието: вероятно началото на обслужването на линията Варна - Бургас и обратно. Навалицата от лодкари показва, че те вече са докарали пътниците от пристанището до парахода, а може и да е обратното - да са дошли да посрещнат пристигналите пътници от Бургас. Вдясно, пред носа на „Съединение“, е парният катер „Калиакрия“ на военния ни флот, който се е ползвал и от княз Фердинанд. Присъствието му също подсказва за важността на събитието. Не случайно на палубата на мостика (приемаме, че е такава) се виждат VІР-гости в бели празнични униформи (офицери). Под тях е малка бяла надстройка с три илюминатора, която може да бъде и салон за пътниците от І-ва класа.
Като конструкция параходът показва възможностите му за комбинирани превози: на задната част на главната палуба е вдигната тента и там се намират пътниците. На предната мачта се вижда бига (стрела) за вдигане и спускане на пакетирани товари и в предната част очевидно се намира хамбара за приетите товари. Пак на палубата на мостика, но зад димохода, се вижда, че един тарикат е успял да се качи на спасителната лодка, за да изглежда по-добре на очевидно режисираната снимка. А по средата на главната палуба се вижда спуснат трап, зад който със сигурност са застанали членовете на екипажа, също построени за снимката. И още нещо, което не бива да пропускаме: на предната мачта виждаме очертанията на събрано (по походно) спомагателно ветрило! Всички тези характерни белези на „Съединение“ подсказва, че предишният му собственик най-вероятно го е експлоатирал между гръцките острови, където отдавна са се наложили малки, но универсални товарно-пътнически кораби, а опитните капитани (често пъти - и собственици на плавателния съд) не са пропускали да използват и силата на вятъра при подходящи условия, за да увеличат скоростта и да намалят разходите за гориво (въглища).
Все още не знаем още много неща за „Съединение“. Например кога излиза от експлоатация? Защото появата на „Борис“ като крайбрежен параход все още не е достатъчно силен аргумент за „капитулация“ на „Съединение“. Ако погледнем три десетилетия напред, ще видим, че дори и след влизането в експлоатация на крайбрежния параход „Евдокия“ (1928 г.), БТПД продължава да има конкуренция на множество малки плавателни съдове по отношение на превоза на пътници и малки товари.
Атанас ПАНАЙОТОВ
ПРАЗНИК, УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА „МОРСКИ ВЕСТНИК“!
За парахода „Съединение“ - без пренебрежение и с уважение
140 години след Съединението на Княжество България и Източна България статистиката е безмилостна: имали сме само един кораб с името „Съединение“! На всичкото отгоре, в различни публикации се цитира подигравателното и пренебрежително отношение в информация на в. „Черно море”, бр. 108, Варна, 18 юли 1894 г., с. 3: „Българският параход „Борис“ циркулира вече регулярно между българските пристанища на Черно море всяка сряда и събота. Забележително е, че се намерват още охотници да пътуват с удавника „Съединение“!
Като оставим настрана подигравателния тон, тук намираме немаловажната информация, че „Съединение“ продължава да плава и през лятото на 1894 г. 30 години по-късно тонът е по-умерен: „Първият параход под българско знаме е бил параходът „Съединение“, който обслужвал линията Варна - Бургас, а понякога и Балчик. Той бил малък параход с дървен корпус, който след малко време е бил ненапълно удобен за тази служба в Черно море“ (Из статията „Кратки бележки за нашето мореплаване” (сп. „Морски сговор”, кн. 2, м. февруари 1924 г., с. 3) на Тодор Ангелов от Цариград).
Кога „Съединение“ поставя началото на нашето крайбрежно пътническо корабоплаване между българските черноморски пристанища? Когато от Българското търговско параходно дружество (БТПД) искат от княжеското правителство да му възстанови сумите, изразходвани от неговите параходи „Борис“ и „България“ за фарови и пристанищни такси, аргументът е, че така са възстановявани тези разходи и на собственика на „Съединение“ Х. К. Теофаниди за 1893, 1894 и 1895 г.
Но най-вероятно това начало е поставено много по-рано. В оригиналния текст под може би единствената известна засега снимка на парахода „Съединение“ стои уточнението: 1889 г. Снимката е безкрайно интересна и на нея малкият параход съвсем няма вид на удавник. Вдигнатата празнична разцветка показва важността на събитието: вероятно началото на обслужването на линията Варна - Бургас и обратно. Навалицата от лодкари показва, че те вече са докарали пътниците от пристанището до парахода, а може и да е обратното - да са дошли да посрещнат пристигналите пътници от Бургас. Вдясно, пред носа на „Съединение“, е парният катер „Калиакрия“ на военния ни флот, който се е ползвал и от княз Фердинанд. Присъствието му също подсказва за важността на събитието. Не случайно на палубата на мостика (приемаме, че е такава) се виждат VІР-гости в бели празнични униформи (офицери). Под тях е малка бяла надстройка с три илюминатора, която може да бъде и салон за пътниците от І-ва класа.
Като конструкция параходът показва възможностите му за комбинирани превози: на задната част на главната палуба е вдигната тента и там се намират пътниците. На предната мачта се вижда бига (стрела) за вдигане и спускане на пакетирани товари и в предната част очевидно се намира хамбара за приетите товари. Пак на палубата на мостика, но зад димохода, се вижда, че един тарикат е успял да се качи на спасителната лодка, за да изглежда по-добре на очевидно режисираната снимка. А по средата на главната палуба се вижда спуснат трап, зад който със сигурност са застанали членовете на екипажа, също построени за снимката. И още нещо, което не бива да пропускаме: на предната мачта виждаме очертанията на събрано (по походно) спомагателно ветрило! Всички тези характерни белези на „Съединение“ подсказва, че предишният му собственик най-вероятно го е експлоатирал между гръцките острови, където отдавна са се наложили малки, но универсални товарно-пътнически кораби, а опитните капитани (често пъти - и собственици на плавателния съд) не са пропускали да използват и силата на вятъра при подходящи условия, за да увеличат скоростта и да намалят разходите за гориво (въглища).
Все още не знаем още много неща за „Съединение“. Например кога излиза от експлоатация? Защото появата на „Борис“ като крайбрежен параход все още не е достатъчно силен аргумент за „капитулация“ на „Съединение“. Ако погледнем три десетилетия напред, ще видим, че дори и след влизането в експлоатация на крайбрежния параход „Евдокия“ (1928 г.), БТПД продължава да има конкуренция на множество малки плавателни съдове по отношение на превоза на пътници и малки товари.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Може би единствената известна засега снимка на парахода „Съединение“.
Мозъчният тръст на Съединението: Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), чийто председател е Захарий Стоянов.
На 5 септември 1885 г. Захари Стоянов в прокламация зове: „Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“
И Варна има своето място в историческите дни на Съединението.
Когато от Българското търговско параходно дружество (БТПД) искат от княжеското правителство да му възстанови сумите, изразходвани от неговите параходи „Борис“ и „България“ за фарови и пристанищни такси, аргументът е, че така са възстановявани тези разходи и на собственика на „Съединение“ Х. К. Теофаниди за 1893, 1894 и 1895 г.