НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ФАМИЛНОТО ИМЕ
Неотдавна, на импровизирано парти в Клуба на Механиците, се озовах в доста цветна компания. Трима от присъстващите се оказаха на достолепната „осемдесет и няколко” възраст, аз и още един - „почти на осемдесет”, и трима младоци, все мои авери, на крехките „шестдесет и малко”. Когато се опитах да представя доайените пред „младежката” аудитория, моряшкият етикет за ранг и старшинство започна да ми убягва. Секретарят на Клуба Наско Николов бе известен на младите и не се нуждаеше от представяне, но Данчо Кавалджиев и капитан Магдичев, те виждаха за пръв път. При представянето им, Данчо каза, че за младeжта той трябва да бъде просто Юрдан, като натърти на „Ю”-то. Затова при Магдичев се замислих. Виден капитан, бивш началник отдел в БМФ и актуален участник в морския живот - това щеше да впечатли „новобранците”, но за широката морска общественост, той винаги е бил просто Магдичев. Фамилията казваше всичко, ама не зная защо, в оня момент предположих, че по примера на колегата Кавалджиев, капитан Магдичев може да пожелае присъстващите да го запомнят с малкото му име. И тук запецнах! Естествено, че знаех името на известния капитан и мой стар авер, но никога не бях го изричал на глас , а точно тогава паметта отказа да ми го подшушне. След неловка пауза, срам не срам, попитах Магдичев за малкото му име. Оказа се Живко. Ама, разбира се, че е Живко, но защо никога не съм чул някой да го нарича Живо, Жика или Живак? Най-малко аз! Замислих се защо някои моряци са известни с всичките си три имена, някои - с първо и второ, други - с първо и трето, като най-многобройни сме тези само с първо или само с трето, а понякога и единствено - с прякор.
Първият моряк с три имена, за когото се сетих бе Неделчо Тенев Пенев. Той бе съвипускник на Магдичев, весел и неизчерпаем разказвач на моряшки лакърдии, когото всички, кой знае защо, знаехме само и единствено с горецитираните три имена. Понякога, в негово отсъствие, някои си позволяваха да съкратят споменаването му с абревиатурата еНТеПе, но това също включва трите му имена, нали. Някои ще кажат, че не е справедливо - от същия випуск бе и веселият капитан Иван Ламбов Петков, пак мой приятел и също духовит разказвач на моряшки истории, но за всички той бе само Ламбича.
И като съм почнал с този велик (и старши за мен) випуск от морската ни история, ще дам още няколко примера. Надали много моряци ще се сетят кой е Александър Цветков Първанов, все от този випуск, въпреки че беше голям началник в ДИК-а, но всички го знаеха като Сашо Първанов, без никакъв капитан отпред. На капитан Панчаревски от същия випуск, дори няма да споменавам първите две имена, защото никой никога не ги е изричал и всички му викаха Панчаревеца ...
Харесвам и помня с добро випуск 1961 - 1966! За мен той е най-старши и най-велик, защото когато аз бях първи курс, те бяха в пети. По-нагоре - небе! Тия от Морското ще ме разберат най-добре. Уважавам и обичам всички от випуска на капитан Магдичев. Те бяха първата ми среща с морето и професията, която щеше да запълни целия ми следващ живот. Спомням си имената им с усмивка и почит към значимото им място в родната морска история.
Започнах да чета имената им от Алманаха на Морското и бях изумен колко много приятели имам сред тези момчета. Повечето от тях съм срещнал по времето, когато бях плаващ моряк и никога не съм знаел от кой випуск са. То ако знаех, нямаше да се осмеля да ги заговоря. Ще започна споменаването именно с приятелите, защото те са важна част от моряшката ми съдба и аз винаги ще бъда благодарен за приятелското им отношение към новобранеца Пешков. С уважение днес ще изпиша и трите им имена, въпреки че години след завършване на Морското, съм ги наричал и само с малко, че и с умалително име.
Бойчо Иванов Бойчев наричах просто Боц, защото така го знаеха всички, и често го канех да ми гостува на кораба, когато заставахме на кея в Бургас. Боца бе инспектор в Българския корабен регистър - Бургас, посещавал ме е и служебно като представител на уважаваната институция БКР. Той имаше винаги по някоя весела моряшка история, най-често компромат, предимно за някой от по-малките випуски, но не знам защо, все за моя. При това, преди да почне
Неотдавна, на импровизирано парти в Клуба на Механиците, се озовах в доста цветна компания. Трима от присъстващите се оказаха на достолепната „осемдесет и няколко” възраст, аз и още един - „почти на осемдесет”, и трима младоци, все мои авери, на крехките „шестдесет и малко”. Когато се опитах да представя доайените пред „младежката” аудитория, моряшкият етикет за ранг и старшинство започна да ми убягва. Секретарят на Клуба Наско Николов бе известен на младите и не се нуждаеше от представяне, но Данчо Кавалджиев и капитан Магдичев, те виждаха за пръв път. При представянето им, Данчо каза, че за младeжта той трябва да бъде просто Юрдан, като натърти на „Ю”-то. Затова при Магдичев се замислих. Виден капитан, бивш началник отдел в БМФ и актуален участник в морския живот - това щеше да впечатли „новобранците”, но за широката морска общественост, той винаги е бил просто Магдичев. Фамилията казваше всичко, ама не зная защо, в оня момент предположих, че по примера на колегата Кавалджиев, капитан Магдичев може да пожелае присъстващите да го запомнят с малкото му име. И тук запецнах! Естествено, че знаех името на известния капитан и мой стар авер, но никога не бях го изричал на глас , а точно тогава паметта отказа да ми го подшушне. След неловка пауза, срам не срам, попитах Магдичев за малкото му име. Оказа се Живко. Ама, разбира се, че е Живко, но защо никога не съм чул някой да го нарича Живо, Жика или Живак? Най-малко аз! Замислих се защо някои моряци са известни с всичките си три имена, някои - с първо и второ, други - с първо и трето, като най-многобройни сме тези само с първо или само с трето, а понякога и единствено - с прякор.
Първият моряк с три имена, за когото се сетих бе Неделчо Тенев Пенев. Той бе съвипускник на Магдичев, весел и неизчерпаем разказвач на моряшки лакърдии, когото всички, кой знае защо, знаехме само и единствено с горецитираните три имена. Понякога, в негово отсъствие, някои си позволяваха да съкратят споменаването му с абревиатурата еНТеПе, но това също включва трите му имена, нали. Някои ще кажат, че не е справедливо - от същия випуск бе и веселият капитан Иван Ламбов Петков, пак мой приятел и също духовит разказвач на моряшки истории, но за всички той бе само Ламбича.
И като съм почнал с този велик (и старши за мен) випуск от морската ни история, ще дам още няколко примера. Надали много моряци ще се сетят кой е Александър Цветков Първанов, все от този випуск, въпреки че беше голям началник в ДИК-а, но всички го знаеха като Сашо Първанов, без никакъв капитан отпред. На капитан Панчаревски от същия випуск, дори няма да споменавам първите две имена, защото никой никога не ги е изричал и всички му викаха Панчаревеца ...
Харесвам и помня с добро випуск 1961 - 1966! За мен той е най-старши и най-велик, защото когато аз бях първи курс, те бяха в пети. По-нагоре - небе! Тия от Морското ще ме разберат най-добре. Уважавам и обичам всички от випуска на капитан Магдичев. Те бяха първата ми среща с морето и професията, която щеше да запълни целия ми следващ живот. Спомням си имената им с усмивка и почит към значимото им място в родната морска история.
Започнах да чета имената им от Алманаха на Морското и бях изумен колко много приятели имам сред тези момчета. Повечето от тях съм срещнал по времето, когато бях плаващ моряк и никога не съм знаел от кой випуск са. То ако знаех, нямаше да се осмеля да ги заговоря. Ще започна споменаването именно с приятелите, защото те са важна част от моряшката ми съдба и аз винаги ще бъда благодарен за приятелското им отношение към новобранеца Пешков. С уважение днес ще изпиша и трите им имена, въпреки че години след завършване на Морското, съм ги наричал и само с малко, че и с умалително име.
Бойчо Иванов Бойчев наричах просто Боц, защото така го знаеха всички, и често го канех да ми гостува на кораба, когато заставахме на кея в Бургас. Боца бе инспектор в Българския корабен регистър - Бургас, посещавал ме е и служебно като представител на уважаваната институция БКР. Той имаше винаги по някоя весела моряшка история, най-често компромат, предимно за някой от по-малките випуски, но не знам защо, все за моя. При това, преди да почне
1974 г. Красивият висок левент със светъл шлифер и модна прическа е Димитър Мавров!
2012 г. еНТеПе, Сашо Първанов и Магдичев.
Юрекчиев, Пепи Венков и еНТеПе.
еНТеПе раказва лакърдии в Клуба на Механиците.
Капитан Иван Пеев Войнски: цялото БМФ, че и целият порт Жданов (дн. Мариупол), ще помнят като Дядя Ваня.
Данчо Кавалджиев или просто Юрдан.
Иван Ламбича.
компромата, Боца всеки път невинно ме питаше „абе, тоя не беше ли от ваш,те” ...
На Валентин Атанасов Папазов днес му викам просто Вальо, а той ми бе главен механик на пасажера „Варна”. Другият Валентин никога не съм наричал на малко име, а винаги с фамилното Русев. Той бе добър човек и дори бяхме приятели, но все пак си бе директор.
Димитър Николов Мавров няма да нарека приятел - той бе още по-голям директор, наборите му го зовяха Маврото, а аз го помня като честен и съвестен началник. Много началници излязоха от този випуск, май именно него бяха кръстили Директорски ...
А сега пак ще се върна към онези, които срещнах за първи път на третия етаж в Западния корпус на Училището през есента на 1965 г.
Никола Георгиев Андреев бе първият ми старшина на рота и споменът за него е незаличим, въпреки, че приятел години по-късно станах не с него, а с Драго Кирилов Янев, който делеше една канцелария с мичман Андреев и бе старшина на двойките механици от съседния канижел. Кольо Андреев бе светла личност, но се спомина рано, а Драго Янев, след пенсионирането си на подводницата, дори дойде при нас в БМФ и бе все същият умен, честен и добър човек!
Голям приятел на Кольо и Драго бе Цецо Нинов от техния випуск. Той дори не бе мичман, защото го бяха разжалвали за нещо, но бе от Правешка Лакавица, село недалеч от Михайловград и верен покровител на своите „градски” Пешков и Цветанов, съответно от селата Мала Кутловица и Громшин, все от оня край. Ако има някой, когото помня със сърцето, а не с ума си, то това е петокурсника главен старшина Цветан Атанасов Нинов от село Правешка Лакавица. Тези неща не се забравят!
С Дончо Иванов Меледжиев станахме приятели чак след промените в държавата, когато можех да плавам и за чужди компании. Той се оказа директор на „Зодиак”, а впоследствие и мой съсед, и винаги за мен е било истинско удоволствие да си поговоря с този весел, благ и духовит представител на старшия випуск.
Димитър Славов Миладинов в Морското познавах задочно. Той рисуваше стенлиста на тяхната рота и искрено съм се възхищавал на европейския му изобразителен стил. В БМФ Миладинката, както го знаеха всички, се оказа културен и умен механик, когото екипажите уважаваха, а аз продължавах да се отнасям към него като със стар кокал.
Ами какво да кажа за архитект Делистоянов, все от този велик випуск. Той построи домът ми и с умиление си спомняхме бившите му съвипускници.
Емил Георгиев Неделчев наричах просто Емо, а Иван Пеев Войнски, също мой приятел, цялото БМФ, че и целият порт Жданов, ще помнят като Дядя Ваня.
Костадин Янков Николов - Коцето Боксьора, е виден капитан, все от този випуск. Той и до днес е голям приятел на Клуба на Механиците.
А може ли да не спомена невероятния образ Миро Насалевски, с когото съм плавал по всички световни океани и морета. Или героят на толкова невероятни истории Ненчо Димитров Стрелчев, когото всички помнят и от Училището, и от корабите, а аз на цели два кораба се радвах на подвизите на Стрелата, както всички го знаят.
Как да пропусна Коцето Вагарака, Пепи Венков, Цецо Цонков, Светльо Юрекчиев, Янчо Николов, Мишо Бъчваров - все приятели от незабравимото моряшко минало.
Докато списвах тези редове се сетих, че когато аз съм бил петокурсник, в Училището е имало други новобранци, които са гледали на мен като на бог, благодарение на добрите, стари, морски традиции. Грабнах отново алманаха, зачетох се в списъка на випуск 1969-1974 и си отдъхнах. С повече от десет техни момчета плавах по корабите и винаги сме били приятели: Владо Цонков, Марио Пировски, Цецо Тодоранов, Митко Русев, Георги Зарчев, Кольо Орешков, Недялко Буюндруков, Кольо Дързев, Кирчо Батанов, Янчо Янков, Коцето Кючуков, Ленко, Иван Гинев. Със сигурност много повече моряци от този випуск ме помнят, надявам се с добро, още от Училището, а още толкова са ме срещали или са слушали за мен от приятели. Така оцелява и оживява безсмъртната моряшка история.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
На Валентин Атанасов Папазов днес му викам просто Вальо, а той ми бе главен механик на пасажера „Варна”. Другият Валентин никога не съм наричал на малко име, а винаги с фамилното Русев. Той бе добър човек и дори бяхме приятели, но все пак си бе директор.
Димитър Николов Мавров няма да нарека приятел - той бе още по-голям директор, наборите му го зовяха Маврото, а аз го помня като честен и съвестен началник. Много началници излязоха от този випуск, май именно него бяха кръстили Директорски ...
А сега пак ще се върна към онези, които срещнах за първи път на третия етаж в Западния корпус на Училището през есента на 1965 г.
Никола Георгиев Андреев бе първият ми старшина на рота и споменът за него е незаличим, въпреки, че приятел години по-късно станах не с него, а с Драго Кирилов Янев, който делеше една канцелария с мичман Андреев и бе старшина на двойките механици от съседния канижел. Кольо Андреев бе светла личност, но се спомина рано, а Драго Янев, след пенсионирането си на подводницата, дори дойде при нас в БМФ и бе все същият умен, честен и добър човек!
Голям приятел на Кольо и Драго бе Цецо Нинов от техния випуск. Той дори не бе мичман, защото го бяха разжалвали за нещо, но бе от Правешка Лакавица, село недалеч от Михайловград и верен покровител на своите „градски” Пешков и Цветанов, съответно от селата Мала Кутловица и Громшин, все от оня край. Ако има някой, когото помня със сърцето, а не с ума си, то това е петокурсника главен старшина Цветан Атанасов Нинов от село Правешка Лакавица. Тези неща не се забравят!
С Дончо Иванов Меледжиев станахме приятели чак след промените в държавата, когато можех да плавам и за чужди компании. Той се оказа директор на „Зодиак”, а впоследствие и мой съсед, и винаги за мен е било истинско удоволствие да си поговоря с този весел, благ и духовит представител на старшия випуск.
Димитър Славов Миладинов в Морското познавах задочно. Той рисуваше стенлиста на тяхната рота и искрено съм се възхищавал на европейския му изобразителен стил. В БМФ Миладинката, както го знаеха всички, се оказа културен и умен механик, когото екипажите уважаваха, а аз продължавах да се отнасям към него като със стар кокал.
Ами какво да кажа за архитект Делистоянов, все от този велик випуск. Той построи домът ми и с умиление си спомняхме бившите му съвипускници.
Емил Георгиев Неделчев наричах просто Емо, а Иван Пеев Войнски, също мой приятел, цялото БМФ, че и целият порт Жданов, ще помнят като Дядя Ваня.
Костадин Янков Николов - Коцето Боксьора, е виден капитан, все от този випуск. Той и до днес е голям приятел на Клуба на Механиците.
А може ли да не спомена невероятния образ Миро Насалевски, с когото съм плавал по всички световни океани и морета. Или героят на толкова невероятни истории Ненчо Димитров Стрелчев, когото всички помнят и от Училището, и от корабите, а аз на цели два кораба се радвах на подвизите на Стрелата, както всички го знаят.
Как да пропусна Коцето Вагарака, Пепи Венков, Цецо Цонков, Светльо Юрекчиев, Янчо Николов, Мишо Бъчваров - все приятели от незабравимото моряшко минало.
Докато списвах тези редове се сетих, че когато аз съм бил петокурсник, в Училището е имало други новобранци, които са гледали на мен като на бог, благодарение на добрите, стари, морски традиции. Грабнах отново алманаха, зачетох се в списъка на випуск 1969-1974 и си отдъхнах. С повече от десет техни момчета плавах по корабите и винаги сме били приятели: Владо Цонков, Марио Пировски, Цецо Тодоранов, Митко Русев, Георги Зарчев, Кольо Орешков, Недялко Буюндруков, Кольо Дързев, Кирчо Батанов, Янчо Янков, Коцето Кючуков, Ленко, Иван Гинев. Със сигурност много повече моряци от този випуск ме помнят, надявам се с добро, още от Училището, а още толкова са ме срещали или са слушали за мен от приятели. Така оцелява и оживява безсмъртната моряшка история.
Сл. ПЕШКОВ - моряк