НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ГЕТЕО
Пияни баби се катерят по дървета,
А дърти дядовци пък бягат по гащета
И то защо - за ГеТеО!
Стара хулиганска песен
Напоследък често ми звъни от София моят приятел Сашко Тангото и все ме моли да му изтананикам „оная малакутловска песен, посветена на организацията ГеТеО” (Готов за Труд и Отбрана), за да я изпее на внуците си, които по цял ден киснат пред електронните устройства. Предполагам, че преди 70 години в сашковото село Бели Мел, песента не е била популярна, защото турлаците никога не са си падали по физкултурата. От друга страна, в Кутловица ГеТеО-рокът, заедно с този на часовника („Докторе, искам джазово дете“), все кавъри на Бил Хейли, бяха химни на селските хулигани, начело с Данчо Фундата, докато в Бели Мел, по същото време, сашковият братовчед Борето, въртеше на четирипистова „Тесла” американските рок хитове в оригинал. Ясно е, че белимелската младеж е била преди нас в технологично отношение, но жИвото изпълнение на Фундата с акордеон, си имаше своите предимства. Да не споменавам, че през 1962-ра край язовира в Мала Кутловица, се проведе и първата за онова време СеСеО - Селска Спортна Олимпиада, а Ванчо Кабзата, Качо Пикалецо и аз, бяхме сред шампионите. Няколко години след това, Гаро от горната махала, щеше да е част от националния отбор на НеРеБе по волейбол, а моят съсед Пако Напраминая Ботаничка - ляв халф в софийския „Локомотив”, редом с Никола Котков и Спиро Дебърски.
Чарли (моя милост), Гаро, Пако, Кабзата и Пикалецо, бяхме активни участници във всички мероприятия на легендарната организация „Готов за Труд и Отбрана” и когато, в залеза на славната си кариера, Гаро заигра в истанбулския „Фенербахче”, а Пако се върна на кварталната малакутловска поляна, ние всички се почувствахме потенциални горди притежатели на значката „Готов за Труд и Отбрана”.
Въпросната значка се раздаваше по неясни критерии, незнайно къде и от кого, но на нея имаше изобразен тичащ човек, а ние на село от сутрин до вечер бягахме. Преди всичко за труд и да не ни хванат, а туй за отбраната се разбираше от само себе си, защото бе неделима част от живота ни. Нашата готовност да отбраняваме социалистическата ни родина от империалистическия враг бе ежедневно възпитавано всенародно качество и бе наистина чудно, че никой от селото не притежаваше тази значка. Едва преди няколко години починът ГТО бе отново възроден, първо и засега само в Русия, и след публикуването на критериите за придобиване на някакъв документ за степента на трудово-отбранителната ни готовност, разбрах, че тогава народната власт с право ни е лишавала от почетното звание и значка. Някои от нормативите ние щяхме да покрием с лекота, но други просто не са били по силите и възможностите ни по онова време. Съдете сами: да пробягаме сто метра за 13 секунди, три хиляди - за тринайсе минути и половина, да скочим 145 сантиметра на височина, пет метра на дължина и тринайсе пъти да се наберем на лоста, бе фасулска работа за жилави селски деца като нас, но откъде да вземем „700 грамов диск”, че и да го метнем на 47 метра? Ами как да „поразим цел на 50 метра с винтовка”? Това последното дори не знаехме какво е и можехме само да предполагаме, че е нещо като чифтето на сашковия братовчед Борето, но от петдесе метра да уцелиме нещо с ловна пушка ... Днес разбрах, че тогава напразно сме мечтали за значката ГТО, защото първото условие е било да сме на възраст от 19 до 39 години, а ние си бяхме деца. И сега пак сме негодни, но заради горната граница.
От друга страна, всеки, който е завършил Морското училище, е могъл гордо да окичи гърдите си с култовата значка, защото освен традиционните бягания и гимнастики, в държавния ни изпит по физкултура, бяха включени три километра с униформа и кубинки, стрелби, плуване, пак с униформа, че и с оръжие, гребане и ветроходство. Някои продължиха с ГеТеО дисциплините и по време на службата си във военния флот, придобиха спортни звания и обиколиха света по участия в международни армейски олимпиади.
Всъщност, трябва да призная, че покрай стремежа за покриване на ГТО нормативите, по онова време растеше далеч по-здраво и активно поколение. Не зная доколко това е било в рамките и на изискванията за „Хитлерюгенд”, но гражданите на СССР и тогава са ни превъзхождали: те били дали шанс дори на децата от десет до осемнайсе години. Разширен е бил и изискуемият кръг от умения със смелост, самозащита и повдигане на 32 килограмов сандък с патрони на рамо, и пренасянето му на 50 метра, без почивка!!!
В България не съм чул нищо за ново ГеТеО, но няма да е зле младите да се пораздвижат. Без съдържанието на 32 килограмовия сандък, естествено! Не е кой знае какъв проблем за новата власт да измисли кого и от какво ще отбраняваме, а това с труда никога не е подлагано на съмнение, защото все някой трябва и да бачка, за да има какво да крадат лешперите.
В Съветския Съюз комплексът ГТО е бил много популярен още от 1934 г. Самият Сергей Михалков е писал стихове за него:
Среднего роста,
плечистый и крепкий,
ходит он в белой футболке и кепке.
Знак ГТО на груди у него,
больше не знают о нем ничего
Днес някои руски патриоти, по повод възраждането на движението ГеТеО в Русия, отново цитират това стихотворение, но вместо „Больше не знают о нем ничего”, казват „Знаем и любим его мы давно!”...
Не зная как е там сега, но чета руските вестници и виждам горещо одобрение на готовността на руския народ „да се труди за благото на Родината и да я защитава от нейните врагове, което било от „фундаментално значение в условията на екзистенциалния конфликт със Запада”. И тъкмо си помислих, че ще премълчат за Специалната Военна Операция, когато съзирам последния абзац, от който просто онемявам: „Накрая ще отбележим прозорливостта на Владимир Путин, който даде начало на бъдещото спортно възраждане на нацията, точно преди началото на кървавата украинска вакханалия, превърнала се в пълноценен военен конфликт с киевския неонацистки режим” ... Онуй със сандъка с патрони май не е било случайно, а Тангото ми сподели, че когато разказал на внуците си за комплекса ГТО и нормативите за спечелването му, те „загубили и говор, и картина”...
За разлика от сашковите внуци, аз все още приемам и излъчвам нормално. Днешните умници дори ме успокояват, че ръгбито, футболът и баскетболът в САЩ, както и джудото и жиу жицуто в Япония, също са своеобразна подготовка за военна агресия. Както приблизително го е казал великият Н. А. Некрасов: „Спортист ти можеш да не си, но войник си длъжен!” ...
Следва „Строй се и преброй се!” И „Винаги готов!”
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Пияни баби се катерят по дървета,
А дърти дядовци пък бягат по гащета
И то защо - за ГеТеО!
Стара хулиганска песен
Напоследък често ми звъни от София моят приятел Сашко Тангото и все ме моли да му изтананикам „оная малакутловска песен, посветена на организацията ГеТеО” (Готов за Труд и Отбрана), за да я изпее на внуците си, които по цял ден киснат пред електронните устройства. Предполагам, че преди 70 години в сашковото село Бели Мел, песента не е била популярна, защото турлаците никога не са си падали по физкултурата. От друга страна, в Кутловица ГеТеО-рокът, заедно с този на часовника („Докторе, искам джазово дете“), все кавъри на Бил Хейли, бяха химни на селските хулигани, начело с Данчо Фундата, докато в Бели Мел, по същото време, сашковият братовчед Борето, въртеше на четирипистова „Тесла” американските рок хитове в оригинал. Ясно е, че белимелската младеж е била преди нас в технологично отношение, но жИвото изпълнение на Фундата с акордеон, си имаше своите предимства. Да не споменавам, че през 1962-ра край язовира в Мала Кутловица, се проведе и първата за онова време СеСеО - Селска Спортна Олимпиада, а Ванчо Кабзата, Качо Пикалецо и аз, бяхме сред шампионите. Няколко години след това, Гаро от горната махала, щеше да е част от националния отбор на НеРеБе по волейбол, а моят съсед Пако Напраминая Ботаничка - ляв халф в софийския „Локомотив”, редом с Никола Котков и Спиро Дебърски.
Чарли (моя милост), Гаро, Пако, Кабзата и Пикалецо, бяхме активни участници във всички мероприятия на легендарната организация „Готов за Труд и Отбрана” и когато, в залеза на славната си кариера, Гаро заигра в истанбулския „Фенербахче”, а Пако се върна на кварталната малакутловска поляна, ние всички се почувствахме потенциални горди притежатели на значката „Готов за Труд и Отбрана”.
Въпросната значка се раздаваше по неясни критерии, незнайно къде и от кого, но на нея имаше изобразен тичащ човек, а ние на село от сутрин до вечер бягахме. Преди всичко за труд и да не ни хванат, а туй за отбраната се разбираше от само себе си, защото бе неделима част от живота ни. Нашата готовност да отбраняваме социалистическата ни родина от империалистическия враг бе ежедневно възпитавано всенародно качество и бе наистина чудно, че никой от селото не притежаваше тази значка. Едва преди няколко години починът ГТО бе отново възроден, първо и засега само в Русия, и след публикуването на критериите за придобиване на някакъв документ за степента на трудово-отбранителната ни готовност, разбрах, че тогава народната власт с право ни е лишавала от почетното звание и значка. Някои от нормативите ние щяхме да покрием с лекота, но други просто не са били по силите и възможностите ни по онова време. Съдете сами: да пробягаме сто метра за 13 секунди, три хиляди - за тринайсе минути и половина, да скочим 145 сантиметра на височина, пет метра на дължина и тринайсе пъти да се наберем на лоста, бе фасулска работа за жилави селски деца като нас, но откъде да вземем „700 грамов диск”, че и да го метнем на 47 метра? Ами как да „поразим цел на 50 метра с винтовка”? Това последното дори не знаехме какво е и можехме само да предполагаме, че е нещо като чифтето на сашковия братовчед Борето, но от петдесе метра да уцелиме нещо с ловна пушка ... Днес разбрах, че тогава напразно сме мечтали за значката ГТО, защото първото условие е било да сме на възраст от 19 до 39 години, а ние си бяхме деца. И сега пак сме негодни, но заради горната граница.
От друга страна, всеки, който е завършил Морското училище, е могъл гордо да окичи гърдите си с култовата значка, защото освен традиционните бягания и гимнастики, в държавния ни изпит по физкултура, бяха включени три километра с униформа и кубинки, стрелби, плуване, пак с униформа, че и с оръжие, гребане и ветроходство. Някои продължиха с ГеТеО дисциплините и по време на службата си във военния флот, придобиха спортни звания и обиколиха света по участия в международни армейски олимпиади.
Всъщност, трябва да призная, че покрай стремежа за покриване на ГТО нормативите, по онова време растеше далеч по-здраво и активно поколение. Не зная доколко това е било в рамките и на изискванията за „Хитлерюгенд”, но гражданите на СССР и тогава са ни превъзхождали: те били дали шанс дори на децата от десет до осемнайсе години. Разширен е бил и изискуемият кръг от умения със смелост, самозащита и повдигане на 32 килограмов сандък с патрони на рамо, и пренасянето му на 50 метра, без почивка!!!
В България не съм чул нищо за ново ГеТеО, но няма да е зле младите да се пораздвижат. Без съдържанието на 32 килограмовия сандък, естествено! Не е кой знае какъв проблем за новата власт да измисли кого и от какво ще отбраняваме, а това с труда никога не е подлагано на съмнение, защото все някой трябва и да бачка, за да има какво да крадат лешперите.
В Съветския Съюз комплексът ГТО е бил много популярен още от 1934 г. Самият Сергей Михалков е писал стихове за него:
Среднего роста,
плечистый и крепкий,
ходит он в белой футболке и кепке.
Знак ГТО на груди у него,
больше не знают о нем ничего
Днес някои руски патриоти, по повод възраждането на движението ГеТеО в Русия, отново цитират това стихотворение, но вместо „Больше не знают о нем ничего”, казват „Знаем и любим его мы давно!”...
Не зная как е там сега, но чета руските вестници и виждам горещо одобрение на готовността на руския народ „да се труди за благото на Родината и да я защитава от нейните врагове, което било от „фундаментално значение в условията на екзистенциалния конфликт със Запада”. И тъкмо си помислих, че ще премълчат за Специалната Военна Операция, когато съзирам последния абзац, от който просто онемявам: „Накрая ще отбележим прозорливостта на Владимир Путин, който даде начало на бъдещото спортно възраждане на нацията, точно преди началото на кървавата украинска вакханалия, превърнала се в пълноценен военен конфликт с киевския неонацистки режим” ... Онуй със сандъка с патрони май не е било случайно, а Тангото ми сподели, че когато разказал на внуците си за комплекса ГТО и нормативите за спечелването му, те „загубили и говор, и картина”...
За разлика от сашковите внуци, аз все още приемам и излъчвам нормално. Днешните умници дори ме успокояват, че ръгбито, футболът и баскетболът в САЩ, както и джудото и жиу жицуто в Япония, също са своеобразна подготовка за военна агресия. Както приблизително го е казал великият Н. А. Некрасов: „Спортист ти можеш да не си, но войник си длъжен!” ...
Следва „Строй се и преброй се!” И „Винаги готов!”
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Немаше лабаво по наше време!
1959 г. Докарвам на момчето от плаката, ама защо съм без червена връзка!
Мечтаната значка.
ГТО плакат от 1933 г.!
Кораб „Кейп Бретън“, ГеТеО в канижела.