НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРОТЕЙЦИ ПО ПЪТЯ НА АРГОНАВТИТЕ
Всички знаем историята на корабът „Арго“, построен от Арг, син на Арестор, под ръководството на богинята Атина. Тя дала къс от свещен дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул в Додона, за да бъде вграден в кърмата на кораба. Десетовесленият кораб, наречен „Арго”, бил шедьовър за тогавашното корабостроене. Той бил лек и бърз, носел се като разпенен гребен на вълна по морето. Тези, които взели участие в похода, били наречени аргонавти (плаващи с „Арго”). Те били герои от цяла Елада, събрани за плаването, начело с Язон.
След като извършил своите героични плавания, корабът бил изтеглен на брега в Йолк, на стапел и бавно започнал да „умира“. Първо загнили и се разсъхнали дъските на обшивката, после паднала основната мачта. Гражданите на Йолк започнали да подменят дъски, вдигнали и нова мачта, след време само килът със свещения дъб останал автентичен, всичко друго било ново. Въпреки това, корабът бил в душите и сърцата на поколения елини с подвизите, които извършил на море и примера за преданост и устойчивост.
Понеже по-голяма част от маршрута на приеманият от Р. България спасителен кораб „Протео“ от италианските Военноморски сили, съвпадна с този на аргонавтите, си позволих да направя някакъв закачлив паралел и да потвърдя, че морските пътища и традиции са меродавни и днес. „Nihil sub sole novum“.
2004 г., май, в Ла Специя сме. След преход от Варна под ръководството на капитан I ранг Кирил Михайлов, сега командващ на ВМС, сме застанали във военното пристанище на града, до гордостта на италианският флот, учебният ветроходен кораб „Америго Веспучи“.
Пристанището се намира в една от гънките на горният, западен конч на „Ботуша“ в китен залив между Порто Венере и Лериче с изумрудено кристални води, скалисти брегове окичени със зелени туфи от храсти и пинии. Тук там по високите скали са кацнали средновековни каменни крепости, придаващи исторически колорит и достолепие на залива. Белокрили яхти от различен калибър се щурат, като разтревожени лястовици по синевата на залива. Лигурско море обгръща всичкото това великолепие със солената си и топлата средиземноморска ласка.
Не ме питайте как стигнахме до Ла Специя. Два екипажа, натоварени на един кораб (КСР 206 с командир капитан-лейтенант Ивайло Шопов, тогава), като допълним и експерти от различните по ранг щабове, както и командването - красота (почти като сборният екипаж на „Арго“)! На моряка по принцип не му трябва много, трябва му койка и салет (каюткомпания), за да почива и се храни между вахтите. Само, че и това беше кът. Шалтета бяха поставени във всички възможни и невъзможни ниши по кораба, за да има място за отдих. Храненето - на 3 смени. За галюните и баните - мълча. С една дума - наша си, военноморска мизерийка, да не казвам ОХРА-джийска. Спасителният кораб, който щяхме да приемем, бе предвидено да влезе в редиците на спомагателния дивизион - ОХРА. Ние, повечето от старата охраджийска гвардия, научени на несгоди и нямане, не си и помисляхме да мрънкаме, но имаше и мрънкачи от младежта. Чакахме с нетърпение да ни „преселят» на кораба, който усвоявахме - „Протео” (бивш италиански спасителен кораб А 5310 „Протео”). Там, макар и да беше старо коритото, имаше повече простор. Корабът е бил построен в Анкона през 1943 г., в Триест, и потопен 1944 г. от германците, за да не попадне в ръцете на Съюзниците. 1945 г. година е изваден, предоставен на Югославия, като репарация, а през 1949 г. отново е върнат на Италия. През 1950 г. след основен ремонт, модернизация и преоборудване в Анкона е превърнат в спасителен кораб и за втори път е спуснат на вода през 1951 г. В италианския флот плава под името „Протео” (старо „Персео”) с бордови номер А 5310. …
Пълния текст на този спомен на Георги ИВАНОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Всички знаем историята на корабът „Арго“, построен от Арг, син на Арестор, под ръководството на богинята Атина. Тя дала къс от свещен дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул в Додона, за да бъде вграден в кърмата на кораба. Десетовесленият кораб, наречен „Арго”, бил шедьовър за тогавашното корабостроене. Той бил лек и бърз, носел се като разпенен гребен на вълна по морето. Тези, които взели участие в похода, били наречени аргонавти (плаващи с „Арго”). Те били герои от цяла Елада, събрани за плаването, начело с Язон.
След като извършил своите героични плавания, корабът бил изтеглен на брега в Йолк, на стапел и бавно започнал да „умира“. Първо загнили и се разсъхнали дъските на обшивката, после паднала основната мачта. Гражданите на Йолк започнали да подменят дъски, вдигнали и нова мачта, след време само килът със свещения дъб останал автентичен, всичко друго било ново. Въпреки това, корабът бил в душите и сърцата на поколения елини с подвизите, които извършил на море и примера за преданост и устойчивост.
Понеже по-голяма част от маршрута на приеманият от Р. България спасителен кораб „Протео“ от италианските Военноморски сили, съвпадна с този на аргонавтите, си позволих да направя някакъв закачлив паралел и да потвърдя, че морските пътища и традиции са меродавни и днес. „Nihil sub sole novum“.
2004 г., май, в Ла Специя сме. След преход от Варна под ръководството на капитан I ранг Кирил Михайлов, сега командващ на ВМС, сме застанали във военното пристанище на града, до гордостта на италианският флот, учебният ветроходен кораб „Америго Веспучи“.
Пристанището се намира в една от гънките на горният, западен конч на „Ботуша“ в китен залив между Порто Венере и Лериче с изумрудено кристални води, скалисти брегове окичени със зелени туфи от храсти и пинии. Тук там по високите скали са кацнали средновековни каменни крепости, придаващи исторически колорит и достолепие на залива. Белокрили яхти от различен калибър се щурат, като разтревожени лястовици по синевата на залива. Лигурско море обгръща всичкото това великолепие със солената си и топлата средиземноморска ласка.
Не ме питайте как стигнахме до Ла Специя. Два екипажа, натоварени на един кораб (КСР 206 с командир капитан-лейтенант Ивайло Шопов, тогава), като допълним и експерти от различните по ранг щабове, както и командването - красота (почти като сборният екипаж на „Арго“)! На моряка по принцип не му трябва много, трябва му койка и салет (каюткомпания), за да почива и се храни между вахтите. Само, че и това беше кът. Шалтета бяха поставени във всички възможни и невъзможни ниши по кораба, за да има място за отдих. Храненето - на 3 смени. За галюните и баните - мълча. С една дума - наша си, военноморска мизерийка, да не казвам ОХРА-джийска. Спасителният кораб, който щяхме да приемем, бе предвидено да влезе в редиците на спомагателния дивизион - ОХРА. Ние, повечето от старата охраджийска гвардия, научени на несгоди и нямане, не си и помисляхме да мрънкаме, но имаше и мрънкачи от младежта. Чакахме с нетърпение да ни „преселят» на кораба, който усвоявахме - „Протео” (бивш италиански спасителен кораб А 5310 „Протео”). Там, макар и да беше старо коритото, имаше повече простор. Корабът е бил построен в Анкона през 1943 г., в Триест, и потопен 1944 г. от германците, за да не попадне в ръцете на Съюзниците. 1945 г. година е изваден, предоставен на Югославия, като репарация, а през 1949 г. отново е върнат на Италия. През 1950 г. след основен ремонт, модернизация и преоборудване в Анкона е превърнат в спасителен кораб и за втори път е спуснат на вода през 1951 г. В италианския флот плава под името „Протео” (старо „Персео”) с бордови номер А 5310. …
Пълния текст на този спомен на Георги ИВАНОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
„Протео“ държи курс към България. (архив на ОХРА)
Тържествено посрещане на „Протео“ на Морска гара Варна. (Архив на „Морски вестник“)
Първият командир на „Протео“ старши лейтенант (дн. капитан І ранг) Милен Манолов. (архив на „Морски вестник“)
„Протео“ на щатното си място във Военноморска база Варна, в момент на вдигането на празничната разцветка. Снимка Гинчо ГИНЧЕВ